Р Е Ш Е Н И Е
№
град Г.Т., 10.08.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т.на двадесет и седми
април две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радостина
Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 285 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано на основание
искова молба, депозирана от Н.Б. Л. с ЕГН - ********** ***, чрез упълномощения
адвокат Д.Ч. от АК – Б., изм. с допълнителна молба от 27.04.2021 г., с която
срещу общ. Г.Т., представлявана от В.В.Д. – кмет, е предявен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на общ.
Г.Т., правото на собственост на ищеца върху поземлен имот, находящ се в с. З.,
общ. Г.Т., обл.Д., представляващ дворно място с площ от 5267.00 кв.м (пет
хиляди двеста шестдесет и седем квадратни метра), включено в следните
урегулирани поземлени имоти: 2850.00 кв.м съставляват УПИ VIII - общ. в кв.1 по
ПУП на с. З., 1650.0кв.м съставляват УПИ V - общ. в кв.1 по ПУП на с. З.,
230.00 кв.м съставляват част от УПИ VII - общ., целия УПИ с площ от 1500 кв.м,
305.00 кв.м от УПИ VI - 14 в кв.1 по ПУП на с. З., целия с площ от 1550 кв.м,
122.00 кв.м попадат в УПИ 1-15 в кв.1 по ПУП на с. З. и 110.00 кв.м попадат в
УПИ XVIII - 120 в кв.1 по ПУП на З., общ. Г.Т., при граници: УПИ III - 14, УПИ
II - 14, улица, УПИ XVIII - 120, УПИ IX- 108, УПИ X - 108, УПИ XII - 118, УПИ
XIII - 118 и УПИ XIV - 118, на основание наследство от Г. Б. Л., б.ж. на с. З.,
общ.Г.Т.и давностно владение за периода от 1964г. до датата на депозиране на
исковата молба.
Прави се искане съдът да упражни инцидентен
съдебен контрол за законосъобразност на издадената Заповед №
РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на Община Г.Т.по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК в
настоящото гражданско производство, със следните аргументи: Издадената заповед
е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 131,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ (в редакцията му с ДВ бр. 65/22.07.2003 г.) и в противоречие
с материалноправната разпоредба на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ (в редакция ДВ бр.
17/06.03.2009 г.) и несъответствие с целта на разпоредбата на чл. 134, ал.1 и
ал.2 от ЗУТ.
С исковата молба се излагат се
съображения, според които:
Наследодателят на ищеца - Г. Б. Л., б.ж.
на с. З., общ.Г.Т.– негов баща, притежавал в с. З., община Г.Т.дворно място с
площ от около 7737 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда от 80 кв.м,
жилищна пристройка с площ от 105.00 кв.м
и гараж със застроена площ от 30.00 кв.м.
От общата площ на дворното място - 7738.00
кв.м, 2525 кв.м са ситуирани в имот с
планоснимачен номер четиринадесети, както следва:
990,00 кв.м са включени в УПИ II – 14,
1120.00 кв.м са включени в УПИ III – 14 и
415 кв.м са включени в УПИ VI – 14 в кв.1
по ПУП на с. З., община Г.Т..
В УПИ II – 14 в кв.1 се намират описаните
по-горе жилищна сграда, пристройка и гараж. За дворното място с площ от 2525
кв.м и сградите в него ищецът разполагал с писмени документи за собственост на
основание давностно владение и наследство, (приложени към исковата молба) -
Нотариален акт № 71, том I, д. № 69/2019 г., вх.рег.№ 255/05.02.2019 г., изд.
от СлВп гр.Г.Т.и нотариален акт № 118, том XIс, д. № 5130/1975 г. на Т. районен
съд. За тази част от имота, Общинска администрация Г.Т.не била предявила претенции
за собственост.
Ищецът твърди, че неговият баща владял
целият имот от 7738 кв.м откакто ищецът се помнел, целият имот се намира в
строителните граници на селото и досега никой не е предявявал претенции към
него или към част от него. Границите на имота не били променяни никога. Имотът
бил ограден с обикновена метална ограда с бетонни колове.
Останалата част от дворното място – 5212
кв.м, наследодателят на ищеца ползвал за селскостопански нужди за отглеждане
предимно на царевица за силаж, люцерна и др. в годините назад. Тъй като и
ищецът се занимавал със земеделие, обработвал и друга своя собствена земя, баща
му му предал владението върху тази
празна част от двора, с желанието да продължи да я обработва за собствените си
нужди, още повече, че възрастта на баща му била напреднала и всъщност ищецът
бил този, който обработвал имота и събирал продукцията за себе си, със знанието
и съгласието на баща си, от 1995 г.
В края на 2019 г. ищецът решил да започне
процедура по обстоятелствена проверка за снабдяване с нотариален акт по
давностно владение върху останалата част от дворното място – 5212 кв.м в с. З..
Установил в Общинска администрация гр. Г.Т., че през 2009 г. общината е
допуснала изменение на подробния устройствен план на с. З., което изменение
включва целия имот, вкл. и в частта, за която към датата на извършване на
изменението на плана ищецът и наследодателят му са разполагали с писмени
документи за собственост (парцели III – 14 и VI – 14). Изменението било
извършено със заповед № РД-08-455/20.05.2009 г. Съгласие на наследниците на Г. Б.
Л. не е изисквано, заповедта за изменение на плана не им била съобщена по
надлежния ред, не са били конституирани като заинтересовани страни в
производството по чл. 134 - чл.135 от ЗУТ.
През 2019г., след като ищецът научил за
извършеното изменение без тяхно знание и съгласие, поканил геодезист да измери
имота и да изготви комбинирана скица, като съпостави границите на имота на
терен с урегулираните поземлени имоти, в
които дворното място попада.
Към настоящия момент и съгласно изменения
със заповедта на Кмета на община Г.Т.ПУП на с. З., общ.Г.Т.и съгласно данните
от изготвената комбинирана скица, и извършените замервания на терен, ищецът
твърди, че своеното от него дворно място от 5212 кв.м, е включено в следните
УПИ:
2980.00 кв.м съставляват УПИ VIII – общ. в
кв.1 по ПУП на с. З.;
1680.00 кв.м съставляват УПИ V – общ. в
кв.1 по ПУП на с. З.;
260.00 кв.м съставляват част от УПИ VII –
общ., целия УПИ с площ от 1500 кв.м;
245.00 кв.м от УПИ VI – 14 в кв.1 по
ПУП на с. З., целия с площ от 1550 кв.м;
47.00 кв.м, за които според настоящия план
на селото не могъл да установи в кои поземлени имоти попадат след изменението
на плана, извършено през 2009 г., тъй като в процесната заповед са налице
несъответствия между квадратурата на новообразуваните имоти по заповедта и по
скицата проект – неразделна част от нея (твърди се за грешка в квадратурата на
новообразувания УПИ V – общ., който според скицата- проект е с площ от 1700
кв.м, а според заповедта за изменение е с площ от 1680.00 кв.м, налице е и
несъответствие между частта от имот пл. № 14, която е отредена за УПИ VI – 14 и
частта, която Общинска администрация сочи за своя собственост).
Към 1995 г. било извършено заснемане на
съществуващите граници на поземлени имоти в регулацията на населените места на
общината, за изработването на планове на населените места по програма ФАР. Този
план не е влязъл в сила, но извършеното по него замерване и отразяване в плана и
в изготвените разписни листи отразявало действителното състояние на терен.
Според този план, имот 36 по плана на селото, изготвен по програма ФАР, е с
обща площ от 7737 кв.м, записан е на името на Г. Б. Л. – баща на ищеца, като в
него са изградени жилищна сграда, пристройка, гараж и стопанска постройка и
границите на имота не са променяни до настоящия момент.
Ищецът твърди, че владението на
наследодателя Г. Б. върху празното дворно място с приблизителна площ от 5212
кв.м е започнало не по-късно от 1964 г., като след смъртта му през 2008 г. е
продължено от ищеца по делото, до днес, явно, спокойно, без оспорване и без
прекъсване. Преди началния момент на осъществяване на владението върху имота от
страна на наследодателя ми, владение върху имота, в същите му граници, е
осъществявано от трети физически лица.
На 24 август 2020 г. и въз основа на
изготвената комбинирана скица ищецът предприел процедура по снабдяване с
нотариален акт на основание давностно владение върху описания имот. Депозирал в
община Г.Т.искане за издаване на удостоверение за наличието/липсата на съставен
акт за общинска собственост за всеки един от парцелите, които образуват
дворното ми място. На 09.09.2020 г. му било издадено удостоверение, от което
било видно, че след депозиране на молбата му за извършване на обстоятелствена
проверка за издаване на исканото удостоверение, Община Г.Т.е съставила актове
за общинска собственост, както следва:
За УПИ V
– общ. в кв.1 по ПУП на с. З. с площ от 1680 кв.м – Акт за общинска
собственост № 4708/28.08.2020 г., вписан в СлВп гр.Г.Т.под акт № 174, том IV,
вх.рег.№ 1919/31.08.2020 г.;
За УПИ VII – общ. в кв.1 по ПУП на с. З. с
площ от 1500 кв.м – Акт за общинска собственост № 4707/28.08.2020 г., вписан в
СлВп гр.Г.Т.под № 173, том IV, вх.рег.№ 1918/31.08.2020 г.;
За 1135,00 кв.м в идеални части от УПИ VI
– 14 в кв.1 по ПУП на с. З., целия УПИ с площ от 1550.00 кв.м – Акт за общинска
собственост № 4706/28.08.2020 г., вписан в СлВп гр.Г.Т.под акт № 172, том IV,
вх.рег.№ 1917/31.08.2020 г.
Според ищеца, от претендираното от него
като собствено дворно място с приблизителна площ от 5212 кв.м, Община Г.Т.претендира
изцяло собственост на два от парцелите, които образуват дворното място –
парцели V и VII в кв.1 по ПУП на с. З., на обща площ от 3180.00 кв.м, а за
всички останали 1135.00 кв.м в идеални части от парцел VI-14 в кв.1 по плана на
селото, за които не е налице писмен документ за собственост на трето лице е приела,
че съставляват общинска собственост.
Ищецът твърди, че за общ. Г.Т.липсва
правно и фактическо основание за претендиране на собственост на соченото в
актовете за общинска собственост правно основание, предвид обстоятелството, че
като правно основание в съставените актове за държавна собственост общ. Г.Т.е
вписала чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, § 7, т.3 от Закона
за местното самоуправление и местна администрация. Със забележка в т.11 от всеки един от описаните по горе актове за
общинска собственост е вписано, че със Заповед № РД-08-455/20.05.2009 г. на
Кмета на общ. Г.Т.е направено частично изменение на кв. 1 и кв.1 по ПУП на с. З.,
общ. Г.Т..
Според ищеца, одобрените по ЗУТ планове,
вкл. одобрените изменения на подробни устройствени планове или части от тях,
нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по
волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17, ал. 3 - 5 ЗУТ – в настоящия случай изключенията не са налице. Въведеното с чл. 17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните
им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост. Извършеното
изменение на плана е в нарушение на императивната норма на чл. 131, ал.1 и ал.2
от ЗУТ (в редакцията му с ДВ бр.
65/22.07.2003 г.) и чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ (в редакцията му ДВ бр.
17/06.03.2009г.). С оглед обхвата на одобреното изменение, заинтересовани лица
в производството по изменението на плана са собствениците на всички засегнати
от изменението имоти, на които последната заповед не е надлежно съобщена. На
тези лица не е била осигурена възможност за изразяване на становище – съгласие
или несъгласие според изричната разпоредба на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ по
изменението, което е довело до лишаването им от възможността да участват в
административното производство, приключило с издаването на заповед за
изменението на ПУП. Освен това, при липсата на такова съобщаване на всички
заинтересовани лица, заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ не е влязла в сила,
съответно процедурата по чл.135 от ЗУТ не е приключила, поради което не са били
налице и предпоставките за издаване на заповед за изменение на ПУП. В заключение – издадените актове за общинска
собственост са за несъществуващи имоти, образувани на основание изменение на
плана с невлязла в сила Заповед № РД-08-244/20.05.2009 г.
Според ищеца, разпоредбата на чл. 2, ал.1,
т.2 от Закона за общинската собственост, на която се позовава общината,
установява, че общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на
Общината по силата на закона. Разпоредбата на № 7, ал.1, т.3 от ПЗР на Закона
за местното самоуправление и местна администрация (посл. ред. ДВ бр.45/1995
г.) указва, че с влизане в сила на този
закон преминават в собственост на общините
и следните държавни имоти: т.3: незастроени парцели и имоти в селищните
територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени
и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение
на подлежащите на връщане на предишните им собственици.
Съставените от Общинска администрация Г.Т.актове
за общинска собственост, според ищеца, на първо място, не отразяват вярно фактическото
и правното положение на имотите, не са съобразени със Закона за общинската
собственост и в частност с нормата на § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА – няма
данни спрямо интересуващите настоящия
спор имоти да са проведени от държавата отчуждителни мероприятия, нито има
данни за дължимост, респ. заплащане на обезщетение на засегнатите собственици.
В графа 8 на всеки един от АОС – „номер и дата на съставени по-рано актове“ е
отразено за всеки един от трите имота, че няма съставяни такива. Въз основа на
разграничителните критерии по § 7 от ПЗР на ЗМСМА заварени държавни имоти се
определят на държавни и такива, които по силата на закона придобиват статут на
общинска собственост, въпреки, че самият закон, както и Закона за собствеността
в чл. 6, т.8, използват понятията „преминаване“, „прехвърляне“ на собствеността
от държавата на общините. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА от 17.09.1991 г. (ДВ бр.
77/1991 г.) е приета нова редакция на чл. 6 от ЗС, с която се провежда
разграничение между имотите държавна собственост и се определят основанията, на
които общината може да придобие право на собственост. Съгл. редакцията на чл. 6
от ЗС (ДВ бр. 31/1990 г.) държавна, съответно общинска собственост са вещите,
обявени от Конституцията и законите за изключителна държавна собственост, както
и вещите, които държавата или общините придобиват, а съгласно редакцията на
този текст (ДВ бр. 77/1991 г.) общинска собственост е имуществото, предоставено
със закон в собственост на общините или прехвърлено в собственост на общините,
съгл. ПЗР на същия закон.
Ищецът твърди, че общ. Г.Т.не се
легитимира като собственик с представените актове за общинска собственост,
които нямат доказателствената сила, тъй като са съставени след 01.01.1997 г.
съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗОС и и чл. 58 и сл. от ЗОС, не е съставено досие
към АОС, съдържащо документите, удостоверяващи възникването и промените на
правото на собственост. При липсата на доказателства спорният имот да е бил
държавен, одържавен или отнет фактически от наследодателя на ищеца, към 1964
г. – началото на давностния срок за
наследодателя, същият е със статут на частна собственост, владян за периода от
1964 г. до 1995 г. лично от него, като впоследствие владението върху имота е
предадено на ищеца, който продължава да свои имота за себе си и към настоящия
момент, явно, спокойно и без оспорвания. Осъщественото владение от
наследодателя, а в последствие от ищеца владение за период от повече от 45
години, отговаряло на изискванията на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. АДС за
имотите не е съставян, преди началото на владението на наследодателя, имотът е
владян в същите граници от трети лица, възникване на собственост на основание
давностно владение, поради което фактът, констатиран в представените АОС, за
наличието на общинска собственост на посочените в него основания, се явява
неверен, тъй като липсват данни имотът да е отнет фактически или юридически от
наследодателя или от ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не
представя отговор на исковата молба.
Районният съд, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е син, низходящ от първа степен на Г.
Б. Л., б.ж. на с. З., общ.Г.Т., починал на 25.06.2008г. За частта от 2525 кв.м
от целия имот, и за сградите в него са налице писмени документи за собственост
на основание давностно владение и наследство: Нотариален акт № 71, том I, д. №
69/2019 г., вх.рег.№ 255/05.02.2019 г., изд. от Сл.Вп. гр.Г.Т.и нотариален акт
№ 118, том ХIс, д. № 5130/1975 г. на Т. районен съд. За тази част
от имота, Общинска администрация Г.Т.не спори.
От общата площ на дворното място - 7738.00
кв.м, описаните по - горе 2525 кв.м са ситуирани в имот с планоснимачен номер
четиринадесети, както следва: 990.0кв.м са включени в УПИ II – 14; 1120.0кв.м
са включени в УПИ III - 14 и 415 кв.м са включени в УПИ VI - 14 в кв.1 по ПУП
на с. З., общ. Г.Т.; в УПИ II - 14 в кв.1 се намират описаните жилищна сграда,
пристройка и гараж.
Представен е заверен препис от молба -
декларация по чл. 587 от ГПК от 24.08.2020 г. за признаване на Н.Б. Л. правото
на собственост на дворно място с площ от около 5300 кв.м, включено в УПИ VIII -
общ., УПИ VII - общ., УПИ V - общ., УПИ IX - 108 и УПИ VI - 14, всички в кв.1
по плана на с. З.. Към молбата е приложен заверен препис от удостоверение, изд.
на 09.09.2020г. от общ. Г.Т., която удостоверява, че за УПИ VII - общ., УПИ
V-общ. и за част от УПИ VI - 14 са съставени актове за общинска собственост на
28.08.2020г.
По делото са приети като доказателства 3
бр. актове за общинска собственост, както следва:
За УПИ V - общ. в кв.1 по ПУП на с. З. с
площ от 1680 кв.м - Акт за общинска собственост № 4708/28.08.2020г., вписан в
Сл.Вп. гр.Г.Т.под акт № 174, том IV, вх.рег.№ 1919/31.08.2020г.;
За УПИ VII - общ. в кв.1 по ПУП на с. З. с
площ от 1500 кв.м - Акт за общинска собственост № 4707/28.08.2020г., вписан в
Сл.Вп. гр.Г.Т.под № 173, том IV,
вх.рег.№ 1918/31.08.2020г.;
За 1135,00 кв.м в идеални части от УПИ VI
- 14 в кв.1 по ПУП на с. З., целия УПИ с площ от 1550.00 кв.м - Акт за общинска
собственост № 4706/28.08.2020г., вписан в Сл.Вп. гр.Г.Т.под акт № 172, том IV, вх.рег.№
1917/31.08.2020г.
Като правно основание в съставените актове
за държавна собственост общ. Г.Т.е вписала чл.2, ал.1, т.2 от Закона за
общинската собственост, § 7, т.3 от Закона за местното самоуправление и местна
администрация. Със забележка в т.11 от всеки един от описаните по горе актове
за общинска собственост е вписано, че със Заповед № РД-08-455/20.05.2009 г. на
Кмета на общ. Г.Т.е направено частично изменение на кв. 1 и кв.1 по ПУП на с. З.,
общ.Г.Т..
От ответника не се представят досиета към
АОС, съдържащо документите, удостоверяващи възникването и промените на правото
на собственост.
Представена е административната преписка
по Заповед № РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на общ. Г.Т.. Към нея липсват
приложени нотариално заверени съгласия за изменение на плана на с. З., в кв.1
по отношение на засегнатите УПИ от собствениците на имотите, за които се иска
изменение на плана, липсват каквито и да било доказателства за надлежно
съобщаване на заповедта на заинтересуваните лица.
С оглед изясняване обстоятелствата по
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Я., от с. З., род. 1955 г.
заявява, че откакто се помни знае, че бащата на ищеца, а в последствие и той
самия, притежават двор на село от около седем декара, ограден с метална мрежа и
бетонни стълбове. В имота имало и жилищни и стопански сгради. Подробно сочи
поименно съседите на имота. Заявява, че оградите на двора никога не са били
местени. Имотът не бил завземан от трети лица.
Свидетелят Н. Д., род. 1948 г., от с. З.
заявява, че Г. Б. Л. обработва процесния имот от 1961 - 1962 г. Също описва
подробно съседите на имота. Заявява, че ищецът има двора от баща си,
по-голямата част използва за сеитба на едногодишни култури. Не е чувал спорове
за собствеността на имота.
Свидетелят И.Н.заявява, че живее в селото
за периодите 1955 - 1978 г. и от 1993 г. до сега. Заявява, че бащата на Н.Б.
бил тракторист, работел двора сеел царевица или люцерна, тъй като гледали много
животни. Дворът не бил изоставян. Твърди, че къщата, в която живее семейството,
е строена в дворното място през 1957 г. В периода, в който свидетелят живеел в Д.
/1979 - 1992 г./ свидетелят се връщал в с.З., защото родителите му били там и
заявява, че този двор винаги се е обработвал от Г. Л., а впоследствие от Н.Б..
Свидетелят не е чувал някой да е предявявал претенции за този имот.
По делото е допусната съдебно техническа
експертиза.
По първата задача вещото лице е изготвило
комбинирана скица, на която върху одобреното със заповед № РД-08-455/20.05.2009
г. на кмета на общ. Г.Т.е пренесен ПИ с пл. № 36 от неодобрения кадастрален
план на с. З. по програма ФАР от 1996/1997г.
2850.0кв.м съставляват УПИ VIII - общ. в
кв.1 по ПУП на с. З. и са включени в имот пл. № 36 по плана по ФАР 1996г.,
1650.0кв.м съставляват част от УПИ V -
общ. в кв.1 по ПУП на с. З., целия на площ от 1680.00кв.м и са включени в имот
пл. № 36 по плана по ФАР 1996г.
230.0кв.м съставляват част от УПИ VII -
общ., целия УПИ с площ от 1500 кв.м и са включени в имот пл. № 36 по плана по
ФАР 1996г.
305.0кв.м от УПИ VI - 14 в кв.1 по ПУП на
с. З., целия с площ от 1550кв.м, заедно с 415.00кв.м от същия УПИ /за които
ищецът разполага с писмен документ за собственост/, са включени в имот пл. № 36
по плана по ФАР 1996г.,
122.0кв.м попадат в УПИ 1-15 в кв.1 по ПУП
на с. З. и са включени в имот пл. № 36 по плана по ФАР 1996г.
110.0кв.м попадат в УПИ XVIII - 120 в кв.1
по ПУП на З., общ. Г.Т.и са включени в имот пл. № 36 по плана по ФАР 1996г.
По втора задача от експертизата, според
вещото лице в процесната заповед № РД-08-455/20.05.2009 г. на кмета на общ. Г.Т.е
вписано, че се одобряват план за регулация и план за застрояване на кв.1 и 3 от
плана на с. З., но в преписката към заповедта няма план за застрояване. Съгласно
приложение към Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на
устройствените планове -т.8.13, в плановете да регулация вътрешните
регулационни линии на урегулираните поземлени имоти - частна собственост следва
да се изчертават и надписват със син цвят. В приложената към заповедта скица -
проект за изменение на плана, първите поправки на сините регулационни линии са
със зелен цвят, а вторите - с виолетов цвят. В одобреното с въпросната заповед
частично изменение на регулационния план, регулационните линии са изчертани в
червен цвят, вместо със зелен. Номерата на УПИ са изписани също с червен цвят,
вместо със зелен. Вещото лице заключава, че предназначението на урегулираните
позелени имоти е за жилищно строителство.
По трета от задача, вещото лице е
установило, че имот пл. № 36 по невлезлия в сила план на селото, изготвен
1996г. по програма ФАР, е записан на името на Г. Б. Л. и е с площ от 7737 кв.м
/скица № 2 - приложение към експертизата/. С процесната заповед е променена
дворищната регулация между парцели III - 14 и IV - 14 в кв.1, като двата
парцела са обединени в един - УПИ III - 14. Парцел II - 14 не е отразен в
изменението, но е променена дворищната регулация между него и парцел VII -
общински.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Представените писмени документи за
собственост на ищеца и неговия наследодател, качеството на ищеца като наследник
на Г. Б. Л. и владението върху целия поземлен имот на площ от 7736кв.м в с.З.,
общ.Г.Т., осъществявано за периода от 1964г. до настоящия момент е установено
безспорно по делото. Както наследодателят, така и ищецът от 1955г. до настоящия
момент са своили за себе си целия процесен имот, явно, спокойно и без
оспорвания, в това число и от ответника, до съставянето на актовете за общинска
собственост на 24.08.2020г. Общ. Г.Т.е актувала три от урегулираните поземлени
имоти, включени в процесното дворно място, през 2020г., оспорва се основанието,
на което ответникът се легитимира като собственик на част от имотите,
образуващи дворното място.
Като правно основание в съставените актове
за държавна собственост общ. Г.Т.е вписала чл.2, ал.1, т.2 от Закона за
общинската собственост, § 7, т.3 от Закона за местното самоуправление и местна
администрация. Със забележка в т.11 от всеки един от описаните по горе актове
за общинска собственост е вписано, че със Заповед № РД-08-455/20.05.2009г. на кмета
на общ. Г.Т.е направено частично изменение на кв. 1 и кв.1 по ПУП на с. З.,
общ. Г.Т..
По повод издадената Заповед №
РД-08-455/20.05.2009 г. на кмета на общ. Г.Т.за частично изменение на кв. 1 и
кв.1 по ПУП на с. З., общ.Г.Т.е иницииран от ищеца инцидентен контрол за
нейната законосъобразност.
В случая, нито на наследниците на Г. Б. Л.,
нито на ищеца в лично качество е съобщена издадената заповед за частично изменение
на плана, очевидно касаеща и урегулираните позелени имоти, за които същите са
притежавали и писмен документ за собственост (според заключението на вещото
лице по задача трета). От административната преписка по издадената заповед е
видно, че производството е проведено без тяхно участие, което сочи на извода за
допустимост на инцидентния контрол за законосъобразност на издадената заповед
за частично изменение на плана на с. З., общ.Г.Т.. /в този см. Решение №
67/10.04.2014 г. по гр.д. № 5615/2013 г. на I г.о. на ВКС/. Нормата на чл.17, ал.2
от ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на
административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността
му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му и когато този
въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор за
собственост. Така се определя и нормативно предметът на косвения съдебен
контрол. Той е не само за нищожност на административния акт, но и за материална
незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето лице, което не е
участвало в административното производство по издаването и по обжалването му.
Одобрените по ЗУТ планове, вкл. одобрените
изменения на подробни устройствени планове или части от тях, нямат пряко
отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и по волята
на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17, ал. 3 - 5 ЗУТ - в
настоящия случай изключенията не са налице. Въведеното с чл. 17, ал. 1 от ЗУТ
правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните им
граници, без да се извършва разместване на правото на собственост. Извършеното
изменение на плана е в нарушение на императивната норма на чл. 131, ал.1 и ал.2
от ЗУТ (в редакцията му с ДВ бр. 65/22.07.2003г.) и чл. 134, ал.2, т.б от ЗУТ
(в редакцията му ДВ бр. 17/06.03.2009г.). С оглед обхвата на одобреното
изменение, заинтересовани лица в производството по изменението на плана са
собствениците на всички засегнати от изменението имоти, на които последната
заповед не е надлежно съобщена. На тези лица не е била осигурена възможност за
изразяване на становище - съгласие или несъгласие според изричната разпоредба
на чл. 134, ал.2, т.б от ЗУТ по изменението, което е довело до лишаването им от
възможността да участват в административното производство, приключило с
издаването на заповед за изменението на ПУП. Освен това, при липсата на такова
съобщаване на всички заинтересовани лица, заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ не е
влязла в сила, съответно процедурата по чл.135 от ЗУТ не е приключила, поради
което не са били налице и предпоставките за издаване на заповед за изменение на
ПУП. В заключение - издадените актове за общинска собственост са за
несъществуващи имоти, образувани на основание изменение на плана с невлязла в
сила Заповед № РД-08- 244/20.05.2009г.
Издадената заповед е незаконосъобразна,
като постановена в нарушение на административно производствените правила - чл.
131, ал.1 и ал.2 от ЗУТ (в редакцията му с ДВ бр. 65/22.07.2003 г.), в
противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 134, ал.2, т.б от ЗУТ (в
редакция ДВ бр. 17/06.03.2009 г.) и в несъответствие с целта на разпоредбата на
чл. 134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и същата не може да бъде противопоставена на ищеца
като основание за възникване на общинска собственост поради прието частично
изменение на плана на с. З..
Разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.2 от Закона
за общинската собственост, на която се позовава общината, установява, че
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на Общината по силата на
закона. Разпоредбата на № 7, ал.1, т.З от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местна администрация (поел. ред. ДВ бр.45/1995г.) указва, че с
влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните
държавни имоти: т.3: незастроени парцели и имоти в селищните територии,
предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и
комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение
на подлежащите на връщане на предишните им собственици.
Съставените от Общинска администрация Г.Т.актове
за общинска собственост, на първо място, не отразяват вярно фактическото и
правното положение на имотите, не са съобразени със Закона за общинската
собственост и в частност с нормата на § 7, ал.1, т.З от ПЗР на ЗМСМА - няма
данни спрямо интересуващите настоящия спор имоти да са проведени от държавата
отчуждителни мероприятия, нито има данни за дължимост, респ. заплащане на
обезщетение на засегнатите собственици. В графа 8 на всеки един от АОС - „номер
и дата на съставени по-рано актове“ е отразено за всеки един от трите имота, че
няма съставяни такива.
Въз основа на разграничителните критерии
по § 7 от ПЗР на ЗМСМА заварени държавни имоти се определят на държавни и
такива, които по силата на закона придобиват статут на общинска собственост,
въпреки, че самият закон, както и Закона за собствеността в чл. 6, т.8,
използват понятията „преминаване“, „прехвърляне“ на собствеността от държавата
на общините. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА от 17.09.1991 г. (ДВ бр. 77/1991г.) е приета
нова редакция на чл. 6 от ЗС, с която се провежда разграничение между имотите
държавна собственост и се определят основанията, на които общината може да придобие
право на собственост. Съгл. редакцията на чл. 6 от ЗС (ДВ бр. 31/1990 г.)
държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и
законите за изключителна държавна собственост, както и вещите, които държавата
или общините придобиват, а съгласно редакцията на този текст (ДВ бр. 77/1991г.)
общинска собственост е имуществото, предоставено със закон в собственост на
общините или прехвърлено в собственост на общините, съгл. ПЗР на същия закон.
С оглед горното е изключено спорните имоти
да са общинска собственост преди Закона за собствеността ( Изв., бр. 91/1951
г.) и до измененията на чл.6 от ЗС и §6 и §7 от ПЗР на ЗМСМА, а след влизането
им в сила отговорът е поставен в зависимост от въведените разграничителни
критерии - в случая, да е придобит от държавата след проведено отчуждително
мероприятие и да не е имот, подлежащ на връщане на предишния му собственик.
Община Г.Т.не се легитимира като
собственик с представените актове за общинска собственост, които нямат
доказателствената сила, тъй като са съставени след 01.01.1997г. съгласно §5,
ал.1 от ПЗР на ЗОС и и чл. 58 и сл. от ЗОС, не е съставено досие към АОС,
съдържащо документите, удостоверяващи възникването и промените на правото на
собственост.
Видно от съдържанието в графа 8 от
описаните АОС, липсва актуване на имотите за държавна собственост, поради което
ако Общинска администрация е считала, че имотът, по силата на соченото
придобивно основание е станал собственост на общината, не е имало пречка да
бъде актуван (ако съответно е било изготвено и досие за имота, установяващо
придобиването му на соченото в акта основание. Всъщност, основанието, на което
Общината твърди, че е станала собственик на актуваните имоти би следвало да
произтича от придобито по-рано от държавата право на собственост върху същите
имоти. Няма данни обаче за съставяне на актове за държавна собственост, и то за
имотите от които са образувани актуваните имоти (предвид позоваването на
Заповед № РД-08-44/20.05.2009 г. на Кмета на Община Г.Т.), няма досиета към
актовете, които да сочат историята на актуваните имоти и доказателства за
наличието на предпоставките по § 7, ал.1, т.З от ПЗР на ЗМСМА - придобиване на
имотите от държавата чрез отчуждително производство, доказателства за дължимо и
платено на собствениците обезщетение, респ. доказателства, че имотите не
подлежат на възстановяване на действителните им собственици.
При липсата на доказателства спорният имот
да е бил държавен, одържавен или отнет фактически от наследодателя на ищеца,
към 1964г. - началото на давностния срок за наследодателя, същият е със статут
на частна собственост, владян за периода от 1964г. до 1995 г. лично от него,
като впоследствие владението върху имота е предадено на ищеца, който продължава
да свои имота за себе си и към настоящия момент, явно, спокойно и без
оспорвания. Осъщественото владение от наследодателя, а в последствие от ищеца
владение за период от повече от 45 години, отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Актове за държавна собственост за имотите
няма данни да са съставяни, преди началото на владението на наследодателя,
имотът е владян в непроменяни граници, поради което фактът, констатиран в
представените АОС, за наличието на общинска собственост на посочените в него
основания, се явява неверен, тъй като липсват данни имотите да са отнемани
фактически или юридически от наследодателя или от ищеца.
При горните мотиви съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода от спора на ищеца се
следват разноски съобразно уважената част от иска. Срещу разноските, заплатени
от ищеца за адв. възнаграждение ответникът е предявил възражение за
прекомерност. Съдът намира, че заплатеното възнаграждение в размер на 850лева
се явява адекватно с оглед естеството на воденото производство, неговата правна
и фактическа сложност.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за настоящото производство в
размер на 1225 лева за адвокатско възнаграждение, депозит за експертиза и
държавни такси.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ОБЩИНА Г.Т.със седалище гр.Г.Т., обл.Д., ул. „В.А.“, № *, представлявана от В.В.Д.
- кмет, правото на собственост на Н.Г.Б. с ЕГН - ********** ***, върху поземлен
имот, находящ се в с. З., общ. Г.Т., обл. Д., представляващ дворно място с площ
от 5212.00 кв.м (пет хиляди двеста и дванадесет квадратни метра), включено в
следните урегулирани поземлени имоти: 2980.00 кв.м съставляват УПИ VIII - общ.
в кв.1 по ПУП на с. З., 1680.00 кв.м съставляват УПИ V - общ. в кв.1 по ПУП на
с. З., 260.00 кв.м съставляват част от УПИ VII - общ., целия УПИ с площ от 1500
кв.м, 245.00 кв.м от УПИ VI - 14 в кв.1 по ПУП на с. З., целия с площ от 1550
кв.м и 47.00 кв.м с неустановено местоположение, предвид несъответствието между
площта на новообразувания по Заповед № РД-08-244/20.05.2009 г. на Кмета на общ.
Г.Т.и по скицата проект - неразделна част от нея УПИ V - общ. в кв.1 по ПУП на
с. З. и несъответствие между частта от имот пл. № 14, която е отредена за УПИ
VI-14 и частта от УПИ VI-14 в кв.1 по ПУП на с. З., общ.Г.Т., отредена за
общинска собственост), при граници: УПИ III - 14, УПИ II - 14, улица, УПИ XVIII
- 120, УПИ IX- 108, УПИ X - 108, УПИ XII - 118, УПИ XIII - 118 и УПИ XIV - 118,
на основание наследство от Г. Б. Л., б.ж. на с. З., общ.Г.Т.и давностно
владение за периода от 1964 г. до датата на депозиране на исковата молба.
ОСЪЖДА общ. Г.Т.със седалище гр.Г.Т., обл.Д.,
ул. „В.А.“, № *, представлявана от В.В.Д. - кмет, да заплати на Н.Г.Б. с ЕГН - **********
***, сумата в общ размер на 1225лв./хиляда двеста двадесет и пет лева/, направени
по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Д., в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: