РЕШЕНИЕ
№ 2545
гр. С, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110112258 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от „Ф И” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.”Х И” №..., представлявано от Л К Д, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника В. П. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., че последната
дължи на ищеца следните суми, за които на 25.10.2019 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 59214/2019 г. по описа на СРС: сумата
от 460.91 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №.../18.11.2014 г.,
сключен между длъжника и "С К" ООД, вземането по който последното е прехвърлило на
заявителя с договор за цесия от 22.06.2016 г., ведно със законна лихва от 16.10.2019 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 134.95 лв. за периода от 15.10.2016 г.
до 03.09.2019 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между "С К" ООД и ответника е сключен договор за
кредит за 500.00 лв., която е следвало да бъде върната на 34 седмични вноски, като падежът
на последната е 14.07.2015 г.
В исковата молба ищецът се позовава на настъпил падеж на задължението с
настъпване на падежа на последната вноска. Доколкото, според ищеца, ответницата е
преустановила плащанията от 16.12.2014 г., от този момент тя дължи лихва за забава.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с
кредитната институция договор за цесия, с която последната му е прехвърлила вземането си
от ответника.
В срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен
представител, е депозирал такъв, с който оспорва исковете.
Ответникът оспорва исковете като от една страна твърди, че не са подкрепени с
надлежни доказателства. От друга се оспорва активната легитимация на ищеца като в тази
1
насока се твърди, че ответницата не е уведомена и не е дала съгласието си за извършената
цесия.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ответникът се представлява отназначения му от съда особен
представител, който поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
Ищецът взема писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 59214/2019 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 460.91 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем №.../18.11.2014 г., сключен между длъжника и "С К"
ООД, вземането по който последното е прехвърлило на заявителя с договор за цесия от
22.06.2016 г., ведно със законна лихва от 16.10.2019 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 415.60 лв. за периода от 16.12.2014 г. до 14.07.2015 г.,
обезщетение за забава в размер на 217.32 лв. за периода от 17.12.2014 г. до 03.09.2019 г.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен, за да му се връчи заповедта, на
основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя
да предяви вземанията си за установяване в исков процес.
Видно от приетото по делото като писмено доказателство кредитно досие на В. П.
Ф., последната на 18.11.2014 г. е депозирала пред „С К“ ООД молба за заем № 16541. На
ответницата е предоставен стандартен европейски формуляр с информация за условията по
кредита, за който кандидатства, като в същия е посочен ГПР от 49% и е предвидено
обезпечение на заема чрез издаване на ценна книга – запис на заповед. На 18.11.2014 г.
ответницата е сключила договор за паричен заем №... за сумата от 500.00 лв. със срок на
връщане 34 седмични вноски от по 16.77 лв. и падеж на задължението 14.07.2015 г. В чл.4,
ал.1 от договора е удостоверено получаването от заемателя на отпусната в заем сума.
Договорът е придружен с погасителен план, в който е индивидуализирана всяка една вноска
с падеж, размер и компоненти /главница, лихва, неустойка/.
На 22.06.2016 г. кредиторът по договора – „С К“ ООД е сключил с „Ф И“ ЕАД
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, като с Приложение № 1 към него са
прехвърлени множество вземания, сред които е посочено и процесното от ответника.
Цесията е потвърдена от цедента, за което е представено потвърждение, приложено на л.18
от делото. По делото е представено и прието като доказателство уведомително писмо до
ответницата за извършената цесия, което й е връчено лично на 11.10.2016 г. /л.24 от делото/.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от страна на
ответницата преди завеждане на делото са погасени 84.90 лв., с които са закрити изцяло
задълженията за 3 погасителни вноски. Посочено е, че последното плащане е извършено на
10.12.2014 г. Експертът е отразил в Приложение № 1 към заключението, че остатъчната
стойност на главницата е 460.91 лв., а дължимата лихва за забава за исковия период – 134.94
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
2
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочената главница в издадената по реда на чл.410
ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и иска е
предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
„С К“ ООД са се намирали в облигационни отношения по договор за паричен заем
№.../18.11.2014 г. Това обстоятелство, както и получаването на отпуснатата в заем сума не
са спорни.
По отношение активната материална легитимация на ищеца, следва да се отбележи,
че видно от представените с исковата молба писмени доказателства, на 22.06.2016 г. ищецът
и кредиторът на ответника са подписали договор за цесия, като в Приложение № 1 са
описали всички прехвърлени вземания, сред които е и процесното от ответницата. По
делото са представени доказателства за съобщаване на цесията на кредитополучателя с
писмо, изпратено с известие за доставяне, в което е отразена дата на получаването му лично
от ответника на 11.10.2016 г. /л.24 от делото/.
По съществото на претендираните вземания и с оглед задължението на съда по чл.7,
ал.3 от ГПК, следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на
регулация на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит.
В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и
чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В съдържанието му и
приложимите към него Общи условия по договор за заем и стандартен европейски
формуляр, са посочени чистата стойност на кредита – 500.00 лв.; годишният процент на
разходите – 49.00 % /който не надвишава пределните норми по чл.19, ал.4 от ЗПК/ и
годишния лихвен процент – 40.00 % и всички разходи, приложими към момента на
сключване на договора за кредит.
Видно от съдържанието на представения и неоспорен договор, изплащането на
предоставената в заем сума, е следвало да стане на 34 седмични вноски, всяка от които от
по 16.77 лв., платима във вторник, като крайният срок на договора е 14.07.2015 г.
Размерът на задълженията на ответника и в частност на претендираната в настоящето
производство главница се установява от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза. Последното е констатирало, че са направени само три вноски, с
които дължимата главница се е намалила до сумата от 460.91 лв.
Ето защо при тези данни и предвид липсата на ангажирани от ответника
доказателства, чиято е доказателствената тежест за установяване на положителния и изгоден
за него факт на извършено плащане, съдът следва да приеме, че той дължи по процесния
договор за кредит главница в размер на 460.91 лв.
Освен нея, ищецът претендира и лихва за забава, дължимостта на която е установена
в чл.7, ал.1 от договора. Размерът на това задължение се определя по реда на чл.86, ал.2 ЗЗД
вр. Постановление на Министерски съвет № 426 от 18.12.2014 г., а именно като сбор на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. С оглед на това, от датата на забавата –
17.12.2014 г., ответницата дължи лихва. В случая ищецът претендира такава от по-късен
момент, а именно от 15.10.2016 г. Нейният размер за исковия период с кроен момент
03.09.2019 г., съобразно направените от вищото лице изчисления, възлиза на 134.94 лв.
3
Във връзка с направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на
сумите по давност следва да се отбележи, че приложимата такава за претендираната
главница е 5 години, тъй като се касае за едно единно вземане, чието изпълнение е
разсрочено във времето /в този смисъл определение № 492 от 01.06.2022 г., постановено по
гр.д.№ 3858/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК, решение № 60118 от 15.10.2021 г.,
постановено по т.д.№ 2848/2019 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК и др./. В този смисъл
доколкото от падежа на задължението - 14.07.2015 г. /съобразно посоченото в погасителния
план/, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК – 16.10.2019 г., на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК, прекъсната
давността, не е изминал период от време по-дълъг от 5 години, задължението за главница не
е погасено по давност. Аналогични са фактите и по отношение претендираната лихва, за
която обаче приложима е кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
С оглед обстоятелството обаче, че заявлението, по което е образувано ч.гр.д.№ 59214/2019 г.
по описа на СРС, 128 състав, е подадено на 16.10.2019 г., то по давност се явява погасено
вземането на ищеца само за 15.10.2019 г. При тези данни съдът следва да определи размера
на същото по реда на чл.162 от ГПК. Съобразявайки общия размер на лихвата и периода, за
който тя се длъжи, съдът намира, че от 16.10.2016 г. до 03.09.2019 г. тя възлиза на 134.00 лв.
За разликата до пълния предявен размер от 134.95 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. От страна на
ищеца е направено изрично искане, като пълномощникът му е представил списък по чл.80
от ГПК, инкорпориран в молбата от 13.02.2023 г. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР
4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели
разноските и във воденото преди това заповедно такова. Вписаните в списъка на ищеца
разноски са реално извършени, но тази, касаещи предходно проведеното заповедно
производство следва да бъдат редуцирани, доколкото те са свързани с вземания, които не са
предявени за установяване в настоящето исково дело, а именно такива за възнаградителна
лихва и лихва за забава вразмер и за период над предявения в настоящия исков процес. Ето
защо следва да се приеме, че ищецът е направил разноски за държавна такса от общо 100.00
лв., за юрисконсултско възнаграждение от общо 190.00 лв., за депозит за изготвяне на ССчЕ
от 350.00 лв., и за възнаграждение на особен представител от 300.00 лв. От тях, съобразно
уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да се постави сумата от 938.50 лв.
Ответникът няма данни да е извършил разноски, нито пък претендира присъждане на
такива, поради което съдът не се произнася с решението си в тази част за него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. П. Ф., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Л бл...., че дължи на „Ф И” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.”Х И” №..., представлявано от Л К Д, следните суми, за които на 25.10.2019 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
59214/2019 г. по описа на СРС: сумата от 460.91 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем №.../18.11.2014 г., сключен между длъжника и "С К" ООД, вземането по който
последното е прехвърлило на заявителя с договор за цесия от 22.06.2016 г., ведно със
законна лихва от 16.10.2019 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава в размер на
134.00 лв. за периода от 16.10.2016 г. до 03.09.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 134.95 лв. и за
15.10.2019 г. като неоснователен.
4
ОСЪЖДА В. П. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., да заплати на „Ф И”
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Х И” №..., представлявано от Л К
Д, сумата от 938.50 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и
по ч.гр.д.№ 59214/2019 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
59214/2019 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5