Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.07.2019 г. гр. Харманли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският районен съд граждански състав
на дванадесети
юни две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ИВА ГОГОВА
Секретар: К. К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 1305/2018г. по описа на РС-Харманли и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл.79
от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.В.Н., с ЕГН: **********,*** против Ж.П.Д., с ЕГН: **********,***,
в която се твърди, че
на 25.04.2013 г. между ищеца
И.Н.
и ответника
Ж.П.Д. бил сключен Договор за паричен заем, по силата на който ищецът, в качеството му на заемодател, се задължил да предаде в собственост на
ответника, в качеството му на заемател, пари, а именно сумата от 3000 (три
хиляди) лева.
Съгласно
чл. 2. ал. 1 от посочения договор, заемодателят бил длъжен да предаде заемната
сума в срок до 2 (два) работни дни, считано от сключването на
посочения договор, а съгласно ал.2 от същия член заемната сума се предавала от заемодателя по банков път
чрез платежно нареждане или вносна бележка по банковата сметка на заемателя с
IBAN ***, при банка Първа инвестиционна банка.
В изпълнение на
така сключения Договор за паричен заем от 25.04.2013 г.. още на следващия ден
след подписване на същия, а именно на 26.04.2013 г. ищецът И.В.Н. наредил чрез
преводно нареждане за кредитен превод от своята банкова сметка *** ***, по банковата сметка на
заемателя с IBAN ***тиционна банка сумата от 3000 (три хиляди) лева,
представляваща именно договорената между страните заемна сума. По този начин заемодателят предал в
собственост на заемателя заемната парична сума, видно от приложеното към
исковата молба месечно извлечение от разплащателната сметка на ищеца към
30.04.2013 г., като от него било видно още, че основанието за извършения банков
превод било именно процесният договор за заем.
По силата на чл. 3.
ал. 1 от горепосочения договор заемателят се задължил да върне на заемодателя
заемната сума в срок до 31.12.2013 г., а според
чл. 3, ал. 2 от договора заемната сума следвало да бъде върната чрез платежно
нареждане за кредитен превод или вносна бележка по банковата сметка на ищеца с IBAN ***, BIC ***. при банка ДСК.
Вследствие на
получаването на заеманата сума, заемателят издал и предвидения с обезпечителен
характер Запис на заповед на дата 26.04.2013 г.
Поради
необходимостта на ответника от допълнителни парични средства, на 07.05.2013 г.
между ищеца Н. и ответника Ж.П.Д. бил сключен и втори Договор за паричен
заем, по силата на който ищецът Н., в качеството му на заемодател, се е
задължил да предаде в собственост на ответника, в качеството му на заемател,
пари, а именно сумата от 2000 (две хиляди) лева. Съгласно чл. 2. ал. 1 от посочения договор, заемодателят бил длъжен да
предаде заемната сума в срок до 3 (три) работни дни, считано от сключването на
посочения договор, а съгласно ал. 2 от същия член заемната сума се предавала от
заемодателя по банков път чрез платежно нареждане или вносна бележка по
банковата сметка на заемателя с IBAN ***. при банка Първа
инвестиционна банка.
В изпълнение на
така сключения втори Договор за паричен заем от 07.05.2013 г. още на следващия
ден след подписване на същия, а именно на 08.05.2013 г. ищецът Н. наредил чрез
преводно нареждане за кредитен превод от своята банкова сметка *** ***, по банковата сметка на
заемателя с IBAN ***тиционна банка сумата от 2000 (две хиляди)
лева, представляваща именно договорената между страните заемна сума. По този начин заемодателят предал в собственост на заемателя заемната
парична сума, видно от приложеното към исковата молба месечно извлечение от
разплащателната сметка на ищеца към 31.05.2013 г., като от него било видно още,
че основанието за извършения банков превод бил именно процесният втори договор
за заем.
По силата на чл. 3,
ал. 1 от горепосочения втори договор заемателят се задължил да върне на ищеца -
заемодател заемната сума в срок до 31.12.2013 г., а според чл.3, ал.2 от договора заемната сума
следвало да бъде върната чрез платежно нареждане за кредитен превод или вносна
бележка по банковата сметка на ищеца с IBAN ***. BIC ***.
Вследствие на
получаването и на втората заемана сума, заемателят издал и предвидения с
обезпечителен характер Запис на заповед на дата 09.05.2013 г.
До момента длъжникът - заемател по сключените
договори за заем от 25.04.2013 г. и от 07.05.2013 г. не бил заплатил на
кредитора - заемодател сумата от общо 5000 лева по двата договора, въпреки че бил настъпил падежа - 31.12.2013
г.
Считано от 01.01.2014 г. - денят, следващ падежа на задълженията, длъжникът изпаднал в забава и по двата договора, като от този именно ден започнала да тече
мораторната лихва за забава в размер на законната лихва. Същата се начислявала
върху пълния размер на изискуемите главници. Върху двете главници в размер на 3000 лева по Договор за
паричен заем от 25.04.2013 г. и 2000 лева по силата на Договор за паричен заем
от 07.05.2013 г. претендира и
натрупаната мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху всяка
една от неплатените главници за период от 3 години назад, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до деня предхождащ подаването на настоящата
искова молба по пощата, а именно за периода от 27.12.2015 г. до 26.12.2018
г. и по двата договора, както следва: 913,58 лева
мораторна лихва за забава за посочения период върху дължимата главница в размер
на 3000 лева и 609.05 лева мораторна лихва за забава за посочения период върху
дължимата главница в размер на 2000 лева.
Предвид гореизложеното моля
да се постанови решение, с което да се осъди ответника Ж.П.Д., с ЕГН: ********** да заплати на ищеца И.В.Н., с ЕГН: **********. следните суми, а именно: сумата в размер на 3000
лв. (три хиляди лева), представляваща дължима главница
по Договор за паричен заем от 25.04.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 913,58 лв. (деветстотин и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща мораторната лихва за забава върху дължимата главница в размер на
3000 лева, считано от 27.12.2015 г. - 3 години назад преди датата на депозиране
на исковата молба, до 26.12.2018 г. - деня предхождащ датата на депозиране на
исковата молба, както и сумата в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща дължима
главницапо Договор за паричен заем от 07.05.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 609,05
лв. (шестстотин и девет
лева и пет стотинки), представляваща мораторната лихва за забава върху
дължимата главница в размер на 2000 лева, считано от 27.12.2015 г. - 3 години
назад преди датата на депозиране на исковата молба, до 26.12.2018 г. - деня,
предхождащ датата на депозиране на исковата молба. Претендира за присъждане и на разноските
по делото.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Ж.Д..
Ищецът по делото чрез пълномощника
си адв.Б. в съдебно заседание заявява, че поддържа исковете и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 от ГПК, което е допуснато от съда с определение, постановено
в съдебно заседание на 12.06.2019г.
Ответникът Ж.Д., редовно призован, не се
явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Не депозира
становище по делото и не прави искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът,
като взе предвид, че ответникът Ж.Д. е
редовно призован, не е представил отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК,
не изпраща представител в съдебно заседание, като не е направил и искане за
разглеждането му в негово
отсъствие, и ищецът И.Н. чрез пълномощника
си
е поискал постановяване на неприсъствено
решение, както и че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание и че
предявените искове по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД са вероятно основателни,
предвид на изложените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства (договор за паричен заем от 25.04.2013г., договор за паричен заем от
07.05.2013г., запис на заповед от 26.04.2013г., запис на заповед от
09.05.2013г., , месечни извлечения към 30.04.2013г. и към 31.05.2013г., справки
за изчисляване на лихви), намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 и
чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Това обуславя уважаването
на така предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД
и съответно осъждане на ответника Ж.Д. да заплати на ищеца И.Н. сумите: 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем от 25.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането,
и 913,58 лв. (деветстотин и тринадесет лева и петдесет и
осем стотинки), представляваща мораторната лихва за забава върху дължимата
главница в размер на 3000 лева, считано от 27.12.2015 г. до 26.12.2018 г.,
както и сумата
в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща дължима главница по Договор за
паричен заем от 07.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 609,05 лв. (шестстотин и девет лева и пет стотинки),
представляваща мораторната лихва за забава върху дължимата главница в размер на
2000 лева, считано от 27.12.2015 г. до 26.12.2018 г.
На основание чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено
решение.
По
разноските и държавните такси:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК в полза на ищеца И.Н. следва да се присъдят
направените по делото разноски в настоящото производство в размер на общо 1500 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Ж.П.Д., с ЕГН: **********,***, на основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца И.В.Н., с ЕГН: **********,*** сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), дължима
главница по
договор за паричен заем от 25.04.2013г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 27.12.2018г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ответника Ж.П.Д., с ЕГН: **********,***, на основание чл.86 от ЗЗД, да заплати на ищеца И.В.Н., с ЕГН: **********,*** сумата
от 913.58 лв. (деветстотин
и тринадесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от
27.12.2015 г. до 26.12.2018 г. върху
дължимата главница от 3000 лв. по договор за паричен заем от 25.04.2013г.
ОСЪЖДА ответника Ж.П.Д., с ЕГН: **********,***, на основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца И.В.Н., с ЕГН: **********,*** сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева), дължима
главница по
договор за паричен заем от 07.05.2013г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 27.12.2018г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ответника Ж.П.Д., с ЕГН: **********,***, на основание чл.86 от ЗЗД, да заплати на ищеца И.В.Н., с ЕГН: **********,*** сумата
от 609.05 лв. (шестстотин и девет лева и пет
стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 27.12.2015 г. до 26.12.2018 г. върху дължимата главница от
2000 лв. по
договор за паричен заем от 07.05.2013г.
ОСЪЖДА ответника Ж.П.Д., с ЕГН: **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца И.В.Н., с ЕГН: **********,***, направените по делото разноски
в размер на общо 1500 лв. (хиляда
и петстотин лева) за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на отмяна от ОС-Хасково в едномесечен
срок от връчването му на ответника при наличието на предпоставките на чл.240 от ГПК.
Съдия: