Решение по дело №1355/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260416
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530101355
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

       Номер   260416              Година   14.12.2020              Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети окт-ри                                                                         Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.               

Прокурор:                                    

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1355 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

 

Ищецът Т.Т.Т. твърди в исковата си молба, че на 03.08.2019 г., в качеството му на полицейски служител, заедно със старши **Д.В., били назначени като **от - при - за времето от 20:15 ч. на 03.08.2019 г., до 08:15 ч. на 04.08.2019 г., с **№ **. Около 01:50 ч. на 04.08.2019 г., на бул. Б., до бензиностанция „-“ в С., забелязали съмнителен автомобил „- -“ с рег. № -, който се движил в посока запад и криволичел по пътното платно и тръгнали след него. След като видял, водачът му увеличил скоростта в опит да се откъсне. При тези му действия подали звуков и светлинен сигнал и осъществили преследване. На изхода на С., на 500 м западно от разклона за **, нарушителят бил спрян. Установили, че водач на автомобила бил ответникът, с когото пътувало и лицето Н.Н., като и двамата силно миришели на алкохол и имали завален говор. Било им разпоредено да слязат от автомобила и застанат зад него. Междувременно поискали съдействие от екип на сектор „**" за **. Докато се изчаквали идването на екипа, под претекст, че искал да си вземе запалката от автомобила, ответникът се качил в него и стартирал двигателя, който бил угасен по ** при спирането. Ответникът не само не се подчинил на многократните разпореждания да изключи двигателя и излезе от автомобила, но направил и опит да потегли с него, при което ищецът и колегата му успели да отворят шофьорската му врата и го свалили. При свалянето му ответникът нанесъл удар с ръка в главата на ищеца, в областта на дясното му око, при което последният изпитал болка. На ответникът били поставени белезници, а междувременно той се държал арогантно спрямо двамата ** обиждал ги и ги заплашвал многократно с посочените в исковата молба думи. При тези му действия, ищецът и колегата му поискали съдействие и от ОДЧ на -, на което се отзовавали посочените в исковата молба патрулни екипи и ответникът бил задържан за 24 часа. Ищецът бил прегледан в Ц. и обслужен амбулаторно. През цялата нощ изпитвал болка в травмираното място, като получил оток и кръвонасядания по лицето. На сутринта на 04.08.2019 г., около 8 часа, бил прегледан в отделение -“, където му била издадена съдебномедицинска експертиза на живо лице № 186 – 2019 г., от която било видно, че имал в областта между дясната скула и носа и долната половина на дясната странична повърхност на носа бледосинкави кръвонасядания по лицето. За случилото се било образувано досъдебно производство № 8245зм 656/2019 г. на - РУ на МВР С., по което ответникът бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, а на 12.09.2019 г., между него и РП  С. било сключено споразумение, което било одобрено по образуваното нохд № 2417/2019 г. на PC С. с протоколно определение от 19.09.2019 г., с което районният съд го признал за виновен по повдигнатите му две обвинения и му наложил на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което, на основание чл. 66. ал. 1 НК, отложил за срок от три години. Определението не подлежало на обжалване и протестиране, и било влязло в сила на 19.09.2019 г. и било съгласно чл. 300 ГПК задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали било извършено, неговата противоправност и виновността на ответника за него. С това елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане били доказани по безспорен начин, предвид одобреното от съда споразумение, имащо силата на влязла в сила присъда. В конкретния случай се установявало по безспорен и ненуждаещ се от доказване начин, че причинените увреждания били съпроводени с физически болки и дискомфорт, които отзвучали напълно за период от около десетина дни. Същевременно, телесното увреждане причинило и негативни последици по отношение психиката на ищеца, у който се появили чувства на срам и неудобство, предвид и служебното му положение. Поради причиненото увреждане, в известен смисъл станал повод за подигравки от страна на колеги (макар и не пряко пред него), както и на ехидно отношение от хората, с които работел и контактувал всекидневно. При определяне размера на обезщетението, следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че увреждането било причинено по време на **, както и че деянието било извършено умишлено. В резултат на този инцидент и полученото от него травматично увреждане — бледосинкави кръвонасядания по лицето в областта между дясната скула и носа и долната половина на дясната странична повърхност на носа, претърпял болки и страдания, значителни неимуществени вреди - мъки, страдания и физически болки, които непосредствено след престъпното деяние били устойчиви, продължителни и с висока интензивност. Всички те представлявали неимуществени вреди. Наред с тях претърпял и болки от морално естество, тъй като деянието на ответника било съпроводено от обиди и унизително отношение спрямо ищеца и му причинило голям стрес. Поради огромното психическо и емоционално напрежение след нападението, претърпял временна промяна в начина си на общуване с околните. Причините за това били душевния тормоз, предизвикан от внезапния пристъп на страх, изпитан от поведението на ответника, както и накърненото му име в обществото. Осъщественото срещу него противоправно поведение засегнало положителната оценка за него, която същият изградил пред своите близки, познати и колеги, и нападението спрямо него нанесло сериозен удар върху неговия авторитет и самооценка. Освен това получил емоционална травма във връзка с извършеното спрямо него противоправно деяние. Бил в състояние на посттравматично стресово разстройство, което продължило в рамките на 1-2 месеца. Това му състояние било в причинно-следствена връзка с осъщественото спрямо него непозволено увреждане - случилото се изиграло роля на остра психотравма (стресогенно събитие). Състоянието му се изразявало в реактивно депресивно настроение изразена ситуативна тревожност, често повтарящо се изживяване на инкриминираното деяние, придружено с вегетативни симптоми, емоционална притъпеност, сънища и кошмари свързани с инцидента, избягващо и изолиращо поведение (избягване на действия и ситуации, напомнящи за инцидента, затваряне в себе си), персистираща тревожност, както и намалено самочувствие, себеувереност. Освен това му били нанесени и неимуществени вреди от ответника - болки и страдания, засягащи целостта на организма и физическото му здраве, душевен тормоз, накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, нарушаване на съня, наличие на високо нервно напрежение, отразяващо се на цялостното му емоционално състояние, а оттам и нарушена работоспособност. Това увреждане от физическо естество отзвучавало за срок от около десет дни - спад на отока и разнасяне на кръвонасядането. За горепосочения продължителен период от време бил нарушен обичайният му и установен начин на живот в битово и трудово отношение, което станало причина за постоянен душевен дискомфорт. Преди инцидента бил усмихнат човек, поздравявал хората, вършел си работата стриктно, поемал инициативата в свои ръце при поставените задачи. След инцидента станал по-напрегнат и притеснен, разсеян, действал по-нерешително и със забавени реакции, бил странен и непрекъснато разсъждавал за този инцидент, говорел постоянно за него, отдавал му прекалено много внимание. Знаел, че други колеги в **** обсъждали случката и усещал присмех за това, че бил ударен. Както хората, с които общувал и познавал всекидневно, така и колегите му в **, особено в началото след инцидента, докато били видими синините под окото му, шушукали по негов адрес, подбутвали се и въобще подхождали с присмех за това, че бил **, а го били набили. Видно от заключението на назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице от 04.08.2019 г., получените телесни увреди били причинени от действието на твърди тъпи предмети (удар) и отговаряли да са получени по време и начин съобщени в досъдебното производство, а именно - при задържане на нарушител му бил нанесен от същия удар с ръка в областта на лицето. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, сумата от 2500 лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, и законна лихва върху тези суми от 04.08.2019 г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

 

          Ответникът Г.Й.Г. оспорва по същество само по размер предявените искове, които моли съда да уважи, като основателни, но в многократно по-нисък от предявения размер, съобразен с установените по делото обективни обстоятелства и му присъди сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената им част, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника му в хода на делото по същество.  

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

          С одобреното на 19.09.2019 г. споразумение по приложеното нохд № 2417 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, ответникът е признат за виновен в това, че на 04.08.2019 г., в гр. С., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в отправяне на обидни думи и изрази: "-", „- **", „-", към ищеца и Д.В. В.- **в **"-" при - Районно ** при ОД на МВР С., като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по -, ударил с дланта на ръката си в областта на дясното око ищеца, когато се опитвал да го задържи, представляващо престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, както и че на същата дата и място, причинил с удар с дланта на ръката си в областта на дясното око на **- ищецът, **в група" -" при - Районно ** при ОД на МВР - С., при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в болка - кръвонасядания на лицето, представляващо престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 23, ал. 1 НК, за тези престъпления на ответника е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение е отложено на  основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години (л. 20-21).

          Това одобрено от съда споразумение има значението на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК). Поради  това е задължително за настоящия състав на съда относно това дали са извършени в съвкупност горепосочените две деяния, тяхната противоправност и виновността на ответника за всяко едно от тях (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и 3 НПК).

 

От съвкупната преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели В.(колега на ищеца) и В. (съжителка на ищеца), които съдът кредитира в тази им част, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства, се установява още, че в пряка причинна връзка от тези извършени от ответника в съвкупност престъпления, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на унижение и срам, станал обект на подигравки и шушукания сред колегите, около месец-два след инцидента бил по-разсеян, притеснен и вглъбен в себе си по време на работа, две нощи след инцидента бълнувал и се будел от кошмари, като изпитвал и болки от телесните си увреждания, които отшумели за около два дни, а кръвонасядането му - за около десет дни след случая, през които престанал и да спортува, тъй като не искал да бъде обект на подигравки от колегите си в залата (св. В.и В.).

 

От заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че причинените на ищеца телесни увреждания от престъплението на ответника по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, се изразяват само в кръвонасядания на лицето в областта на дясната скула и носа и долната половина на дясната странична повърхност на носа, като са му причинила болки, които се преценяват като слаби и са отшумели през първите няколко дни след случая, а визуално са изчезнали в интервал от 8 до 12 дни, не са оставили белези и не настъпват здравни последици и усложнения, като към момента ищецът е напълно възстановен от същите увреждания (л. 56).

 

          Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.в останалата им част, в която сочи, че два дни след удара ищецът изпитвал силни болки от телесните си увреждания, защото в тази им част показанията му противоречат на т. 1 от ЗСМЕ, според която, претърпените от ищеца болки от тези му увреждания са били слаби (л. 56). Не кредитира и показанията на свидетелката В. в останалата им част, в която сочи, че в резултат на удара ищецът получил и оток под дясното око, защото в тази им част показанията й противоречат не само на т. 1 от ЗСМЕ, но и на одобреното от съда горепосочено споразумение, с което е признато, че причинената от ответника на ищеца лека телесна повреда се изразява само в кръвонасядания на лицето, а това споразумение има значението на влязла в сила присъда, а тя е задължителна за всички (чл. 413, ал. 1 НПК), както и в частта им, в която сочи, че след случая ищецът бил отпаднал физически, защото в тази им част показанията й са изолирани, защото не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, и вътрешно противоречиви, защото първоначално обяснява тази му физическа отпадналост с невъзможността му да спортува след инцидента, поради отока и синините, а след това – с нежеланието му да бъде обект на подигравки от колегите си в залата (чл. 172 ГПК). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

          При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените главни искове за обезвреда са доказани напълно в своето основание (чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД). С одобреното от съда горепосочено споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, ответникът е признат за виновен в това, че на посочената в него дата и място, виновно (при пряк умисъл), е извършил в съвкупност горепосочените престъпления по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК. Установено е още от кредитираната част на показанията на свидетелите В.и В., че в пряка причинна връзка от същите престъпления ищецът се почувствал унизен, а от -то – е изпитал и срам, станал обект на подигравки и шушукания сред колегите, бил около месец-два по-разсеян, притеснен и вглъбен в себе си по време на работа, две нощи след инцидента бълнувал и се будел от кошмари, изпитвал и болки от телесните си увреждания, които отшумели за около два дни, а кръвонасядането му - за около десет дни, през които престанал и да спортува, тъй като не искал да бъде обект на подигравки от колегите си в залата. Тези морални страдания на ищеца несъмнено представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършените от ответника горепосочени престъпления. Поради това за обезвреда  им последният отговаря имуществено пред ищеца (чл. 52 ЗЗД). Ето защо съдът намери, че предявените искове за обезвреда са доказани напълно в своето основание.

 

          По отношение размера на предявения иск за обезвреда на причинените на ищеца с престъплението по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК неимуществени вреди, съдът взе предвид изживяното от ищеца според свидетелите унижение и от това престъпление (Р 166-2011-III г.о.), хулиганските действия по което са се изразили в посочените в споразумението обиди и спрямо ищеца (т. 4 ППВС № 2/1974 г. и Р 12-2009-I н.о.), както и обстоятелството, че по едно и също време, и на едно и също място, ответникът е употребил и спрямо ищеца, при изпълнение на службата му, не един, а три обидни думи и изрази, посочени в споразумението, при което броят им е от значение за приложението на предвиденият в чл. 52 ЗЗД принцип, защото обуславя тежестта на увреждащото деяние при тези обиди (р. II от ППВС № 4/1968 г. и Р 710-2011-IV г.о.ВКС). Ръководен от тези установени по делото обективни обстоятелства, съдът намери, че справедливо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди от това престъпление на ответника е сумата от 1000 лева. Поради това до този размер предявеният иск за обезвредата им следва да бъде уважен като основателен, а в останалата му част, до претендираният с него по-голям размер от 2500 лева - отхвърлен, като неоснователен, заедно с акцесорната нему претенция за присъждане и на законната лихва върху тази отхвърлена част. В тази му част претендираното с него обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от извършеното от ответника престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, надхвърля общественият критерий за справедливост, обусловен от установените по делото горепосочени обективни обстоятелства (чл. 52 ЗЗД). Доколкото по делото няма несъмнени доказателства ищецът да е допринесъл за това си увреждане, то дължимото му се за него обезщетение от 1000 лева от ответника, не следва да бъде намалявано (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).

               

          При основателността на този иск за обезвреда до сумата от 1000 лева, основателен се явява и предявеният от ищеца в обективно съединение с него акцесорен иск за заплащане от ответника и на обезщетение за забавено изпълнение на това му парично задължение, да обезщети ищеца с тази сума за претърпените от него неимуществени вреди от това престъпление. Според нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава да заплати на ищеца това обезщетение от 1000 лева от деня на увреждането на 04.08.2019 г. и без покана. При това положение, след като по делото няма доказателства ответникът да му е платил същото изцяло или частично, дължи на ищеца и законната лихва върху последното от деня на забавата на 04.08.2019 г. до изплащането му (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

 

По отношение размера на предявения иск за обезвреда на причинените на ищеца с престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК неимуществени вреди, съдът взе предвид, че претърпените от ищеца болки и страдания от същото са били слаби по интензитет. Те са предизвикани от телесните му увреждания, които по характер са леки – причинили са му болка, без разстройство на здравето (чл. 130, ал. 2 НК). По брой обаче тези увреждания са няколко кръвонасядания на лицето - в  областта на дясната скула и носа, и долната половина на дясната странична повърхност на носа. Освен това тези болки са отшумели за период от два дни, а кръвоносяданията, от които са причинени, са изчезнали визуално за период от 8-12 дни, през който ищецът се е възстановил напълно от тези си телесни увреждания (т. 2 ЗСМЕ). Следва тук да се отчете и обстоятелството, че тези си телесни увреждания ищецът е получил по време на изпълнение на службата си, както и че и от това престъпление е претърпял морални страдания, изразяващи се в посоченото от свидетелите унижение и срам, станал е обект и на подигравки и шушукания сред колеги, бил е около месец-два по-разсеян, притеснен и вглъбен в себе си по време на работа, две нощи след инцидента е бълнувал и се будел от кошмари, като до изчезване на кръвонасяданията му престанал и да спортува, защото не желаел да бъде обект на подигравки от колеги в залата (р. II от ППВС № 4/1968 г.) Ръководен от тези установени по делото обективни обстоятелства и като взе предвид възрастта на ищеца към момента на увреждането му, съдът намери, че справедливо обезщетение за тези понесени от него неимуществени вреди от това извършено от ответника престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, е сумата от 1500 лева. Поради това до този размер предявеният иск за обезвредата им следва да бъде уважен като основателен, а в останалата му част, до претендираният с него по-голям размер от 2500 лева - отхвърлен, като неоснователен, заедно с акцесорната нему претенция за присъждане и на законната лихва върху тази отхвърлена част. В тази му част претендираното с него обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от това извършено от ответника престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, надхвърля общественият критерий за справедливост, обусловен от установените по делото горепосочени обективни обстоятелства (чл. 52 ЗЗД). Доколкото по делото няма несъмнени доказателства ищецът да е допринесъл и за това си увреждане, то дължимото му се за него обезщетение от 1500 лева от ответника, не следва да бъде намалявано (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). 

             

          При основателността му, основателен се явява и предявеният от ищеца в обективно съединение с него акцесорен иск за заплащане от ответника на обезщетение за забавено изпълнение на това му парично задължение да  обезщети ищеца с тази сума за претърпените от него неимуществени вреди от това престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК. Според нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава да заплати на ищеца и това обезщетение от 1500 лева от деня на увреждането му на 04.08.2019 г. и без покана. При това положение, след като по делото няма доказателства ответникът да е платил изцяло или отчасти същото, той дължи на ищеца и законната лихва върху последното от деня на забавата на 04.08.2019 г. до изплащането му (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

 

          Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК). Поради това, при този изход на делото, дължимата се за същото, съразмерно с уважената част на исковете, 100 лева държавна такса и 150 лева от платено от бюджета възнаграждение на вещото лице, следва да бъдат възложени в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, сторените от ищеца разноски по същото за заплатено адвокатско възнаграждение от 580 лева, следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 290 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, сторените от ответника разноски по същото за заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лева, следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 300 лева (чл. 78, ал. 3 ГПК).

             

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСЪЖДА Г.Й.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.Т.Т., с ЕГН **********, с адрес ***. -, по банкова сметка ***: ***, -: ***, сумата от 1000 лева за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от извършено на 04.08.2019 г. в гр. С. престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, сумата от 1500 лева за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от извършено на 04.08.2019 г. в гр. С. престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, и законната лихва върху тези суми от 04.08.2019 г. до изплащането им, както и сумата от 290 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Т.Т.Т., против  Г.Й.Г., искове за обезщетение на претърпени неимуществени вреди от престъпленията по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 НК, и за присъждане на законна лихва за забава в плащането им, В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумите от 1000 лева и 1500 лева обезщетения до претендираните 2500 лева и 2500 лева, и законна лихва върху тези отхвърлени части от 04.08.2019 г. до изплащането им.

 

          ОСЪЖДА Т.Т.Т. с п.с., да заплати на Г.Й.Г. с п.с., сумата от 300 лева за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Г.Й.Г. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 100 лева за дължима се държавна такса и сумата от 150 лева за дължими се разноски за производството за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, съразмерно с уважената част от исковете.

 

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: