Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
гр.В.Търново, 14.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2288 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за трудово възнаграждение
за положен извънреден труд, с правно
основание чл.187 ал.5 т.2 вр чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Движи се по реда на глава
ХХV “Бързо производство” от ГПК.
В исковата си молба ищецът М.Х.С. излага твърдения, че за периода от
01.06.2016г. до 31.03.2019г. е полагал труд на длъжност „младши инспектор” при
РД „П б и з на н”/РДПБЗН/ В.Търново към ГДПБЗН. Сочи, че бил със статут на
държавен служител и за процесния период полагал труд на 24-часови смени при
сумирано изчисляване на работното време. Ищецът сочи, че от 14.10.2016 г. съгласно чл.187
ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
— подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени — сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период, а преди 14.10.2016г. работното време на работещите на
смени се е изчислявало ежемесечно. Заявява, че
при действието на двата варианта възнаграждението за положения труд се
дължи в месеца, следващ месеца на полагането на труда. Сочи, че за процесния
период е полагал нощен труд, който след
приравняването му към дневен с
коефициент 1.143 се явява своеобразен извънреден труд, който счита, че следва
да се прилага съответната часова ставка. Отправя искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1399,12 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 216,22 часа
за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019 г., претендиран като получен чрез
преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба, в който ответникът ГДПБЗН оспорва иска като недопустим в частта
на исковата претенция за посочен в отговора период, както и изцяло
неоснователен по съображения изложени в отговора на исковата молба. Не оспорва
наличието на служебно правоотношение между страните за процесния период. Навежда доводи за неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата спрямо служебното
правоотношение на ищеца, което е уредено от специален закон-ЗМВР и издадени
подзаконови нормативни актове. Излага
подробни съображения и аргументи, според които положеният от ищеца труд е
заплащан съобразно нормативните разпоредби със предвидените допълнителни
възнаграждения и счита, че същият не е полагал извънреден труд, който не му е
бил заплащан , а заплащане на такъв съобразно претенцията му не се дължи, тъй
като превръщането на нощния труд в дневен с коефициента 1.143 е неприложимо
спрямо него. Ответникът твърди, че
положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.
Отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 31.10.2019г. съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на
предявения иск, чрез увеличаване на исковата претенция за трудово
възнаграждение за положен извънреден труд на сумата общо 1433,55 лв., претендирани
за процесния период.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът М.Х.С. е полагал труд през процесния период
01.06.2016г.-31.03.2019г. по служебно правоотношение, като е заемал длъжността
„младши инспектор” при РД”Пожарна безопасност и защита на
населението”-В.Търново.
По делото не е спорно, че ищецът
е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време, за тримесечен
период от време.
Видно от представените
доказателства, ищецът е полагал труд на 24-часови смени, по график, включващ и времето от 22.00ч до 06.00ч.
По делото са представени като
доказателства графици за дежурство, за процесния период от месец юни 2016г. до
м.март 2019г., протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на
смени и протоколи за положен по заповед извън редовното работно време от
държавни служители, работещи на смени за месеците, включени в процесния период,
както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч и 06.00ч, за положен труд по време на
официални празници в РДПБЗН, платежни бележки за получено от ищеца
възнаграждение за процесния период.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за
периода м.юни 2016г.-м.март 2019г. ищецът е работел на смени, като за този
период е отработил общо 1507 нощни часа, за времето от 22.00ч-06.00ч. Вещото
лице е направило изчисления, че след приравняване на часовете нощен труд с
дневен, с коефициент 1.143, се получават общо 1722,501 часа или 215,501 часа
повече от нощните часове. Вещото лице е посочило, че размера на евентуалното
допълнително трудово възнаграждение за определените часове извънреден труд за
процесния период, със съответното увеличение се изчислява на сумата 1435,55лв.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е
допустим. Неоснователно е възражението за недопустимост на иска за исковата
претенция за периода 01.06.2016.-23.07.2016г., направено с отговора на исковата
молба. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.111 б.”а” от ЗЗД, за да
аргументира твърдението си недопустимост на исковата претенция за посочения
период. Погасяването по давност на вземанията е въпрос по същество, съществува
или не вземането, а не по допустимост на исковата претенция, поради което
същата подлежи на разглеждане.
Разгледан по
същество искът е неоснователен по следните съображения:
Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него
работно време. При сумирано изчисляване на работното време, какъвто е настоящия
случай, извънредния труд ще бъде работата извън установената за периода на сумиране норма за продължителност на
редовното работно време.
По делото се
установи, че ищецът е работел през процесния период в системата на МВР, по
служебно правоотношение, поради което приложение намира специалната разпоредба
на чл.187 от ЗМВР. Съгласно ал.1 на чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 –
седмично при 5-дневна работна седмица, като за работещите на 8, 12 или
24-часови смени/както е и случая/, работното време се изчислява сумирано за
тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22:00 часа
и 06:00 часа. В ал.3 на горецитираната разпоредба се сочи, че работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, като в ал.5 е
регламентирано, че за служителите , работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали
Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.7.2016 г. Това е така, доколкото Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г.
е отменена с решение по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС, като в периода от
отмяната до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г. приложима е била
Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. Така, за периода 1.6.2016 г. - 29.7.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.5.2015 г.; за периода 29.7.2016 г. - 2.8.2016
г. - Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г.; а за периода 2.8.2016 г. - 31.3.2019 г.
- Наредба № 8121з-776/29.7.2016 г. И в трите горецитирани Наредби е посочено,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и
06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава с 0.143. В Наредба №
8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма, съответстваща на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент 1.143, като в разпоредбите на чл. 31 от тези наредби е предвидено, че отработеното време между 22:00 и 06:00 часа се отчита с протокол, като са посочени
лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. Работните смени се организират в седмичен и
месечен график, изготвен от началника на съответната структура или от служител,
определен със заповед. В същите е уреден начина
за отчитане и заплащане на положения извънреден труд. Съдът приема ,че в случая е
налице специална уредба на отношенията по полагане на извънреден труд и неговото отчитане, а именно съдържащата се
в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове/посочените
по-горе Наредби/, които ясно регламентират тези отношения, поради което е
неоснователно наведеното от ишеца, че приложение следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, тъй като не е налице
нормативната празнота, на която се позовава ищеца, за да аргументира
становището си за субсидиарно приложение на НСОРЗ.
Действително, съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Според чл. 140, ал. 1 от КТ,
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, а според чл. 136, ал. 1
и 2 от КТ,
нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа
на ден/40 часа седмично. Т.е. приложимият
коефициент по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните продължителности
на дневния и на нощния труд. Това е така, понеже за
положения нощен труд работещите се компенсират по два направления - чрез увеличение на часовата ставка
и чрез преизчисляване на нощните
часове в дневни, с последващо съобразяване продължителността на работния ден. От горното следва извод, че посоченото преизчисляване има
отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, а не към натрупването на часове, чието надвишение да води до извънреден труд. В подкрепа
на това е и
обстоятелството, че в Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г., за разлика от НСОРЗ, изрично е предвидена възможност
за натрупване на часове положен труд, след преизчисляването им със съответния
коефициент („..се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период...”), докато в общата наредба преизчисляването е с цел увеличено заплащане на
нощния труд („...трудовото
възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент...”). В тази насока е и становището,
изложено в писмо с изх. № 94-НН-198/29.8.2011 г. на Министерство на труда и
социалната политика (така и писмо с изх. № 94-4103/22.7.2014 г. МТСП), според
което превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, който
би бил налице само, ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. Ето защо, няма
значение, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, като посочената в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ методология е само
с оглед установения начин за отчитане на нормата фактически положен труд.
Въпросната разпоредба се прилага едновременно с правилата за заплащане на
нощния труд - т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд ( Решение № 14/27.3.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV г.о. на ВКС).
От събраните по делото
доказателства не се установява смените,
по които ищецът е работил да надвишават 8
часа за всеки 24 часов период, поради което не може да се приеме, че ищецът е
положил извънреден труд, което прави неоснователна претенцията му. Уредбата в
КТ, в чл.140 ал.1 от КТ, която предвижда, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 7 часа не
променя извода, че макар ищецът да е работил на смени с продължителност 8 часа
през нощта, не е налице хипотеза на положен извънреден труд-този над седем часа
за смяна. Това е така ,защото ищецът полага труд по служебно правоотношение,
което се урежда със специален закон/ЗМВР/ и този закон изрично допуска
продължителност на работните часове-8 часа при 24 часов период, т.е положения
от ищеца труд е в рамките на нормативно установения като продължителност. Даденото
от вещото лице заключение е в хипотезата на изчисления при приложение на коефициент по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, но с оглед изложеното в
мотивите за неприложимост на този текст към настоящия казус, съдът не следва да
кредитира заключението, доколкото не е налице основание на приравняването на
положените часове нощен труд в дневен, с коефицент 1 143.
С оглед изложеното
предявения иск за сумата 1433,55 лв. за положен извънреден труд за периода м
юни 2016г-м март 2019г. се явява неоснователен
и недоказан.
С оглед неоснователност на иска
за главница, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху
главница, считано от подаване на исковата молба /24.07.2019г./до окончателното
изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски
в негова полза.
Ответникът е претендирал
присъждане на разноски за юрисконсулстко възнаграждение. По отношение
претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство съдът следва при определяне на
размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство в размер на 100лв., които с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да
бъдат присъдени в полза на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Х.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 318 срещу ГД „П Б И З
НА Н” към МВР, адрес *****иск за сумата
1433,55лв./хиляда четиристотин тридесет и три лева и петдесет и пет
стотинки/, претендирани за възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.06.2016г.-31.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба /24.07.2019г./ до окончателното изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Х.С.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 318 ДА ЗАПЛАТИ на ГД „П Б
И З НА Н” към МВР, адрес *****сумата 100 лв. /сто
лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му- 14. 11. 2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: