Р Е Ш Е Н И Е № 875
гр.Пловдив,04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли,през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като
разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 1198 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.463,ал.1 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Първа инвестиционна
банка“АД,ЕИК-*********,гр.София в качеството му на присъединен взискател по изп.д.№ 486/17г.по
описа на ЧСИ П.Николова,рег.№ 911 на КЧСИ и район на действие ОС-Пловдив против
извършено разпределение,предявено с протокол от 28.09.18г.на събрана сума от
публична продан на недвижим имот,собственост на длъжника Д.И.Т. до размера на
½ ид.част,представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.506.1253.1.1 по КККР на гр.Пловдив,с адм.адрес гр. П., ул. ***,който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1 с идентификатор 56784.506.1253.1. със застроена площ от 220
кв.м.
Поддържа се,че разпределението е
незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени в 8 пункта съображения.Иска
се отмяната на разпределението като незаконосъобразно.Претендират се разноски
за юрск.възнаграждение.
Ответникът по жалбата и първоначален взискател в изп.производство-Т.И.Ч.,ЕГН-********** *** чрез
пълномощника си адв.С.М. излага съображения за неоснователност на същата в
писмен отговор.
Ответниците-длъжници в изп.производство Д.И.Т. и
М. Й. М.не са изразили становище по същата.
Представени са мотиви от ЧСИ по чл.436,ал.3 от ГПК,според които жалбата е
допустима,но разгледана по същество-неоснователна.
Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на взискателя и
ЧСИ,приема за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок
от легитимирано лице и съдържаща реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 и
чл.261 от ГПК във вр.с чл.436,ал.4 от ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е образувано по искане на Т.И.Ч.
първоначално против длъжника Д.И.Т. за събиране на вземане по изп.лист от
26.06.17г. по ч.гр.д.№ 5178/17г.на ПдРС,а
по-късно и против другия длъжник,фигуриращ в изп.лист-М.
Й. М.
Принудителното изпълнение е насочено върху собствен на длъжниците
недвижим имот в режим на СИО до размера на притежаваната от длъжника Д.Т.
½ ид.част от същия,представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.506.1253.1.1 по КККР на гр.Пловдив,с адм.адрес гр. П., ул. ***,който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1 с идентификатор 56784.506.1253.1. със застроена площ от 220
кв.м.Върху посочения имот е учредена и
вписана договорна ипотека в полза на „ПИБ“АД.За този имот е проведена публична
продан в периода 04.08.-04.09.2017г.,като са постъпили 7 наддавателни
предложения.За купувач е обявен първоначалния взискател
Ч..Изготвено е разпределение от 12.09.17г.,влязло в законна сила на 06.11.17г.Тъй като Ч. не е внесъл
предложената от него цена по наддавателното предложение,за
купувач на имота на осн.чл.493,ал.2 от ГПК е обявено
трето лице-наддавач К. Н. и е изготвено Постановление
за възлагане от 07.11.17г.Това постановление за възлагане е обжалвано пред ПдОС от
присъединения взискател „ПИБ“АД и отменено с
решение от 19.03.18г.на ПдОС.
На 17.05.18г.е постъпила молба от взискателя Ч.,че
няма да заплати определената цена по
изготвеното на 12.09.17г.разпределение и с която оттегля всички подадени от
него наддавателни предложения.Насрочено е ново разпределение,предявено на
28.09.18г.,което е предмет на настоящото обжалване.
Жалбоподателят е присъединен взискател по изп.дело по
отношение на процесния имот,в полза на когото е
допуснато обезпечение-договорна ипотека,вписана в АВ-СВ,гр.Пловдив на
14.03.08г.
С обжалваното разпределение са разпределени суми от събраната при проданта на недвижимия имот сума
в размер на 55 200.01лв.
1.С депозираната жалба ПИБ АД навежда оплаквания по п.1 от жалбата във
връзка с това,че в разпределението неправилно било включено вземането на взискателя Ч.,което следвало да бъде намалено с един задатък съгл. разпоредбата
на чл.492,ал.3 от ГПК,която била приложима в случая,въпреки че процедурата по
публичната продан била започната при действието на цитирания член преди изменението му с
ДВ,бр.86 от 2017г.,тъй като тази норма не уреждала отношения за напред.
Тези оплаквания съдът намира за неоснователни.Разпоредбата на чл.493,ал.1
от ГПК предвижда вземането на наддавача-взискател да се намалява с размера на един задатък едва след изменението на цитирания член с ДВ,бр.86 от 27.10.17г.В
случая намира приложение §73 от ПЗР на ЗИДГПК,според който публичните
продажби,обявени до влизане в сила на
този закон,се довършват по досегашния ред.Такъв е и настоящия
случай,доколкото публичната продажба е проведена в периода 04.08.04.09.17г.и е
обявена за станала на 05.09.17г,а изменението на чл.493,ал.1 от ГПК е от м.октомври 2017г.Следователно съгл.§73 от
ПЗР на ЗИДГПК при процедурата по провеждането на публ.продан,(част
от която е и изготвянето на разпределение),приложим е досегашният ред по ГПК
отпреди редакцията с ДВ,бр.86/17г.При
това положение няма как в разпределението да се
отбележи,че вземането на взискателя Ч. е намалено с един задатък,тъй
като то в действителност законосъобразно не е намалено с този задатък.
2.Според жалбоподателя в разпределението липсвали данни за титулите,с които
Т.Ч. е конституиран като взискател.Това оплакване е
основателно.Действително в разпределението са посочени кои са взискателите и присъединените взискатели,но
никъде не се съдържат данни за титулите,с които Т.Ч. е конституиран като взискател.А видно от самото изп.дело,освен
вземането му по изпълнителния лист от 26.06.17г. Ч. е поискал присъединяване
към същото изп.дело на негово вземане от длъжника Д.Т.
по друго изп.дело,за което е издадено и представено
удостоверение от 04.09.17г.В тази част разпределението е незаконосъобразно.ЧСИ
следва да посочи в него кои са
титулите,с които Ч. е конституиран като взискател.
3.Що се отнася до възражението за неправилно разпределяне на сумата от
1477лв. с привилегия по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД за взискателя
Ч.,тъй като ЧСИ не е извършвал разбивка на конкретните суми,за които взискателя Ч. се удовлетворява,следва да се отбележи,че
оплакването също е основателно.Наистина в детайлизираната справка фигурира сумата
от 120лв.,разпределена по т.31 от ТТРЗЧСИ,без
да е конкретизирано за какви разходи са сторените разноски от страна
на взискателя Ч..Не
е достатъчно само цитирането на т.31 от Тарифата,тъй като в нея са
посочени множество
разходи,представляващи допълнителни разноски.Без описанието им в отделна графа
в разпределението действително не е ясно разноски за какво
са включени в сумата от 120лв.
Въобще в изготвеното разпределение освен колона с основанието на вземането
следва да фигурира и описание на изпълнителните
действия,за които се отнасят разноските за по-голяма яснота.В този смисъл
основателни са възражението по п.4 от жалбата
В настоящия случай такава колона с описание на изпълнителните действия
липсва,което прави разпределението незаконосъобразно.Това е пропуск,който
следва да се отстрани от ЧСИ при изготвянето на ново разпределение след
отмяната на настоящото.
Доводите на жалбоподателя във връзка
с разпределената сума от 1200лв.за адв.хонорар,изразяващи
се във възражение за прекомерност на този адв.хонорар е недопустимо да се
обсъждат в настоящото производство.Това е така,защото ГПК предвижда отделно и
самостоятелно обжалване в тази част,от която жалбоподателят е имал възможността
да се възползва,но не го е направил.
5.Относно съображенията за незаконосъобразност на разпределението поради
това,че ЧСИ е приел с привилегия по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД вземане на Община
Пловдив,без да се посочва дали вземането на Общината включва ТБО или
представлява единствено данък недв.имоти,както и че
удостоверението за задълженията на длъжника от Общ.Пловдив е неактуално,
настоящата инстанция намира следното:
Действително в разпределението е прието с привилегия по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД вземането на Общ.Пловдив,Дирекция
МДТ,без да е уточнено какво включва това вземане.В мотивите си ЧСИ посочва,че
сумата е дължима за данък върху недв.имот и за ТБО.На
първо място обаче това изобщо не е видно от
разпределението,и на второ място,ако ЧСИ наистина е включило в този ред
на привилегии вземането на Общината за ТБО,то това е направено
незаконосъобразно,доколкото привилегията по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД включва само
вземанията на държавата за данъци
върху определен имот или МПС.ТБО обаче не е данък,а такса и следва да се включи в друг ред привилегии-по
чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД,което не е
направено от ЧСИ с атакуваното разпределение.Отделно от това основателно е
възражението,че удостоверението за задълженията на длъжника не е актуално,тъй
като е издадено повече от година преди
датата на разпределението,а тъй като данъците и ТБО се определят за всяка
година,то и за да са актуални,следва да се изискват данни за тях за период не
по-дълъг от една година.
Що се отнася до оплакването по т.7 от жалбата за неправомерно даден от ЧСИ по-кратък срок от законоустановения за довнасяне на сумата,необходима за
изплащане на съразмерните части от
вземанията на другите взискатели,съдът намира,че
,както бе посочено по-горе,предвид
разпоредбата на §73 от ПЗР на ЗИДГПК приложима в случая ще е разпоредбата на
чл.495,ал.1 от ГПК в редакцията й отпреди изменението с ДВ,бр.86/17г.,според
която редакция законоустановения срок е
едноседмичен,както правилно го е определил и ЧСИ,а не двуседмичен,какъвто е
определен с изменението на цитираната разпоредба.
8.По последното възражение в жалбата-че ЧСИ не е поискал актуална
информация за наличието/липсата на публични задължения на длъжниците
по изп.дело,видно е от самото изп.дело,че
по искане на ЧСИ има постъпило удостоверение от ТД на НАП-Пловдив за наличие
или липса на данъчни задължения на длъжника Д.Т. от 09.11.18г.,която е
достатъчно актуална.Възражението е неоснователно.
С оглед на гореизложеното се налага извода,че част от възраженията на жалбоподателя са
основателни и атакуваното разпределение
се явява незаконосъобразно и немотивирано.Ето защо и предвид предметът
на проверка от съдебната инстанция,произтичащ от характера на настоящото
производство като контролно-отменително,обжалваният
акт следва да се отмени и да се върне на ЧСИ за мотивиране чрез
индивидуализация на включените в разпределението суми по вид и основание,с
посочване на титулите,с които Т.Ч. е конституиран като взискател,както
и за определяне реда на привилегиите
за вземането на Община Пловдив за
ДНИ и ТБО съобразно чл.136,ал.1,т.2 и 6 от ЗЗД,и то след изискване на актуална
справка от Общината .
Тъй като жалбата се уважава,в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски пред
настоящата инстанция,които са за претендираното юрск.възнаграждение.Същото следва да се определи в размер
на 100лв.съобразно разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК във вр.с
чл.37 ЗПрП и Наредбата за заплащането на правната
помощ..
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ извършено разпределение,предявено с протокол от
28.09.18г.на събрана сума от публична продан на недвижим имот,собственост на
длъжника Д.И.Т. до размера на ½ ид.част,представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.1253.1.1 по КККР на
гр.Пловдив,с адм.адрес гр. П., ул. ***,който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор 56784.506.1253.1.
със застроена площ от 220 кв.м.,изготвено по изп.д.№
486/17г.по описа на ЧСИ П.Николова,рег.№ 911 на КЧСИ и район на действие
ОС-Пловдив.
ВРЪЩА преписката на ЧСИ П.Николова,рег.№ 911 на КЧСИ и район на действие
ОС-Пловдив за изготвяне
на ново разпределение съобразно дадените в мотивната част на решението
указания.
ОСЪЖДА Т.И.Ч.,ЕГН-********** да заплати на „Първа
Инвестиционна банка“АД,ЕИК-*********,гр.София сумата от 100(сто)лв.разноски за юрск.възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи
на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред ПдАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: