№ 1513
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202345 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ъ.“ ООД, с ЕИК: *********, представлявано
от Ъ. Ф., чрез адв. С. Б.-БАК против наказателно постановление (НП) №
685220-F683556/09.01.2023 г., издадено от Стефан Е. Станчев, в качеството на
началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на дружеството-
жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв., на
основание чл. 185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредба № Н-18).
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно, че е издадено от
некомпетентен орган, че връчването на АУАН е станало на лице без
представителна власт, че са нарушени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН, като не е посочено пълно и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Поддържа се, че не е извършено
1
вмененото на дружеството нарушение. Претендира се приложимост на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното НП. Претендират се сторените разноски.
В съдебното заседание, пред настоящия съдебен състав, дружеството-
жалбоподател се представлява лично от управителя Ъ. Ф. и от адв. Румяна
Нанкова, преупълномощена от адв. Б.. Адв. Нанкова поддържа жалбата, но
като допълнителни нарушения на процесуалните правила сочи, че в АУАН е
посочено, че се касае за положителна разлика в касовата наличност, а в НП,
че тази разлика е отрицателна. Акцентира, че не е посочено и това дали се
касае за въвеждане или за извеждане на пари в и от касата. Претендира се и
неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 ЗДДС.
На последно място се поддържа, че от показанията на разпитания свидетел се
установява, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, тъй
като разликата в касовата наличност не е от дейността на обекта, а
представлява парични средства на служителите – бакшиши, които са им
дадени в процеса на работа. С тези съображения моли за отмяна на
обжалваното НП. По настоящето производство не претендира разноски, но
моли да бъдат присъдени сторените такива до момента. Представя списък на
разноските.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата
и моли за потвърждаване на обжалваното ННП, като правилно и
законосъобразно. Признава, че в НП е допусната техническа грешка, като е
посочено, че се касае за отрицателна разлика, но от АУАН и от описаните
факти се установявало, че разликата е положителна, тъй като фактическата
наличност е повече от тази, която е отчетена във фискалното устройство.
Счита, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Моли, ако съдът счете, че наложеното
наказание е завишено да намали размера на имуществената санкция. Взема
становище за неоснователност на възражението за некомпетентност на
наказващия орган, като сочи, че в НАП няма практика при смяна на
директорите да се издават нови заповеди за оправомощаване за издаване на
НП на началниците на отдели и дирекции. С тези съображения моли за
потвърждаване на обжалваното НП, претендира разноски и представя списък
на разноските.
2
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи от страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.10.2022 г. при проверка от служители на НАП в търговски обект,
находящ се в гр. София, ул. „Пирин“ № 80, представляващ ресторант,
стопанисван от „Ъ.“ ООД е установено, че дневният оборот от монтирания в
обекта ЕКАФП, съгласно междинен отчет от фискалната памет е 771.37 лева,
а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 871.00 лева,
съгласно изготвен опис на паричните средства. Разликата в касовата
наличност е 99.63 лева. Фискалното устройство притежава Ф.нкции
„служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми, но промяната в касовата
наличност не е регистрирана във фискалното устройство. „Ъ.“ ООД не е
изпълнило задължението си по чл. 33, ал.1 от Наредба Н -18/13. 12. 2006 г. на
министъра на финансите. За извършеното нарушение е съставен АУАН и е
издадено НП, с което жалбоподателят е санкциониран по чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото доказателства, без наличие на каквито и да е противоречия в
доказателствената съвкупност. Чрез разпит на св. Александър Илиев
/сервитьор в ресторанта, в който е извършена проверката/ е установено, че
констатираната положителна разлика в касовата наличност се дължи на
бакшиши на сервитьорите, които са били оставени в чекмеджето,
представляващо каса. При липса на противоречия в доказателствената
съвкупност и по аргумент от разпоредбата на чл.305, а.3, изр. 2 НПК не
следва да се излага по-подробен доказателствен анализ.
По делото безспорно се установи, че независимо от това кой и за какво е
въвел в касата паричната сума, явяваща се положителна разлика между
реално намиращите се пари в касата и сумата отчетена във фискалното
устройство, тази парична сума /положителна разлика от 99.63 лева/, не е била
регистрирана във фискалното устройство, като "служебно въведени" пари в
касата.
От приетия дневен финансов отчет от фискалното устройство безспорно
се установи, че Ф. има Ф.нкции "въведени" и "изведени" суми.
Съдът взе предвид Заповед № ЗЦУ-1149/05.08.2020 г. на изпълнителния
3
директор на НАП като доказателство, удостоверяващо компетентността на
административно-наказващия орган и актосъставителя, наред с показанията
на актосъставитля за заеманата от него длъжност.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок,
от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки законосъобразността на обжалваното НП по същество,
съдът намира, че същото следва да бъде изменено в санкционната част,
досежно основанието за налагане на санкцията и размера на наложената
имуществена санкция, поради следните съображения:
Актът и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 193,
ал.2 ЗДДС, с оглед на представената Заповед № ЗЦУ-1149/05.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, както и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3
ЗАНН.
В отговор на възражението на жалбоподателя за липса на компетентност
на наказващия орган поради това, че към датата на издаване на обжалваното
НП лицето издало упълномощителната Заповед № ЗЦУ-1149/05.08.2020 г.
вече не е заемало длъжността изпълнителен директор на НАП, съдът намира,
че в конкретния случай доколкото заповедта не е поименна, а подлъжностна и
след като същата не е била отменена от новия изпълнителен директор на
НАП, следва да се приеме, че тя делегира надлежни правомощия на
началника на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ да издава наказателни
постановления за нарушения на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по
приложението му. С оглед на това, счита това възражение за неоснователно.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на
издаденото НП, настоящият състав приема, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да представлява формално основание за
отмяната на обжалвания акт. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е
посочено, че жалбоподателят се санкционира и
административнонаказателната му отговорност се ангажира на осн. чл.185,
ал.2 от ЗДДС. Налице е съответствие между словесното описание на
4
извършеното нарушение и дадената от компетентните органи правна
квалификация, съобразено с изискванията на чл. 42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН. Спазена е и разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, като от
описаните обстоятелства по извършване на нарушението безусловно се
извеждат датата и мястото на извършване на нарушението, а именно в
проверения търговски обект, на датата на извършване на проверката. От
изложените факти е пределно ясно, че констатираната разлика между
фактическата наличност в касата и отчетената във фискалното устройство е
положителна такава, доколкото установената фактическа наличност е
посочено, че е по-голяма. Допуснатата в НП техническа грешка, с посочване,
че се касае за отрицателна разлика не рефлектира върху правото на защита,
защото тя се упражнява основно по отношение на фактите, а не срещу
правните изводи и то изводи, които не са релевантни за съставомерността на
нарушението. След като се касае за констатирана положителна разлика,
отново логично се налага извода, че тя е формирана в резултат на въведена
парична сума в касата, без този факт да е отразен чрез Ф.нкцията „служебно
въведени суми“ във фискалното устройство.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, не е налице съществено
разминаване между фактическата обстановка, описана в двата акта.
АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице, за което е
представено съответно пълномощно, с оглед на което и това възражение на
жалбоподателя се явява неоснователно.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неспазване на реда на
отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал.1
Наредба № Н-18. Съгласно тази разпоредба, всяка промяна в касовата
наличност, включително при отчитане на получени средства от вече
регистрирани продажби /но не само/, следва да се отразява във фискалното
устройство с операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Това задължение не касае само регистрирането на получените средства
от продажби, а всяка една промяна в касовата наличност, независимо от
естеството на същата и произхода на паричните суми и причините за
въвеждане и извеждане на такива от касата. Извършеното нарушение е
свързано с редовното водене на касова книга, по аргумент от чл. 33, ал.2
Наредба № Н-18 и от семантичното тълкуване на сочената като нарушена
5
разпоредба е видно, че тя цели отчитане на движението на паричните потоци
в касата - промяната на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата), които не са свързани с продажба или
доставка на стоки или услуги, за които е задължително издаване на касова
бележка, на осн. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение по чл. 185,
ал.2, вр. ал.1 ЗДДС, като не е изпълнило задължението си да отчита и
отразява във Ф. всяка промяна в касовата наличност, по реда определен в чл.
33, ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Извършващите търговска дейност от
името и за сметка на търговеца, следва да са наясно с това, че всяка промяна
в наличността на касата подлежи на въвеждане във Ф., чрез Ф.нкциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Това налага извода, че и
сумата, която представлява установената разлика в касовата наличност, за
която се твърди, че е от бакшиши на сервитьорите в заведението, след като се
намира в чекмеджето, представляващо каса, също е следвало да бъде
въведена с Ф.нкцията „служебно въведени” суми във Ф., след като
фактически е въведена в касата.
Следователно, дори и да се приемат за напълно достоверни показанията
на св. Александър Илиев, въпреки неговата заинтересованост от изхода на
делото, като работещ във въпросния ресторант, то не се променя извода за
това, че и тази сума от бакшиши, след като е била поставена в касата е
следвало да се въведе във Ф. с Ф.нкцията „служебно въведена” сума и с
невъвеждането й е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал.1 Наредба № Н-
18/13.12.2006 г.
Тъй като в случая е ангажирана отговорността на търговец, който се
подчинява на статута на юридическо лице, въпросът за субективната страна
на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото се касае за субект, чиято
отговорност е обективна и безвиновна, и е ангажирана чрез налагане на
имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при
реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на
вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с
осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление е
6
издадено при спазване на материалния закон, досежно правната
квалификация на нарушението.
За извършено административно нарушение по чл. 33, ал.1 Наредба № Н-
18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, законодателят е предвидил
налагане на имуществена санкция с разпоредбата на 185, ал.2 ЗДДС, като
санкцията е в зависимост от това дали нарушението е довело до неотразяване
на приходи или не. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
е предвидено, че се налага санкция в размерите по ал. 1, а именно за
юридически лица и ЕТ имуществена санкция в размери от 500 до 2000 лева.
В настоящия случай е установено, че в търговския обект не е издаден
фискален бон за направената от контролните органи контролна покупка
/видно от съдържанието на Протокол за извършена проверка/, което
евентуално е довело до неотразяване на приходи, но това представлява
самостоятелно и отделно нарушение – по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г., а и в обжалваното НП изрично е посочено, че конкретното
нарушение, за което същото е издадено не води до неотразяване на приходи.
Точният прочит на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ сочи,
че въпреки разнородността на включените в него хипотези, общото между тях
е, че всички те са "извън случаите на продажба". За да акцентира на това
условие, нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата започва с този израз. Съответно
тази материално правна норма е приложима само извън случаите на
продажби, т.е. извън случаите на неотразяване на приходи.
След като нарушението не води до неотразяване на приходи, както е
приел и самият наказващ орган в обжалваното НП, санкцията следва да се
определи по реда на чл.185, ал.2, изр. второ във вр. с ал.1 от ЗДДС. Тъй като
на правилно квалифицираното нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредбата не
съответства приложената санкционна норма, следва да се определи
приложимата в случая разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, определяща
значително по-нисък размер на санкцията, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във
вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК.
При доказано нарушение, неправилно приложената от АНО санкционна
разпоредба подлежи на изменение, ако подлежащата на прилагане съответна
санкция предвижда налагане на същото или по-леко наказание, без промяна
на фактите, какъвто е и процесният случай. Несъответствието на правната
7
квалификация на приложената санкционна разпоредба, при хипотезата на
чл.337, ал.1, т.2 от НПК, води до изменение, а не до отмяна на наказателното
постановление. В този смисъл правомощията на касационната, респ.
въззивната инстанция са коментирани в ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по
тълк. дело № 7/2010 г., както и в по-новото Тълкувателно решение № 8/2021
г. по т. д. 1/2020 г. на ВАС.
На практика, в случая не е налице преквалификация на нарушението, а
се прилага закон за по-леко наказуемо нарушение, т. е. по-благоприятния
закон за правилно квалифицираното нарушение. Наличието или не на
неотразяване на приходи, има отношение единствено във връзка с размера на
налаганото наказание, което във втория случай следва да е в по-малък размер
и да се наложи във връзка с алинея 1 на чл.185 от ЗДДС. Обстоятелството, че
законът предвижда по-леки наказания в случаите, когато липсват неотчетени
приходи, не означава, че той въвежда резултат, като елемент от фактическия
състав на нарушението по чл.185, ал.2 отЗДДС, а само че при определяне на
наказанието, законодателят е взел предвид степента на обществена опасност
на нарушението, в зависимост от това довело ли е то до увреждане на фиска
или не.
Неоснователно е възражението, че нарушението по чл.33, ал.1 от
Наредбата е маловажно. Обществената опасност на нарушението не се
отличава с по-ниска степен от обичайната за нарушенията от същия вид.
Настоящият съдебен състав намира, че съответна на извършеното
нарушение имуществена санкция е в размер на 500,00 лв. /тъй като
нарушението е първо по ред, а за констатираното друго нарушение по
чл.3,ал.1 от Наредбата търговецът подлежи на отделно санкциониране/,
поради което следва да измени процесното НП като намали санкцията от
3000,00 лв. на 500,00 лв., както и основанието за налагането й от чл.185, ал.2
от ЗДДС на чл.185, ал.2, изр. във вр. с ал. 1 от ЗДДС.
В останалата част наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, при което основания за отмяната му не са налице.
Предвид това /липсата на основание за отмяна/, искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение, като неоснователно.
8
Неоснователно се явява и искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО, доколкото обжалваното НП е изменено
именно поради това, че неправилно е приложена санкционната разпоредба от
страна на наказващия орган, т.е. поради неправилното приложение на
материалния закон от АНО.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.334, т.3, вр.
чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 685220-F683556/09.01.2023 г.,
издадено от Стефан Е. Станчев, в качеството на началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“, с което на „Ъ.“ ООД, с ЕИК: ********* е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000.00 лв., на основание чл.
185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(Наредба № Н-18), като ИЗМЕНЯ основанието за налагане на санкцията от
чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС на чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС и
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500
(петстотин) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9