Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260419 25.07.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14327 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от Т.Н.Г., ЕГН ********** против Я.С.Н., ЕГН **********,
с която е предявен осъдителен иск по чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди да е собственик на имот в
гр. Ч, придобит с постановление за възлагане от ЧСИ, влязло в сила на
17.04.2018 г, вписано в СВ на 18.06.2018 г. Подал молба за въвод във владение.
Ответницата предявила пред ЧРС ОУИ срещу
ищеца и предишните собственици на имота, че не са носители на правото на
собственост. С молба поискала допускане на обезпечение на иска – уважена от съда, при което – въводът бил
спрян от ЧСИ. С влезли в законна сила съд. актове /РС – ОС – ВКС/ искът бил
отхвърлен.
Предвид невъзможността да ползва имота
си, поради наложеното обезпечение по неоснователен иск, ищецът претендира да му
бъде платено обезщетение за вреди в размер на средния месечен пазарен наем от 4215 лева за периода 27.06.2018 г. –
30.10.2020 г. Моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва наличието на
развилите се производства. Поддържа ищецът да не е собственик на имота. Оспорва
да са налице пропуснати ползи, т.к. не се установявала определена или поне
определяема сума, получаването на която да е с известна степен на сигурност и
предвидимост. Оспорва размера на вредите, както и да е налице причинна връзка с
нейно поведение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно развилите се
между страните производства; влизане в сила на постановлението на ЧСИ за
възлагане на имота на ищеца на 17.04.2018 г.; че ищецът не е ползвал имота за
исковия период; ответницата е платила парична гаранция в размер на 4322 лева
във връзка с допуснато обезпечение по гр.д. № 118/18 г. на РС – Чепеларе. /вж. Определение по чл. 140 ГПК 263971/02.12.2021
г. – л.108-109/.
Съдът
приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с
приобщените по делото доказателства.
Ищецът е
собственик на процесния имот, видно от приетото постановление за възлагане на
НИ от ЧСИ, след проведена публична продан, влязло в сила на
17.04.2018 г, вписано в СВ на 18.06.2018 г. С протокол от 26.05.2021 г. същият
е въведен във владение на имота. Възраженията на ответника в обратна насока не
се споделят.
Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, възлагането
на имота от съдебния изпълнител има вещноправно действие. От деня на
постановлението за възлагане, то прехвърля на купувача правата, които длъжникът
е имал върху продадената вещ. Вещнопрехвърлителното действие настъпва с влизане
в сила на постановлението за възлагане.
Няма спор и се
установява от приетите писмени доказателства, че ищецът не е могъл да бъде
въведен във владение на имота си до посочената дата, предвид допуснато
обезпечение по предявени искове от ответницата, чрез спиране на изпълнението,
които впоследствие са били отхвърлени с влязло в сила съдебно решение. Поради
това и ищецът е бил лишен от възможността да ползва и владее имота си, предвид
наложеното обезпечение, по което искът е отхвърлен относно имота.
Налице са
предпоставките по чл. 403, ал. 1 ГПК.
Тази
норма урежда
особен вид безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е
допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка
са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Понеже е
невиновна, отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК се
отличава от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която предпоставя
умисъл. Ищецът по отхвърления иск, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, пр. първо ЗЗД, отговаря
за всички преки и непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е
причинило на ответника.
На обезщетяване по реда на чл. 403 ГПК подлежат
тези вреди, които произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна
мярка спиране на изпълнението. Непозволеното увреждане, предвидено в този текст
от закона, включва наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и
вреда, възникнала от него. Подлежат на обезщетяване уврежданията, когато не е
имало правно основание от предприемане на исковото производство, съответно от
налагане на ограничения по чл. 389 ГПК. Като
гаранция за тези интереси на ответника по молбата за обезпечение законодателят
е предвидил предоставяне на гаранция. Тя служи за евентуалното му
удовлетворяване, ако бъде уважен иск по чл. 403 ГПК /Определение № 569 от 9.07.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 925/2018 г., III г. о./.
В случая, ищецът като собственик на недвижимия имот /пост.
е вл. в сила преди налагане на обезп. мярка – вж. л.8 -13/, не е могъл да влезе
във владение и да упражнява правата си.
Правото на
собственост дава възможност на неговия титуляр да владее, ползва и се
разпорежда с вещта- обект на това абсолютно субективно материално право. За
останалите субекти съществува абстрактното задължение да не проявяват
поведение, с което да препятстват собственика да упражнява правомощията си.
Ползването като собственическо правомощие предполага възможност за титуляра на
правото на собственост на фактическо използване на вещта лично или чрез
другиго, респ. извличане на ползи и добиви. Ищецът е бил лишен от тези
възможности, предвид наложеното обезпечение.
В хипотезата на лишаване на собственик от фактическа
власт върху имота му, без основание или при отпаднало впоследствие основание,
същият винаги търпи вредни последици, изразяващи се в невъзможността лично да
си служи с имота като извлича изгода от полезните му свойства, в т. ч като
събира гражданските плодове като го отдава под наем. Единствено въпрос на
правна квалификация с оглед на конкретно наведените фактически твърдения е дали
искът за обезщетението им ще се разглежда на плоскостта на неоснователното
обогатяване или на плоскостта на деликта, респективно в последната хипотеза
като претърпяна загуба или пропусната полза /Определение № 612 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2018 г., III
г. о.; Решение № 32 от 11.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 60028/2016 г.; Решение № 80 от 22.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 941/2010 г./.
В случая,
видно от фактическите твърдения на ищеца, въведени с исковата молба, заявеният
иск е такъв за обезщетение на вреди от забавянето на принудително изпълнение, за
обезщетение на настъпилите вследствие на обезпечението /спиране на
изпълнението/ вреди, като претенцията касае иск за ангажиране отговорността на
ответника по причина, че в резултат на неговото макар правомерно процесуално
поведение - допустимо и уважено от съда искане за спиране на предприетото
принудително изпълнение, взискателят търпи вреди. Ищецът по делото търпи вреди
за това, че като собственик на недвижим имот, не може да бъде въведен във
владение и да упражнява правото си на владение и ползване. Претърпяната вреда
не е пропусната полза, вредата му на първо място е ползата, от която е лишен
като собственик. Не се касае до предполагаема вреда от реализиране на други
облаги или ползи, които биха довели до увеличаване имуществото на собственика,
а до реална вреда, резултат на невъзможността да упражни правото си на
собственик в пълен обем за времето на наложеното спиране на принудителното
изпълнение чрез въвод в имота. В тази връзка и възраженията на ответника за
липса на определяемост, сигурност, предвидимост на вредите са неоснователни /в
този смисъл – вж. Решение № 32 от 11.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60028/2016 г., II г. о., ГК/.
Претърпяната вреда е ползата, от която ищецът е лишен.
Отговорността на ответника е в рамките на съдебното производство и обхваща
обезщетяване на причинените вреди, съставляващи паричния еквивалент на ползата,
от която ищецът е бил лишен като собственик за времето на спиране на
изпълнителния процес.
Вредата за
собственика може да съставлява невъзможността от използване обекта на
собственост или невъзможността да реализира една сигурна полза, изразяваща се в
увеличение на имуществото си от ползите, който извлича от имота си, в резултат
на обективно съществуващи за това обстоятелства.
В случая,
собственикът е бил лишен от възможността да ползва имота си, в резултат на което
има вземане за обезщетение в размер на средната пазарна цена за съответния
период /пос. Решение на ВКС/.
Налице е
причинна връзка именно с поведението на ответницата, т.к. обезпечението е
допуснато по нейно искане. Въпросите дали вещта реално е ползвана от нея,
близки и пр., респ. дали ищецът е демонстрирал намерение, желание фактически да
ползва имота, дали го е обзавел, са ирелевантни към предмета на доказване.
За да определи конкретно размера на вредата, изчислена
на база средния пазарен наем за периода на неоснователното забавяне на
изпълнението, съдът взима предвид заключението на приетата по делото СТЕ за
исковия период, през който обективно ищецът като собственик е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ до предявяване на иска, макар реалният
въвод да е извършен на по-късна дата. Според ВЛ, пазарната наемна цена е 4160
лева. Не се споделят възраженията на ответника досежно приетата СТЕ – експертът
достатъчно ясно, пълно и аргументирано е отговорил на поставените му въпроси,
които доразви и при устния си доклад пред съда. Същевременно, въпреки
оспорването, страната не поиска допускане на повторна или допълнителна СТЕ,
поради което и след анализ на съдържанието й, съдът счита, че следва да бъде
ценена при формиране на крайните изводи по спора. До посочената сума искът като
основателен и доказан следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като
последица, а за разликата – отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и представил док. за сторени
такива от 174 лв. - ДТ и 200 лв. – деп. ССЕ, при което му се дължат 369,12 лв.
Ответникът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК, с искане и ДПЗС
за присъждане на адв. възн. по чл. 38 ЗАдв., каквото е уговорено. Лично на
пълномощника следва да се присъдят 6,85 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
403, ал. 1 ГПК следните суми: 4160 лева /четири хиляди сто и
шестдесет лева/ - обезщетение за вреди във връзка с допуснато обезпечение по
гр.д. № 118/2018 г. на РС - Чепеларе, за периода 27.06.2018 г. – 30.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 30.10.2020 г. до
окончателното погасяване, както и общо 369,12
лева /триста шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 4215 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1 ЗАдв., да плати на а А.В.С.,
личен № … от ПАК, с адрес: ….., сумата от 6,85
лева /шест лева и осемдесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност за
процесуално представителство на ответника Я.С.Н. в производството по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.48/:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП