Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11 21.01.2015г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две
хиляди и петнадесетагодина, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П.
и с
участието
на
прокурора
като
разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело №294 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1
във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на И.В.И. *** против Заповед
№ 10-00-1228/ 20.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, е
разпоредено да се премахне тоалетна , построена в УПИ ІХ-133, кв. 15 по плана
на с. Пряпорец по северозападната граница на имота към уличната регулация,
собственост на И. И. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за
постановяването й при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; при неспазване на императивните
изисквания за форма и съдържание на акта и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа че в заповедта не се
съдържат конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна съществуването на
материалноправно основание за разпореденото премахване на обекта при
прилагането на чл.195, ал.5 от ЗУТ, Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Кмет на община Стара Загора,
чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи че
оспорената заповед, като постановена за реализиране на предвидените в закона
цели, е правилна и законосъобразна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 23. 01.2014 година. Комисията по чл.196,
ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД 10-00-2085/ 18.09.2013г. на Кмета на
община Стара Загора, е направила проверка в УПИ № IХ-133, кв. 15 по плана на с. Пряпорец по повод подаден сигнал вх. №
10-08-1-333/ 22.11.2013 година от Стоян Добрев Кирчев срещу И.В.И.. За
резултатите от извършената проверка е съставен и подписан Констативен протокол № 19-93-8 от 30.01.2014 година. Видно от
констативната част на същия комисията е установила, че в УПИ № ІХ-133, кв. 15
по плана на с. Пряпорец, собственост на И.В.И. , има изградена постройка от
тухлена зидария , построена по северозападната граница на имота на уличната регулация, представляваща
тоалетна. На основание направените констатации е предложено да се извърши
премахване на павилиона поради „неподходящото му местонахождение съгласно
чл.195, ал.5 от ЗУТ”. Констативният протокол е връчен на жалбоподателя.
С оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед № 10-00-1228/ 20.06.2014г. на Кмета на община
Стара Загора, на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, е разпоредено да се премахне тоалетна
, построена в УПИ ІХ-133, кв. 13 по плана на с. Пряпорец по северозападната
граница на имота към уличната регулация, собственост на И. И. . От фактическа страна обжалваният
административен акт се основава на обстоятелството, че при
извършена служебна проверка от служители на община Стара Загора с констативен
протокол № 19-93-8 от 30.01.2014г. на Комисията по чл. 196 от ЗУТ, назначена
със Заповед № 10-00-2085/ 18.09.2013г. е установено, че в УПИ №ІХ – 133, кв. 15 по плана
на с. Пряпорец има изградена постройка, представляваща тоалетна, която е
неподходяща по местоположение.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорената заповед, и назначена съдебно – техническа експертиза.
Според вещото лице тоалетната е построена през 1986 година, не е отразена в първоначалния
план от 1983 година , тя няма качествата на търпим строеж, тъй като е изградена
в противоречие на разпоредбите на чл.119,ал. 6 и ал. 7 ПЗТСУ / отм. в
приложимата й редакция./ Тухлената тоалетна не попада в уличната регулация
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от заинтересовано лице с правен интерес – адресат на Заповед №
10-00-1228/ 20.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Заповед № 10-00-1228/ 20.06.2014г.
е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл. 195, ал.5 от ЗУТ орган – от Кмета на община Стара Загора, но е постановена при неспазване на
нормативно установените изисквания за съдържание на акта, в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на
административно-производствените правила.
Съгласно императивната разпоредба на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания
за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставена му от закона компетентност. Като правно
основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл.195,
ал.5 от ЗУТ, съгласно която норма Кметът на общината може да издава заповеди за премахване на
строежи, които са неподходящи по
местоположение, вид и материали – огради, гаражи, второстепенни,
селскостопански временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения,
насаждения. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл.
първо от АПК, обжалваната заповед е следвало да съдържа описание на онези
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на някоя от законово регламентираните в условията на алтернативност
материалноправни предпоставки по чл.195, ал.5 от ЗУТ. В случая обективираното в
обстоятелствената част на оспорения акт като „мотиви” се свежда до това, че „при
извършена служебна проверка от служители на община Стара Загора с констативен
протокол от 19 от 30.03.2103 г., с които е установено, че в УПИ ІХ-133, кв. 15
по плана на с. Пряпорец по западната граница на имота към уличната регулация е
построена постройка от тухлена зидария с покрив от ламарина, представляваща
тоалетна , която е неподходяща по
местоположение.
Очевидно изложеното не съдържа посочване на фактически обстоятелства, запълващи
състава на което и да е било от материалноправните основания по чл. 195, ал.5
от ЗУТ и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като
единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да
разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са
нарушени. Действително съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г.
на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ
постановяването на акта. В случая обаче мотивите за издаването на Заповед №
10-00-1228/ 20.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора не могат да бъдат
изведени от съставения Констативен протокол от 30.01.2014г. на Комисията по
чл.196 от ЗУТ, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на
ответника по жалбата. Всъщност изложената в обстоятелствената част на
обжалваната заповед фактическа обстановка представлява буквално възпроизвеждане
на фактическите констатации, съдържащи се в съставения Констативен протокол от 30.01.2014г.
Ето защо отразеното в протокола също по никакъв начин не обосновава наличието
на релевантни юридически факти и спазването на материалните законови изисквания
за издаването заповед с правно основание чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо
основание за
издаването на заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ, следва да бъде приравнено на
липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на
материалноправни предпоставки за разпореденото премахване на обекта, основано
на нормативната разпоредба на чл.195, ал.5 от ЗУТ и съответно води до
нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал.2,
т.4 от АПК, като основание за неговата отмяна, съгласно чл.146, т.2 от АПК.
При постановяването на обжалваната заповед са
допуснати и съществени нарушения на административно - производствените правила.
По аргумент от разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, административното производство
по глава ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на
заинтересованите лица. Законово регламентираната процедура предвижда
освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, като
последната служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на
строежа и изслушва заинтересованите лица. Нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е
императивна – т.е изслушването от комисията като задължителна част процедурата,
не само гарантира правата на заинтересованите страни, но е и условие за
постановяване на законосъобразен административен акт. И.И., като собственик на
разпоредения за премахване обект, е заинтересовано лице по см. на чл.196, ал.2
от ЗУТ. В представената по делото административната преписка по издаването на
оспорената заповед липсват каквито и да е било данни жалбоподателят да е бил
уведомен за извършването на проверката, още по - малко доказателства да е бил
изслушан от Комисията по чл.196 от ЗУТ с предоставена възможност да изрази
становище и при необходимост да представи доказателства във връзка с
евентуалните си възражения. Нарушаването на правото на заинтересованото лице да
бъде изслушано от комисията е съществено процесуално нарушение. Следва да бъде
отбелязано, че е нарушена както специалната разпоредба на чл.196, ал.2 от ЗУТ,
така и общите правила на чл. 26, ал.1; чл. 34,
ал.3 и чл. 35 от АПК - жалбоподателят изобщо не е бил уведомен за
започналото производство по издаване на оспорения административен акт и
съответно е бил лишен от възможността да участва в него. Действително
съставеният констативен протокол е съобщен на И.И.. Но смисълът на разпоредбата
на чл.196, ал.2 от ЗУТ е изслушването на заинтересованите лица от комисията да
се извърши преди същата да формира решението си и предложението по чл.196,
ал.2, изр. второ от ЗУТ. Ето защо неизпълнението на задължението за изслушване
на заинтересованото лице не може да бъде санирано с последващо съобщаване на
протокола на комисията. Още повече че в случая в съставения Констативен протокол
от 30.01.2014г. липсва указание за възможността в определен срок
заинтересованото лице да даде обяснения, възражения, да сочи доказателства и
т.н. Заинтересованото лице не е имало и обективна възможност да упражни
предоставените му от закона процесуални права, в качеството му на страна в
административното производство.
Неспазването на нормативно установената
процедура за премахване на строежи на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ и на
регламентираните императивни изисквания в специалния закон, се явява съществено
нарушение на административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК и като такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената на заповед,
като незаконосъобразна.
Съдът намира
че заповедта е издадена в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Освен че актът не е обоснован с наличието на фактически
обстоятелства за разпореденото премахване на обекта на основание чл. 195, ал.5
от ЗУТ, липсват каквито и да е било доказателства за съществуването на някоя от
материалноправните предпоставки за упражненото правомощие от Кмета на община
Стара Загора при прилагането на чл.195, ал.5 от ЗУТ - т. е за премахването на
строежа като неподходящ по местоположение. Следва да се отбележи, че съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката
дали са налице установените от административния орган релевантни юридически
факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената
като правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка
е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването
на акт със съдържание на разпоредените правни последици идентични с тези на
оспорения акт, а налице ли са посочените в обжалваната заповед фактически обстоятелства
и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване
на регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на
посочената в заповедта нормативна разпоредба. Следователно материалната
законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото
фактическо и юридическо формулирано съдържание.
Законосъобразността на обжалваната заповед не
може да се основава единствено на обстоятелството, че с издаването й се
реализират предвидените в закона цели. Дори премахването на тоалетната да е
съответно от гл. т. на законовата цел, изпълнението на тази цел може да бъде
постигнато само при спазване на регламентирания в чл.4 от АПК принцип за
законност, изискващ упражняването на административните правомощия да се
извършва при съблюдаване на законово установените материалноправни и
процесуалноправни изисквания. В случая при издаване на обжалваната заповед тези
изисквания са нарушени.
Неспазването на императивната
разпоредба на чл. 196, ал.2 от ЗУТ, от една страна, а от друга - фактическата,
правна и доказателствена необоснованост на Заповед № 10-00-1228/ 20.06.2014г.
на Кмета на община Стара Загора и на разпореденото със заповедта на основание чл.195,
ал.5 от ЗУТ премахване на обект – тоалетна, от гл.т. наличието на нормативно
предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на правомощието по
чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, обуславя извод за формална, материална и процесуална
незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на което съдът намира че жалбата е основателна, а
оспорената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като
община Стара Загора бъде осъдена да заплати на жалбоподате4ля сумата
от 410лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса и 400лв. договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на И.В.И. *** Заповед №
10-00-1228/ 20.06.2014г. на Кмета на община Стара Загора, на основание чл.195,
ал.5 от ЗУТ, е разпоредено да се премахне тоалетна , построена в УПИ ІХ-133,
кв. 13 по плана на с. Пряпорец по северозападната граница на имота към уличната
регулация, собственост на И. . И. , като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Стара Загора да заплати на И.В.И. *** ЕГН **********, сумата от 410 /четиристотин
/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението е окончателно на основание
чл.215, ал.7 от ЗУТ.
СЪДИЯ: