Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.02.2017 година Град Свиленград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Свиленградският Районен съд І- ви наказателен състав
На 02.12. /втори декември/ 2016 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Елена Тодорова
Членове
Съдебни заседатели
Секретар А.Д.
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното
от Председателя- съдия
Тодорова
Административно-наказателно дело
№ 752 по описа
за 2016 година,
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по
жалба
на чуждия гражданин Н. Кълъч/Н.К./ от Р Турция, депозирана чрез негов
процесуален пълномощник – адвокат, против Наказателно постановление №
1022/28.09.16г издадено от Заместник –началника на Митница Бургас. Със същото
на жалбоподателя е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер 1000лв, на основание чл. 18,ал.1,вр.чл.11а,ал.1
от Валутния закон, за извършено валутно нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ, във
вр.чл.2, ал.1 и чл.9,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.2012г на МФ за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а ВЗ,
както и е постановено ОТНЕМАНЕ в полза
на Държавата, на основание чл.20 от ВЗ, на предмета на нарушението - валута, а именно: 11 700 евро с левова
равностойност 22 883,21лв (при курс за митнически цели към 23.04.16г 1 EUR= 1.95583лв) и 2 300
долара - USD, т.е. щатски/американски долари, с левова равностойност 4
026,86лв (при курс за митнически цели 1 USD= 1,75081лв). Релевират
се възражения за незаконосъобразност и
неправилност на НП, поради издаването му в противоречие с процесуалния и материалния
закон. Поддържа се изричен довод за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното производство при
съставянето на АУАН и издаването на НП,
които са опорочили, от формална страна, обжалвания санкционен акт и съотв.
водят до неговата недействителност. С жалбата се оспорва и достоверността на
фактическите констатации на контролните органи, а досежно тези на наказващия
орган и направените от него правни изводи,
твърди се те да са необосновани и недоказани. Противопоставят се и
доводи по съществото на нарушението, като жалбоподателят отрича да е извършил
същото.С тези правни съображения се претендира цялостна отмяна на обжалваното
НП.
В с.з, жалбоподателят се представлява от своя процесуален пълномощник
адвокат, както и участва лично – явил се
в последното заседание, за да даде обяснения по жалбата по свое искане, което
съдът е допуснал. Жалбата се поддържа от процесуалния представител, действащ в
процеса от негово име, с основанията изложени в нея. Заявяват се и
доказателствени искания, за събиране на допълнителни доказателства. В хода на съдебните прения, пълномощникът
пледира за уважаването й, като се отмени изцяло НП, обосновавайки теза за
неговата незаконосъобразност, с доводи да не е доказано извършването на
вмененото валутно нарушение в съвкупните му съставомерни признаци. Привеждат се
аргументи за липса на назначен преводач на езика разбираем от жалбоподателя,
предвид чуждото му гражданство, който факт се
интерпретира и като процесуално
нарушение, опорочило цялото производство, още при съставянето на АУАН и
издаденото впоследствие НП, така и като предпоставка за неразбирането, съотв. и
непълноценната комуникация между него и митнически служител, явяващо се
причина да не е декларирал носената парична
сума във валута. Тези си изводи,
пълномощникът обосновава с правен анализ и оценка на събраните гласни
доказателства – свидетелските показания, позовавайки се и на допуснатото
разминаване в самоличността и фамилното име на сочения нарушител - наказано
лице, вписани в актовете – констатиращия и санкционния такъв и действителното - визирано в жалбата. Моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна-Митница
Бургас, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт, оспорва жалбата.
Поддържа становище за неоснователността й, като счита НП за правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие с процесуалните правила и при безспорно установено извършването на вмененото нарушение и
неговото авторство –доказани от събраните по делото доказателства – писмени и
гласни. С тези аргументи пледира съдът да потвърди обжалваното НП. А относно
сочените за допуснати процесуални нарушения, обосновава несъстоятелността им и
оспорва квалифицирането им за съществени такива, водещи до отмяна на
санкционния акт. Представя писмени бележки с развити подборни доводи и
съображения в подкрепа на процесуалното си становище застъпено в с.з..
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства- писмени и гласни, приема за установено от фактическа страна следното:
Факт категорично
доказан по делото, като за същия и не се спори между страните, е че
жалбоподателят Н. Кълъч е чужденец,турски гражданин, не владее български език и
единственият говорим и разбираем от него
е родният му – турски език, както безпротиворечиво се установява от писмените
доказателствени източници, приобщени в процеса и от показанията на разпитаните
по делото свидетели – Д.А., Василе Чеуреа, Б.Б., С.Т. и И.Д.. На този език е
извършено и предявяването на съставения против него АУАН за административно
нарушение, с помощта на преводач.
След пътуване до
Румъния, при завръщането си обратно в Турция, по път през Р България, жалбоподателят
Н.Кълъч /с фамилия К. според вписаните данни в АУАН и НП/ пътувал заедно със свой приятел –св.Д.А. и с лек автомобил, управляван от св. Василе
Чеуреа (румънски гражданин). Превозното средство с румънска регистрация с което
се придвижвали е автомобил марка и модел – „ Ауди А 5” с румънски рег. № В 102 ENS, което било
собственост на др. 3-то лице. Общото им пътуване било свързано с познанството
между свидетелите и предстояща сватба в
Турция, на която двамата били поканени.
След влизането им в
България, за напускане на страната в
посока към Турция, тримата с посоченото МПС –лек автомобил пристигнали на МП „ Капитан Андреево” на
23.04.2016г. Намирайки се вече на територията на пункта, но на разстояние от
няколко метра (около 10-15 метра) преди линията за митническия контрол и съотв.
преди гишетата – работни места на митническите служители, те били отклонени за
проверка от мястото на опашката от автомобили наредени там, около 15-20 на бр.,
сред които се намирали някъде по средата. Последното се уточнява от св. Б.Б., който
е митническият инспектор разпоредил проверката на тези пътници и извършил същата - сам, вкл. и ЩМП. Именно там – в зоната около гишетата, според създадената инфраструктура и
организация на МП- Капитан Андреево на
трасетата за влизане и излизане от страната,
се намирали поставени указателни
табели, с разяснени на различни езици
задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от тях
стоки или валута над определени размери. Това обстоятелство е ноторно известно,
като идентични сведения, потвърждаващи го дава в показанията си същият свидетел. Също така,
само на тези гишета със ситуирани работни места за митнически служители, като
част от упражнявания редовен митнически контрол, можело да бъдат предоставени,
респ.получени валутни или митнически
декларации от преминаващите пътниците, с които се декларират носените от тях стоки или парични суми, в
т.ч. и валута, надвишаващи допустимите норми внос/износ с изискуемо писмено
деклариране.
На гореуказаното място, при първоначалния контакт
разговор между митническия служител – св.Б. и пътниците се провел на румънски език и то единствено
със св. Чеуреа, като на същия този език продължила да се води и последвалата
митническа проверка. Изборът си относно езика на комуникацията св. Б. изяснява
в показанията си с обстоятелствата за румънската регистрация на автомобила и
първите представени му документи - на
румънски гражданин, както пълномощно за управление на МПС с текст, също на румънски. Във връзка с изпълнение на
функциите си по митнически контрол, отново на румънски език свидетелят св. Б. приканил
пътниците да декларират носените от тях тях стоки, отправяйки им конкретен
въпрос, на който както самият той твърди
е получил отрицателен отговор, в частност, че пътниците нямат нищо за деклариране. В
допълнение при разпита си прави и изричното уточнение да не е комуникирал и разговарял с жалбоподателя, до момента на
отвеждането в гаража на митницата за ЩМП, където сочи и да е бил първия му
контакт с това лице. Предвид тези показания на св. Б., както и от останалите
гласни доказателства- показанията на св. Т. и Д.(митнически инспектори) и
св.Чеуреа и Аталай, дори и при съвкупното им обсъждане не се установява с категоричност, жалбоподателят Н. Кълъч да е
разбрал смисъла и съдържанието на въпроса на свидетеля Б. във връзка с декларирането на носени стоки
или парични средства- имат и носят ли такива. Още по-малко доказано е,
дооколкото не събраха каквито и да е данни, той конкретно да е отрекъл притежанието на подобни вещи,
подлежащи на деклариране пред митническите органи. Нещо повече, в депозираните
показания от св. Василе Чеуреа и св. Дж.А., също и в обясненията си Н.кълъч –
жалбоподател, поддържат че в момента на първоначалната проверка никой не ги е
питал какви и изобщо носят ли вещи, които да декларират, а това е станало едва
при ЩМП, след отиването им в гаража на
митницата. Всеки от тях, без да отрича притежанието на парични средства във
валута в наличност, в момента на пристигането им за излизане от България,
заявяват че са имали воля и намерение да
ги декларират, както и да не са укривали този факт от митническите служители.
Вече в хода на
последвалата допълнителна митническа проверка във формата на ЩМП, преди
започването й, св. Б. помолил тримата пътници от автомобила да извадят
съдържанието на джобовете си – документи, пари, телефони, за да продължат с др.
формалности. Разговорът и разпорежданията си той продължавал да дава на
румънски език, като изискваните действия
от лицата им били указани от него и с жестове. Едновременно с това,
св.Чеуреа в рамките на личните си познания на турски език, макар и ограничени,
според неговите показания, е превел на този език казаното от Б. на своите
спътници –турски граждани. Тогава и по този начин жалбоподателят Н.Кълъч разбрал,
че следва да извади и предаде всичко
което държи в и по дрехите си. Изпълнявайки
разпореденото му той извадил от джобовете си освен телефон, още и множество
банкноти в различна валута –евро и американски долари. В този момент и това място
- в гаража на митницата, както вече се посочи,
се е осъществил първия контакт
между него и митническия служител – св. Б.,
като до преди това не е имало каквито и да било разговори помежду им, което
обстоятелство се съобщава и признава от самия
свидетел (Б.) при разпита си в о.с.з. Същият потвърждава и комуникация с
този от пътниците да не е била водена на неговия роден език – турски, които
всъщност е бил единствения разбираем от него, в хода на провеждането на
действията от митническите служители във връзка с упражнявания митнически
контрол, нито е участвал преводач от този език. Такъв не е бил осигурен по това
време, а по-късно едва за предявяването на АУАН, т.е. след откриване на
нарушението. Липсват др. доказателства, подкрепящи твърдението на свидетеля Б.,
че турските граждани, в т.ч. и жалбоподателя са говорили на румънски език, в
този смисъл те остават изолирани и лишени от доказателствена подкрепа.
Предвид обективната находка и след
разкриването на наличната у Н.Кълъч сума пари, последвали преглед и преброяване
на банкнотите, в резултат на което се установила и точната им стойност и вида
на валутата, а именно евро и американски
долари в следните размери 11 700 евро и 2 300 USD - щатски долари. Същите
не са били декларирани от лицето по установения ред - с писмена валутна
декларация, съгласно изискванията на Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ, в предходен
момент преди започването на ЩМП. Като такава декларация не е била попълнена и
подадена от него, както се установи безспорно от показанията на всички
разпитани свидетели по делото, от тук и доказан отрицателния факт на
недекларирането на парични средства при излизане от Р България за Р Турция. Действиято
по преброяването на носената сума пари във валута осъществили съвместно св. Б.Б. и С.Т.. Фактическите
констатации за разкритите недекларирани от пътниците парични средства носени от тях, като общ
резултат от митническия контрол, са
обективирани оот митническите органи в Протокол № 2845/23.04.16г за извършена митническа
проверка. Документът е приложен на лист. 8-10 на АНПр и в него се съдържащ
идентични фактически обстоятелства относно самоличността на преносителя на
валутата, нейните вид и конкретен размер и местонахождението й, респ.
местонамирането им, поотделно за всеки от нарушителите, в частност за
жалбоподателя Н.кълъч възлизаща на 11 700 евро и 2 300USD.
За изяснява
произхода и принадлежността на така намерената недекларирана валута са били изискани писмени обяснения и жалбоподателят е дал такива на родния си
турски език, съпътствани с превод на тяхното съдържание на български език от
преводач. В последните, както и в дадените пред съдебния състав обяснения по
жалбата, в хода на производството, Н.
Кълъч не отрича пренасянето на валута,
идвайки от Румъния, транзитно
през България на път за Р Турция, поддържайки да е имал намерение да я
декларира, но твърди, че преди да се е
осведомил къде и как да стори това, тези пари са му били взети при митническия
контрол на излизане от страната ни.
При тези фактически
обстоятелства, с оглед резултата от цялостния митнически контрол и разкриването
на носените от жалбоподателя парични средства във валута, които не е
декларирал, св. Б.Б. -митнически инспектор пристъпил към
съставянето на АУАН, приемайки за извършено административно нарушение по
Валутния закон (ВЗ). Изготвеният акт е с № 793 от 24.04.16г- дата следваща по
календара тази на извършената проверка и в същия посочен за нарушител е лицето
с имена Н.К., с което лично име се индивидуализира и подателя на жаалбата, но в
нея вписаната негова фамилия е Кълъч.
Според словесното съдържание на АУАН, твърдяното за
осъществено деяние е квалифицирано - правно с административнонаказателния
състав на чл.18 ВЗ- цифрово вписан, наред с което посочени за нарушени са
законовите разпоредби на чл.11а, ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 и чл.9,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ / за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митническите регистри по
чл.10а ВЗ/. Съобразно даденото-словноматериализирано фактическо описание,
същото се е изразило в недеклариране пред
митническите органи на пренасяните от
лицето парични средства - евро банкноти
в размер 11 700 евро и 2 300 щатски долари, с което е нарушил чл.11а,ал.1 от ВЗ
и чл.2,ал.1,вр.чл.9,ал.1 от Наредбата и с това е осъществил състава на нарушение
по чл.18 от ВЗ. Актосъставителят изложил и др.фактически обстоятелствата свързани с описаното валутно
нарушение, посочвайки подробно намерените - недекларирани суми пари, с указзани
конкретно вида на валутата, броят и купюрите на банкнотите, както и тяхната
левова равностойност. Видно от съдържанието, предмета на нарушението са именно 11 700 евро, от които 17 бр. банкноти с
номинал 500 евро и 64 бр. банкноти с номинал 50 евро, равняващи на 22 884лева,
както и 2 300 USD -американски/ щатски долари /щ.д./
- 23 бр. банкноти с номинал 100 щ.д., с равностойност 4027лвв. Относно самоличността на нарушителя, привлечен
към административнонаказателна отговорност, в АУАН са вписани данни, освен за неговите
имена – лично и фамилно, така и за рождената дата, но без да е посочено мястото
на раждане и държава по произход, цитиран е документ за самоличност и адрес в
чужбина – Р Турция. Последните са изписани на латиница,като единствено имената на лицето са посочени и на
кирилица, респ. на български език означени като Н.К.. Предметът на нарушението,
процесните недекларирани парични средства във валута, в гореуказания размер и
левова равностойност,контролните - митническите органи са задържали със съставения АУАН, отделно за тяхното задържане се оформила
и митническа разписка № 0046645/23.04.16г.
Също така, за осъществената конкретна митническа проверка, както вече се посочи
се съставил отделен, самостоятелен Протокол № 2845/23.04.16г., съдържими се в
който са общите резултати от контрола и констатираните нарушения по отношение
на всички проверени лица – жалбоподателя и пътуващия с него –св. Дж.А..
АУАН е изготвен – присъствено с личното
участие на жалбоподателя, както и на свидетели – С.Т. и И.Д., също митнически
инспектор на МП Капитан Андреево, с
текстовото съдържание на български език. Същият е бил надлежно предявен на
нарушителя - турския гражданин Н.Кълъч с помощта на преводач, който превел неговото съдържание на турски език -
разбираемия и говорим от лицето, след което и му е връчен екземпляр от същия. Функцията на
преводач, в случая осъществил трето лице – Мехмед Ембие Мехмед, осигурен от
митническите органи, а за удостоверяване извършения от него превод той и се
подписал в АУАН, отбелязвайки саморъчно процесуалното си качество - преводач и
с вписвайки имената си. С тези фактически данни се изчерпва отбелязването в
акта относно превода, без др. изрична
бележка. Връчването е удостоверено в разписка, инкорпорирана в самия документ –
надлежно датирана и подписана от нарушителя, наред с което жалбоподателят е
вписал и своите възражения против констатациите изложени в АУАН, направени
саморъчно на родния му –турски език, след което е материализиран и техния
превод на български език от същия преводач.
Въз основа на съставения
АУАН № 793, на 28.09.16г Заместник
началника на Митница Бургас е издал обжалваното НП № 1022/28.09.2016г, с
което наложил на жалбоподателя Н.К. административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 лв, на основание чл.18,ал.1,вр.чл.11а,ал.1
от ВЗ, за извършеното нарушение на чл.11а,ал.1 от ВЗ, вр.чл.2,ал.1,вр.чл.9,ал.1
от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ /за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене
на митнически регистри по чл.10а,от ВЗ. Също така, на основание чл.20,ал.1 от
ВЗ с НП е постановено и ОТНЕМАНЕ в ПОЛЗА
на ДЪРЖАВАТА на предмета на нарушението - недекларираните парични средства, а
именно: 11 700 евро и 2 300 щатски долари, индивидуализирани в диспозитива на
НП, пункт І-ви и описани конкретно,
както следва: за еврото - 17 банкноти по 500 евро, с левова равностойност 22
883,21 лв, към 23.04.16 изчислени по курс за митнически цели 1EUR= 1,95583, съотв. за щатските
долари (2 300 щ. д.) - 64 банкноти по 50 евро, с левова
равностойност 4026,86лв, към 23.04.16г изчислени по курс за митнически цели 1 USD = 1,75081лв. В
издадения от своя страна санкционен акт /НП/ административнонаказващия орган е
възприел изцяло и по идентичен начин възпроизвел както фактическите констатации
на контролните органи, вкл. и относно данни за индивидуализация самоличността
на лицето нарушител, така и дадената от
тях правна квалификация на нарушението. Така в последното фигурират изписани на
латиница и на български език имената –лично и фамилно Н.К. и дата на раждане ,
но без място и държава по произход, не е отразено и гражданството на
лицето, но пък вписан е документ за
самоличност, който притежава. По отношение на самоличността на санкционираното
лице и сочен извършител на процесното
валутно нарушение се констатира несъответствие във фамилното му име, според
НП - К., докато отразеното в
депозираната жалба е Кълъч, при съвпадащи др. фактически данни – адрес, личен
документ и рождена дата. Последната фамилия се съобщава и в о.с.з., чрез
преводача при снемане самоличността на жалбоподателя във връзка с изслушването
на личните му обяснения по жалбата в хода на процеса.
НП също е редовно
връчено по пощата –на упълномощено лице
– адвокат пълномощник, с препоръчано
писмо - известие за доставяне, с обратна
разписка /прил. л. 16 от АНПр/, датирана за получаването на 03.10.16г, оформена
с подпис на получателя и указано качеството му. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Предметът на
нарушението – откритата недекларирана валута, а именно 11 700 евро и 2 300 щатски долари е с левова равностойност, както
следва: за еврото – 22 883,21 лв, определена според официалния курс на БНБ
към датата на деянието 23.04.16г, който възлиза в размер 1,95583лв за 1 евро, съотв. за др. валута – USD/щ.д.,
равностойността възлиза на сумата 4026,86лв, определена към същата дата при
курс за митнически цели 1 USD = 1,75081лв, докато
по фиксинг на БНБ курсът е 1,73651лв за
1 USD към датата 22.04.16г - най-близка до тази на
нарушението/23.04.16г/ за която липсват официални данни. Данните на БНБ за официалния курс са общо достъпни и
публично известни, поради което не подлежат на доказване със самостоятелни
писмени доказателствени средства. Относно равностойността, липсват възражения
от страна на жалбоподателя, независимо от разликата в приложения курс на
щатския/американски долар.
Приетите – приложени
по преписката Заповед № ЗМФ – 495/21.04.10г и Заповед № 4133/03.06.16г –двете
на Директора на Агенция митници, доказват материалната компетентност на АНО по
отношение на Заместник началника на Митница Бургас. С първата цитирана,
наказващия орган по закон - Министъра на
финансите е делегирал правомощията да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на Началниците на митниците и Заместник
–началниците, установено е и персоналното заемане на тази длъжност от издателя
на процесното НП /виж втората цитирана заповед/. Всъщност относно компетентността липсва спор между страните.
Така изложената
фактическа обстановка, приета за установена от съда и кореспондираща –отчасти с
изложената в акта и възприетата от АНО в НП. Същата, съдът изведе въз основа на
съвкупен анализ на доказателствения материал – писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на настоящото производство. Кръгът на ценените
гласни източници включва свидетелски
показания и обяснения дадени от жалбоподателя Н.Кълъч пред съда. По делото са разпитани в качество
на свидетели и митническите служители – Б.Б., С.Т. и И.Д., така и още св. Д.А.
и Василе Чеуреа- лицата пътували съвместно с Кълъч и негови спътници. Същите по
обективен критерий, могат условно да бъдат обособени в две групи, като очевидци
и с непосредствено участие в конкретната митническа проверка и то във всички
нейни етапи(първоначалния, редовен митнически контрол и последващата ЩМП) имат
първият- св. Б.Б. и последните двама – св.А. и Чеуреа. Докато др. двама
свидетели са участвали в процесуалните действия по съставянето и предявяването
на АУАН, като от тях само Ст.Т. се е включил
в проверката, вече след откриване
на валутното нарушение и присъствал при преброяването на недекларираните
парични средства, носени от нарушителя Кълъч. Поради това, относно
обстоятелствата за отправянето на изрична покана за деклариране към пътниците и
твърдяното бездействие от тяхна страна по отношение на това задължение, респ. дадени
от лицата отрицателни отговори за наличие на стоки подлежащи на деклариране,
показанията на тези двама свидетели се явяват вторични, производно формирани,
въз основа на съобщеното им техния колега св. Б., който е откривателят на
нарушението. Всъщност, в случая, единствено до този факт, релевантен за
съставомерността на деянието, се свеждат констатираните противоречия, като
цяло, в показанията на посочените две
групи свидетели. А досежно резултатът от
ЩМП и наличието на носена от жалбоподателя сума пари във валута – евро и щатски
долари в конкретните размери, както и местонахождението й, показанията на
всички разпитани са съвпадащи се, еднопосочни и в корелация помежду си. В този
смисъл, налагащото се основание за тяхната критика, касае единствено дадените
показания от св. Б.Б. и тези на св. В
Чеуреа и Дж. А. и произтича от налични несъответствия и разминавания помежду им,
а за първия (Б.Б.) още и съществуващо вътрешно противоречие и поддържани
взаимно изключващи твърдения в изявленията му при разпита. Докато що се отнася
до показанията на св. Т. и св.И.Д., съдът ги възприема изцяло с доверие,
считайки ги обективни, логично систематизирани, последователни и правдиво
звучащи за фактите за които те свидетелстват, съобразно личното си участие в
проверка и започналото административнонаказателно производство, с коректив в
една своя част да са производно формирани, а не основаващи се на
непосредствените им възприятия. Последните са относими, в частност към
съставянето на АУАН и неговото предявяване на турски език с помощта на преводач,
така и за намирането на парични средства у жалбоподателя при митнически
контрол.
В показанията на
свидетеля Б.Б. се съдържат сведения за езика, на който е водена комуникацията с
пътниците в хода на митническата проверка и за тяхното поведение и действия по
време на митническия контрол, както и за
начина на провеждането му, и за мястото
на отклоняването им за ЩМП. Вече се посочи, той е митническият служител разкрил
конкретното нарушение и контактувал още
от първоначалния момент с жалбоподателя и неговите спътници. Именно св.Б. е осъществил
и то сам първоначалната митническа проверка, както и последващата във формата
на ЩМП. Същият е категоричен в
твърдението си, че никой от пътниците не е обявил пред него носени вещи, стоки
и/или валута за деклариране, дори поддържа при отправената от него покана и
поставен въпрос имат ли нещо за деклариране, те да са отговорили отрицателно. В
тази връзка прави уточнението да е водил
разговор с тях на румънски език и на този език, съотв. да му е било отговаряно,
за което обстоятелство, всъщност е установимо вътрешното противоречие в
неговите показания. Така той, едновременно и независимо от това си твърдение, в
същия свой разпит, изрично заявява, че в нито един момент, до отиването им в
гаража на митницата (за провеждане на ЩМП) не е контактувал с жалбоподателя Н.
Кълъч/К.. Контакта си с това лице, свидетелят
конкретизира да е бил едва тогава, когато
той за втори път попитал дали някой има нещо за деклариране, отново
задавайки въпроса си на румънски език, а в този момент вече е започнала и самата ЩМП, при която той вече е разпоредил
на пътниците да извадят от джобовете си каквото имат. Същевременно, обаче, св. Б.
не конкретизира изобщо получил ли е отговор от лицето Кълъч, на своя въпрос във връзка с
декларирането, и какъв е бил той. Тези негови изявления очевидно са взаимно
изключващи се, по съдържание и смисъл, което разкрива и вътрешна
противоречивост в тази част на неговите показания.От тук обоснован е извод за
тяхната неубедителност, доколкото те не се подкрепят и от показанията на св. Т.
и Д., с оглед сведенията съдържими се в последните и начина на формирането им –
опосредени и производни за тези факти, както вече се изтъкна е изтъкнато по-горе. В
този смисъл, така изнесената информация от св. Б.Б., не намира категорично потвърждение в др. доказателствени
източници, както и лишено от кореспондираща доказателствена опора е твърдението
му всички пътници да са давали отговори на румънски език, при все да уточнява –
„не особено добър”. Поради това и последното негово твърдение, не може да бъде
възприето с доверие от съда и не се счита за доказано. От друга страна, съпоставени с показанията на
св. В. Чеуреа и Дж. А.,тези на св.Б. дори пряко се опровергават относно обстоятелството
говорил и разбирал ли е румънски език жалбоподателя Кълъч и че на този език,
той и др. пътник са заявили, пред митническия служител, че нямат нищо за
деклариране. Обратни доказателства, дискредитиращи това тяхно твърдение и
сочещи недостоверност, не се събраха по делото, като подобна преценка не следва
и при съвкупен анализ на гласните доказателства, в т.ч. и на коментирания
свидетел Б. в относимата им част касаеща конкретно комуникацията между него и
жалбоподателя, респ. действията и/или бездействието на Кълъч, като факт от
предмета на доказване по делото, субсумиращ противоправното му поведение. Иначе
казано липсват убедителни и категорични данни, от които да се направи извод,
опровергаващ факта, че жалбоподателят е разбирал и говорилл румънски език, на
който е протичала митническата проверка, в конкретния случай. Ето защо, с
изложените правни съображения и предвид обсъденото вътрешно противоречие, съдът
не даде вяра на показанията на св. Б.Б. в тази им част и не кредитира същите
досежно твърдението му – отправената от него покана за деклариране в момента на първоначалния митнически
контрол, формулирана на румънски език да
е била разбрана от всички пътници и конкретно
жалбоподателят и същият да е отрекъл притежанието, респ. пренасянето на
стоки, които да декларира, отговаряйки на този език. Докато в останалата част,
доколкото е налице кореспондираща подкрепеност с останалите доказателства, те се възприеха с доверие.
Досежно показанията на св. Василе Чеуреа и Д.А.,
както и обясненията на жалбоподателя Н.Кълъч, доколкото те не влизат в цялостна
колизия с тези на останалите разпитани по делото свидетели, дори отчитайки и
факта на познанството им с жалбоподателя, съдът не намира основания да ги счита
за тенденциозни и предубедени - изцяло, което да налага изключването им доказателствената
съвкупност, като недостоверни. Обратно, предпоставен, при тези обстоятелства,
единствено е критичният им анализ, в съпоставка помежду им и с останалите доказателства
при делото. Анализирани на тази плоскост, техните твърдения по време на
митническия контрол с тях да са водени разговори единствено на румънски език, не се
опровергават от свидетелските показания дадени от св. Т., Б. и Д.. Дори самият Б.-извършил
митническата проверка, признава и
потвърждава този факт (за езика на водената комуникация). От др. страна,
твърденията на св.В.Чеуреа и св.А. са напълно единодушни за това, че този език
не е бил говоримият и разбираем от жалбоподателя –изобщо, или поне до степен на
позволяваща му пълноценна комуникация, предвид заявеното отново еднозначно от тях,
той да е говорил на родния си - турски език, като последното не се опровергава
по какъвто и да е начин от др. доказателствени източници. Обратно кореспондира
с езиковото съдържание на писмените обяснения и безспорния факт за участието на
преводач от турски език при предявяването на АУАН. Неопровергано и нелишено
напълно от юридическа и житейска логика са и изявленията им, отново безпротиворечви
и еднопосочни, поканата за деклариране към тях да е била отправена вече в хода
на започналата ЩМП, когато както поддържа св.В.Чеуреа те са оповестили носени
от тях и налични парични средства, но са били репликирани от митническия
инспектор (св.Б.)-вече да е късно за деклариране. Поради това, решаващият
съдебен състав оцени с доверие и прие да кредитира в тази им част, показанията
на св. Чеуреа и А.. В допълнение,
съображенията в тази насока се налагат и с оглед последователността и липсата
на противоречия между тях, както и некомпрометираността им до степен на
категорично опровергаване от показанията на др. свидетели при изложената
интерпретация с частично кредитиране показанията на св. Б.Б.. Досежно
свидетелските показания дадени от св. Дж.А., единствено в частта на
поддържаното от него твърдение - в нито един момент те да не са били канени да
декларират и никой от митническите служители да не ги е питал нищо, дори и да
не е разбрал какво се случва, не могат и не се възприеха за достоверни и
правдоподобни, тъй като влизат в противоречие с всички останали доказателствени
източници, дори и не кореспондират с твърденията на св. Чеуреа и обясненията на
жалбоподателя – негови спътници. Ето защо в тази част, показанията на св.А. не
се кредитираха от съда, като са съобрази и обстоятелството че против него е
водено и наказателно производство за деяние, идентично от фактическа страна с
вмененото на жалбоподателя с процесното- обжалваното НП, което сочи отчасти и
неговата заинтересованост. В относимо допълнение обосноваващо кредитирането на
показанията на В.Чеуреа, следва да се
отбележи неговите отношения с жалбоподателя да не са дотолкова близки, т.к.
двамата са се видели и запознали в деня на съвместното им пътуване до Турция,
поради което липсват предпоставки неговите показания да се третират като
недобросъвестно дадени с насоченост към прикриване на обективната истина по
делото.
Обясненията на
жалбоподателя Н.Кълъч, дадени в хода на съдебното производство, също се оцениха
с доверие от съда, макар и не изцяло, а
единствено в частта да не е разбирал езика – румънски на който е била водена
митническата проверка, схващайки само
думата пари, с обяснения за съвпадението й с езика говорим от него, в който
момент и обявил, той както и др. му спътниците че действително носят парични
суми в себе си. С оглед неговите произход и гражданство, така и факта на дадени
обяснения и съотв. вписани възражения в АУАН на турски език, тези му изявления,
във форма на процесуални лични обяснения, звучат правдиво, колерират и с др.
доказателствени източници, вкл. и писмените приобщени по делото, в този смисъл
и не са лишени от доказателствена подкрепа. Поради това според съда не може да
се счита, че същите се явяват изцяло защитна позиция по делото.
При така изложената
правна интерпретация на свидетелските показания, с частично кредитиране на
показанията на св. Б.Б., св. Чеуреа, св. Дж.А. и обясненията на жалбоподателя
Н.Кълъч, съотв. изцяло за тези на св. Т. и Ив.Д., гласните доказателства събрани по делото не са
противоречиви. Въз основа на последните, анализирани в съвкупност и с писмените
доказателствени източници, не се установява
следователно и не доказано остава жалбоподателят да е правил каквото и да е
изявление във връзка с декларирането на
носени от него вещи, стоки и валута или парични средства, в момента на
първоначалния митнически контрол. Още по-малко, говорейки на румънски език да е
отрекъл, пред митническия служител, притежание на стоки и валута, които да
декларира, респ. т.е. че няма нищо за деклариране. Изяснено безспорно, от
свидетелските показания е и че именно на този език е била водена изцяло
комуникацията в хода на извършената митническа проверка, в т.ч. и ЩМП. Факт,
който се признава от св.Б. – митнически инспектор провел същата и потвърдил в показанията си това
обстоятелство. Наред с това, в съдебното производство не се събраха данни,
изводими от кредитираните гласни доказателства, които обсъдени в съвкупността
си, да установяват обратното на това, че румънският не е бил говорим и разбирам
от жалбоподателя и той е разбирал
въпросите поставени от св.Б., нито да е
бил информиран и имал знанието за задължението си да декларира изнасянето на
валута в наличност, с оглед размера на носената от него, в момента на навлизането
му в зоната на митническия контрол и започването на митническата проверка. Това
правно съждение, не се опровергава от доказателства и е напълно обосновано и
закономерно оправдано като преценка, с оглед факта на мястото, от което те са
били отклонение за ЩМП и формално спрямо тях е осъществен митнически контрол, в
случая – на значително разстояние преди линията и гишета на МП, където са разположени и
информационните табели с разяснения и
указания относно нормите и допустимите прагове на стоки и парични средства,
освободени от деклариране, респ. тези за които последното се изисква
задължително.
С правна преценка за
достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
административно-наказателната преписка, приобщени по реда на чл.28 НПК,вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса.Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
От правна страна: При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице – надлежно упълномощен пълномощник на нарушителя-субектът носител
на правото на жалба и против акт подлежащ на обжалване, поради това и е процесуално допустима. Преценена по
същество, същата е основателна, макар и
не изцяло по съображенията и доводите навадени с нея, за което съдът привежда
следващите правни аргументи:
Извършвайки дължимата
служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, включително и досежно АУАН въз основа на който е
издадено, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в производството, явяващи се основание за отмяна на обжалвания акт.
Същият касаят съдържанието на НП, което по своите реквизити не е изцяло
съобразено и не отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1,т.4 и т.8 ЗАНН, на което основание и е незаконосъобразно от формална –процесуална страна.
В отклонение от
императивното предписание на т.4 от ал.1 на чл. 57 ЗАНН в обжалваното НП фигурират вписани единствено личното и фамилно
име на лицето – чужд гражданин, както и датата му на раждане, но без да е
посочено мястото, нито държава по произхода му, наред с отбелязване за адреса
му в Р Турция и притежаван документ за самоличност. И тъй като в случая се
касае за лице с чуждо гражданство, което поради това и не разполага с ЕГН –
индивидуализиращ белег на всеки български гражданин, като гражданскоправен
субект – ФЛ, то за неговата надлежна индивидуализация абсолютно необходимо е да
бъдат посочени точно неговото място на раждане и държавата по произход, освен
рождената дата. Последното, обаче не е сторено в случая, а това и предвид
констатираното разминаване във фамилното име на лицето, безспорно създава объркване и предпоставя неяснота
относно точната му самоличност.
Наказаното лице, според контролния и наказващия орган е с фамилия К. и
лично име –Н., на латиница изписано- Nurullah KILIC, докато при снемане
на самоличността му и според данни от жалбата неговото фамилно име се сочи,
като Кълъч, то и се съобщава в о.с.з. при снемането на самоличността му, чрез
преводача, преди изслушването на неговите обясненията. Доколкото, все пак
очевидно е съвпадението в изписването на имената на латиница, както и датата на
раждане и номера на притежавания национален документ за самоличност на същия, визирани в жалбата и тези вписани в
НП, съдът приема че се касае за един и същи субект – ФЛ, чужденец, турски
гражданин. Преценка релевантна и относно допустимостта на депозираната жалба.
Независимо от изложеното, не може да се
счита че с посочването на допълнителни данни, извън кръга на задължителните за
индивидуализацията на чуждите граждани, е
саниран и преодолян обсъденият формален пропуск в съдържанието на НП.
Посочването на мястото на раждане освен рождена дата за чужденците е
задължително по императивно предписание на закона- аргумент от чл.272 НПК, така
и чл.8 от ЗГР и тъй като същото липсва, съдът приема, че НП не отговаря на
изискването за форма по този реквизит, указан в чл.57,ал.1,т.4 от ЗАНН.
Процесното НП е
незаконосъобразно и в частта на диспозитива си, материализиращ формираната санкционна воля на АНО относно вещите, които се отнемат
в полза на държавата, в случая парични средства във валута. Последната е неясно формулирана и
противоречива. Видно от обективираното разпореждане в пункт І-ви на НП, отнемат се в полза на Държавата, на
основание чл.20,ал.1 ВЗ, както следва -
11 700 евро- 17 банкноти по 500 евро, преизчислени в български лева
22 883,21 лв, както и 2300 USD (щатски долари) -64 банкноти по 50
евро, преизчислени в български лева – 4026,86лв. Първо, явно е несъответствието
във вида на валутата, за последните, отделно и чисто математически пресметнато
твърдението е невярно, тъй като 17 бр. банкноти евро със сочен номинал 500
евро, се равняват на 8 500 евро, т.е. не отговарят на цялата изписана сума
-11 700 за тази валута, както и не съответстват на посочената равностойност
в лева -22 883,21лв.Обратно техния сбор сумарно се равнява на
16 624,55лв /8500х 1,95583=16 624,55лв/. Идентични са и изводите
относно др. валута –щ.д., соченият им размер 2300 USD не е равен, а и е обективно невъзможно да се
съизмери с 64 бр. банкноти от 50 евро(общо
3 200евро), нито пък последните са с равностойност в лева 4 026,86лв.
Изведената чрез математическа операция тяхна равностнойст
възлиза на сумата 6 258,65 / 3 200евро х 1.95583лв/. Предвид обсъдените
противоречия и очевидни несъответствия, по този начин формулирана и обективирана
писмено в диспозитива на НП, волята на
наказващия орган относно предмета на
отнемането - кои и какви са вещите които
се отнемат, е абсолютна неясна. Не само чисто стилистично, но и
правно-юридически неиздържана е така възприетата
формулировка. Положение което е
недопустимо, с оглед правораздавателните характеристики на НП и най-малкото
предпоставя необходимост от тълкуване на същото. Освен това, при това си описание предметът на
нарушението, представляващ и обект на отнемането в полза на Държавата е и в
явно противоречие с описаните в АУАН № 793/24.04.16г като задържани парични
средства, с посочени брой и купюри банкноти, както и вид на валутата. Подобно
несъответствие и разминаване между
съдържанието на констатиращия акт и НП е недопустимо, както и недопустимо, с
оглед процесуалната природа на НП, е каквато и да е неясното във формулирането
на санкционната воля на АНО, тъй като този акт има правораздавателен характер,
а последиците му са репресивни, свързани с налагане на санкция и др. с
имуществен характер каквато е отнемането на вещите, предмет на нарушението. И не на последно място, по отношение
изискуемото пълно фактическо и правно единствено между НП и АУАН, като
процесуално изискване за неговата законосъобразност, обвързващата съдебна
практика е трайна последователна и единна в разбирането си подобно положение –на
очевидно разминаване и несъответствие помежду им да е недопустимо. И тъй като в
настоящия казус е именно така, то дори само на това основание НП подлежи на
отмяна, поради очевидната промяна във
фактическата рамка на административнонаказателното обвинение, очертана с АУАН,
който е процесуалноправният инструмент ползващ се със сезираща и обвинителна
функция – поставящ началото с образуване на производството и за повдигане на
административнонаказателно обвинение. В този смисъл обсъденото допуснато
процесуално нарушение във всички случаи следва да се квалифицира като особено
съществено, то е и непреодолимо и не
подлежи на саниране в съдебната фаза на производството, а и за НП изобщо не
съществува подобна възможност, доколкото
неприложима е процесуалната хипотеза на чл. 53,ал.2 ЗАНН. Ето защо, предвид обсъдения недостатък в съдържанието на диспозитив
на НП – неясно формулиран и вътрешно противоречив, съдът приема , че
същото не удовлетворява законодателното изискване по чл.57,ал.1,т.8 ЗАНН. Поради
което и то се явява незаконосъобразно от
формална, процесуалноправна страна, досежно този от задължителните си реквизити за форма. Следователно подлежи на
отмяна, на процесуално основание и без
да се обсъжда спора по същество. И това така, защото всяко от обсъдените
процесуални нарушения сочи неизпълнение на императивно процесуално предписание
относно изискуемото съдържание, от една страна, от друга и в съвкупността си рефлектират и водят до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице.
Твърдяното от
защитата процесуално нарушение и то съществено такова, свързано с липсата на
назначен преводач от турски език, отнесено към изискването за предявяване на съставения
АУАН, съгласно чл.43,ал.1 ЗАНН, според
съда не е налице в случая. По делото е
безспорно, че нарушителят е
лице-чужденец, невладеещ български език, както и се установи, че при извършване
на административнопроцесуалните действия по изготвяне на акта е участвал
преводач – М.Мехмед, който на турски
език-говоримият и разбираем от жалбоподателя го е запознал със съдържанието на
АУАН и му е разяснил за какво нарушение
му се съставя. Този е и точният смисъл на процесуалното действие по
предявяване, съгласно чл.43,ал.1 ЗАНН. От друга страна в съдържанието на
констативния акт се съдържа изрична бележка, удостоверяваща неговото
превеждане, лицето преводач- извършило превода, скрепена и с подписа на
последния. Иначе казано, съобразно реквизитите и съдържанието на приложения в
АНПр акт - АУАН, с който е бил сезиран АНО, предвид наличната материализирана изрична бележка за
превеждането му, формално спазено е
приложимото в административнонаказателния процес правило на
чл.21,ал.2,вр.чл.395а НПК – за участие на преводач. Действително, липсва
формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното
производство, но след като е доказано,
вкл. потвърдено от показанията на разпитаните свидетели-всички, че фактически е
бил осигурен преводач от турски език на
жалбоподателя и такъв реално е участвал, то спазено е изискването на
процесуалния закон. Поради това, съдът приема, да е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН, по смисъла на чл. 43,ал.1 ЗАНН. Следователно и не може да се счита за допуснато нарушение на
процесуалните правила в производство, което и да е довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя Н. Кълъч.
Независимо от
констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед
изчерпване на основанията, съдът ще обсъди НП и от материалноправна страна, доколкото
в случая са налице и съображения за неговата неправилност във връзка с приложението
на материалния закон. И това е така,
защото от събраните в настоящото производство доказателства и кредитираните
свидетелски показания, не могат да се направят категорични и безспорни изводи
за осъществяването на съставомерно от субективна страна, нарушение по чл.
18,ал.1 ВЗ. С този
административнонаказателен състав е квалифицирано извършеното деяние, за
което приемайки че налице и обективните
и субективни признаци на същото АНО е ангажирал административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя. Този извод, обаче според съда е неправилен и необоснован,
доколкото не се подкрепя категорично от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Точно обратното, почива единствено на едно предположение.
Действително безспорно доказан е обективния факт, че Н.Кълъч е имал в свое държане и носил в наличност
парични средства, които с оглед установения си размер, а именно 11 700 евро и 2
300 2 300 USD( американски/ щатски долари) са предпоставяли задължение за писменото им деклариране, с валутна
митническа декларация – по пряк аргумент от чл.11а,ал.1 ВЗ и чл.2, ал.1 вр.чл.9 от Наредба №
Н-1/01.02.12г на Министъра на финансите,
за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по чл.10а ВЗ, обн. Дв бр.10/03.02.12г.(приета на основание
чл.14г от ВЗ). Обективното отсъствие на такава декларация, попълнена и подадена
от пътника също е установено и то
безпротиворечиво от показанията на св. Б., Т., Чеуреа и А.-анализирани в
съвкупност и в кредитираните им част, като
това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя. От тук, следващо е
съждение за доказан отрицателния факт жалбоподателя да не е декларирал пред митническите органи, по установения ред и в изискуемата форма, парични средства –валута в наличност пренасяни през границата на страната за трета
държава – Р Турция, чийто размери надвишават допустимите -указани в закона,
поради което и за тях дължимо във всички случаи е било писмено деклариране, а
именно 11 700 евро и 2 300 USD(щатски долари). Извън тези
обективни елементи, субсумиращи обективната страна на валутно нарушение във ФС
- чл.18,ал.1 ВЗ, безспорно
доказани по делото, релавнтен и изискуем
за съставомерността е и субективния признак - предпоставящ съзнателно неизпълнение на
задължението за писмено деклариране – с представяне на валутна митническа
декларация по образец, съгласно изискването на чл.11а,ал.1 ВЗ и чл.2,вр.чл.9
от Наредба № Н-1/01.02.12г на Министъра на финансите. И
именно последния, не се доказва от доказателствената съвкупност формирана по
делото и от свидетелските показания, не може да се изгради безспорен правен
извод за наличието на субективният
елемент - вината на жалбоподателя. От тук и недоказано основанието за ангажиране на отговорността му за
извършеното от него деяние, изразило в
бездействие по отношение изпълнение на указаното императивно задължение, с
предмет – пренасяните парични средства във валута – евро и щ.д. Действително, неизпълнението на задължението за деклариране
на носена валута в наличност в и над размера 10 000 евро – или тяхната
равностойност в левове или др. валута -
освободени от митнически контрол, правнорегламеннтирано в чл.11а ВЗ и
доразвито в Наредба № Н-1/12г на МФ по приложението на закона –чл.2 и чл.9 от
същата, съставлява
административнонаказателен състав по чл.18,а1 ВЗ. Но при липса на виновно поведение от страна
на пътника, неправилно се явява ангажирането на административнонаказателната му
отговорност на това материалноправно основание. Вече се изтъкна, няма спор,
според размера на носената валута в наличност Н.Кълъч е бил адресат и субект на това задължение за
деклариране, като последното е изпълнимо и по негова инициатива, като пътник - държател на
посочената парична сума и не е обвързано
с покана от страна на митническите органи, за разлика от хипотезата на чл.11б
ВЗ(относимо към пренасянето на парични средства ог една европейска държава в
др. когато за декларирането е валидно е поискване – от митническите органи).
Последното обаче не освобождава митническите органи от задължението им, в
рамките на упражнявания от тях митнически контрол да осигурят възможност
на пътуващите лица преминаващи граница
да се информират и получат разяснения
относно нормите и праговете на стоките/вещите и пари/валута подлежащи на писмено деклариране. В тази
връзка и неслучайно на МП са въведени действащи –поставени указателни табели с
тези разяснения, разположени в зоната около линията на митническия контрол и то
по начин, че да не бъдат пропуснати от пътуващите. Т.е. наличието им е форма на създадени
условия, които да обезпечат знанието на задължението за деклариране и условията
за токова. Точно обратна фактология се установи в конкретния казус, т.к.
категорично и напълно безпротиворечиво доказа се, жалбоподателят и неговите
спътници – всички чужди граждани са станали обект на контрол на значително разстояние
преди гишетата на изход на ГКПП „Капитан Андреево” , където ситуирани са
работните места на митническите служители упражняващи контрола -митнически при
напускане на страна, на това място и са отклонени за ЩМП. Самият св. Б.Б.,
чийто показания се кредитираха от съда в тази им част, потвърждава недвусмислено и признава този факт, в тази
насока са и показанията на др. разпитани
свидетели – В.Чеуреа и Дж.А., както и обясненията на жалбоподателя Н.Кълъч/К./.
Ноторно известно обстоятелство е и че на този МП според създадената
инфраструктура и организация на преминаването не функционират коридори, един от
които зелен - „нищо за деклариране”. Също така установен и то отново еднозначно
и категорично е и обстоятелството в този момент, както и до приключването на
ЩМП митническия служител да е разговарял с пътниците на румънски език, но
единственият свободно говорещ този език е бил св. Чеуреа –румънски гражданин.
Поради това напълно основателно възникват съмнение доколко пълноценна е била
комуникацията на румънски с жалбоподателя, чиято отговорност е ангажирана за
неизпълнение на задължението за деклариране
и че същият е разбрал изцябо и
точно смисъла и съдържанието на отправените въпроси от св.Б.Б., формирани от
него румънски език. Нещо повече, към този момент на първоначалния митнически
контрол липсват каквито и да е данни и не се установи Н.Кълъч да е правил каквото и да било
изявление, още по-малко пък релевантното-
отрицателно такова, в отговор на въпроса на митническия служител (св.Б.Б.)
носят ли стоки и валута, които да декларират. Всъщност, отново именно св.Б. в
своите показания признава, че едва вече
в гаража на митницата, т.е. при започването на ЩМП е бил първия му контакт,
тогава контактувал за първи път с жалбоподателя Кълъч. С оглед това негово
твърдение - неопровергано от всички доказателствени средства по делото, дори и след
съвкупно обсъдено със свидетелските показания на останалите митнически
инспектори - св. Т. и Д., последните поддържали само най-общо твърдение лицата
да не декларирали нищо, не може да се
приеме за доказано – недеклариране, по смисъла на чл.11а,ал.1 ВЗ, от страна на
пътника на носената от него валута – евро и щатски долари надвишаващи сумата
10 000евро. В този смисъл, и без да се отрича, че формално липсва писмена
валутна декларация подадена от това лице, с оглед мястото на спирането му и
упражнен спрямо него митнически контрол- преди и на значително разстояние преди
информационните табели, както вече се посочи, очевидно жалбоподателят е бил обективно
възпрепятстван да се осведоми и да узнае задължението си, обвързващо го в
случая - да декларира носените от него парични средства. А и към този момент
той не е имал какъвто и да достъп до митническите декларации, както се установи
от доказателствата по делото. Ето защо,
според решаващия съдебен състав, преценката на контролния - митнически орган,
че лицето не е изпълнило това си задължение е преждевременна, от тук и изключва
съзнателно бездействие от негова страна и умишлено укриване на носената валута
–евро и щ.д. в размери, изискващи писмено деклариране. Доколкото за последния
не е съществува обективна възможност да се информира за това си задължение, още
повече и поради езиковата бариера и незнанието на български език, нито този др.
чужд език – румънски ползван от митническия служител за комуникацията с пътниците. В този смисъл напълно основателно е да се
приеме, че неговото бездействие в конкретния случай е било продиктувано от
обстоятелства, които по характер си обективно са му попречили реално да изпълни задължението си и да
попълни необходимата валутна митническа декларация. Отделно, от събраните гласни доказателства, в
частност показанията на св.В.Чеуреа, и обясненията на жалбоподателя Н.Кълъч, се
индицира предприето от тяхна страна
устно обявяване за носени парични суми във валута, пред митническия орган,
макар и сторено едва при ЩМП, което в конкретния случай се явява напълно
обяснимо, съобразно начина на протичане на митническата проверка, както се
изяснява при съвкупния анализ на гласните и писмените доказателства по делото. Иначе
казано, при цялостна и съвкупна преценка на свидетелските показания, не може да
се обоснове категоричен, нито пък това е единствено възможния извод това му
бездействие да е съзнателно осъществено, с явно намерение носената валута да не
бъде декларирана. Ето защо, според съда
лишен от доказателствена, а и законова опора е правният извод за пълно и
цялостно бездействие досежно задължението за писмено деклариране на носените парични средства от страна на жалбоподателя
Н.Кълъч, при излизането му от Р България. Още повече, след като конкретното
–вменено валутно нарушение се извършва чрез бездействие - неизпълнение на задължението за писмено
деклариране, поради това и съобразно
изяснените начин на организация митнически контрол на МП и място на първоначалната проверка, респ.
отклоняване за ЩМП, с акцент на
обстоятелството, че във всеки един момент до достигането на линията за
митнически контрол пътникът би следвало
да може да получи информация, включително
и се осведоми къде се намират бланките за писмените декларации, за да
изпълни задължението. С тези
съображения и доколкото изясни налице са
факти, относими към възпрепятстване на пътника да се осведеми и узнаие
допустимите норми за внос и и знос, решаващия съдебен състав формира категоричен правен извод и приема, че
докато се е намирал на територията на митницата, респ на МП, въпросът дали
жалбоподателят е щял да упражни и изпълни задължението си за деклариране или не, е в сферата единствено на
предположенията. След като това е
така, то не би могло да се обоснове и пряк умисъл за
това негово деяние- във форма на бездействие, който се изисква от закона за
извършване на валутното нарушение по чл. 18,ал.1 ВЗ. Ето защо, според съда,
формалното неизпълнение на задължението не може да му се вмени във вина. С оглед
тези факти, обусловен закономерно е решаващото крайно правно съждение за липса
на пряк умисъл и изобщо виновно поведение, от негова страна при извършването на
вмененото му деяние, поради което последното се явява несъставомерно по субективен признак. Или,
липсва съзнавана представа за противоправния –общественоопасен характер на
действията, което изключва и формирането
на волевия такъв – укриването на информация от митническите органи,
съизмеряващ общественоопасните последици
от деянието. Отсъствието на субективен признак, а за конкретното нарушение
съставомерната форма на вината е единствено- прекия умисъл, обуславя
несъставомерност на деянието от субективна страна и последното е достатъчно да
изключи наказването и съотв. правомерното,
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност
на санкционираното лице за това нарушение. В обобщение на изложените до тук правни
съображения, съдът приема, че липсва доказано по съставомерните си признаци
деяние, осъществяващо състава на валутно нарушение по чл.11а,ал.1 от ВЗ,
вр.чл.2,ал.1 и вр.чл.9,ал.1 Наредба № Н-1/12г на МФ и съотв. административнонаказателен състав по смисъла
на чл.18,ал.1 ВЗ. Поради неговата субективна несъставомерност, недоказано се
явява фактическо основание за наказването, следователно и неправилно същото се
вменява в отговорност на жалбоподателя и той се санкционира за него. От тук,
няма спор, необосновано се явява
издаденото НП. Като е достигнал до обратни изводи, АНО е постановил
неправилен и незаконосъобразен санкционен акт, който следва да бъде отменен, на
материалноправно основание – неправилно приложение на закона. Последното, влече
и отмяна досежно постановеното отнемане в полза на Държавата на паричните
средства, на основание чл.20,ал.1 ВЗ, доколкото липсва доказано съставомерно
нарушение по чл.18, ал.1 на с.закон. С
тези съображения, съдът ще отмени НП –изцяло по всеки пунктовете – 1-ви, касаещ
отнемането, така и пункт 2-ри относно наложеното административно наказание
глоба в размер 1000лв /хиляда лева/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл 63,ал.1 ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 1022 от 28.09.16г на Заместник
началника на Митница-Бургас, с което на Н.К. (NURULLAH KILIC), роден на ***г, с
адрес Турция, гр.Истанбул, притежаващ документ за самоличност № U
03662043/06.12.2011, на основание чл.18,ал.1 ВЗ е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 1000лв, за извършено нарушение
по чл.11а,ал.1 от ВЗ,вр.чл.2,ал.1,вр.чл.9,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на
МФ, както и на основание чл. 20,ал.1 ВЗ
е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на предмета на нарушението, а
именно: 11 700 евро и 2 300 щатски
долари (USD), подборно
описани в НП/пункт І-ви/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия