и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 11 от 28.05.2004 г., постановено по гр.д.№ 874/2003 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова, и двамата от гр.Кърджали иск с правно основание чл.97 от ГПК за установяване по отношение на Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали на право на собственост върху следния недвижим имот: 1/3 идеална част от самостоятелно жилище, представляващо първи етаж от масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ от 113 кв.м., състоящо се от три стаи, столова с бокс, коридор, баня и тоалетна, ведно с прилежащите му две избени помещения в призема – североизточното и северозападното, с обща светла част 27.80 кв.м., и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, построено въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 година върху урегулиран поземлен имот № ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали. С решението си съдът е осъдил Свобода Тодорова Карастамова да предаде собствеността и владението на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова върху описания недвижим имот и е отменил изцяло нотариален акт за собственост на недвижим имот № 165, том І, нот.дело № 1020 по описа за 1995 г. на нотариуса при Районен съд – Кърджали, с който Свобода Тодорова Карастамова е била призната за собственик на първи етаж от масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ от 113 кв.м., състоящо се от три стаи, столова с бокс, коридор, баня и тоалетна, ведно с прилежащите му две избени помещения в призема – североизточното и северозападното, с обща светла част 27.80 кв.м., и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, построено въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 година. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Свобода Тодорова Карастамова, която чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е недопустимо в частта, с която е отхвърлен иска по чл.97 от ГПК, а в останалата си част – неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Твърди в жалбата си, че е недопустимо съединяване на искове с правно основание чл.97 от ГПК и чл.108 от ЗС касаещи един и същ имот, тъй като липсва правен интерес, поради което съдът е следвало да прекрати производството в тази част. Твърди се също, че неправилно искът по чл.431, ал.2 от ГПК бил уважен за целия нотариален акт, при положение, че самите ищци не твърдят право на собственост върху целия имот, а само върху 1/3 идеална част от него т.е. ако следва да бъде уважен този иск, то следвало да се уважи до размера на 1/3 идеална част. Излагат се доводи, че извършената между Керана Карастамова, Свобода Карастамова и Либертария Карас‗амова съдебна спогодба, по силата на която всяка една от тях е получила в дял и е станала собственик на реални части от имота, не е нищожна тъй като към 22.04.1975 г. – датата на одобряване от съда на съдебната спогодба, съсобственици на целия имот, в това число и на процесния първи етаж, са били само участвуващите в спогодбата. Постановеното вписледствие решение на Върховния съд – 20.12.1977г., с което суперфицията била призната за нищожна в частта, с която е извършено дарение от името на малолетните деца, бил новонастъпил факт. Твърди се също така, че двете избени помещения не са принадлежали към първия етаж, а били уговорени между страните - участници в съдебната спогодба, поради което ищците нямали право на собственост върху тях. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, процесуалния й представител поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение, като отхвърли предявените искове. Въззиваемият Атанас Стоянов Димитров оспорва подадената жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Въззиваемата Лиляна Любенова Димитрова не се явява и не взима становище по подадената жалба. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявените искове и подадената въззивна жалба, прие за установено следното: От изложените в исковата молба обстоятелства и изрично заявеният петитум се установява, че пред първата инстанция са били предявени: 1. иск от Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова против Свобода Тодорова Карастамова, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/3 идеална част от самостоятелно жилище, представляващо първи етаж от масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ от 113 кв.м., състоящо се от три стаи, столова с бокс, коридор, баня и тоалетна, ведно с прилежащите му две избени помещения в призема – североизточното и северозападното, с обща светла част 27.80 кв.м., и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, построено въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 година върху урегулиран поземлен имот № ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали; 2. иск от Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова против Свобода Тодорова Карастамова, с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на описаният по – горе недвижим имот 3. искане по чл.431, ал.2, изр.3–то от ГПК, произтичащо от предявения установителен и реивандикационен иск, за отменяване на нотариален акт № 165, том ІІ, дело № 1020/1995 г. по описа на Районен съд - Кърджали, с който ответницата Свобода Тодорова Карастамова е била призната за собственик на целия гореописан имот. Обстоятелството, че наред с иска по чл.108 от ЗС е предявен и установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК за същия имот се установява и от становището на процесуалния представител на ищците в съдебно заседание на 01.12.2003 г. Във връзка с така предявените искове, съдът съобрази следното: При установителните искове правния интерес като предпоставка за допустимост на иска трябва да бъде доказан. В исковата молба има конкретно твърдение, че ответницата /въззивница пред настоящата инстанция/ отрича правото на собственост на ищците /въззиваеми/ върху претендираната част от процесния имот чрез снабдяването й с нотариален акт за собственост върху целия имот, в случая целия първи етаж от двуетажната сграда. Правният интерес обуславя допустимостта на иска кÓто абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно през цялото време на процеса. По делото не се спори, че целият първи етаж се владее от ответницата по иска Свобода Карастамова – в тази насока е даденото от същата пред първоинстанционния съд писмено становище по зададените й на основание чл.114 от ГПК въпроси, а и ищците сами твърдят това, което обстоятелство е достатъчно за липсата на правен интерес у ищците да търсят защита чрез установителен иск, който разрешава гражданския спор със сила на пресъдено нещо, с която спорното право се потвърждава или отрича. Стигне ли се до по – остра форма на правонарушение обаче, липсва интерес от водене на установителен иск. В случая потвърждаването, респективно отричането на засегнатото материално право – правото на собственост на ищците върху претендираната част от недвиживмия имот, няма да е достатъчно за да се възстанови същото, тъй като то може да получи ефикасна защита само по пътя на осъдителния иск по чл.108 от ЗС /какъвто иск всъщност е и предявен от ищците/, предвид обстоятелството, че ползващото се от атакувания нотариален акт лице /ответницата по исковата молба/ владее имота – предмет на това право. Или липсата на правен интерес от водене на установителния иск за собственост обуславя липсата на право на иск. Впрочем, първоинстанционният съд е приел, че така предявения установителен иск по чл.97, ал.1 от ГПК е недопустим, но въпреки това не е прекратил производството по делото, а се е произнесъл по същество, като го е отхвърлил. Ето защо атакуваното решение в частта, с която този иск е бил отхвърлен следва да се обезсили като постановено против изискванията, при които делото е можело да се разгледа по същество, като произвоството по делото в тази му част също следва да бъде прекратено. По отношение на предявения реивандикационен иск за собственост на 1/3 идеална част от първи етаж от масивна жилищна сграда с призем, построен въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 година върху урегулиран поземлен имот № ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, ведно с прилежащите му две избени помещения в призема – североизточното и северозападното, и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, съдът съобрази следното: От нотариален акт № 120/31.07.1967 година, дело № 166/67 г. по описа на Районен съд – Кърджали е видно, че наследниците на Тодор Василев Карастамов-Керана Вълчева Карастамова, Свобода Тодорова Карастамова и Либертария Тодорова Карастамова са собственици по наследство и давностно владение на парцел ІІІ в кв.61 по регулационния план ан гр.Кърджали, състоящ се от 494 кв.м. С нотариален акт № 56/25.08.1967 г., дело № 183/67 г. по описа на Районен съд – Кърджали, Керана Вълчева Карастамова, действуваща лично за себе си и като законна представителка на малолетните си деца Свобода Тодорова Карастамова и Либертария Тодорова Карастамова, е отстъпила безвъзмездно на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карастамова, и двамата от гр.Кърджали, правото на строеж върху ½ идеална част от собствения им парцел ІІІ в кв.61 по плана на гр.Кърджали, състоящ се от 494 кв.м., на една двуетажна жилищна сграда, като първия етаж се построи за приемателите: Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карастамова, а втория и правото на надстрояване над него ще бъдат за Керана Вълчева Карастамова, Свобода Тодорова Карастамова и Либертария Тодорова Карастамова. Не е спорно по делото, че Лиляна Любенова Карастамова и Лиляна Любенова Димитрова са имена на едно и също лице, което се установява и от представената по делото декларация за идентичност на имена от 17.11.2003 г. От препис от протокол от 22.04.1975 г. за проведено зъседание по гр.д.№ 139/1975 г. по описа на Кърджалийския районен съд /съдържащ се в нот.дело № 1020/1995 г. по описа на Районен съд – Кърджали, приложено като доказателство към настоящото дело/ се установява, че е била одобрена съдебна спогодба между Керана Вълчева КарастÓмова, Свобода Тодорова Карастамова и Либертария Тодорова Карастамова, по силата на която въззивницата Свобода Карастамова получава в дял и собственост процесния първи етаж със североизточното и северозападното избено помещение, ведно с 1/3 от общите части на сградата и 1/3 идеална част от парцела. Към цитираното нотариално дело е приложено и удостоверение от отдел “ТРЖПС” при Община Кърджали, съгласно което първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел ХХ-698 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, представлява самостоятелно жилище със застроена площ от 113 кв.м., ведно с прилежащите му две избени помещения в призема – североизточното и северозападното и 1/3 идеална част от общите части на сградата. От удостоверението се установява също така, че парцел ХХ-697 в кв.41 е идентичен с парцел ІІІ в кв.61, вписан в нот.акт № 120, дело № 166 от 1967 г. От нот.дело № 1020/1995 г. по описа на Районен съд – Кърджали се установява, че с нотариален акт № 165 от 17.08.1995 т., том ІІ, Свобода Карастамова е призната за собственик на целия първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел ХХ-698 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, със застроена площ от 113 кв.м., представляващ самостоятелно жилище състоящо се от коридор, две спални, хол, столова с бокс, баня и тоалетна, ведно с два броя мазета – североизточното и северозападното, със светла площ 27.80 кв.м. и 1/3 идеална част от общите части на сградата. С решение № 2837 от 20.12.1997 г. по гр.д.№ 1343/1997 г. /официално заверен препис от който е представен по делото/, Върховния съд на НРБ, І г.о., е признал спрямо Атанас Стоянов Димитров, Лиляна Любенова Карастамова /ищци по настоящия иск/ и Керана Вълчева Карастамова, за нищожна сделката, сключена по нотариален акт № 56 от 25.ХІ.1967 г. по нот.дело № 183/1967 година на Кърджалийския районен съд само в частта й, с която е извършено дарение в полза на първите двама ответници /Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карастамова/ от последната ответница /Керана Вълчева Карастамова/, като законна представителка на децата й Свобода и Либертария Тодорова Карастамова върху техните общо 2/6 идеални части от имота, описан в същия нотариален акт, като е отхвърлил иска на Свобода и Либертария Тодорова Карастамова в останалата му част до пълния му предявен размер. При така събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намчира предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, за частично основателен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищците да са собственици на претендираната част от имота и същата да се владее от ответницата без основание. В тази връзка от от горецитираните доказателства се установява, че Керана Вълчева Карастамова, Свобода Тодорова Карастамова и Либертария Тодорова Карастамова са били собственици на парцел ІІІ в кв.61 по плана на гр. Кърджали /идентичен понастоящем с парцел ХХ-697 в кв.41 по плана на града/, като с нот.акт № 56/67 г. по описа на Районен съд – Кърджали Керана Вълчева Карастамова, действуваща лично за себе си и като законна представителка на малолетните си деца Свобода Тодорова Карастамова /ответница по иска/ и Либертария Тодорова Карастамова, е отстъпила безвъзмездно на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова /ищци/, правото на строеж върху ½ идеална част от собствения им парцел ІІІ в кв.61 по плана на гр.Кърджали, на една двуетажна жилищна сграда, като първия етаж е за Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карастамова, а втория и правото на надстрояване над него - за Керана Вълчева Карастамова, Свобода Тодорова Карастамова и Либертария Тодорова Карастамова. Установи се също така, че с решение № 2837 от 20.12.1997 г. по гр.д.№ 1343/1997 г. на Върховния съд е била прогласена за нищожна сделката, сключена по нотариален акт № 56 от 25.ХІ.1967 г. на Кърджалийския районен съд, само в частта й, с която е извършено дарение в полза на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карастамова от Керана Вълчева Карастамова, като законна представителка на децата й Свобода и Либертария Тодорова Карастамова върху техните общо 2/6 идеални части от имота, описан в същия нотариален акт, като е бил отхвърлен иска на Свобода и Либертария Тодорова Карастамова в останалата му част до пълния му предявен размер. При това положение следва да се приеме, че в останалата му част - за учреденото от майката Керана Вълчева Карастамова, от нейно име, право на строеж върху 1/6 идеална част, дарението не е нищожно и е породило действие. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищците Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карастамова са придобили валидно правото на строеж върху 1/6 идеална част, поради което с реализираното му са придобили собствеността върху 1/6 идеална част от първия етаж, ведно със съответната 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж. Касае се именно до 1/6 идеална част, тъй като с нот.акт № 56/67 г. е било отстъпено правото на строеж върху ½ идеална част или 3/6 идеални части/, от която 2/6 идеални части на децата Свобода и Либертария Тодорова Карастамова и 1/6 идеална част на майка им Керана Вълчева Карастамова. Впрочем, последното е установено изрично в мотивите на Върховния съд, в които е прието, че от отстъпената безвъзмездно ½ идеална част от правото на строеж, 2/6 идеални части са били на децата Свобода и Либертария Карастамови /1/6 + 1/6/ и 1/6 идеална част на майката Керана Карастамова, за която част дарението е било редовно, поради което и иска за нея е бил отхвърлен. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че ищците се легитимират като собственици на 1/6 идеална част от първия етаж на двуетажната масивна жилищна сграда, ведно със съответната 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, а не на 1/3 идеална част от същия. В тази връзка ирелевантна е извършената между Керана Вълчева Карастамова, Свобода Тодорова Карастамова и Либертария Тодорова Карастамова и одобрена съдебна спогодба, по силата на която въззивницата Свобода Карастамова е получила в дял и собственост целия първи етаж от сградата, ведно с 1/3 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, доколкото същата е извършена без участието на останалите съсобственици - Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Карастамова, поради което същата е нищожна и не е породила желаните последици. Неоснователен е и поддържания във въззивната жалба довод, че двете избени помещения не са принадлежали към първия етаж, а са били уговорени между страните по сключената спогодба, поради което и ищците нямат право на собственост върху тях. Видно от цитираното по – горе удостоверение от отдел “ТРЖПС” при Община Кърджали № 4971/17.07.1995 г. /приложено по нот.дело № 1020/1995 г. по описа на Районен съд – Кърджали/, североизточното и северозападното избени помещения са част от самостоятелното жилище, представляващо първи етаж от двуетажната масивна сграда, находяща се в парцел ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали. При това положение и с оглед установеното по делото, че ответницата Свобода Карастамова ползва целият първи етаж, в това число и частта на ищците, която част с оглед на горното ползва без основание, то искът по чл.108 от ЗС е основателен за 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажната масивна сграда, находяща се в парцел ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, представляващ самостоятелно жилище, ведно със североизточното и северозападното избени помещения и 1/6 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж. В останалата му част и за разликата от 1/6 до претендираната 1/3 идеална част от процесния имот предявения иск е неоснователен. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е уважен иска по чл.108 от ЗС, за разликата от 1/6 до 1/3 идеална част, като в тази част иска се отхвърли като неоснователен. С оглед основателността на иска по чл.108 от ЗС за 1/6 идеална част от имота, основателно е и искането за отмяна на нотариален акт № 165/1995 г., с който Свобода Карастамова е призната за собственик на целия първи етаж, ведно с два броя мазета – североизточното и северозападното, и 1/3 идеална част от общите части на сградата, за 1/6 идеална част от първия етаж и за разликата от 1/6 идеална част до 1/3 идеална част – за общите части на сградата. При това положение и доколкото претенцията на ищците е била за съответна идеална част от първия етаж и от общите части на сградата, то неправилно първоинстанционния съд е отменил изцяло нотариалния акт. Ето защо следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която е отменен изцяло нотариален акт № 165/1995 г., вместо което да се отмени цитирания нотариален акт за 1/6 идеална част от първия етаж и за разликата от 1/6 идеална част до 1/3 идеална част – за общите части на сградата, като искането по чл.431, ал.2, изр.3-то от ГПК в останалата му част и за разликата над 1/6 идеална част следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на делото – частична основателност на предявените искове, респективно частичната им неоснователност, пред първата инстанция на всяка от страните се следват разноски в половин размер или 227.68 лева за ищците и 25 лева – за ответницата, поради което и по компенсация на ищците се следват разноски в размер на 202.68 лева. Ето защо следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта му за разноските за разликата от 202.68 лева до присъдения размер от 440 лева. В останалата му част решението на районния съд е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед частичната основателност на въззивната жалба, следва на въвзивницата да се присъдят направените пред тази инстанция разноски в половин размер, а именно – 26.38 лева. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 и чл.209, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 11 от 28.05.2004 г., постановено по гр.д.№ 874/ 2003 год. на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова, и двамата от гр.Кърджали, иск с правно основание чл.97 от ГПК за установяване по отношение на Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали на право на собственост върху следния недвижим имот: 1/3 идеална част от самостоятелно жилище, представляващо първи етаж от масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ от 113 кв.м., състоящо се от три стаи, столова с бокс, коридор, баня и тоалетна, ведно с прилежащите му две избени помещения в призема – североизточното и северозападното, с обща светла част 27.80 кв.м., и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, построено въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 година върху урегулиран поземлен имот № ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТМЕНЯВА решение № 11 от 28.05.2004 г., постановено по гр.д.№ 874/ 2003 год. на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА: 1. с която е осъдена Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали да предаде собствеността и владението на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова, и двамата от гр.Кърджали, върху 1/3 идеална част от самостоятелно жилище, представляващо първи етаж от масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ от 113 кв.м., състоящо се от три стаи, столова с бокс, коридор, баня и тоалетна, ведно с прилежащите му две избени помещения в призема – североизточното и северозападното, с обща светла част 27.80 кв.м., и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, построено въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 година върху урегулиран поземлен имот № ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, ЗА РАЗЛИКАТАот 1/6 до 1/3 идеална част от описания недвижим имот; 2. с която е отменен изцяло нотариален акт № 165, т.І, дело № 1020 по описа за 1995 г. на нотариуса при Районен съд - Кърджали; 3. с която е осъдена Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали да заплати на Атанас Стоянов Димитров и Лиляна Любенова Димитрова, и двамата от гр.Кърджали, направените по делото разноски, ЗА РАЗЛИКАТА от 202.68 лева до присъдения размер от 440 лева, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Атанас Стоянов Димитров, с ЕГН ********** и Лиляна Любенова Димитрова, с ЕГН **********, и двамата от гр.Кърджали, бул.”Сан Стефано” № 14, бл.”Рила” – 2, вх.А, ап.1, п р о т и в Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали, ул.”Преслав” № 2, с ЕГН **********, иск, с правно осонвание чл.108 от ЗС, за предаване владението на 1/3 идеална част от самостоятелно жилище, представляващо първи етаж от масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ от 113 кв.м., състоящо се от три стаи, столова с бокс, коридор, баня и тоалетна, ведно с прилежащите му две избени помещения в призема – североизточното и северозападното, с обща светла част 27.80 кв.м., и 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, построено въз основа на отстъпено право на строеж през 1967 година върху урегулиран поземлен имот № ХХ-697 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, ЗА РАЗЛИКАТАот 1/6 до 1/3 идеална част от описания недвижим имот, като неоснователен. ОТМЕНЯВА нотариален акт № 165, т.І, дело № 1020 по описа за 1995 г. на нотариуса при Районен съд – Кърджали, с който Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е призната за собственик на първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцел ХХ-698 в кв.41 по плана на гр.Кърджали, със застроена площ от 113 кв.м., представляващ самостоятелно жилище състоящо се от коридор, две спални, хол, столова с бокс, баня и тоалетна, ведно с два броя мазета – североизточното и северозападното, със светла площ 27.80 кв.м. и 1/3 идеална част от общите части на сградата, за 1/6 идеална част от първия етаж и за разликата от 1/6 идеална част до 1/3 идеална част – за общите части на сградата, като ОТХВЪРЛЯ искането по чл.431, ал.2, изр.3-то от ГПК в останалата му част и за разликата над 1/6 идеална част, като неоснователно. ОСЪЖДА Атанас Стоянов Димитров, с ЕГН ********** и Лиляна Любенова Димитрова, с ЕГН **********, и двамата от гр.Кърджали, бул.”Сан Стефано” № 14, бл.”Рила” – 2, вх.А, ап.1 да заплати на Свобода Тодорова Карастамова от гр.Кърджали, ул.”Преслав” № 2, с ЕГН ********** направените пред тази инстанция разноски в размер на 26.38 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |