Решение по дело №233/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Ж. Т. К. от гр. Раднево против Заповед рег.№327з-106/22.02.2024 год. на Началник РУ-Раднево при ОД на МВР Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за неправилно приложение на материалния закон и за съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са съображения, че наказанието е наложено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като справката въз основа на която му е наложено наказанието е изготвена преди да му се даде възможност да даде писмени обяснения. Наказанието е наложено и при допуснато нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР, която изисква при налагането на наказанието да се вземат в предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици. Счита, че е налице формален подход при налагането на наказанието. Според изложеното в жалбата липсват и мотиви в оспорената заповед. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. С. Ч., като в хода по същество, излага допълнително доводи за основателност на жалбата, като моли да се обърне внимание, че ответника е изготвил справка до Директора на ОД на МВР Стара Загора през месец октомври, в която е приел, че е налице извършено нарушение, но е предложено да не се налага дисциплинарно нарушение на жалбоподателят. Твърди, че е недопустимо лице което веднъж е изградило мнение по конкретен казус да издава заповед за налагане на дисциплинарно нарушение, като същото е веднъж предубедено относно установените факти и обстоятелства, касаещо налагането или не на дисциплинарно наказание.

Ответникът - Началника на Районно управление Раднево при ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна. Намира оспорената заповед за законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:

С оспорената заповед рег.№327з-106/22.02.2024 год. Началникът на Районно управление Раднево при ОД на МВР Стара Загора е наложил на младши инспектор Ж. Т. К. – старши полицай в звено ООР в група ОП към РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от 1 месец, считано от датата на връчване на заповедта.

От фактическа страна се е мотивирал с обстоятелството, че след запознаване със справка рег.№327р-3117/15.02.2023 /налице е печатна грешка при посочване на годината, като вместо 2024 год., е посочена 2023 год./ год., и материалите от извършената дисциплинарна проверка срещу Ж. Т. К., е установено следното:

Дисциплинарната проверка е започнала по данни, съдържащи се в справка c peг. №29097/25.09.2023 год. по описа на OДMBP Стара Загора. Ответника по делото е приел за установена от проверяващата комисия следната фактическата обстановка:

За времето oт 08.30 часа на 12.08.2023 година до 20.30 часа на 12.08.2023 година, служителите мл. експ. М. Й. К. — командир на отделение в звено ООР в група „Охранителна полиция“ при PУ Раднево — старши на наряда и мл. инспектор Ж. Т. К. - старши полицай в звено ООР в група OП при PУ Раднево са назначени в наряд съгласно ежедневна ведомост с патрулен автомобил [Марка], модел „Рапид“ с ДК№ [рег. номер].

Съгласно разпореждане за патрулно-постовата дейност на МВР, за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД и контрол на пътното движение в обслужваната от РУ-Раднево територия за времето от 09:10 ч. до 10:00 ч. на 12.08.2023 год., служителите е следвало да извършват проверка на MПC и лицата в тях, с цел недопускане извършването на HOP (нарушаване на обществения ред) и установяване на лица OДИ (обявени за общодържавно издирване), ЛПOИ (лица представляващи оперативен интерес), КП (криминално проявени) лица, вещи предмет и/или обект на престъпление. Проверка на градски парк за извършване на кражби при ремонтните дейности. Проверките се извършват на установъчен пункт на [улица]гр. Раднево - пред пункт за ГТП. Около 09.51 часа служителите се намират в указаното място за осъществяване на дейност по ПЛД и КПД, предприемат действия по спиране на MПC - лек автомобил [Марка] с ДК№ [рег. номер]. Служителя мл. експ. М. К. се насочва към водача на лекия автомобил, представя се и уведомява водача и пътника, че проверката се записва с техническо средство, както и че спрян във връзка с извършено нарушение на ЗДвП, след което поисква да бъде представено СУМПС и талона за регистрация на автомобила. При тези си действия мл. експ М. К. не е бил осигурен (осигуряване безопасността на служителя извършващ проверката) от другия служител на наряда мл. инспектор Ж. К., който след представяне на документите от страна на водача, се е насочил откъм страната на пътника, след което е отишъл към патрулния автомобил и е изчакал там колегата си, като е пушил цигара.

Съгласно заповед УРИ7349з-1172/30.04.2023г. на директор ОДМВР, относно подобряване организацията и дейността при реагиране на сигнали, запазване на местопроизшествия, спазване на тактическите действия при проверка на МПС и лица и подобряване контрола и дисциплината в ОДМВР Стара Загора, в точка 2 - При спиране на МПС в частта на т.2.2 - проверка на МПС, е отразено, че охраняващият подсигуряващ/служител от наряда осигурява безопасното извършване на проверка като: - преди започване на проверката от проверяващия полицейски орган застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост към обекта на проверката и визуална комуникация с останалите служители; води непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила лица; при извършването на проверката следи за изхвърляне на вещи и предмети от проверяваните лица: при необходимост предприема незабавни действия съобразно създалата се ситуация; до приключване на проверката непрекъснато изпълнява задълженията си по осигуряване на безопасност.

Видно от приложените писмени сведения на двамата служители мл. eксп. М. К. и мл. инсп. Ж. К. и сведенията на проверения водач М. Т. Д., тримата cе познават лично и освен това мл. инсп. Ж. К. и проверяваното лице М. Д. са били бивши колеги, което обосновава факта че самоличността на проверявания е предварително известна на служителите. Пътника в проверявания автомобил според, проверяващите и проверяваното лице М. Д. е била съпругата на последния, която се е нуждаела от медицинска помощ и ca пътували към гр. Стара Загора за посещение при лекар, което според служителите е причината за намалена бдителност при осигуряване безопасността при проверката.

При така установената фактическа обстановка е приел, че формално, е налице лошо изпълнение на заповед каквато се явява заповед УРИ:349з-1172/30.04.2023 год. на Директор OДMBP в частта по осигyряване на безопасното извършване на проверката, каквато не е извършена от младши инспектор Ж. Т. К. - старши полицай в звено OOP в група „Охранителна полиция“ при PУ Раднево към ОДМВР - Стара Загора. Данните са за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, aл.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно пo чл.200, aл.1, т.11 от ЗМВР, зa което cе предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Приети са обяснения с peг. №327р-3133/2024 год. oт младши инспектор Ж. Т. К. - старши полицай в звено ООР в група „Охранителна полиция“ при PУ Раднево към ОДМВР - Стара Загора. Прието е за безспорно установено и доказано от ДРО, че младши инспектор Ж. Teнев К. е извършил нарушение, като около 09.51 часа на 12.08.2023 год., в град Раднево не е изпълнил служебните си задължения, вменени му с заповед УРИ:349з-1172/30.04.2023 год. на директор ОДМВР, изразяващо се в това не е осигурил безопасно извършване на проверка на MIIC [Марка] с ДК№ [рег. номер], и лицата в тях обект на проверката, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, aл.2, т.1 oт ЗМВР, неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, съставомерно по чл.200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание“.

По делото са представени и приети като доказателства административната преписка по издаването на заповедта и налагането на дисциплинарното наказание.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената Заповед УРИ 4473-209/ 22.02.2024 год. на Началника на РУ Раднево е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР – служител на ръководна длъжност по т.ІХ.1.1-3 от Приложение №1 към Заповед №8121з-140 от 24.01.2017 год. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР. Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и след даване на писмени обяснения от служителя по реда на чл.206, ал.1 от ЗМВР. В нея изрично са посочени всички предвидени от закона реквизити, включително времето на извършване на нарушението. Видно от съдържанието й, са налице изложени съображения от фактическо и правно естество. В нея е прецизно вписано правното основание и е цитирана справка №327р-3117/15.02.2024 год., която представлява неразделна част от административния акт за налагане на дисциплинарното наказание.

Процесният индивидуален административен акт е постановен в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. По делото няма конкретни данни кога ответникът по делото Началник РУ Раднево като компетентен наказващ орган е запознат със справка №327р-3117/15.02.2024 год., но дори да се приеме най-ранната възможна дата – 15.02.2024 год., когато е изготвена справката, то от този момент започва да тече двумесечният срок и изтича на 17.04.2024 год. След като оспорената заповед е издадена на 22.02.2024 год., тя очевидно се вмества в предвидения от закона срок.

Съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, тъй като от текста на покана от 16.02.2024 год. /лист 21/, недвусмислено се установява, че жалбоподателят е запознат със справки №327р-3117/15.02.2024 год., последната съдържаща данни за извършеното от него дисциплинарно нарушение, и не е поискал събиране на нови доказателства. Процесната заповед е издадена на 22.02.2024 год., два дена след като жалбоподателят е бил поканен да се запознае с мотивите за налагането на дисциплинарното наказание. Следователно по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият орган е дал възможност на К. да даде писмени обяснения преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание, което означава, че заповедта съдържа мотиви относно всички събрани доказателства. В този ход на мисли, неоснователно е съдържащото се в жалбата оплакване, че не му е била дадена възможност да се запознае със справката преди налагането на наказанието.

При преценка на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира, че е постановена при правилно приложение на закона, тъй като е доказано вмененото нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Деянието е квалифицирано по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР във връзка с чл.198, ал.1 и ал.3, в който е предвидено, че дисциплинарно наказание се налага на държавен служител от системата на МВР за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е предявил доказателствени искания, а просто е изразил несъгласие с мотивите за налагането на наказанието. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда с насрещно доказване. Не е спорно, че назначената комисия е предприела действия по изясняване на всички факти и обстоятелства относно констатираното нарушение, включително снемането на обяснения и от спряното за проверка лице. Не е спорно също така, че това е бивш негов колега, както и че самата проверка е отразена в изготвените след приключване на наряда документи. Не е установено също така, лицето да е издирвано, нито да носи забранени предмети, или да е извършило някакво противоправно поведение. Снетите обяснения се подкрепят взаимно, логични са и са последователни, като и от тях се установява допуснатото нарушение на дисциплината от страна на жалбоподателят. Налице са и представени доказателства за запознаването на К. с посочената заповед на Директора на ОД на МВР Стара Загора на 21.03.2023 год..

При това положение съдът намира за установени действията на Ж. К., санкционирани като нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Наказващият орган правилно е приел, че в случая отклонението от установените норми на служебно поведение е незначително и не са настъпили вредни последици, поради което е наложил наказание при условията на чл.198, ал.2 от ЗМВР - „мъмрене” за срок от един месец, т.е. на Ж. К. е наложено законоустановено наказание в минимален размер.

При издаване на оспорваната заповед не се установява противоречие с целта на закона. За да се осигури постигане целите на ЗМВР - осъществяване на дейността на органите на МВР по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, чл.194 от ЗМВР предвижда дисциплинарна отговорност за всеки държавен служител, нарушил служебната дисциплина в МВР. При съобразяване с тази цел Началникът на РУ Раднево е издал оспорената заповед, след надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение от Ж. К..

В духа на гореизложеното, съдът не приема оплакването в съдебно заседание относно изготвената справка от наказващия орган до Директора на ОД на МВР, в която е изразено становище да не се наказват служителите, а впоследствие същите са наказани. Това е възприето от жалбоподателят като грубо нарушение на процесуалните правила. Оплакването е неоснователно. В приложената справка е изразено становище за безспорна установеност на извършеното дисциплинарно нарушение, но с оглед на незначителното отклонение е направено предложение да не се налага дисциплинарно наказание. Следва да се има в предвид, че това предложение противоречи на материалния закон. В ЗМВР и в издадените въз основа не него подзаконови нормативни актове, е предвидено, да се налага наказание за всяко едно дисциплинарно нарушение. Ако същото е с незначително отклонение, и представлява маловажно нарушение, то законодателят е предвидил налагането на дисциплинарно наказание „мъмрене“, но не е предвидена законова възможност налагането или не на дисциплинарно наказание да зависи от субективна преценка на дисциплинарнонаказващия орган. Касае се за формално производство, което е подробно регламентирано и в ЗМВР и в инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 год. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. В това производство, дисциплинарно наказващия орган действа в условията на обвързана компетентност, а не в условията на оперативна самостоятелност. Ето защо, ако е налице установено дисциплинарно нарушение, то е задължително и налагането на съответното дисциплинарно наказание. Всъщност вътрешното убеждение на ответника за наличието на извършено дисциплинарно нарушение не е променяно, тъй като и в справката УРИ: 327р-19091/10.10.2023 год. адресирана до Директора на ОД на МВР Стара Загора, същият е приел, че са налице предварителни данни за извършеното дисциплинарно нарушение, но с оглед на неговата незначителност, липсата на вредни последици, инцидентност и с оглед на това, че поведението им е провокирано от конкретни обстоятелства, както и че липсват нарушения от предходни периоди, е предложил по целесъобразност, установеното поведение да се коригира с провеждането на допълнително обучение. В този смисъл, в нито един момент, вътрешното убеждение на ответника по делото не е било за липсата на извършено дисциплинарно нарушение от страна на К. на посочената дата, а за неговата маловажност и незначителност. Това вътрешно убеждение е налице и при издаването на оспорената заповед, като несъщественото отклонение и липсата на вредни последици са го мотивирали да наложи дисциплинарно наказание мъмрене, а не порицание.

По тези съображения жалбата му се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора своевреме

---

нно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като в полза на ОД на МВР Стара Загора – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определен в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Т. К. от гр. Раднево против Заповед рег.№327з-106/22.02.2024 год. на Началник Районно управление - Раднево при ОД на МВР Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец, като неоснователна.

ОСЪЖДА Ж. Т. К. [ЕГН] с постоянен адрес гр. Раднево да заплати на Областна дирекция на Министрество на вътрешните работи - Стара Загора, представлявана от Директора К. Б. и със седалище гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“№16, сумата 100.00 /сто/ лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно оспорване на основание чл.211, изречение последно от ЗМВР.