Номер 55723.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXIV състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20204110201258 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. К. И. с ЕГН ********** и адрес за призовки и
съобщения: град В. Търново, ********, против наказателно постановление №
19-1275-002708 от 10.02.2020 год., издадено от ВПД Началник Сектор „ПП”
прри ОД на МВР – В. Търново, с което за извършено от И. административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца. В жалбата си П. И. оспорва изцяло
констатациите в АУАН и HП, като счита, че не е налице административно
нарушение по смисъла па чл. 6 от ЗАНН, което да е било извършено от него.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично. Същия поддържа изцяло жалбата. В хода на съдебното следстнвие
прави доказателствени искания, които съдът уважи и изиска писмени
доказателства от съответни институции. По същество жалбоподателя моли
процесното НП да бъде отменено изцяло, като сочи, че са налице множество
процесуални нарушения, за които излага доводи в представени писмени
бележки.
1
Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява и не
заема становище.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 10.12.2018 год. с автоматизирано техническо средство - мобилна
преносима стационарна камера „ARH CAM S1” с фабр. № 11743сb, в с. Ново
село, общ. В Търново, на Път I-4, км. 106+200 в посока гр. В. Търново е било
установено и заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение на лек
автомобил „БМВ 7 ЕР” с рег. № ***** с превишена скорост, като прпи
ограничение за населено място 50 км/час, автомобилът е засечен да се движи
със скорост от 110 км/час. АТСС е изготвила снимка № 0025287 и е
генерирала нарушение № 2018-12-0011675 Е. След разчитане на данните от
АТСС от служителя при Сектор „ПП” – В. Търново - св. Г.С., и след
установяване на нарушението, е извършена справка в масивите на КАТ при
което е било установено, че жалбоподателя П. К. И. се води като ползвател на
процесния автомобил, с който е извършено нарушението, а собственик е
длуго лице – Н.А.Х. с ЕГН ******. Поради тази причина на 18.06.2019 год. И.
е бил извикан в Сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново, като му е била
връчена декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която да посочи кой е управлявал
автомобила към момента на извършване на нарушението. И. обаче е отказал
да попълни декларацията, тъй като не е собственик на процесния автомобил с
рег № *****.
На 26.06.2019 год. св. Г.С. в присъствието на св. Г.Б. и П. Х., в
отсъствието на Пламвен Кирилов Иринев, е съставил срещу последния АУАН
№ 96 /бл. № 501534/, затова, че на 10.12.2018 г. в 16:26 часа, с. Ново село, на
път І-4 км. 106+200 в посока гр. В. Търново, управлява лек автомобил "БМВ 7
ЕР РЕИХЕ" с рег. № *****, собственост на Н. Х. с ЕГН ****** от гр. В.
Търново с ползвател П. И., със скорост 110 км/ч при ограничение за населено
място 50 км/ч въведено с пътен знак "Д-11". Наказуема скорост след
приспаднат толеранс от 3% е 107 км/ч. Превишението е от 57 км/ч.
Нарушение № 2018-12-0011675 е установено с АТСС "ARH CAM S1" с
фабричен № 1174зсв. Водачът И. не попълва предоставена декларация по чл.
188 от ЗДВП и не се явява на получена покана с № 12-11675/ARH CAM S1
10.112.2018 година. AУAH е съставен в негово отсъствие в сектор ПП към
2
ОДМВР - В. Търново. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН е бил връчен на П. И. на 14.01.2020 год., който го е подписал,
каято в граяфата за възражения е посочил: „В срок”.„
В законоустановения тридневен срок /на 16.01.2020 год./ И. е
депозирал пред наказващия орган писмени възражения, в които е декларирал,
че на 10.12.2018 год. в 16.26 ч. посочения в АУАН автомобил е бил
управляван от лицето К.Т. И. с ЕГН ***** от гр. *****, като към
възражениеуто е представил копеие от СУМПС на същия.
Въз основа на описания АУАН, ВПД началник на Сектор „ПП” при ОД
на МВР – В. Търново, на 10.02.2020 год. е издал атакуваното НП № 19-1275-
002708 от 10.02.2020 год., издадено от ВПД Началник Сектор „ПП” прри ОД
на МВР – В. Търново, с което за извършено от П. К. И. с ЕГН ********** от
******, административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца. НП е било връчено
лично на И. на 03.08.2020 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН
в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Г. К. С. и свидетелите при съставяне на АУАН – Г. П. Б. и
П. М. Х. . В показанията си пред съда св. С. заявява, че той е разчел данните
от техническото средство, като след установяване на нарушението с
техническо средство е извършена справка в масивите на КАТ и се
установило, че жалбоподателя П. И. се води като ползвател на процесния
автомобил, с който е извършено нарушението. Поради тази причина П. И. бил
извикан в КАТ като му била връчена декларация по чл. 188 от ЗДВП, в която
да посочи кой е управлявал автомобила към момента на извършване на
нарушението, както и че му е била връчена и покана за явяване и за съставяне
на АУАН, на която покана той не се е явил, поради което актът бил съставен
в негово отсъствие. Свидетелят С. сочи още, че в конкретния случай не са
търсили собственика на автомобила и по принцип когато при справката
излезе, че автомобилът има ползвател, се търси този ползвател, а не
3
собственика. Свидетеят заявявая, че в конкретния случай не е издаден
електронен фиш, а е съставен АУАН и НП, тъй като за констатираното
нарушение се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС,
като такова наказание може да бъде наложено само с НП.
Свидетелките Б. и Х. сочат в показанията си, че те са само свидетели
при съставяне на АУАН, като са запознати, че П. И. е отказал да попълни
декларация кой е управлявал автомобила, както и, че не се е явил на връчена
му покана поради което акта е съставен в негово отсъствие.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
тъй като административно наказателното производство е започнало при
неспазване на правилата и разпоредбите на ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установява, че при
извършване на процедурата по съставяне и връчване на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. На първо място съдът намира за недоказано
обстоятелството, че на П. И. е била връчена по установения ред покана да се
яви за съставяне и връчване на АУАН. Макар в прреписката да се съдържат
данни за връчване на ткакава, както и свидетеля С. да тнвърди, че такава е
била връчена на И., то в материалите по АТП изпратени от въззиваемата
страна покана не се съдържа. По искане на жалбоподателя съдът изрично
изиска от въззиваемата страна на представи такава покана, но и при това
поискване, такава не бе представена. При това настоящия съдебен състав
намира, че е допуснато съществено прроцесуално нарушение на разпоредбата
на чл. 40, ал 2 от ЗАНН, водещо до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
На следващо място дори и да се допусне, че жалбоподателя е бил
редовно поканен за съставяне на АУАН, то съдът счита, че неправилно както
контролния орган, така и наказващия орган са нагажирали административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя П. И.. Незнайно защо
контролните органи са приели, че за установеното нарушение следва да се
4
търсие ползватеря на автомобирла. Съгласно разпоредлбата на чл. 188, ал. 1
от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Безспорно по делото е
установено, че собственик на процесното МПС не е жалбоподателят, а друго
лице, което въобще не е било потърсено, макар само то да може да посочи на
кого е предоставило процесното МПС. Вярно е, че разпоредбата на чл. 187а
от ЗДвП въвежда презумпция, че при установяване на нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. В онкретния случмай обаче на първо
място няма доказателства, че в свидетелството за регистрация на конкретното
МПС П. И. е вписан като ползвател и което е по важното, тази разпоредба е
приложима само за посочените в този член нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, а
не за всички нарушения по ЗДвП и измежду тях не е това по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Ако волята на законодателя е била да санкционира ползвателя, ако
такъв е вписан, за всяко извършено нарушение, то несъмнено това щеше да
намери място в изрична разпоредба на закона. Разширително тълкуване на
административнонаказателни норми е недопустимо.
Освен това съдът намира за основателни излаожените в жалбата
доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съобразявайки общия ред по ЗАНН, то очевидно производството е протекло
в нарушение на чл. 34 от ЗАНН, съдържащ забрана да се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя. От доказателстваята по делото се установява, че нарушението е
извършено на 10.12.2018 година, като е установено с АТСС. По делото не са
представени доказателства доказващи датата на разчитането на данните от
устройството, но актотъставителя С. заяви прред съда, че той е „разчел
данните от техническото средство“ и обясни, че след като имало вписан
ползвател на определено МПС, то системата посочвала него за извършител.
5
Собственикът на процесното МПС не е търсен. След като нарушителят е бил
известен в деня на установяване на нарушението, то тримесечният срок е
изтекъл много преди съставеното на АУАН на 26.06.2019 година. Това също
се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Наказващия орган
не се е съобразил с така допуснатото процесуално нарушение от контролния
орган, а е издал атакуваното НП, което поради тази причина се явява
незаконосъобразно.
Не на последно място следва да се отбележи, че в хода на съдебното
следстнвие не бяха събрани никакви доказателства относно авторството на
твърдяното нарушение. Същото е установено с АТСС, но изготвената от
устройството снимка не съдържа никакви данни от които да се направи извод
за водача на автомобила към този момент.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя П. И. за
извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-002708 от 10.02.2020
год., издадено от ВПД Началник Сектор „ПП” прри ОД на МВР – В. Търново,
с което за извършено от П. К. И. с ЕГН ********** от ******
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца – като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
6
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7