№ 3612
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508593 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. С. К. срещу решение от 17.04.2021 г. по
гр.д. №31875/2020 г. на Софийски районен съд, 126 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу С.Д.В.Р. осъдителни искове с правно основание чл.187
ал.5 т.1 вр. чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 30,60 лв. до
пълния предявен размер от 326,46 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен през месеците юни, септември и декември 2019 г. извънреден труд, и за разликата
над сумата от 1,42 лв. до пълния предявен размер от 11,90 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.02.2020 г. – 17.07.2020 г. като ищецът е осъдена да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, постановено при
погрешна /непълна/ правна квалификация на спора и неправилен прочит на законовите
разпоредби. Сочи, че законодателят е отграничил случаите и начина на компенсиране на
служителите при полагане на извънреден труд с нормите на чл.187 ал.5 т.1 ЗМВР и чл.187а
ал.5 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.Д.В.Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявените осъдителни
искове са уважени до посочените по-горе размери, поради което е влязло в сила в тази му
част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
По делото не е спорно, че ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение при ненормиран работен ден по смисъла на чл.187 ал.4 ЗМВР.
Установено е по делото, че ищецът е полагал извънреден труд извън установеното
работно време, както и че същият не е заплатен на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.187
ал.5 т.1 ЗМВР в релевантната и редакция работата извън редовното работно време до 280 ч.
год. се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден. Неоснователни са твърденията на въззивника, че СРС се
произнесъл при неправилна правна квалификация. В случая първоинстанционният съд се е
произнесъл по предмета на спора, за който е бил сезиран, като е разгледал заявените от
ищеца факти и е посочил правилно основанието на предявения иск – цитираната по-горе
разпоредба на чл.187 ал.5 т.1 ЗМВР в релевантната и редакция.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че през 2019 г. ищецът е положил извънреден труд в
почивни и работни дни общо 252 часа, като дължимото и неизплатено възнаграждение за
положен в почивни и празнични дни извънреден труд, което е за мес.03.2019 г., е в размер
на 30,60 лв., а за мес.06, 09 и 12.2019 г. дължимото се на ищеца възнаграждение за положен
извънреден труд му е заплатено.
Ето защо, твърдението на въззивника, че е положил извънреден труд над допустимия
лимит от 280 ч. год. е неоснователно, респ. за работодателя не е възникнало задължение за
заплащане на положен извънреден труд в работните дни, както е приел и
първоинстанционният съд. За положения в почивни и празнични дни извънреден труд
работодателят е останал задължен за възнаграждението за мес.03.2019 г., което е в размер на
сумата от 30,60 лв., до който и размер е основателен предявеният иск, както е приел и СРС.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение №20098003/17.04.2021 г., постановено по гр.д.
№31875/2020 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, адрес: с. Казичене, ул. ****, да заплати на
С.Д.В.Р., адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3