Решение по дело №34469/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 540
Дата: 27 януари 2022 г.
Съдия: Цветелина Славчева Кържева Гачева
Дело: 20211110134469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА

ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110134469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на ЦВ. ВЛ. З., ЕГН **********, срещу СВ. Н. СТ., ЕГН **********,
която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че на 15.06.2021 г. около 16:00 часа
ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката, чрез изпращане на
съобщения, чрез приложението „Месинджър“ с обидно съдържание. Претендират се
разноски.
Ответникът по молбата взима становище, което поддържа в съдебно заседание, като
оспорва твърденията в молбата, сочи че не е изпращал съобщения с твърдения от
молителката текст, тъй като тя имала пълен достъп до потребителските му имена и пароли в
социалните мрежи, като той не можел да влезе в един от профилите си и подозирал, че е
сменена паролата му. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита:
1
Не се спори между страните, че ответникът е лице, с което молителката е била във
фактическо съпружеско съжителство и безспорно попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. 2 и т. 3 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове на
15.06.2021 г. представляват такива на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и емоционално насилие спрямо
молителката.
По делото са представени писмени доказателства – декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л.
5 - л. 6 и л. 17 - л.18 от делото), удостоверение за раждане на детето Владимир (л. 8 от
делото), доклади от Дияна Видева, психолог в „Център за превенция на правонарушенията“
(л. 73 и л. 108 от делото) заверен препис от прокурорска преписка № 37339/2021 г. по описа
на СРП (л. 93- л. 106 от делото).
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения на страните обстоятелствата, че молителката и ответникът са живели на
съпружески начала и че са родители на детето Владимир С., както и че телефонният номер
на ответника е **********, а на молителката е ********** (л. 74 от делото).
Съдът не цени представената по делото кореспонденция, доколкото от нея не може да
се установи обективно между кои лица е водена същата (л. 10 – л. 12 и л. 109 от делото).
Съдът не цени и представената по делото разпечатка от телефонен номер, доколкото същата
не изхожда официално от мобилния оператор, липсват дата на издаване и подпис, и
посочване на лицето издало документа (л. 38 – л. 50 от делото). Други относими към
предмета на делото писмени доказателства не са представени.
По делото е разпитана свидетелката Миладинова-Керанова, без родство със страните.
Същата заявява, че знае за доста случаи, в които ответникът е отправял обидни съобщения
към молителката. Последният случай за който свидетелства, датира от средата на юни месец
2021 г., когато ответникът изпратил на молителката съобщения на нейния телефон по
„Месинджър“, съдържащи обидни думи и закани „да го духаш, помийо, боклук долен,
искате проблеми, ще си ги получите“. Свидетелства, че лично е видяла тези съобщения,
които били типично в негов стил. В този ден двете отишли в полицията да подадат жалба.
Сочи и за други подобни случаи (л. 114 – л. 115 от делото). Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля в обсъдената им част, като в останалата съдът намира показанията
за неотносими по време към предмета на делото. Показанията в кредитираната част са
обективни, логични, непротиворечиви, последователни, като същите кореспондират и с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява както от
изложението на молителката в молбата, становището на ответника, така и от свидетелските
показания.
В конкретния случай следва да бъде придадена на декларацията (л. 5 - л. 6 и л. 17 - л.18
от делото) силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН - същата
2
индивидуализира акта на насилие, извършен на 15.06.2021 г. по начина, по който е описан в
редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, място и
начин на извършване на съответния акт и т.н. Молителката в декларацията е посочила всяко
едно от тези обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание на приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В конкретния случай, са налице предпоставките за
уважаване на молбата въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е
изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други доказателства. Следва да се отбележи,
че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва
конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от
този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална
доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от
исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно
доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по
начина, по който е индивидуализиран в редовната молба за защита по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН – по
място, време, начин на извършване. Когато за акта на насилие липсват други доказателства,
какъвто е настоящия случай, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН ( арг. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН).
С декларацията, както и със свидетелските показания на Миладинова-Керанова, се
установяват емоционалните и психически последиците за молителката от извършеното
спрямо нея насилие, както и че същото не е с инцидентен характер, които изцяло
кореспондират с изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, отделно от това и
свидетелката лично е видяла изпратените на телефона на молителката съобщения.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното
поведение от страна на ответника, спрямо молителката, изразяващо се във вербална агресия,
граничи с ненормално ниво на комуникация между тях. Същото попада извън границите на
нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които,
противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита от
молителката, за изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз
основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като обстоятелствата, посочени в нея,
съответстват изцяло на кредитираните показания на свидетеля Биляна Миладинова-
Керанова.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между Ц.З. и С.С., съдът намира, че става въпрос за вербална агресия, изразена
от страна на ответника към молителката, с които свои действия е осъществено домашно
насилие, под формата на психическо и емоционално такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
3
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните,
а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мерки за защита по отношение на молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно насилие
не са настъпили за Ц.З. значителни вредни последици за живота и здравето й, но въпреки
това извършеното деяние сочи на наличие на пряка и непосредствена последваща опасност
за това.
Съобразно нормата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, за наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
не се определя срок за нейното изпълнение.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителката от него, счита че на СВ. Н. СТ. следва да бъде наложена глоба в
минимален размер от 200,00 (двеста) лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски има и от двете страни.
Представени са списъци по чл. 80 ГПК (л. 110 и л. 111 от делото). С оглед изхода на делото,
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът дължи направените от молителката разноски, но
по делото не са представени доказателства от същата, че е уговорено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер (липсва представен договор за правна защита и
съдействие), както и че молителката е заплатила същото, поради което такива не се
следват.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на по 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ

4

РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу СВ. Н. СТ., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, СВ. Н. СТ., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на ЦВ. ВЛ. З., ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, СВ. Н. СТ., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на СВ. Н. СТ., ЕГН **********, глоба в
размер на 200,00 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, СВ. Н. СТ., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5