№ 9
гр. Търговище, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200729 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Настоящото дело е образувано след постановените с Решение №120/05.10.2021г.по
КАНД №106/2021г.на Административен съд – Търговище отмяна на Решение по АНД №
38/2021г. по описа на РСТ и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав.
Постъпила е жалба от КР. К. М. от с.Р. общ.Н. против Наказателно постановление №
38–0001815/29.10.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – Русе, в частта, с която на основание чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 5000лева. Считайки, че НП, в обжалваната част, е издадено в
противоречие със закона, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В жалбата се
визират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса
на описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на
доказателствата, които го потвърждават. Сочи като неизяснен въпроса за собствеността на
управляваното от него МПС, тъй като на името на собственика се издавало разрешителното
по Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, чиято разпоредба е включена в правната квалификация на установеното
нарушение. Сочи, че ППС е проверено със средство за измерване, за което не е установено
дали отговаря на изискванията на Закона за измерванията и дали е преминало през
метеорологична проверка. Смята, че вмененото му нарушение не е доказано категорично, за
което тежестта е на АНОрган. Визира нарушение на правилата на чл. 27 ЗАНН, тъй като
АНОрган не се е мотивирал защо налага максималния размер на предвиденото наказание
глоба. В съдебните заседания по делото жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител, като не е изразил становище по делото.
1
Наказващият орган – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към
АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП и прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият
надвишава размера по чл.7 от НМРАВ.
По допустимостта на жалбата – Въпросът за допустимостта на жалбата е решен с
Определение №5/02.03.2021г.по ЧКАНД №27/2021г. по описа на АдмС – Търговище, поради
което настоящият състав приема, че жалбата е редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН с.А-2019 АУАН № 277793 от
15.09.2020г., същият е съставен против КР. К. М. от с.Р. общ.Н. – водач в „Логтранс
БГ“ЕООД, за това, че „на 15.09.2020г. около 12.05ч. в обл.Търговище, на главен път София
– Варна, ПП- I-4, км.232+790, на отбивката преди село Васил Левски, като водач на състав
от ППС, състоящ се от влекач Волво ФХ с рег.№ А8535НР от категория N3, с прикачено
полуремарке Стас С3336К с рег. № СТ3743ЕН, от категория О4, жалбоподателят извършва
обществен превоз на товар – царевица, с маршрут на движение от Морава до Варна с пътен
лист №664134 от 15.09.2020г., като се констатира следните нарушения: 1/управляваният от
водача състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство-влекач
Волво ФХ с рег.№ А8535НР с две оси, на който задвижващата ос е с пневматично окачване
и е измерена с претоварване 12350кг или 12 тона и 350 кг, при допустимо максимално
натоварване от 11.5 тона, като превишаването е с 850 кг, видно от кантарна бележка с №
0030 от 15.09.2020г. в 12.26ч. на ИА“АА“, измерено с техническо средство електронна
мобилна везна тип Eliauto ЕX 10x, с което е надвишил установените норми от МРРБ;
2/водачът не представя контролен талон към свидетелството за управление на МПС №
*********.“ . Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по т.1 чл. 139
ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП във вр.с чл. 7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на
МРРБ, а второто нарушение е квалифицирано по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител. Като доказателства са описани
кантарна бележка №30/15.09.20г.в 12.26 часа и пътен лист №664134 от 15.09.20г.
Визираният нарушител е записал, че няма възражения срещу акта на предназначеното за
целта място в последния, а и няма данни в рамките на законовия тридневен срок от същия
да са постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното
Наказателно постановление №38–0001815/29.10.2020г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите
и обстоятелствата, описващи нарушението – предмет на настоящия съдебен контрол.
АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като административно
нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП във вр.с чл. 7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба № 11
от 3.07.2001 г. на МРРБ, за което е наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 177 ал.5 предл.второ ЗДвП. В НП АНОрган е
2
мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН
установил, че описаното в т.1 от акта нарушение е извършено в условията на повторност по
смисъла на т. 27 на §1 от ДР на ЗАвтПр, видно от АНПреписка по съставен АУАН №267740
от 18.10.2019г. на ОО“АА“ – Търговище, въз основа на издадено НП №44-0000505 от
18.11.2019г., ВЗС на 25.06.2020г., на осн.чл. 64 б.“в“ ЗАНН. Отразил е, че след преценка на
събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за
извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Към АНПреписка са приложени като писмени доказателства посочения в АУАН пътен лист
№664134 от 15.09.20г.и кантарна бележка №30/15.09.20г.,12.26 часа. Като доказателство е
приет и протокол от последваща проверка на везна автомобилна тип Eliauto ЕX 101 ф.
№000025 ОТ-4678, изготвен на 06.07.2020г., като констатацията е за съответствие с
изискванията. Пред касационната инстанция е представен заверен препис на НП №44-
0000505 от 18.11.2019г., изд.от оправомощен от министъра на МТИТС главен инспектор от
ОО“АА“ - Търговище, което според приложената справка за нарушителя КР. К. М. е ВЗС на
25.06.2020г. същото е издадено срещу жалбоподателя по настоящото дело за извършено от
него на 18.10.2019г. нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр.с чл. 6 ал.1 т.3
б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ, за което му е наложено и съответно
административно наказание. Приложено е и НП №39-0000115 от 09.10.2018г., изд.от
и.д.началника на ОО“АА“ – Силистра, ВЗС на 20.06.2019г., издадено срещу жалбоподателя
по настоящото дело за извършено от него на 03.08.2018г. нарушение по чл. 139 ал.1 т.2
предл.2 от ЗДвП във вр.с чл. 6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ, за
което му е наложено и съответно административно наказание. За изясняване на
констатациите по акта ред настоящия съдебен състав са разпитани като свидетели
актосъставителя М.С. М. – Д. и свидетеля по акта ИВ. СТ. ИВ.. Свидетелката Д. изцяло
възпроизвежда в показанията си констатациите по акта относно време, място и
обстоятелства по нарушението, както и досежно ползваната електронна везна. Същата
пояснява, че ползваната за измерване на МПС електронна мобилна везна тегли поосово,
същата е нивелирана, като първо на нея се качва първата ос на влекача, измерва се и везната
отчита, след това се качва втората ос на влекача, а след тези на полуремаркето. След
измерванията резултатът се отразявал поосово и видно от кантарната бележка с номер 0030
от 15.09.2020 г. в 12:26 били измерени и отразени всяка от петте отделни оси, обозначени
като OC/AXLE 1, OC/AXLE 2, OC/AXLE 3, OC/AXLE 4, OC/AXLE 5, като първите две оси
били на влекача, а следващите били на полуремаркето. Свидетелката уточнява, че именно от
тези отразени резултати се установило, че втората ос на влекача, която била задвижваща,
показала натоварване от 12350 кг при допустимо такова 11,5 тона или 11500кг, т.е. било
налице претоварване от 850 кг. повече от допустимото натоварване на втората ос. Свид. Д.
сочи, че ползваната в случая везна минава метрологичен контрол всяка година, като за
2020г. същата е минала преглед през месец юли и притежавала съответните стикери.
Свидетелят И. също изцяло потвърждава в показанията си изложените в акта факти, тъй
като заедно с другата свидетелка е участвал в извършената на място проверка на МПС.
Същият си спомня, че в деня на проверката нарушителят обяснил, че извършването на
3
такова нарушение не му е за първи път и съответно имало съставени срещу него актове за
такова нарушение. И свид. И. подчертава, че ползваната електронна везна преминава
метеорологичен преглед всяка година. Събраните свидетелски показания напълно
кореспондират помежду си и се подкрепят от останалите писмени доказателства, поради
което и съдът кредитира същите.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, заемащо длъжността “инспектор”в РД”АА” – Русе. Съгласно чл. 189 ал.1 ЗДвП
актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните
лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 166 ал.1 т.1 ЗДвП
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване
на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза. В ал. 2 т.8 на същата разпоредба е уредено,
че при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват
технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за
проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен
превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на
обезопасяването на превозваните товари. От цитираните норми следва, че актосъставителят
в случая е разполагал с правомощие по закон за състави АУАН при извършената проверка.
При прегледа на АУАН съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно
съдържанието му и стигна до извода за наличие на всички реквизити по чл. 42 ЗАНН.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 189 ал.12 ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Досежно компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД
– 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на
РД“АА“ да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП
и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП
АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на
тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При
същата съдът установи наличие на всички предвидени в чл. 57 ЗАНН реквизити, което
прави обжалваното НП законосъобразно от процесуално-правна страна. В НП са изложени
обстоятелствата, които ясно и в достатъчна степен описват установеното нарушение. Точно
е посочена нарушената законова норма.
С оглед произнасяне по наведените в жалбата доводи следва съдът да се произнесе по
4
правилното приложение на материалния закон и да обсъди фактите по същество. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи категорично, че на
15.09.2020г. около 12.05ч. в обл.Търговище, на главен път София – Варна, ПП- I-4,
км.232+790, на отбивката преди село Васил Левски, като водач на състав от ППС, състоящ
се от влекач Волво ФХ с рег.№ А8535НР от категория N3, с прикачено полуремарке Стас
С3336К с рег. № СТ3743ЕН, от категория О4, жалбоподателят е извършвал обществен
превоз на товар – царевица, с маршрут на движение от Морава до Варна с пътен лист
№664134 от 15.09.2020г., като управляваният от него състав от пътни превозни средства,
състоящ се от моторно превозно средство-влекач Волво ФХ с рег.№ А8535НР с две оси, на
който задвижващата ос е с пневматично окачване, е измерена с претоварване 12350кг или 12
тона и 350 кг, при допустимо максимално натоварване от 11.5 тона, като превишаването е с
850 кг, видно от кантарна бележка с № 0030 от 15.09.2020г. в 12.26ч. на ИА“АА“, измерено е
с техническо средство електронна мобилна везна тип Eliauto ЕX 10x. Относно ползваното
техническо средство са налице писмени и гласни доказателства, че същото е било одобрено
за ползване и е преминало последваща проверка от БИМ два месеца преди датата на
установеното нарушение. По делото липсват доказателства, оборващи наличните данни за
констатираното претоварване на втората ос на влекача, управляван от жалбоподателя. Ето
защо така установените и доказани факти правилно са квалифицирани като нарушение на
чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр.с чл. 6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
на МРРБ, съгласно който движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с
натоварване на ос, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. А съгласно цитираната норма от Наредба №11/2001г. гласи,
че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.
6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените
в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за единична ос - зaдвижвaщa
на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 t. Наказващият орган е съобразил
данните, че срещу жалбоподателя е било издадено НП №44-0000505 от 18.11.2019г., изд.от
оправомощен от министъра на МТИТС главен инспектор от ОО“АА“ – Търговище, влязло в
сила на 25.06.2020г., като със същото той е бил наказан за извършено от него на 18.10.2019г.
нарушение по чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр.с чл. 6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба № 11
от 3.07.2001 г. на МРРБ, за което му е наложено и административно наказание на основание
чл. 177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2300 лева. Съобразно датата на влизане
в сила на това НП следва, че нарушението по процесното НП е извършено в едногодишен
срок от тази дата и това обстоятелство е обусловило възприетия от АНОрган признак
„повторност“, който в случая има значение за санкционирането на нарушителя съгласно чл.
177 ал.5 предл.2 ЗДвП. Съгласно дадената в т.33 от §6 на ДР на ЗДвП дефиниция,
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
5
първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая предвид регламентирането
им в една и съща разпоредба – тази на чл. 139 ал.1 т.2 ЗДвП, макар и като отделни
предложения в същата, деянията, нарушаващи тези три отделни предложения/движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството/попадат в понятието „същото по вид нарушение“и могат да се определят
като отделни хипотези на едно и също по вид нарушение. А и от събраните по делото
доказателства се установи, че пред проверяващите нарушителят е посочил, че и друг път е
наказван за такова нарушение, което сочи и на наличие на субективната страна на признака
„повторност“ в случая. Ето защо правилно е приложена и санкционната норма на чл. 177
ал.5 предл.2 ЗДвП, която в случая е във връзка с чл. 177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП, и
предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. В компетентността на
АНОрган е да индивидуализира административното наказание по реда на чл. 27 ЗАНН.
Според изложените в обжалваното НП мотиви относно наложения максимален размер на
предвиденото наказание глоба, наказващият орган е взел предвид тежестта и подбудите за
извършеното нарушение без да е коментирал в конкретика тези критерии. Относно тежестта
на нарушението в случая може да се посочи, че претоварването с почти тон на втората ос би
могло да доведе до други вредни последици като настъпване на повреда на движещото се
ППС, а това би създало и риск за другите участници в движението. За подбудите на
нарушителя по делото не са налице данни. С оглед вида на наказанието „глоба“ от
съществено значение е имущественото състояние на нарушителя, досежно което също
липсват данни, като от АУАН става ясно, че той работи на длъжност „водач на МПС“. От
приложената справка за нарушител следва, че към датата на нарушението по настоящото
дело същият е извършил 6 административни нарушения, за които има издадени НП, без в
тях да се включва нарушението, обуславящо повторността в настоящия случай. При
комплексната преценка на тези данни съдът намира за прекомерно завишен размера на
наложеното наказание в максималния му предвиден размер, поради което и на основание
действащата към момента на произнасяне на съда норма на чл. 63 ал.7 т.2 предл.1 ЗАНН
съдът следва да намали размера на това наказание под средния законов размер, а именно :
2000 лева. В останалата му обжалвана част НП не се изменя и остава в сила така, както е
постановено.
Предвид липсата на направени от страните претенции за присъждане на разноски по
делото, както и с оглед липсата на данни за направени такива от тях, съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63 ал.7 т.2 предл.1 от ЗАНН Наказателно постановление
6
№ 38–0001815/29.10.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – Русе, оправомощен от министъра на МТИТС, в частта
относно размера на наложеното на основание чл. 177 ал.5 предл.2 ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 5000 лева като НАМАЛЯВА размера на
това наказание на 2000/две хиляди/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7