РЕШЕНИЕ №1619/3.9.2019г.…

                                                           гр. В., 02.09.2019 г.,

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На първи юли                             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 2178  по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „Ф.“ООД с управител и представляващ С.Н.С. чрез адв. Ч. при ВАК  против НП № 426478-F471414/05.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП - В., с което на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/  лева на основание чл. 185, ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите.

            В жалбата се излагат твърдения, че НП не съдържа надлежно описание на нарушението, което се твърди, че е извършено. Оспорва се фактическата обстановка, посочена в НП като се сочи, че поради преждевременното легитимиране, органите по приходите не са дали възможност на лицето, извършващо продажби в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, да изпълни задължението си, свързано с издаване на фискален бон за извършени в обекта продажби. Излага се становище за маловажност на случая. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а при условията на евентуалност – да бъде намален размерът на наложената административна санкция до минималния такъв.

            В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да установяват обосноваността на издаденото НП.

            Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Т.,  която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – св.  И.Т.,***, присъствал при извършване на проверката – Ц. П. и продавач-консултанта, обслужвал процесния търговски обект в деня на проверката – Д.Б.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

На  05.02.2019 г. , около 13.40 ч.   служители при ТД на НАП – В. – св. И.Т. и и св. Ц. П.   извършили проверка в търговски обект  - магазин за аксесоари за мобилни телефони, находящ се в гр.В., ул. Д. № **, стопанисван от „Ф.“ООД. В хода на проверката св. Т. и св. П. извършили контролна покупка на 2 бр. калъф за телефон и 1 бр. хенд фрии на обща стойност 46.00 лева, за която св. Т. заплатил с 2 бр. банкноти от 20 лева, 1 брой банкнота от 5 лева и монета от 1 лев. Плащането било прието от продавач-консултанта , обслужващ обекта – св. Д.Б.. Същата не издала касов бон за извършеното плащане. Впоследствие св. Т. и св. П. напуснали обекта, а малко по-късно се върнали отново в същия за довършване на проверката. Изведен бил клен от находящото се в обекта ЕКАФП за дата 05.02.2019 г., от който е констатирано, че фискален бон за покупката на стойност 46 лева не е издаден

При така установените факти, св. И. Т. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС на „Фонекс“ООДе наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 426478-F471414/05.04.2019 г. е издадено от компетентен орган - Директорът на ТД  на НАП  – гр. В., за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.  От същата заповед произтича и материалната компетентност на актосъставителя, който видно от събраните по делото доказателства заема длъжността „инспектор по приходите” към ТД на НАП.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, че в хода на съдебното производство безспорно бе установена фактическата обстановка, описана в НП. От доказателствата по делото – показанията на разпитаните свидетели и писмените материали, съдържащи се в АНП бе установено по несъмнен начин, че по отношение на извършеното плащане при контролната покупка, осъществена от служителите на ТД на НАП-В. не е издаден фискален бон.

Като неоснователни бяха оценени доводите, изложени в жалбата досежно обосноваността на издаденото НП. Видно от разпита на св.Т. и св. П., продавач консултанта в обекта не е издал фискален бон до напускането му от контролните органи. Ирелевантни за обосноваността на издаденото НП са субективните причини, които са възпрепятствали св. Б. своевременно да изпълни това свое задължение, при положение, че същите не са свързани с обстоятелства, изключващи обществената опасност и вината, а оттам и наказуемостта на деянието.

При така установените факти, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на юридическото лице за неизпълнение разпоредбата на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, с което е реализиран диспозитива на санкционната норма на чл. 185 от ЗДДС.

Съдът намира, че случаят не е маловажен такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с посоченото нарушение всякога се засяга отчетността на реализираните плащания, а в този смисъл и фиска.

Като взе предвид, че липсват данни за имущественото състояние на наказаното юридическо лице, съотв. са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото нарушението е извършено за първи път, съдът намери, че административно наказание в минимален размер би било справедливо и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

            Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 426478-F471414/05.04.2019 г. на Директора на ТД на НАП - В., с което на „Ф.“ООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/  лева на основание чл. 185, ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, като намалява административната санкция до сумата от 500 /петстотин/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - В..

 

            След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.  

                                                                                 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: