№ 1571
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110154374 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „*** срещу Ц. И. И..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължат на ищеца следните суми: сумата от 8816,16
лв., представляваща главница за топлинна енергия за горещо водоснабдяване
за периода от 01.05.2018 г. до 30.01.2020 г. по партида с абонатен №
**********, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 31.01.2020 г., до
изплащане на вземането, както и за сумата от 606,69 лв., представляваща
мораторна лихва, изчислена от датата на падежа на всяка фактура до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК в съда.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия (ТЕ) и
извършване на дялово разпределение по индивидуален договор № 1-216-
013/17.01.2005 г. при публично известни общи условия за имот – апартамент
№ 8, находящ се на адрес в гр. София, ****, ****, за който е открита партида
с абонатен № **********. Сочи, че на 06.11.2006 г. ответникът подал
заявление за начина на отчитане на ползваната ТЕ в „****. Твърди, че на
07.10.2011 г. е сключено тристранно споразумение „****, „**** (със сегашно
наименование „***) и С.Г.Е. като пълномощник на собствениците на обекти
от етажната собственост (ЕС), находяща се на адрес: гр. София, ****, бл.
216А, по силата на което „**** замества „**** по всички права и задължения
по договори за покупко-продажба на ТЕ и извършване на услуга дялово
разпределение, подписани между купувачите (потребители на ТЕ) и „****.
1
Предвид изложеното всички задължения по индивидуален договор № 1-216-
013/17.01.2005 г. на ответника стават дължими към „****, което считано от
22.04.2015 г. е с ново наименование „***. За исковия период ищецът доставил
ТЕ до потребителя, остойностена в размер на претендираната сума,
представляваща главница за ТЕ, върху която поради неплащане била
начислена лихва за забава в размер на посочената сума за периода от датата
на падежа на всяка издавана от ищеца фактура.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Ц. И. И., с който оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. В тази връзка излага следните съображения. Релевират се
доводи за липса на валидно облигационно правоотношение между страните
по делото. Сочи, че индивидуален договор № 1-216-013/17.01.2005 г. е
сключен между „**** и „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД,
респ. ответникът не е сключвал договор за покупко-продажба на ТЕ и
извършване на дялово разпределение нито с „****, нито с „***. От
приложените общи условия (ОУ) не следва, че между страните в
производството са възникнали валидни облигационни правоотношения, респ.
че ответникът се е задължил да приема и заплаща ТЕ и услуга дялово
разпределение. Оспорва, че в исковия период в процесния имот е доставено
количество ТЕ съответно на претендираната сума. Оспорва, че ТЕ е доставена
в съответствие с действащата нормативна уредба. Оспорва претенцията и
относно таксата за дялово разпределение. Сочи, че липсват доказателства за
реално извършена услуга за дялово разпределение, кога и от кого е
извършена, както и относно размера на таксата за тази услуга. Оспорва
качеството си на потребител на ТЕ. Заявява, че действително е един от
собствениците на процесния имот, но от това не може да се изведе извод за
наличие на валидно облигационно отношение между страните по делото,
респ. че ответникът е потребител на ТЕ. Излагат се съображения, че
разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ се дерогира от тази на чл. 62 от ЗЗП.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проект за доклада
по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По отношение исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ:
Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1.)
наличието на действително правоотношение по валидно сключен договор за
продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е
2
предал на потребителя (т. е. следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника); и 2.) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки
при условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
По отношение на исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки
(юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е
изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на
претендираните суми; 3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението
за забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е поискал допускането на комплексна съдебна експертиза със
задачи, поставени с исковата молба. Искането е основателно, доколкото
ответникът оспорва, че в процесния имот е доставено количество ТЕ
съответно на претендираните суми.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 5252 по описа за 2020 г. на
СРС, III ГО, 148 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.02.2024 г. от 10:45 часа , за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
3
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на комплексна СТЕ и ССЕ със задачи,
формулирани в исковата молба при депозит в размер на 400,00 лв., вносим от
ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещи лица Х. Д. Б. и А. Т. Б..
УКАЗВА на вещите лица, че следва да изготвят заключението след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРИЛАГА ЧГД № 5252 по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 148 състав,
по делото.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал.
3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4