Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
05.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №6560/2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Ц.И.Д.,
с която е предявен срещу Г. фонд искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2,
б.А КЗ, за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 09.10.2018 г. и причинено от водач на
моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Претендира законната лихва от 13.03.2019 г. и направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 09.10.2018 г., причинено от водач на незастрахован автомобил.
Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ответникът оспорва иска, оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и част от вредите.
Третото лице помагач не взема становище по иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ:
Установява
се от представените писмени доказателства и авто-техническата експертиза, че на
09.10.2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул.
„Сливница”, на прав пътен участък, в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Лек автомобил „Сузуки”, управляван от Л.Г.В., с рег.№ *******се
е движел по бул. „Сливница”, в лявата пътна лента, в посока от ул. Д. скала към
ул. Орион със скорост на движение 40 км/ч. В същото време, лек автомобил „Дачия“
с рег.№*******се е движил попътно в същата пътна лента и посока. Пред лек
автомобил „Дачия“ се е движил лек автомобил „Шевролет“ с рег.№*******СО. По
неустановени причини, лекият автомобил Шевролет е намалил скоростта си, след
което и лекият автомобил „Дачия“ е намалил скоростта си, доближавайки се до лек
автомобил „Шевролет“. Водачът на лекият автомобил „Сузуки“ не е намалил скоростта
си и е продължил да се движи върху лявата пътна лента като е доближил задната
част на лекият автомобил „Дачия“, като с предната си част челно е ударил лекият
автомобил „Дачия“ в задната му част. Вследствие на реализирания удар, лекият
автомобил „Дачия“ е получил кинетична енергия, при която неговата скорост се е
повишила и е достигнал до лекия автомобил „Шевролет“ и с предната си част челно
се е ударил в задната част на „Шевролет“. От техническа гледна точка, причината
за настъпилото ПТП, са субективните действия на водача на лекия автомобил „Сузуки“
със системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната
система на автомобила му своевременно, при което е реализирал закъснение, от
което е последвал удара с лекия автомобил „Дачия“. Съдът приема, че причина за
произшествието е поведението на водача на лекия автомобил „Сузуки“ Л.Г.В., който в нарушение
на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.23 ЗДвП не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява, не е съобразил скоростта си с интензивността
на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие
или когато възникне опасност за движението и не се е да движил на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Водачът на лекия
автомобил „Сузуки“ не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към момента на настъпване на произшествието.
От заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието ищецът,
който е управлявал лекия автомобил „Дачия“, е получил следните травматични
увреждания: мозъчна контузия лека
степен, мозъчен оток, контузия на главата теменно и травма на нервните
коренчета в шиен отдел. Проведено е 3-дневно комплексно лечение в УМБАЛ
„Св. Анна“ – гр. София за периода 10.10.2018 г. – 12.10.2018 г.
Възстановяването от получените мекотъканни травми – контузия на главата и
навяхване на врата е продължило до 20 дни. Лечебният и възстановителен период
от мозъчна контузия продължава до 2-3 месеца.
От
показанията на свидетеля И.А.– сестра на ищеца, се установява, че в
продължителен период ищецът не е можел да се обслужва сам, изпитвал е болки в
гърба и врата, страдал е от световъртежи, бил е в отпуск по болест за период от
1 месец, имал е неспокоен сън.
По изложените
съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, извършен от
лице, при управление на моторно превозно средство без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от което за ищеца са настъпили
травматичните увреждания, причинили му болки и страдания.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1,
т.2, б.А КЗ. В полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания и негативни изживявания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – контузии на
главата и врата, естество на лечението – тридневно болнично и едномесечно на
домашен режим, без хирургични интервенции, интензитет и продължителност на болката
и период на възстановяване (20 дни – 3 месеца), както и че липсват медицински
данни за настъпили усложнения. Лечението на ищеца е завършило. При така
установените факти и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и
неминуемо понесените шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 15000 лв.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване. От медицинската експертиза, изготвена от
вещото лице д-р М., при съобразяване динамиката на удара, движението на автомобила
и тялото на пострадалия в него и травматичните увреждания, вещото лице сочи, че
получените травматични увреждания могат да се получат и при поставен, и при
непоставен колан. Ето защо съдът приема, че не се доказва настъпването на
вредите да зависи/да е обусловено от евентуално противоправно поведение на
пострадалия.
По
изложените съображения съдът приема, че искът е основателен за сумата от 15000
лв. и следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
Съгласно чл.558,
ал.1 КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може
да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Видно от молба
вх. №24-01-920/11.12.2018 г. пред ответника е заявена претенция от ищеца на
11.12.2018 г. Срокът за произнасяне изтича на 11.03.2019 г., поради което дължи
лихва за забава от тази дата. С оглед диспозитивното начало лихвата следва да
се присъди от 13.03.2019 г.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 100
лв. и за експертизи, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 150 лв.
На процесуалния
представител на ищеца да се присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно
с уважената част от исковете – за сумата от 715 лв.
На ответника
следва да се присъдят разноски за експертизи и юрисконсулт, съразмерно с
отхвърлената част от иска – за сумата от 300 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва
да бъде осъден да плати по сметка на съда дължимата държавна такса за уважената
част от иска – в размер на 500 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ФОНД, ***, да заплати на Ц.И.Д., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.557,
ал.1, т.2, б.А КЗ сумата от
15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 09.10.2018 г., причинено от водач на моторно
превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, заедно със
законна лихва от 13.03.2019 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 250 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА Г. ФОНД, ***, да заплати на адв. Г.Й.Й., с
личен номер:********, на основание чл.38 ЗА, сумата от 715 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Ц.И.Д., ЕГН:**********, да заплати на Г. ФОНД, ***, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението е постановено с участието
на трето лице помагач на страната на ответника – Л.Г.В., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: