РЕШЕНИЕ
№61
Гр.Русе, 04.05.2018г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публично съдебно заседание на 17 април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Цветелина Коева като разгледа докладваното т.д.№156 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иска е с
правно основание чл.422 ГПК
Постъпила е искова молба от „Б Д“ ЕАД ЕИК *****със
седалище и адрес на управление гр.С,ул.***,чрез пълномощника Б.С.С. против „А С“ ЕООД ЕИК ******със седалище гр.Б,ул.**и Б.П.П. ЕГН ********** ***.Твърди,че на 24.01.2014г.между „Б Д“
ЕАД като кредитор и „А С“ ЕООД като кредитополучател и Б.П.П.
като съдлъжник е бил сключен Договор за кредит,по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни
средства в размер на 450000 лева.Договорът за кредит е допълнен и изменен с
Анекс №1 от 24.02.2015г.В чл.9.1 и чл.9.2 от Договора за кредит страните са
договорили,че предоставения кредит,че предоставения кредит кредитополучателя
заплаща на кредитора годишна лихва в размер на 7.5%,формирана от
едномесечния СОФИБОР плюс договорна надбавка в размер на 7.01% процентни
пункта,така формирания лихвен процент следва да бъде не по-нисък от
7.5%.Промяната на едномесечния СОФИБОР се отразява на договорената лихва по кредита.Олихвяването
на кредита и изплащането на лихвата се
извършва ежемесечно на 25-то число.С т.5 и т.5.1 от Анекс №1размера на
дължимата лихва се променя,като за предоставения кредит кредитополучателя
заплаща на кредитора лихва,формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена
надбавка в размер на 7.2% процентни пункта,като при сключването този процент е
бил 0.290%.,но годишната лихва не може да бъде по-ниска от 7.5%.Тази лихва е
преференциална и се предоставя в срок до 24.01.2016г.В т.21 от договора за кредит
е предвидено начисляване на наказателна лихва в определени случаи както
следва:при неплащане на част или цяла погасителна вноска по главницата на
кредита в уговорените срокове,кредиторът събира от кредитополучателя
наказателна лихва върху размера на просрочената главница,включваща договорената
по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 10%.При неплащане на част или цялата
дължима лихва по кредита в уговорените срокове,кредиторът начислява наказателна
лихва върху размера на редовната главница,включваща договорената лихва по т.9.1
и наказателна надбавка от 3%.При изискуемост на кредита на крайния падеж или
просрочено,се начислява наказателна лихва върху размера на цялата неиздължена
главница,включваща договорената по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 10%.
Съгласно т.3.1 срока за кредита е до 24.01.2015г.,като при спазване на
определени условия срокът може да бъде продължаван с анекси,като общия срок за
ползване на кредита не може да бъде по-дълъг от 60 месеца от датата на
сключването му.След изтичане срока за ползване,кредитът се погасява за срок от
36 месеца.С Анекс №1 се удължава срока на ползване до 24.01.2016г.,с право на
удължаване на срока с намаляващи лимити,след което остатъка от кредита се
погасява за срок от 60 месеца при сезонен погасителен план до 24.01.2021г.На осн.чл.22 б.“б“ във вр.с
чл.20,буква „в“ от договора за кредит,поради констатирано неизпълнение на
задълженията на „А С“ ЕООД по него-неплащане в срок на уговорените погашения по
възнаградителна лихва и главница,с нотариална покана
№*,том 3 №6,представена пред нотариус И.Г.с район за действие РС-Русе е връчена
на 07.09.2016г. на Б.П.П.-лично в качеството му на
управител на „А С“ ЕООД,кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на
същата дата.В предоставения с поканата 7-дневен срок доброволно плащане на
предсрочно изискуемия кредит не е последвало,поради което на 08.11.2016г.,“Б Д“ЕАД
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ал.1,т.2 ГПК
пред Районен съд-Б.Там е било образувано ч.г.д.№881/2016г. и на 09.11.2016г.е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и на 11.11.2016г. е бил издаден изпълнителен лист,по силата на
който двамата ответници дължат солидарно на ищеца
описаните там суми.След това е било образувано изпълнително дело.След това на
07.12.2016г.кредитополучателя е внесъл по сметка на „Б Д“ ЕАД част от дължимата
сума в размер на 38000 лева.Моли съдът да постанови решение,с което да признае
за установено,че ответниците дължат солидарно на „Б Д“ЕАД
към 08.11.2016г. сумата 432011.81 лева-главница по договора за кредит със
законната лихва до окончателното погасяване на задължението,сумата 3510.10
лева-договорна лихва за периода за
периода 30.09.2016г-07.11.2016г.,сумата 4560.05 лева лихва за забава за периода
30.09.2016г.-07.11.2016г.и да осъди ответниците за
разноските по заповедното производство- 8801.64 лева,сумата 5930.82 лева-юристконсултско възнаграждение и 5 лева за
изпълнителен лист.Претендиряа за разноски пред този
инстанция.Представя писмени доказателства и моли да се назначи
съдебно-счетоводна експертиза.
Ответника Б.П.П. в двуседмичния срок по разпореждането по чл. 367 ал.1 ГПК е подал писмен отговор на исковата
молба.Същия счита,че иска е процесуално допустим,но по същество е
неоснователен.Оспорва иска по размер-дължимата сума по кредита е значително
по-малка от претендираната.Прави възражение за анатоцизъв-начислявана е лихва върху лихва,поради което
чл.21 от договора е нищожен.Счита,че в разрез с добрите нрави ищеца е забавил
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,като по този начин се е
обогатила неоснователно,чрез начисляване наказателни лихви и санкции.Ишеца не е посочил с платените суми след издаване заповедта
за незабавно изпълнение,какво е погасил и не е отразил тези плащания по
дължимия остатък.Счита,че установителния иск се явява
неоснователен по размер и моли да бъде отхвърлен.Претендира за разноските по
делото.
Ответника „А С“ ЕООД представлявано от Б.П.П.
също е подал писмен отговор на исковата молба.Заема становище абсолютно
идентично с това на горния ответник и описано по-горе.Моли иска да бъде
отхвърлен и претендира за разноските по делото.
По делото е постъпила допълнителна
искова молба от „Б Д“ЕАД,каквато възможност дава чл.372 от ГПК.Твърди,че е
неоснователно становището на ответника за анатоцизъм.Уговорените
между страните лихви в договора за кредит са две-възнаградителна
и наказателна.Всяка от тях се дължи единствено върху главницата.Възнаградителната лихва е цената,която заплаща
кредитополучателя за ползваната от него сума по кредита,а наказателната лихва
това е санкцията за неизпълнение на задължението за погасяване на кредита.Освен
това процесния договор за кредит е сключен между
търговци и дори в него да се съдържа уговорка за начисляване лихви върху лихви
същата е законосъобразна /чл.294 ал.2 от ТЗ/.Платените след издаване на
заповедта за незабавно изпълнение суми са отразени в счетоводната система на банката
и е намален изискуемия от банката дълг по образуваното изпълнително дело.
Ответниците
не са подали допълнителни отговори на допълнителната искова молба.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното
ч.г.д.№881/2016г.Беленският районен съд на основание Заявление от „Б Д“ ЕАД по
чл.417 от ГПК е издал Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист срещу „А С“ ЕООД и Б.П.П. да заплатят солидарно
на „Б Д“ ЕАД сумата 432011.81 лева-главница по договор за кредит и анекс към
него,сумата 3510.10 лева-договорна възнаградителна
лихва за периода 30.09.2016г.до 07.11.2016г.,сумата 4560.05 лева лихвена
надбавка за забава за периода 30.09.2016г. до 07.11.2016г.,ведно със законната
лихва,считано от 08.11.2016г.до окончателното плащане,както и разноски в размер
на 8801.64 лева,представляващи държавна такса,5930.82 лева юристконсултско
възнаграждение и 5 лв.за издаване на изпълнителен лист. Възражение срещу издадената заповед за
изпълнение са подали „А С“ ЕООД и Б.П.П. и двамата са
ответници по иска по чл.422 от ГПК.Видно от
представения Договор за кредит от 24.01.2014г.,“Б Д“ ЕАД е предоставила на „А С“
ЕООД-кредитополучател и Б.П.П.-длъжник кредит за
оборотни средства в размер на 450000 лева.В т.1.1 е записано,че първи транш е
до размера ,посочен в удостоверение за актуален дълг,но не повече от 210000
лева за рефинансиране на редовна главница и такса предсрочно погасяване по
оборотен кредит от МКБ „Ю Б“.Втори транш-остатъка за оборотни средства,свързани
със земеделието и семепроизводството.Кредита се предоставя като кредитна линия
с погасителен план,неразделна част от договора.Съгласно чл.3.1 от Договора
срокът на кредита е до 24.01.2015г.,като срока може да бъде продължаван с
анекси не по-дълъг от 60 месеца.В чл.9.1 се определя,че за предоставения кредит
Кредитополучателя заплаща на Кредитора годишна лихва в размер на 7.5%,формирана
от едномесечния Софибор плюс договорена надбавка в
размер на 7.01%,така формираният лихвен процент следва да бъде не по-нисък от
7.5%.Съгласно чл.9.3Кредитополучателя заплаща лихва само върху ползваната и
непогасена част от кредита.В раздел 3 от Договора са записани условия на
ползване и погасяване на кредита,като в чл.14.2 е записано,че при погашения по
кредита се погасяват първо такси,ако такива се държат към момента,начислената
към датата на плащане лихва,а остатъка се отнася за погасяване на главницата.Кредита
е обезпечен с ипотеки и особени залози,описани в раздел 5 от Договора.В т.21 от
Договора е предвидено начисляване на наказателна лихва както следва: а/при
неплащане на част или цяла погасителна вноска по главницата на кредита в
уговорените срокове Кредиторът събира наказателна лихва,която включва
договорната лихва по чл.9.1 плюс наказателна надбавка 10% пункта. б/при
неплащане на част или цяла дължима лихва по кредита в уговорените срокове,събира
от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на редовната главница,включваща
договорената по чл.9.1 лихва и наказателна надбавка от 3% пункта. в/при
изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно събира от
кредитополучателя наказателна лихва върху размера на цялата неиздължена
главница,включваща договорената по чл.9.1лихва и наказателна надбавка от 10%
пункта.В чл.22 от Договора са изредени
случаите,в които кредитора има право да превърне кредита,заедно с лихвите в
предсрочно изискуем.Към Договора са представени условия при сключване на
договори за кредит и банкови гаранции с клиенти-малки,средни и микропредприятия,разходи по тези кредити и погасителен план
на „А С“ ЕООД.Поради това,че кредита не е обслужван редовно,на 24.01.2015г.страните
сключват Анекс №1,представен по делото.Там страните се споразумяват в т.1Срокът
за ползване на кредита се продължава с 12 месеца до 24.01.2016г. с право на
продължаване на срока и в т.2 В срока по т.1кредита се усвоява и погасява с
намаляващи лимити,но без право на усвояване на погасената част.В т.3 е
записано,че след изтичане срока за ползване по настоящия анекс,остатъка от
кредита се погасява за срок от 60 месеца,съгласно договорен погасителен
план,без възможност за усвояване на погасената част.В т.5 е записано каква
лихва кредитополучателя следва да заплаща на кредитора,същата е преференциална
и се предоставя за срок до 24.01.2016г.Към Анекса е приложен погасителен план.По
делото е представена нотариална покана от „Б Д“ ЕАД да „А С“ ЕОООД и Б.П.П.,с която ги уведомяват за размера на дължимите суми и че
кредита е обявен за предсрочно изискуем.Видно от представената нотариална
разписка ответниците са получили описаната покана на
07.09.2016г.По делото е приета съдебно-икономическа експертиза и допълнителна
такава,по заключенията на която страните не спорят.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, с правно основание чл.422, ал.1 вр. 414, ал.1 ГПК. Предявен е от заявител, в законния
едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Ответници по иска са оспорилите заповедта длъжници.
При разглеждането на положителния
установителен иск по чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да
докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а ответниците-длъжници-възраженията, които го
погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищеца твърди, че ответника не е
изпълнил задълженията си по договор за кредит, в резултат на което последният
бил обявен за предсрочно изискуем. Моли съдът да уважи установителния
иск както е предявен за описаната сума за главница и лихви.Ответниците
вземат становище по иска,като считат
иска за неоснователен.
Според съда отговора на първият
въпрос е положителен, а съображенията му за това са следните: От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че ответника е спрял
плащанията по процесния кредит от 15.12.2015г.,когато
е последното плащане и с нея е погасена наказателна лихва и част от главницата.Следователно
ответника като кредитополучател не е изпълнил задължението си по този договор и
на основание чл.22 от същия банката е обявила целия кредит за предсрочно
изискуем.За да уведоми длъжника за това,банката е изпратила нотариална покана
до двамата длъжници.Те са я получили от нотариус на
07.09.2016г.Следователно това е станало преди подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК- същото е с дата 09.11.2016г.Поради
това Русенския районен съд законосъобразно е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение от 09.11.2016г.Видно от представения Договор за кредит.от 24.01.2014г. „Б Д“ ЕАД-С е
предоставила кредит за оборотни средства на „А С“ ЕООД гр.Б-кредитополучател и Б.П.П.-съдлъжник сумата 450000 лева.Съгласно заключението на
икономическата експертиза кредита е усвоен както следва: На 31.01.2014г. сумата
209000 лева за покриване задължението за рефинансиране на оборотен кредит към
МКБ „Ю Б“,съгласно договора.На 21.02.2014г. сумата 195401.94 лева-втори транш
за оборотни средства и на 25.02.2014г. сумата 45598.06 лева-втори транш за
оборотни средства.Видно от заключението на вещото лице кредитополучателя е
започнал плащания по кредита от 31.01.2014г.до 25.12.2014г.като е заплатил общо
31648.24 лева,с които са погасявани лихви и такси и нито една главница.Общия
размер на главницата към 24.01.2015г.възлиза на 450000 лева.Поради това
страните сключват Анекс №1 от 24.02.2015г.,където е определена преференциална
лихва и се предоставя до 24.01.2016г.От 27.02.2015г.до
15.12.2015г.кредитополучателя прави плащания по кредита общо в размер на
32270.84 лева,с които погасява такси,лихви и главница.След това спира
погасяването на кредита.След депозиране заключението на икономическата
експертиза ищеца представи операционна бележка от 11.03.2016г.,с която „А С“
ЕООД внася по сметката на „Б Д“ЕАД сумата 23000 лева.Съгласно инспекторско
нареждане от същата дата се погасява процесния кредит
само със сумата 14961.28 лева и съгласно заключението на допълнителната
експертиза към 07.09.2016г. ответниците дължат на
ищеца главница- 433939.92 лева,текуща и просрочена договорна лихва-12847.36
лева,наказателни лихви-4694.51 лева.Съдът счита,че следва да се вземат предвид
и плащанията на кредитополучателя след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.Съгласно допълнителната експертиза такова плащане е направено на
30.09.2016г. в размер на 24600 лева и тогава остава главница в размер на
426929.79 лева и лихва 2777.94 лева.След датата на подаване заявлението по
чл.417 ГПК т.е.след 08.11.2016г.,на 07.12.2016г. по сметката на кредита в „Б Д“
ЕАД постъпва сумата 38000 лева от „А С“ ЕООД.Съдът счита,че този факт следва да
се вземе предвид при постановяване на настоящото решение.Съгласно
допълнителното заключение след погасяване на част от дължимото по кредита
остава главница-401253.36 лева и остава законната лихва от
07.09.2016г-07.11.2016г. в размер на 7412.26 лева.Съдът счита,че тази сума за
лихви е недължима,тъй като се касае за период след обявяване кредита за
предсрочно изискуем.Към датата на това обявяване се дължат всички суми по
договора за кредит,а след това се дължи само лихвата по чл.86 ал.1 ЗЗД.Ето защо
по отношение на лихвите иска следва да бъде отхвърлен.Иска следва да се уважи
до размер на 401253.36 лева и отхвърлен в останалата част.
С оглед изхода на спора, ответниците
дължи на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 8801.64
лв.д.т.,5 лв.за издаване изпълнителен лист и 450 лв. юристконсултско
възнаграждение,съгласно Наредба за заплащане правната помощ,или общо9556.64
лева , както и сумата 9651лв. разноски за настоящата инстанция.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „А С“ ЕООД ЕИК ******и Б.П.П. ЕГН **********
***,че дължат солидарно на „Б Д“ ЕАД ЕИК ******* сумата 401253.36 лева-главница
по договор за кредит,ведно със законната лихва върху нея,считано от
08.11.2016г.,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,по ч.г.д.№881/2016г.на
Районен съд-Б.
ОСЪЖДА „А С“ ЕООД ЕИК ******и Б.П.П. ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „Б Д“ ЕИК *******
сумата 9556.64 лева разноски за заповедното производство и сумата9651 лева
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: