РЕШЕНИЕ
№ 1590
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110211075 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ
„Валерус – Валери Русинов“ срещу НП № НП-3/06.07.2021 г., издадено от министъра на
икономиката и председател на междуведомствената комисия за експортен контрол и
неразпространение на оръжията за масово унищожение, с което на ЕТ-жалбоподател за
нарушение на чл. 10, ал. 8 от ЗЗХОКТХВТП и на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 16-437 от
04.05.2007 г. за условията и реда за извършване на дейности с токсичните химически
вещества и техните прекурсори, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗХОКТХВТП е наложена
имуществена санкция в размер на 15000 лева. От страна на жалбоподателя (включително
чрез процесуален представител) се иска НП да бъде отменено и присъждане на разноски,
като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон.
Административно-наказващият орган (понастоящем министъра на икономиката и
индустрията) чрез процесуалния си представител претендира потвърждаване на НП и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като намира административното
нарушение за безспорно установено (обръщайки внимание и върху това, че законът не
изисква наличието на вреди последици, т. е. от нарушението), включително като сочи, че то
е признато от страна на въззивника.
Допуснато е в административно-наказателното производство (а именно при издаване на
обжалваното НП /аналогична е ситуацията и касателно съставянето на АУАН/) съществено
нарушение на процесуалните правила, по-точно на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 5 от
1
ЗАНН за описание (посочване) на административното нарушение. По-конкретно, в
постановлението се говори за трансфер без да се изложи конкретика досежно това за какъв
трансфер (в какво се изразява трансферът), а не внос, по смисъла на ЗЗХОКТХВТП става
въпрос; последният посочен закон, както и горепосочената наредба, провеждат
разграничение между трансфера и вноса (включително що се отнася до режима, под който
попадат тези два вида дейности), като прави впечатление и това, че дори в упоменатата в
НП декларация от търговеца-жалбоподател, отнасяща се за 2020 г., видно от съдържанието
й, се говори за внос (а не за трансфер). Признанието от страна на въззивника на
извършването на административно нарушение съвсем не означава, че не е налице негова
грешка в правото и че той просто не се доверява на отправилата обвинение към него
администрация. В какво се състои твърденият трансфер, обаче, не е ясно и за съда. Такава
яснота не е налице и посредством препращане към някакъв друг документ/материал или
поне такъв, който да е на български език (официалният език в страната, като отделен е
въпросът за това, че фактурата /с какъвто вид документи се свързва в НП изводът за
осъществяване на трансфер/ изначално не се явява такъв документ, който сам по себе си да
обосновава наличието на трансфер по смисъла на ЗЗХОКТХВТП и горепосочената наредба,
в това число имайки предвид именно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от въпросната наредба).
Изводът за съществения характер на нарушението на процесуалните правила следва по арг.
от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, доколкото реално се
ограничава процесуалното право на защита на жалбоподателя – само ако бяха посочени
(дори и косвено, но еднозначно) в НП конкретни факти относно твърдения трансфер,
санкционираният ЕТ щеше изначално да има възможност да изложи конкретни фактически
и правни твърдения по същество срещу обвинението (срещу действителното обвинение,
което в този си вид е неясно дори и за съда). Изложеното означава, че е налице основание за
отмяна съобразно чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. При този
изход на делото правно основание за присъждане на претендираното юрисконсултско
възнаграждение не е налице, а на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
и с оглед приложените пълномощно за адв. Йоцова-Стоева, договор за правна помощ и
разпечатка относно платежно нареждане претенцията за присъждане на разноски
(възнаграждение за един адвокат) в полза на въззивника се явява основателна.
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № НП-3/06.07.2021 г., издадено от министъра на икономиката и председател
на междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за
масово унищожение.
Отхвърля претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда Министерството на икономиката и индустрията да заплати на горепосочения ЕТ-
жалбоподател сумата от 500 лева – разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
2
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3