Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. П., 26.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на десети
януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия:
Адриан Янев
като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 06263 по описа за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
e образувано по искова молба подадена от “Водоснабдяване и канализация” ООД, с
която е поискано да бъде признато за установено по отношение на ответницата Р.С.А., че дължи
на ищцовото дружество сума в размер на 920,23 лева, представляваща стойността
на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „*****, за периода от
12.02.2013 г. до 28.04.2016 г., както и сумата от142,24 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 03.04.2013 г. до 17.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице
облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в
гр. П., ул. „*****. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично
известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер 1301840. Ответниците имали качеството на потребители
на ВиК услуги и следвало да заплащат стойността на ползваните услуги в 30 –
дневен срок след датата на фактуриране.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите
претенции. Изразява становище, че не е собственик и вещен ползвател на имота,
поради което не е налице облигационна връзка между страните по делото. Твърди,
че общите условия не са разгласени по предвидения в закона ред. Прави се
възражение за погасителна давност на претендираните вземания.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства намира от фактическа страна
следното:
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р.С.А. да заплати на
ищцовото дружество сума в размер на 920,23 лева, представляваща стойността на
ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „*****, за периода от
12.02.2013 г. до 28.04.2016 г., както и сумата от142,24 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 03.04.2013 г. до 17.05.2016 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението. Районният съд е издал заповед № 2729 от 09.06.2017 г.
по ч. гр. д. № 03358 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите посочени в заявлението. Срещу
издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от Р.С.А..
По делото не се
представиха доказателства, от които да е видно, че ответницата е собственик или
вещен ползвател на процесния имот.
По делото е приложена
заповед № 1262 от 04.06.2010 г. на кмета на община П., от която е видно, че ответницата
Р.С.А. е настанена като крайно нуждаеща се в общински имот, находящ се в гр. П.,
ул. „*****. Видно от същата заповед се установява, че настаняването е за срок
не по – дълъг от три години, както и че по повод настаняването следвало да се
сключи договор за наем между „Жилфонд“ ЕООД – гр. П. и ответницата. Освен това
в заповедта е пояснено, че ответницата трябвало да открие абонатни номера на
свое име при “Водоснабдяване и канализация” ООД.
От представената молба от
07.06.2010 г. се установява, че Р.С.А. е поискала на нейно име да бъде открита
партида за студена вода за имот, находящ се в
гр. П., ул. „*****. От представения договор № 1032 от 14.06.2010 г.
сключен между “Водоснабдяване и канализация” ООД и Р.С.А. се достига до извод,
че ищцовото дружество е поело задължение да доставя ВиК услуги до горепосочения
имот.
По делото са представени
общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор.
Представени са преписи от вестник „Новинар“, брой 196 от 2014 г. и вестник „СъП.“,
брой 164 от 2014 г., в които са публикувани представените по делото общи
условия.
По делото е изготвено заключение по съдебно – техническа
експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице посочва, че
потребеното количество вода е отчитано по показанията на водомера. Експертът
пояснява, че данните съдържащи се в издадените от ищеца фактури съответстват на
отчитаното по карнетите. Съдът кредитира изготвеното заключение, доколкото
вещото лице е посетил процесния имот и се е запознал с показанията водомерите.
Освен това заключението е компетентно дадено, тъй като вещото лице
последователно е анализирало и преценило всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи – отчети и показание на водомера, регулярно
отчитане на уредите за търговско измерване.
По делото е изготвено заключение по съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. От заключението е видно, че вещото лице е работило по издадените от ищцовото дружество фактури, посетило е счетоводството на дружеството, където се е запознало с карнетите и счетоводните справки за абоната. Отразено е, че консумираното количество вода е в размер на 503,297 куб. м. Вещото лице е посочило помесечно отчетените показания на водомера, както и издадените за фактурираното количество по периоди фактури.
Според експерта начислените количества вода отговарят на фактурираните количества питейна вода. В заключението си вещото лице е отразило, че стойността на доставените ВиК услуги възлизат на 920,23 лева за периода от 12.02.2013 г. до 28.04.2016 г., а лихва за забава на месечните плащания е в размер на 142,24 лева за периода от 03.04.2013 г. до 17.05.2016 г. Експертът посочва, че за процесния периода няма извършвани плащания. Съдът кредитира изцяло заключението по експертизата, тъй като вещото лице подробно и обосновано е отговорило на поставените задачи. Следва да се поясни, че същото намира опора и в приложената по делото справка – извлечение с абонатен номер 1301840.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
За да се уважат предявените искове, ищецът следва да
установи, че е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника за
процесния имот и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК
услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В настоящия случай не се представиха доказателства, че ответницата е собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от посочената Наредба, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. С общите условия за получаване на услугата ВиК, в конкретния случай одобрени от КЕВР, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти. Съгласно ал. 2 на чл. 8 от Наредбата, операторите задължително публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, което изискване съдът намира за спазено, доколкото се представиха доказателства в тази насока (вестник „Новинар“, брой 196 от 2014 г. и вестник „СъП.“, брой 164 от 2014 г.).
В чл. 2, ал. 3 от Общите условия е разширена дефиницията за потребител на ВиК услуги, като е прието, че такъв може да бъде наемател на имот, за който се представят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или вещния ползвател лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател да бъде потребител на ВиК услуги за опреден срок. Съдът намира, че по делото не се установиха наличието на предпоставките на тази клауза от общите условия, доколкото не се представиха доказателства за наличието на наемно правоотношение (приложен е единствено административен акт, но не и договор за наем), както и за съгласие от страна на собственика на имота.
Въпреки, че не намират приложение разпоредбите на чл. 3,
ал. 1, т. 2 от горепосочената Наредба и чл. 2, ал. 3 от Общите условия, съдът приема
наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответницата. Това е
така, тъй като между “Водоснабдяване и
канализация” ООД и Р.С.А. е налице сключен договор № 1032 от 14.06.2010 г. за доставка на ВиК услуги до процесния
имот. Съдът приема, че ответницата притежава качеството потребител на ВиК
услуги въз основа на това, че същата е страна по договор за доставка на ВиК
услуги, който е подписала. По делото не се представиха доказателства, че договорът
е прекратен, поради което към настоящия момент същият регулира отношенията
между страните по делото, свързани с неговия предмет (доставка на ВиК услуги).
Освен съществуването на качеството потребител за ответника, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
Съгласно чл. 30 от Наредбата изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а цените на ВиК услугите се определят от оператора в зависимост от изразходваното количество доставена и/или отведена вода при спазване на изискванията на чл. 192 и чл. 193 ЗВ и на тази наредба. Цените на ВиК услугите се обявяват публично от оператора чрез публикуването им в един централен и един местен ежедневник не по-късно от три дни преди влизането им в сила. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. При неосигурен достъп за отчитане показанията на водомера на длъжностното лице, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен реален отчет.
От заключенията на двете експертизи става ясно, че до имота
са доставяни ВиК услуги за процесния период, които са на стойност 920,23 лева. Позовавайки се на двете заключения съдът приема, че
формираното за процесния период задължение на ответницата към ищцовото
дружество, отразено в издадените от ищеца фактури съществува в посочените там
размери. В чл. 33, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на Вик услуги е предвидено, че потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях Вик услуги в 30 – дневен срок
след датата на фактуриране. Доколкото по делото не се ангажираха доказателства
за плащане съдът намира, че съществува задължение в размер на 920,23 лева.
Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Поради това се дължи и законна лихва върху главницата за всяка една просрочена вноска в общ размер на 142,24 лева за периода от 03.04.2013 г. до 17.05.2016 г.
Наличието на такова действително
възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима
предпоставка за обсъждане на въпроса дали следва да се разгледа направеното от
двамата ответници възражение за погасяване по давност на вземанията.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за стойността на
предоставени ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа.
В чл. 33, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на Вик услуги е предвидено, че потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях Вик услуги в 30 – дневен срок
след датата на фактуриране, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Видно от справка –
извлечение се установява, че за отчетния период от 05.03.2014 г. до 05.04.2014
г. е издадена фактура № ********** от 14.04.2014 г., а за отчетния период
05.04.2014 г. до 05.05.2014 г. е издадена фактура № ********** от 20.05.2014 г.
От това следва извод, че изискуемостта на главницата за отчетния период от
05.03.2014 г. до 05.04.2014 г. , е настъпила на първият ден след изтичане на
падежа, т. е. на 15.05.2014 г. (30 дни след издаване на фактура № ********** от
14.04.2014 г.), а тригодишният давностен срок изтича на 15.05.2017 г. В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
08.06.2017 г., т. е. след изтичане на давностния срок за отчетния период, за
който е издадена фактура№ ********** от 14.04.2014 г. както и на предходните
месеци от процесния период. В този смисъл вземанията за главница и лихва за
периода от 12.02.2013 г. до 05.04.2014 г. са погасени по давност. Погасените
суми за главница възлизат на 306 лева, а за лихва –81,46 лева.
Непогасената главница
възлиза на 614,23 лева, а лихвата за
забава – 60,78 лева. , като исковите претенции до тези две суми са основателни
и следва да се уважат, а за разликата над посочените стойности до предявените
размери следва да се отхвърлят, тъй като са погасени по давност.
По разноските:
С оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на получи заплатените разноски в исковото и
заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В заповедното производство ищецът е направи разноски в общ размер на 75 лева (25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение), като същите следва да бъдат съответни на уважената част от претенциите. Предвид изложеното ищецът има право на разноски в заповедното производство в размер на 47,65 лева.
В исковото производство процесуалният
представител на ищеца е представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
следните разноски: 75 лева – държавна такса, 60 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 200 лева – депозит за вещи лица, като същите следва да бъдат
съответни на уважената част от претенциите. Предвид изложеното ищецът има право
на разноски в заповедното производство в размер на 212,83 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ответницата също има право да иска заплащане на разноски съответна на отхвърлената
част на претенциите. Представен е списък по чл. 80 ГПК, с който се претендира
адвокатско възнаграждение, както следва: 300 лева за главния иск, 300 лева за
акцесорния иск и 300 лева за заповедното производство.
Съдът намира, че в полза
на ответника не следва да се присъждат разноски в заповедното производство, тъй
като не са представени доказателства за извършени такива.
В исковото производство е
представен договор за правна помощ, от който е видно, че на ответницата е
предоставена безплатна адвокатска помощ. При присъждане на разноските следва да
се вземе предвид направеното от процесуалния представител на ищеца възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В настоящия случай са
предявени две искови претенции – цената на главния иск е 920,23 лева, а тази на
акцесорния е 142,24 лева. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения посочва, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба, възнагражденията
са следните: при интерес до 1000 лева – 300 лева. Предвид тези разпоредби и
цената на двата иска се достига до извод, че минималното възнаграждение за
всяка една от двете претенции възлиза на 300 лева, т. е. общо 600 лева. Предвид
изложеното съдът намира, че се претендира минималното възнаграждение за адвокат
и същото не е прекомерно. Тези разноски следва да се съобразят с отхвърлената
част на претенциите, поради което в полза на процесуалния представител следва
да се присъди сума в размер на 218,55 лева, представляваща адвокатски хонорар
за предоставена безплатна адвокатска помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответницата Р.С.А., ЕГН **********, с адрес ***0 ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. П., ул. “Средец”
№11, представлявано от управителя Иван Витанов сумата от 614,23 лева,
представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П.,
ул. «*****
за периода от 05.04.2014
г. до 28.04.2016 г., както и сумата от 60,78 лева, представляваща
мораторна лихва от 05.04.2014 г. до 17.05.2016 г. и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковите претенции за разликата от уважения размер 614,23 лева до
предявения размер от 920,23 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК
услуги за горепосочения имот за периода от 12.02.2013 г. до 05.04.2014 г., както и разликата от
уважения размер 60,78 лева до предявения размер от 142,24 лева – мораторна
лихва за периода от 03.04.2013 г. до 05.04.2014 г.
ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН **********,
с адрес ***0 ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул.
“Средец” № 11, представлявано от управителя Иван Витанов сумата от 47,65 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 03358
по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд и сумата от 212,83 лева –
направени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.З.
от Пернишка адвокатска колегия сумата от 218,55 лева, представляваща адвокатски хонорар за
предоставена безплатна адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.