Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260456 15.03.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУР|ГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ти граждански състав
На седемнадесети
февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело №2733 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК ……………..,със
седалище и адрес на управление: ………………., чрез адв. В.Н.,, пълномощник СРЕЩУ С.С.Д.,
с адрес: ***.
От съда се иска да постанови
решение, възоснова на окето да се приеме за установено в отношенията между
страните, че С.С.Д. дължи на ищцовото дружество следните суми в общ размер на
285,43 лв. (двеста осемдесет и пет лева и четиридесет и три
стотинки),представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +…………….. и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него
В исковата молба се твърди, че между С.С.Д.
и „Теленор България“ ЕАД са сключени
следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +………………. за срок от 24 месеца по програма „……………“ и
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. . Д. не изпълнява
задълженията си по споразумението в общ размер на 55,34 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.10.2017г.
- 09.12.201 7г.
2. Договор за лизинг, с който лизингадателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка ……………….. за обща
лизингова цена в размер на 229,77 лв„ дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 9,99 лв. По договора за лизинг Д. дължи
заплащане на сума в общ размер на 230,09 лв.,
Задълженията на ответника са
материализирани в следните фактури:
фактура № **********/10,11,2017г.,
за отчетен период 10,10,2017г, - 09,11.201 7г„ срок за плащане - 25.11.2017г.,
издадена за сумата от 37,96 лв., представляваща неплатени абонаментна такса,
използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
27,97 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +……………….;
9,99 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +………………...
фактура № **********/10.12.201
7г., за отчетен период 10.11.2017г.
-09.12,2017г.срок за плащане -
25.12.2017г.. издадена за сумата от 37,36 лв., представляваща неплатени абонаментна
такса и лизингова вноска, както следва:
27,37 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +………………….;
9,99 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +…………………..
-Фактура №
**********/10.01.2018г.. за отчетен период 10.12,2017г. - 09.01.2018г.. срок за
плащане - 25.01.2018г„ издадена за сумата от 0,32 лв.. представляваща неплатен
остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +……………...
- Фактура №
**********/10.02.2018г. за отчетен период 10.01.2018г. - 09.02.2018г., срок за
плащане - 25.02.2018г, издадена за сумата от 444.41 лв.. представляваща
неплатени неустойка и лизингови вноски, както следва:
234,62 лв. неустойка за
предпочетен номер +……………..;
209,79 лв. лизингови вноски за
предпочетен номер +………………….
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
„Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен
съд - Бургас, въз основа на което е образувано частно гражданско дело №
9177/2019 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В месечния срок е постъпил писмен отговор
от особения представител на ответната страна .
В отговора се твърди, че липсва основание
за заплащане на претендираните от ищцовото дружество суми. Твърди се , че при сключването на първоначалния Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +……………… С.С.Д. е била непълнолетна. Особеният представител излага
аргументи, че първоначалният договор не обвързва непълнолетното лице, тъй като
същият не е подписан от родител/попечетител.
След цялостна,
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намери за установено от фактическа страна следното:
Наличието на
валидни облигационни правоотношения между С.С.Д. и „Теленор България“ ЕАД се
доказва от приетите като писмени доказателства по делото първоначален Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +………………, както и процесиите Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +……………. и
Договор за лизинг, сключен към него за устройство марка ………………..
В настоящото
производство са претендирани суми за неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +………………, сключено на 23.10.2017г. Налична е Декларация за
съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, подписана от А. Ф. Д.
, което е достатъчно доказателство за валидното обръзване на непълновлентата
тогава към договора. С подписването на декларацията А. Д. удостоверява, че е
запозната и е съгласна с условията по договора за мобилни услуги и с общите
условия на оператора.
Съдът намира за
доказано, че първоначалният договор е
валидно сключен между страните. Отделно от това С.С.Д. е продължила да ползва
услугите и след навършване на пълнолетие и е била валидно обвързана и по
лизинговия договор.
В договора за
лизинг са уговорени общата лизингова цена на устройството, предмет на договора,
както и размерът и броят на лизинговите вноски. Съгласно чл. 4 от договора за
лизинг, С.С.Д. декларира, че получава устройството във вид, годен за употреба и
изрядно функциониращо, заедно с цялата документация, включително гаранционна
карта. Съдът намира, че „Теленор България“ ЕАД е изпълнил задълженията си по
договорите, като е издавал процесиите фактури. Операторът е остойностил
предоставените услуги и определените от него като суми е следвало да бъдат
заплатени от ответника до 15 дни от издаването на всяка от месечните фактури.
Задължението за
заплащането на месечен абонамент не е обвързано от потреблението на мобилни
услуги, и се дължи без значение дали мобилният оператор действително ги е
доставил и дали абонатът ги е потребил.
Договорът за
лизинг е сключен на 23.10.2017 година за срок от 23 месеца. Така, срокът на
договора е изтекъл и ответникът е трябвало да плати последната лизингова
вноска.Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена,
предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
С оглед на горното
съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен така както
е предявен.
С оглед уважаването
на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 535 лева направените от него
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 385 лв.,
представляващи разноски в заповедното производство.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.С.Д., с адрес: ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ……………..,
със седалище и адрес на управление ………………., сумата от 285,43 лева (двеста
осемдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща сбор от
стойност на неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
10.10.2017 г. – 09.12.2017 г. по допълнително споразумение от 23.10.2017 г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +………………. в размер на 55,34 лева и
230,09 лева, стойност на лизингови вноски за периода 10.10.2017 г. – 09.02.2018
г. по договор за лизинг на устройство марка …………….. от 23.10.2017 г.,, ведно
със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 4056 от 29.10.2019г.по ч.гр.д.№9177/2019г. по описа на РС-Бургас .
ОСЪЖДА С.С.Д., с
адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: …………….., със седалище и
адрес на управление ………………., сумата от 535 лева направените от него
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 385 лв.,
представляващи разноски в заповедното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.