№ 49
гр. гр.Несебър, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212150100397 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажната собственост
на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с адрес в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“,
представлявано от управителя М.А., против Ю.В.Т., БУЛСТАТ *****, гражданка на
Р.Ф.. Ищецът твърди, че на 29.04.2015г. ответницата придобила собствеността върху
Студио **** в процесната сграда. Излага се, че етажната собственост осигурява
качествена поддръжка и управление на общите части, включително по-интензивно
през релевантния период. Сочи се, че с решения на общото събрание на етажната
собственост е определен размер на такса за управление и поддръжка за всеки един
собственик на имот, като за ответницата таксата е по 539.04 евро годишно. Навежда се,
че таксата се дължи ежегодно до 01.04 за текущата година до 2020г., когато след
проведеното общо събрание на 15.06.2020г. е определен срок до 31.12 на предходната
година- за следващата. Твърди се, че таксите са определени с решение от 17.06.2016г.,
като с решение от 15.06.2020г. тези решения са потвърдени. Сочи се, че ответницата не
била заплатила таксите за 2017г. и 2018г., въпреки многобройните опити и покани,
поради което се моли да бъде осъдена да заплати общо 1078.08 евро, представляваща
дължима такса поддръжка за 2017г. и 2018г. включително, за собственият й имот,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 231.97 евро върху
дължимата главница за 2017г. за периода 02.04.2017г.- 28.02.2021г., и 159.32 евро
върху дължимата главница за 2018г. за периода 02.04.2018г.- 28.02.2021г.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от особения представител на
1
ответницата, с който се оспорват предявените претенции. Оспорва се законността на
свикването и провеждането на Общите събрания на Етажната собственост от
17.06.2016 г. и от 15.06.2020 г., и съответно законността на приетите на тези събрания
решения, по силата на които се претендират вземанията, поради липса на кворум и
мнозинство за вземане на отделните решения. Навежда се твърдение, че ответницата
пребивава в етажната собственост за не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, и имота не се обитава от други ползватели или обитатели извън този период от
най-много 30 дни в една календарна година, поради което и на основание чл. 51 ал. 2 от
ЗУЕС претендираните суми не се дължат. Нямало данни по делото Ю.В.Т. да е била
уведомена по реда на чл. 13 ал. 2 от ЗЕУС, въпреки че явно не ползва самостоятелния
си обект и отсъства от него за повече от един месец, за което е уведомила Управителя
на етажната собственост. Твърди се, че видно от решението по т. 5 от протокола от ОС
на ЕС от 17.06.2016 г., е било прието да се възложат дейностите по поддържане на
общите части на сградата на юридическо лице. В правомощията на дружеството било
включено и правомощието по събиране на таксите, като изрично било записано, че те
са дължими по „сметка на избраното дружество“. С решението си по т. 6 от протокола
от ОС на ЕС от 15.06.2020 г., всички взети на проведеното през 2016 г. решения ОС на
ЕС били потвърдени, доколкото не противоречали на взетите на ОСЕС от 15.06.2020 г.
решения. По делото нямало данни нито дали е изпълнено решението на ОСЕС за
сключване на договор с юридическо лице за възлагане на дейностите по поддържане
на общите части на сградата, нито кое е това лице и какви са правомощията му.
Нямало данни и къде (по коя банкова сметка) би могло да се заплаща така
определената такса, нито по какъв начин собствениците, които не са участвали в
проведените ОСЕС, и не пребивават в комплекса са били уведомени за начините за
заплащане на таксите и техния размер. В тази връзка се твърди, че ответника е бил
поставен в невъзможност за изпълнение на вменените задължения за заплащане на
таксата, поради незнание как и кому да ги заплати- неизпълнение от страна на
кредитора. И на второ място било напълно възможно ответницата да е заплатила
дължимите такси на управляващата компания, а не на етажната собственост, и с
настоящата претенция да се иска повторното им заплащане. С оглед на горното се
счита, че Управителят на етажната собственост не бил активно легитимиран да завежда
този иск. като същият би следвало да се предявял от Управляващата компания.
Оспорва се и размера на претенциите, като се сочи, че ответницата би следвало да
заплаща по 38.72 х 12 евро годишно. Навеждат се и доводи за погасяване по давност на
задълженията за главниците. По отношение на претенциите за лихви се сочи, че такива
не се дължат, тъй като ответницата не била изпадала в забава поради липса на покана,
а и поради погасяването им па давност. С тези доводи се моли да бъдат отхвърлени
исковете.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
2
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са претенции с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Не се спори по делото, че ответницата е собственик на Студио № S215 в комплекс
Ш. "С.У."“, находящ се в гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, който се намира в режим на
етажна собственост. Това се установява от Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 76, том II, рег. № 1751, дело № 268 от 29.04.2015 г. на нотариус
Линка Чуткина с рег. № 600 на НК с район на действие РС- Несебър (л. 27- 28).
От материалите по делото се установява, че на 17.06.2016 г. било проведено общо
събрание на етажната собственост на сграда комплекс „Ш. "С.У."“, като съгласно
решение по т.6 била определена такса от 12 евро на кв.м. площ с вкл. ДДС на година,
платима ежегодно до 01.04.
Видно от представените в съдебно заседание писмени доказателства, решенията
на проведеното на 17.06.2016 г. общо събрание са били обжалвани пред Районен съд-
Несебър, по повод на което е било образувано гр.д. № 1075/2019 г. Със същото е било
отменено единствено решението по т.6, но по повод въззивно обжалване, Окръжен
съд- Бургас е обезсилил така постановеното решение и прекратил производството. В
този смисъл така взетите решения на провелото се общо събрание на ЕС на 17.06.2016
г. следва да се считат за влезли в сила и в този смисъл са станали задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за
неучаствалите във вземането им, както и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Всички наведени с отговора възражение досежно
законосъобразността на така приетите решения не следва да се разглеждат, тъй като
същите могат да бъдат предмет само на производство по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, каквото
не е настоящото. Редът за оспорване законосъобразността на общото събрание и
взетите на него решения /включително тяхната нищожност/ е само този по чл. 40, ал. 1
от ЗУЕС и е недопустимо същите да бъдат оспорвани в друго производство. На
основание влезлите в сила решения, за собствениците в етажната собственост е
възникнало задължение да заплащат приетите от общото събрание вноски. Така за 2017
г. и 2018 г. по силата на цитираното решение на ОС за собствениците са възникнали
задължения да заплащат по 12 евро годишно на кв.м. от притежавания имот.
Ответницата е собственик на Студио S215 с площ от 44.92 кв.м., поради което таксата,
която същата следва да заплаща за всяка от годините 2017 г. и 2018 г. възлиза на сумата
от по 539.04 евро годишно към етажната собственост. Съгласно приетото решение на
общото събрание от 2016 г., падежът на задължението за 2017 г. е настъпил на
01.04.2017 г., а на това за 2018 г.- на 01.04.2018 г.
От страна на ответницата се твърди, че съгласно решение по т.5 от проведеното
3
общо събрание, следвало ЕС да сключи договор с юридическо лице, на което да се
възложи дейността по поддържане на общите части. За сключването на такъв не се
ангажираха доказателства, дори и не се твърди от страна на ищеца да има сключен
такъв. Предвид на това и доколкото претенцията не се основава на сключен договор, а
на взето решение на ОС на ЕС, то неподписването на такова съглашение не
рефлектира върху основателността на предявените претенции. Липсата на
„управляваща компания“ не въвежда неяснота у ответницата на кого да плати.
Задължението е било дължимо единствено на ЕС.
Не следва да се възприема и твърдението, че ответницата нямала яснота къде, по
коя банкова сметка можела да заплати. Видно от решението по т.6, е определено, че
таксата може да се плати не само по банкова сметка, но и на касата на комплекса
срещу издадена разписка. В този смисъл, дори и да не й е била известна на Тригулова
банковата сметка, то същата е имала възможност да извърши плащане и по друг начин.
По повод възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, направено от особения
представител на ответницата, че последната не пребивава в етажната собственост
повече от 30 дни годишно, по делото не се ангажираха доказателства в тази насока от
Тригулова. Още по- малко се представиха такива, че за това обстоятелство е бил
уведомен писмено председателят на управителния съвет или управителят.
При горните изводи следва да се разгледат правопогасяващите възражения,
направени от особения представител на ответницата с отговора на исковата молба за
погасяване на претенциите по давност. Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е изпратена на 16.03.2021 г. Изискуемостта на вземането
за 2017 г. е настъпила на 01.04.2017 г. В случая става въпрос за периодично плащане (в
самото решение на общото събрание е посочен период на задължението с използването
на израза „ежегодна такса“), което по силата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасява с
тригодишна давност. Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС също насочват
към периодичния характер на това плащане с оглед използвания от законодателя
термин- „вноски“. Следователно вземането за 2017 г. е погасено по давност, считано от
02.04.2020 г. и при изрично направено възражение от ответницата (арг. от чл. 120 от
ЗЗД) предявената за пръв път на 16.03.2021 г. претенция за сумите за този период
(539.04 евро) следва да се счита за погасена по давност. В този смисъл тази претенция
следва да бъде отхвърлена, ведно с претенцията за сумата от 213.97 евро,
представляваща лихва за забава за таксата за 2017 г., дължима за периода от 02.04.2017
г. до 28.02.2021 г. След като главната претенция не се дължи, то същата съдба споделя
и акцесорната такава.
По отношение претенцията за 2018 г., изискуемостта на същата е настъпила на
01.04.2018 г. и към момента на предявяване на иска не е била погасена по давност.
Предвид на изложеното по- горе ответницата дължи таксата за 2018 г., възлизаща
4
на сумата от 539.04 евро, като предвид неплащането й в срок, дължи и лихва за забава в
размер на 159.32 евро за периода от 02.04.2018г. до 28.02.2021 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски от страна на ищеца за уважената част от исковете. В тази връзка и съобразно
приложените доказателства и списък, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
450.18 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю.В.Т., гражданин на Р.Ф., родена на 07.02.1981 г., БУЛСТАТ *****,
с адрес в РБългария: гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, комплекс Ш. "С.У."“, да заплати на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс Ш. "С.У."“ с адрес в гр.
С.В., местност „Ю.п.п.“, представлявано от управителя М.А., сумата в размер на 539.04
евро, представляваща такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„Ш.С.У.“ за 2018 г., приета с решение на общото събрание на етажната собственост от
17.06.2016г., дължима за Студио ****, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 17.03.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на ответницата да заплати
сумата от 539.04 евро, представляваща такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекс „Ш.С.У.“ за 2017г., приета с решение на общото събрание на
етажната собственост от 17.06.2016г., дължима за Студио ****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.03.2021г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Ю.В.Т., гражданин на Р.Ф., родена на 07.02.1981 г., БУЛСТАТ *****,
с адрес в РБългария: гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, комплекс Ш. "С.У."“, да заплати на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс Ш. "С.У."“ с адрес в гр.
С.В., местност „Ю.п.п.“, представлявано от управителя М.А., сумата на 159.32 евро,
представляваща лихва за забава върху дължимата главница за 2018 г., за периода от
02.04.2018 г. до 28.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 213.97 евро, представляваща лихва за забава за главницата за 2017 г. за периода от
02.04.2017 г. до 28.02.2021 г.
ОСЪЖДА Ю.В.Т., гражданин на Р.Ф., родена на 07.02.1981 г., БУЛСТАТ *****,
с адрес в РБългария: гр. С.В., местност „Ю.п.п.“, комплекс Ш. "С.У."“, да заплати на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс Ш. "С.У."“ с адрес в гр.
С.В., местност „Ю.п.п.“, представлявано от управителя М.А., сумата в размер на 450.18
лв., представляваща разноски съобразно уважената част на исковете.
На адвокат Н.К. да се заплати сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение
5
за положения труд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6