№ 559
гр. Перник, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20221720105432 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от З. М. М.
ЕГН ********** гр.****** ул.******* ** И чрез адв.Д М. гр.*******
СРЕЩУ СТИК КРЕДИТ АД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.Шумен пл.Оборище № 13 Б и чрез адв.Х. Н. АК Разград.
С пр основание чл.26 ал.1 ЗЗД
Ищецът твърди, че на 09.05.2022 г. е сключил договор за потребителски
кредит №828803 с ответника в размер на 1000 лева, при 24 кредитни вноски,
ГЛП36%, ГПР 42.58 % и неустойка 0.9 % от стойността на усвоената сума за
всеки ден, през който е предоставено договореното обезпечение.
Съгласно ал.2 от чл.27 -неустойката се заплаща периодично заедно с всяка
погасителна вноска.
Начислена е общо неустойка 1953.44лв. на 24 вноски всяка добавена към
дължимата главница и лихва по Договора за кредит- така мес. погасителна
вноска общо става 145.45лв. / видно и от погасителен план/
Счита горепосочената клауза за нищожна на основание чл. 26. ал. 1 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави и при неспазване разпоредбите на чл.
11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Приема същата за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Открива несъответствие с чл. 33 ЗПК.
Излага правна аргументация в подкрепа на поддържаната теза като се
позовава на съдебна практика, постановена от ВКС, вкл. тълкувателна такава.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожна клаузата от Договора (чл. 27), вменяваща му
1
задължение за заплащане на неустойка.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Не оспорва изложените от ищеца факти относно сключването на
Договора, неговия предмет и условия. Съгласно процедурата по
кандидатстване за кредит, одобрението и отпускането му твърди, че
наличието на клауза за неустойка не задължава страната, която се ползва от
нея да я приложи.
По същество на спора намира предявения иск за неоснователен. Излага
правна аргументация в подкрепа на поддържаната теза като се позовава на
съдебна практика, постановена от ВКС и САС като подчертава, че така
уговорената клауза обезпечава непарично задължение. Твърди, че тези
условия (начисляване на неустойка в размер на 0,9% на ден) са известни на
ищеца, тъй като му е предоставена необходимата преддоговорна информация,
както и че същият е бил вече клиент на ответника. Счита, че процесната
клауза не противоречи на добрите нрави.
Позовава се и на съдебна практика, съгласно която прекомерността на
неустойка не води до недействителност на клаузата, а същата може да бъде
редуцирана по правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да
отхвърли изцяло исковата претенция.
Претендира разноски.
Предявен е НАСРЕЩЕН ИСК :
от СТИК КРЕДИТ АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.Шумен пл.Оборище № 13 Б и чрез адв.Х. Н. АК Разград
СРЕЩУ
З. М. М. ЕГН ********** гр.****** ул.******* **
И чрез адв.Д М. гр.*******
С пр.основание чл.211 ГПК-
Посочената да им заплати сумата 978.04лв. оставаща главница по
Договор за потребителски кредит от 09.05.2022 ведно със законната лихва от
постъпване на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата както и
сумата 447.96лв. договорна лихва върху главницата по същия договор.
Претендират и разноски по насрещния иск
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещния иск –
С оглед нищожността на Договора № 828803 от 09.05.2022г. / за което е
налице подробно становище / се прави възражение за прихващане на
заплатената от ищцата сума 435.56лв. като платена сума по главницата по
Договора
В случай, че се обяви Договора за действителен – прави се възражение
2
за прихващане на заплатената сума – за неустойка
Прави се възражение за прекомерност на разноските.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така
предявените искове.
Ответникът с писмена молба оспорва исковете и поддържа
възраженията си, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор , по който страните не спорят
относно сключването му и конкретните му разпоредби, включително обявено
за ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, се установява, че между
страните е налице облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за
връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване.
Съгласно раздел VIII от ОУ към Договора – потребителят следва да
предостави обезпечение. В случай, че това е поръчител, той трябва да
отговаря на конкретни условия - физическо лице, да е навършил 21 години, да
работи по безсрочен трудов договор от поне 12 м. Въведени са и
допълнителни критерии –минималният размер на осигурителния доход на
поръчителя да 1500,00 лева, трудовото му правоотношение при последния
работодател да е над 6 м., да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, да няма неплатени осигуровки, да няма задължения към други
банкови и финансови институции и др.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ (не чл. 27 както е посочено в ИМ) при
неизпълнение на това задължение, потребителят дължи неустойка в размер на
0,9% на ден от стойността на усвоената сума по кредита. Неустойката се
дължи за периода, в който не е предоставено обезпечението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, респективно чл. 22 ЗПК за
прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 46, ал. 1 от ОУ на договор за
потребителски кредит № 828803/09.05.2022 г.
Фактите по делото са безспорни. Предмет на делото е единствено
правният въпрос за валидността на клаузата от ОУ, предвиждаща задължение
за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на поръчител,
отговарящ на съответните критерии.
Макар и да не е налице конкретен спор за изпълнение на задължението
3
по процесната клауза съдът приема предявения иск за допустим по арг. от т. 1
на ТР 1/2018 от 07.03.2019 г. на ОСТК.
Предявеният иск е основателен.
Принципът на справедливостта изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес, а определянето на неустойка в размер на 0,9 % на
ден върху целия размер на кредита за неосигуряване на поръчител със
завидна кредитна история (съгласно конкретните договорни изисквания) за
сбора от отпуснатия кредит, възнаградителна лихва в цялост, както и
неустойки, без да се държи сметка за евентуално предсрочно погасяване е в
явно противоречие с добрите нрави - несанируем порок, визиран в чл. 26, ал.
1 ЗЗД.
Същевременно тази клауза недвусмислено попада в хипотезата на чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Задължението за обезпечаване на главното задължение е с вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за кредит, съобразно договореното.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката,
поради което настоящият състав намира, че тази клауза е нищожна.
В тази част процесният договор не е породил правно действие и
същата не се дължи, поради което предявеният иск следва да се уважи.
За да достигне до този извод съдът съобрази конкретните възражения на
ответника, които намира за неоснователни както и цитираната избирателно
съдебна практика.
Така например в посоченото от ответника решение, постановено по т.д.
№ 1214/2018 г. на ВКС, II, Т.О. се разглежда хипотеза, различна от
настоящата – неустойка за забава изпълнението на задължения за връщане на
главница и за забава изпълнението на задължението за заплащане на
възнаградителна лихва с настъпил падеж съгласно погасителен план в размер
на 0,06 % на ден върху главницата (15 пъти по – ниска от процесната и пряко
свързана с главното задължение), като е прието, че тази клауза е валидна.
В това решение е разгледана и клауза за неустойката от 15 % месечно
(0,5 % на ден – почти двойно по–ниска от процесната) върху лихвите,
неплатени на падежа, предвиден в погасителния план, като е прието, че „тази
неустойка излиза извън посочените функции на обезщетение за неизпълнение
и стимул за изпълнение. Така се формира размер на вземане, която води до
неоснователно разместване на парични средства извън целите на кредитната
дейност на банката. Обезщетението за неизпълнение, следва да е в рамките на
уговорените цели и да не създава нови задължения, които да правят
невъзможно погасяване на кредита“.
По предявения НАСРЕЩЕН ИСК :
4
Насрещният иск е допустим но неоснователен по следните причини
:
Сключеният между страните договор има белезите на договор за
потребителски кредит по чл.9 ал.1 ЗПК.
Към него са приложими и нормите на ЗЗП- за закрила срещу
неравноправно договаряне , както и Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съдът следи служебно, особено когато е нарушена норма предвидена в
закона и в обществен интерес
Налице е обща потребителска закрила на чл.146 ал.1 ЗЗП вр.чл.24 ЗПК,
а относно форма и съдържание – чл.22 ЗПК когато не са спазени условията на
чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, то при тези хипотези
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът е недействителен и на специалните основания на чл.22 ЗПК
вр.чл.11 ал.1 т.9 ЗПК- в случая е посочен ГПР-42.58% както и ГЛП 36
%.Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия
срок на кредита или е променлив.Освен това, липсва уточнение –какви
разходи се включват в посочения процент, какво точно се съдържа в 36%
ГЛП и как се изчисляват по отношение общия ГПР
Не може да се разбере реално как се формира ГПР, а това противоречи
на изискването за яснота по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК
В този смисъл е трайната съдебна практика- цитира се от ищцата
В погасителния план също липсва задължителната информация по ЗПК
и с оглед чл.11 ал.1 т.11 ЗПК
Не на последно място-под формата на насрещен иск не може да се
приеме, че е налице надлежно уведомление от дружеството към лицето за
настъпване предсрочна изискуемост на задължението по договора.
Следва да е налице нарочно уведомление по надлежен ред.
По уговорената неустойка:
Фактически това е договорна лихва, представляваща допълнителна
печалба на кредитора.
Това е така,доколкото, за да не възникне вземането за неустойка,
договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва
да се изпълнят в много кратък срок, а именно:при неосигуряване в 3 дневен
срок от датата на сключване на договора на обезпечение / банкова гаранция
или поръчителство/ .За три дни е невъзможно никоя банка да предостави
банкова гаранция нито да проучи състоянието на лицето.Другото условие –
доход 7 пъти над мин.РЗ / което е доход в размер близо 4500 лв./ - също е
необосновано да се търси поръчител с такива доходи.
Като краен извод – касае се не за дължима неустойка, а за вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихви, което е допълнителна
5
печалба за кредитора, освен лихвата.
В този смисъл е вече създадената съдебна практика, както и резултата
от преюдициалното запитване по дело С-453 / 10.
При недействителен договор се дължи връщане само на чистата
получена сума.
Ищцата е оспорила и клаузата за възнаградителна лихва, на същите
основания както и поради противоречие с добрите нрави.
Видно от доказателствата, ищцата е заплатила по процесния Договор за
потребителски кредит № 828803 от 09.05.2022 сумата 435.56лв., която сума
следва да бъде отчетена като платена по главницата – по договора -като до
09.05.2023г. когато е налице вноска от 52.37лв. е налице период от 5 месеца,
като при наличните постъпления по делото страната не доказва, вкл. и при
липсата на СИЕ по въпроса – как начислените суми се съотнасят към
главницата и лихвата по кредита, при положение, че са „ разхвърляни“ по
всяка месечна вноска – в тази насока е и наличната съдебна практика.
При това положение съдът ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск
като неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърлянето на насрещния иск, възражението за прихващане
следва да се остави без разглеждане.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото
на чл. 78, ал. 1 такива следва да бъдат присъдени съобразно изхода от спора.
Д.такса 78.20лв. за образуване на делото е внесено от адв.Д.Милев
Претендирано възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на еднолично
адвокатско дружество „Димитър Милев“, Булстат *********, в размер 600
лева с ДДС.
Това възнаграждение се определя от съда съгласно чл. 38, ла. 2 ЗА.
Съдът като прецени фактическа и правна сложност по делото, че
същото е приключило в рамките на няколко заседания, с отговор по
предявения Насрещен иск и с възраженията за прихващане, счита
възнаграждението в размер на 600 лева с ДДС за адекватно.Налице са
доказателства за регистрация на адв. Милев по ДДС
Поискано е присъждане на адв.възнаграждение за защита по насрещния
иск на осн. цл.38 ал.1 т.3 пр.2 от З АДв с ДДС- което съдът следва да уважи, и
няма възможност за редуциране, поради факта, че се дължи по чл.38 З
Адв.Поради това и присъжда размер 600лв. с ДДС и по това перо.
При този изход от спора ответникът е няма право на разноски.
6
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по договор за потребителски кредит
№ 828803/09.05.2022 г., сключен между З. М. М. ЕГН ********** гр.******
ул.******* ** и чрез адв.Д М. гр.*******, срещу СТИК КРЕДИТ АД с ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр.Шумен пл.Оборище № 13 Б и
чрез адв.Х. Н. АК Разград на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че
чл.27ал.1 - за неустойка, която се заплаща периодично заедно с всяка
погасителна вноска / и начислена общо неустойка 1953.44лв. на 24 вноски
всяка добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит-
формираща мес. погасителна вноска общо 145.45лв. /, ЧЕ ПОСОЧЕНАТА
КЛАУЗА е нищожна на основание чл. 26. ал. 1 ЗЗД поради противоречие
с добрите нрави и при неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4
ЗПК, както и приема същата за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1
ЗЗП намираща се в несъответствие с чл. 24 и 33 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения НАСРЕЩЕН
ИСК от СТИК КРЕДИТ АД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.Шумен пл.Оборище № 13 Б и чрез адв.Х. Н. АК Разград
СРЕЩУ З. М. М. ЕГН ********** гр.****** ул.******* ** И чрез адв.Д М.
гр.*******
С пр.основание чл.211 ГПК-да бъде осъдена З. М. М. ЕГН **********
Да им заплати сумата 978.04лв. оставаща главница по Договор за
потребителски кредит от 09.05.2022 ведно със законната лихва от постъпване
на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата както и сумата
447.96лв. договорна лихва върху главницата по същия договор.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение за прихващане - на
заплатената от ищцата сума 435.56лв. като платена сума по главницата по
Договора
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА „Стик -
кредит“ АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Димитър
Милев“, Булстат ********* сума 78.20лв. внесена от адв.Милев д.такса
както и
Сумата в размер 600 лева с ДДС по уважения главен иск, разноски за
оказаната безплатна правна помощ и
Сумата в размер 600 лева с ДДС по защита по предявения насрещен
иск , разноски за оказаната безплатна правна помощ
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Перник.
7
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8