Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.02.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

15.01

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

225

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Д.Р.Б. от ***, действаща чрез пълномощника адв.Б.М., против Решение № 348/21.10.2019 г., постановено по АНД № 944/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1300-000744/20.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.Р.Б. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, за това, че на 26.07.2019 г. в ***, управлявала мотоциклет „Хонда ЦБР 125 Р“ с рег. № ***, собственост на Н. Й. Н. от ***, като мотоциклетът е без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

В тази връзка сочи, че първоинстанционният съд потвърдил НП като приел, че в протеклото административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. От приетите по делото доказателства се установявало, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е била сключена още в дена на проверката – 26.07.2019 г. в 13.07 часа като било безспорно, че жалбаподателят управлявал МПС без сключена застраховка „гражданска отговорност“.

Излага съображения, че разпоредбата на чл. 638 от КЗ визирала две хипотези на осъществяване на административно нарушение – собственикът на МПС, за което не е сключена задължителната застраховка/ал. 1/ и лицето, което управлява МПС без сключена задължителна застраховка/ал. 3/. В тази връзка счита, че в процесните АУАН и НП било налице допуснато смесване на фактическите състави на две различни нарушения, касаещи субекта на нарушението.

Въвежда доводи, че в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателното постановление не било отразено, че към момента на проверката посоченото МПС било управлявано от Д.Б., което било нарушение на чл. 42, т. 4 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Твърди, че е налице допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в това, че АНО не е отчел сключването на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“.

В заключени излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, която разпоредба не била приложена от АНО и първоинстанционния съд.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 348/21.10.2019 г., постановено по АНД № 944/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 19-1300-000744/20.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.Р.Б. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв.Б.М. е постъпила молба, в която поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основаниия по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 19-1300-000744/20.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.Р.Б. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, за това, че на 26.07.2019 г. в ***, управлявала мотоциклет „Хонда ЦБР 125 Р“ с рег. № ***, собственост на Н. Й. Н. от ***, като мотоциклетът е без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. АУАН бил предявен надлежно на нарушителя и подписан от него без възражения. 

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Д.Р.Б. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Въведените в жалбата твърдения, че АУАН и НП не съдържали изискуемите реквизити по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което било нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което районният съд е следвало да отмени НП като незаконосъобразно, са неоснователни. В този смисъл ясно и недвусмислено в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е посочен нарушителя, изложено е словесно описание на извършеното нарушение, както и датата и мястото на осъществяването му, описано като: „против Д.Р.Б., за това, че на 26.07.2019 г. в ***, управлявала мотоциклет „Хонда ЦБР 125 Р“ с рег. № ***, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. С така посоченото словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено са изпълнени изискванията на 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 638, ал. 3 от КЗ, с което АНО е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

С други думи липсва каквато и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършила Д.Р.Б., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво й е наложено административно наказание, респ. въведените от касатора доводи за нарушение на правото на защита се явяват неоснователни, като неподкрепени от фактическа и правна страна и не кореспондиращи със събраните в първоинстанционното производство доказателства.    

На следващо място не се установяват и релевираните доводи за недопустимо смесване на два различни фактически състава на санкционната норма на чл. 638 от КЗ.

Съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ застраховката „Гражданска отговорност” е задължителна за автомобилистите по  т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, към кодекса. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ вменява задължението на лицата, които притежават МПС, което е регистрирано на територията на РБългария и е не е спряно от движение, да сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. 

Нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда наказание „глоба” в размер на 250 лв. за физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ., което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съгласно ал. 3 на горепосочената разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

В конкретния случай няма никакъв спор, че жалбоподателкатата не е собственик на управляваното от нея на 26.07.2019 г. МПС - мотоциклет „Хонда ЦБР 125 Р“ с рег. № ***, което към момента на извършената проверка от контролните органи в 11.00 часа е било без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. С други думи, след като на процесната дата и място Д.Р. е управлявала МПС/мотоциклет/ без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който мотоциклет не е нейна собственост, то същата се явява субект на нарушението и съответно носител от субективна страна на административнонаказателната отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на което основание й е наложено и процесното административно наказание. Предвид това въведените в жалбата доводи за недопустимо смесване на различни фактически състави на нарушението и носителя на административната отговорност, са неоснователни и неподкрепени от фактическа и правна страна, поради което не се споделят от касационната инстанция.

Изцяло голословни и бланкетни са и твърденията в жалбата за наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че след осъществената проверка от органите на полицията и издаването на АУАН е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС/в случая 2 часа след проверката/, по никакъв начин не аргументира липса на обществена опасност на извършеното административно нарушение или незначителност на обществената опасност на същото, в сравнение с обикновените случаи на административни деяния от този вид.  

Предвид горното, касационната инстанция намира, че административното нарушение се явява доказано по несъмнен начин, поради което изложените в тази връзка мотиви от районния съд са обосновани и съответни на приобщените в производството доказателства.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Д.Р.Б. от ***, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 348/21.10.2019 г., постановено по АНД № 944/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.