Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Д., 17.02.2021
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА П.
при секретаря Здравка Й., като
разгледа докладваното от съдия П. гражданско
дело № 519 по описа на ДРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:
Производството е образувано по повод искова молба
на И.А.И. с ЕГН ********** ***, с която срещу „Албена” АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: с. О., общ. к.к. А. – административна сграда е
предявен иск по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.49 във връзка
с чл.45 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представ***ща стойността
на причинените неимуществени вреди (претърпените болки и страдания) в резултат
на настъпила на ***г. трудова злополука, възникнала на територията на курортен
комплекс „Албена“ в района на ресторант „***“, призната за такава съгласно
Разпореждане №51042445 от 23.08.***г. на ТП – Д. на НОИ, при която на ищеца са
причинени следните телесни увреждания - фрактура на пета метакарпална кост на ***
ръка, представ***ща счупване на пета предкиткова /метакарпална/ кост на ***та
ръка, ведно със законна лихва върху главницата, считано от ***г. до
окончателното й изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение на осн. чл.
38, ал.2 от ЗА.
Претендираните от ищеца права произтичат от
следните обстоятелства:
С трудов договор №*** от ***г. И.А.И. е назначен на
работа на длъжност ***ресторант. В чл.4.1 от цитирания договор е определено и
мястото за работа, а именно: КК „Албена“, „*** ***“, „Управление на ***“, „***“,
„комплекс ***“, „ресторанти *** и *** - ***“, „ресторант *** - ***“. Трудовият
договор е сключен за срок до завършване на определената работа - приключване на
туристическия сезон ***г. в обекта. Със заповед №3436/7.10.***г. трудов договор
№***/ ***г. е прекратен на основание чл.325, ал. 1, т.4 от КТ.
Съгласно длъжностна характеристика, неразделна част
от посочения трудов договор, като служител на длъжността „***ресторант“
обобщеното описание на работата, която следва да извършва И.А.И. е: товаро -
разтоварна и преносна дейност на стоки и материали, а трудовите задачи и
задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността са: да помага при
извършване на ремонтни дейности; да докладва при нередности на иконома; да
поддържа хигиената и почиства стопанския двор; да подрежда, сортира и товари
стока, препарати и консумативи; да поддържа и почиства стопанския двор,
хладилните помещения и сметището; да извършва товаро - разтоварна дейност в
присъствието на иконом и главен готвач; да подрежда, сортира и товари амбалаж;
в случай на необходимост да поема задължения и отговорности и на други
длъжностни лица от персонала.
При
трудова злополука възникнала на ***г. на територията на курортен комплекс
„Албена“ в района на ресторант „***“ са причинени телесни увреждания на ищеца И.А.И..
На ***г. И.А.И. е бил на работа - дневна смяна,
заедно с Н.М.И., също ***в ресторанти „***“. Около ***часа, докато пренася
стоки и материали, галони за вода с вместимост 19л, представ***щи туби от
поликарбонат за многократна употреба, един галон пада върху ***та му ръка и я
премазва и уврежда.
Вследствие на настъпилата трудова злополука И.А.И.
е получил значителни травматични увреждания на ***та си ръка - фрактура на пета
метакарпална кост на *** ръка, представ***ща счупване на пета предкиткова
/метакарпална/ кост на ***та ръка. Счупването на костта е довело до трайно
затруднение хватателната функция на ***та ръка, а вследствие на претърпяната
трудова злополука се наблюдава и известно скъсяване по дължина на пети пръст на
ръката.
В деня на инцидента, но едва след приключването на
работния ден, поради липсата на осигурен транспорт, И.А.И. е постъпил в
Спешното отделение към „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д“ АД. Приет
е във влошено състояние и се е нуждаел от високоспециализирана дейност.
Назначена му е консултация с ортопед. По време па прегледа е установена леко
изразена палпаторна болка и оток в областта на 5 МКФ на *** ръка, а ръката е
била с нормален съдов и неврологичен статус. Налага се прилагане на гипсова
превръзка, заради фрактурата на .***та ръка, за да се обездвижи /имобилизира/
увредения участък.
След претърпяната трудова злополука пострадалият е
търпял и все още търпи значителни ежедневни физически и психически болки и
страдания. Трудовата злополука на ***г. и нанесените телесни увреждания на
ищеца са довели до временна неработоспособност с обща продължителност от 60
дни.
При проведения първоначален преглед на пострадалия
на ***г., лекарят специалист - ортопед- травматолог е приключил прегледа с
мнение за разрешаване на непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност
за период от 30 дни. Приложена му е гипсова имобилизация.
При проведеният на ***г. преглед е извършена
контролна графия и е установена дислокация без данни за пълна консолидация.
Пострадалият отново е насочен към АКК за продължаване на отпуска поради
временна неработоспособност с още 30 дни. По отношение на получената фрактура е
приложена гипсова имобилизация за още 14 дни.
При проведен последващ преглед на 03.10.***г.
контролната графия показва, че е установена дислокация без данни за пълна
консолидация, както и скъсяване на 5-ти лъч на *** длан.
От датата на злополуката до настоящия момент ищецът
търпи ежедневни болки и страдания с висок интензитет. Същият е в невъзможност
да си служи с ***та ръка, която след инцидента е със затруднена основна
функция, а именно хватателната. И.А.И. страда от силни болки в областта на
травмата, често усеща изтръпване на пръстите и намалена чувствителност на
кожата на пръстите и дланта. Състоянието на ***та ръка създава изключителни
неудобства на ищеца, тъй като затруднява способността му да се грижи сам за
всички свои ежедневни нужди от битов характер. Пострадалият се е нуждаел от
чужда помощ при всички действия, изискващи повдигане на левия горен крайник -
къпане, обличане и т.н. Лечението обуславя необходимост от ежедневен прием на
лекарства и посещаване на рехабилитация, нужна е и оперативна намеса, разходите
за които са непосилни за И.А.И.. Болките в ***та ръка пораждат необходимостта
от ежедневна употреба на силни болкоуспокоителни.
Безспорно е, че травматичните увреждания, стресът
от преживяното и трудностите, които е търпял и търпи ищецът, са дали негативно
отражение на общото му физическо и душевно състояние. Наред с болките и
страданията, И.А.И. търпи и вреди, свързани с временната загуба на
работоспособност, тъй като няма доходи, с които да издържа себе си и
семейството си. Към настоящият момент лечението и възстановителният процес все
още не са приключили и няма прогнози дали ***та ръка на пострадалия ще възвърне
напълно или частично хватателната си функция, което сериозно се е отразило на
психичното състояние на ищеца. Притеснението от възможността да не може да си
служи и занапред с ***та си ръка и да не бъде пълноценен и работоспособен човек
се е отразило негативно на поведението и ежедневието на пострадалия, същият има
проблеми със съня, изпаднал е в отчаяние и депресия. Преди злополуката И.А.И.
не се е плашел от физическа работа, а към настоящия момент е в невъзможност да
се справя с каквато и да е физическа работа, не може да върши работата, на
която е разчитал, което обстоятелство е насадило трайно чувство на безизходица
и отчаяние у пострадалия.
Във връзка с настъпилата трудова злополука
работодателят „АЛБЕНА“ АД, е подал пред НОИ декларация вх.№5101 -24-41 от
12.08.***г., като в резултат е издадено Разпореждане №51042445 от 23.08.***г.
на ТП – Д. на НОИ, с което на основание чл.60, ал. 1 от КСО, злополуката, която
ищецът е претърпял, е призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
По изложените съображения, ищецът счита, че на
основание чл.200, ал. 1 от КТ, ответникът му дължи обезщетение от 25 000 лева
за претърпените от него болки и страдания, пряка и непосредствена последица от
претърпяната на ***г. трудова злополука.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за неоснователността на
предявения иск. Възраженията на ответника „Албена” АД произтичат от
следните обстоятелства: Претендираното обезщетение от 25 000 лв., ведно със
законна лихва от ***г. до окончателното му плащане, е в изключително завишен
размер, който не отговаря на критерия за справедливост.
Ответното дружество не оспорва факта на
съществувалото между страните трудово
правоотношение, възникнало на ***г. от трудов договор № ***/***г. за длъжността
„общ работник" в к.к.Албена, комплекс „***“, и прекратено на ***г. със
Заповед № 3436/07.10.***г. на изпълнителния директор на ответното дружество.
Признава и факта на трудовата злополука, станала на ***г.
Твърди се, че злополуката е настъпила по следния
начин: Ищецът И.А.И. е пренасял заедно с работника Н.М.Д. натоварени на количка
галони с вода, предназначени за зареждане на бара на ресторант „***“. Според
обясненията на Н.Д., при транспортирането галоните с вода се разлюляли и са
почнали да се изпълзват. Д. е предупредил ищеца да се дръпне и да се отдалечи
от количката с водата. Ищецът също е видял, че галоните се изплъзват, но
въпреки това е посегнал да ги хване и задържи. В резултат на неуспешния му опит
галон с 20 л. вода го е ударил по ***та ръка. Ударът е причинил травматично
увреждане - фрактура на пета метакарпална кост на *** ръка. Невярни са
изнесените в исковата молба твърдения, че ищецът е получил лекарска помощ едва
след приключване на работния ден, когато е постъпил в спешното отделение на
„МБАЛ – Д.“ АД. Злополуката е съобщена веднага на управителя на ресторанта.
Веднага е оказано съдействие, като пострадалият е откаран в спешния кабинет на
МЦ „Медика Албена“ ЕАД, където му е дадена първа помощ. Това било документирано
в Протокола за разследване на трудова злополука от ***г.
Работодателят оспорва интензитета на болките и
страданията, описани от ищеца като настъпили в следствие на злополуката.
Оспорва се претендирания размер на обезщетението като изключително завишен и не
съответстващ на критерия за справедливост в чл.52 от ЗЗД. На ***г. „Албена“ АД
получило писмено предложение от ищеца за обезщетение от 10 000 лева.
Отговорността на работодателя следва да бъде
намалена на основание чл.201, ал.2 от КТ, тъй като пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, тъй като е допуснал груба небрежност - с поведението си е
допринесъл за получената травма. Увреждането на ***та му ръка не би настъпило,
ако той беше проявил необходимата грижа и внимание. Чрез необмисления акт да
задържи галоните с вода върху количката в момент, в който те се люлеят и е
очевидно, че ще паднат, ищецът е абдикирал от елементарната отговорност за
своето здраве и сам е допринесъл за настъпилото увреждане. Той не е извършвал
за първи път товаро- разтоварна дейност и не е транспортирал за първи път по
този начин вода, поради което е могъл и е следвало да съобрази, че може да се
удари, ако пренасяният тежък товар падне върху него. Освен това, той не е
положил необходимата грижа като не се е отдалечил от количката, след като
колегата му е казал да го направи. Ако беше го направил, падналият галон изобщо
нямаше да го удари. Проявеното нехайство и груба небрежност при изпълнението на
възложената работа е основание за нама***не на размера на търсеното
обезщетение.
Обезщетението, което се дължи от работодателя,
съгласно чл.200, ал.З от КТ, представ*** разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. Ищецът е получил обезщетение за
временна нетруспособност в периода от ***г. до ***г. и от ***г. до ***г. по болнични
листи № *** и ***, издадени от „МЦ Вива
Феникс“ ООД, гр.Д.. Платеното обезщетение следва да се съобрази при определяне
на сумата по чл.200 от КТ, дължима от работодателя.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез
процесуален представител, поддържа исковата молба. В предоставения от съда срок
депозира писмена защита, в която излага твърдения, че по делото ответното
дружество не установи твърдяната груба небрежност във връзка с релевираното
възражение по чл. 201, ал.2 от КТ. Сочи се, че и към настоящия момент И. И.
продължава да търпи физически и психически травми от злополуката.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез
процесуален представител, поддържа подадения отговор на исковата молба.
Депозира в срок писмена защита, с която поддържа твърденията си, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука и
настъпилите от нея вреди като е допуснал груба небрежност при изпълнението на
работата, като този извод следва от
показанията на свидетеля Н.М.Д., очевидец на злополуката, който заедно с ищеца
е пренасял галоните с вода. Свидетелят предупредил И. И. да се отдръпне от
галоните с вода, но последният не го
послушал. Вместо да обърне внимание на това предупреждение и да се отдалечи от
количката, ищецът посегнал да хване и да задържи галоните, поради което е
настъпил ударът, причинил травмата на ***та му ръка. Видно е, че с
това свое поведение ищецът е допринесъл за получената травма. Това увреждане
нямаше да настъпи, ако той беше проявил най-обикновената грижа, внимание и
инстинкт за самосъхранение. Чрез предприетия необмислен акт да задържи падащия
от количката товар с очевидно голяма тежест, ищецът е абдикирал от елементарната
отговорност за своето здраве, като това е основание по чл.201, ал.2 от КТ за
нама***не отговорността на ответника –работодател. По делото
се установи се, че ищецът е получил инструктаж за изпълняваната работа. Никъде обаче
в исковата молба не е направено твърдение, че ищецът не е получил дължимия
инструктаж за изпълняваната работа или че в този инструктаж е имало пропуски.
Такова уточнително твърдение ищецът не е направил и в първото заседание по
делото. След като И. И. не е въвел тези
факти като предмет на доказване по делото, то не е налице основание съдът да
изследва въпроса дали ищецът е бил инструктиран. Акцентира се, че претьрпяните
от ищеца болки и страдания са били по- сериозни в момента на злополуката, след
което те са намалели, като търпяните от ищеца в момента болки и страдания не са
пряк резултат от самата злополука. Този извод следва от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, в което е посочено, че на пострадалия е
предложена оперативна интервенция, която той е отказал. Този отказ е
документиран във всички цитирани амбулаторни листи, в които лекуващият ортопед
е записал: "предложено оперативно лечение — отказал", след което е
добавил, че на пациента е направена „гипсова имобилизация". Вещото лице
д-р Д. потвърди пред съда своето заключение, че ако оперативната инвервенция не
е била отказана, а е била извършена, тогава хватателната способност на ръката
би се подобрила. Но тъй като не е направена, пострадалата ръка е имобилизирана
само с гипсова шина. В резултат на това е останала налична дислокация
(разместване на фрагментите) и непълна консолидация. Експертизата
не прогнозира задълбочаване на проблема с хватателната функция на ръката, а
прогнозира леко ограничаване. Това са вреди - болки и страдания, които са
следствие от решението на ищеца да откаже предлаганата му операция, в резултат
на което е останала описаната от вещото лице непълна консолидация на
фрагментите, разместени при удара. Ето защо ищецът няма основание да претендира
от ответника обезщетяването на тези вреди. Той има право да претендира от него само
обезщетяването на неимущетвените вреди, които е изпитал по времето на самата
злополука, а именно: внезапния стрес от удара на галона върху ръката му,
внезапната и силна болка при удара, последвалите страдания до момента на
диагностицирането. Но от момента, в който ищецът е отказал предложената му от
ортопеда операция, отговорността на ответника като работодател се
преустановява. Отговорността на работодателя, според ответника, не може да се ангажира за неимуществените
вреди, които ищецът търпи вследствие на неговото собствено решение да не доведе
докрай оздравителния процес на травмираната ръка, възможен при оперативно
лечение. Настъпилите след ***г. вреди на ищеца не са в причинна връзка от
самата злополука, а са последица именно от това здравословно състояние на
ищеца, което е факт след свалянето на гипса и отказаната операция.
Отговорността на ответника по чл.200 от КТ следва да обхване само
неимуществените вреди, настъпили в периода от ***г. до ***г., т.е. от момента
на самата злополука до момента на отказа от оперативна интервенция. Сочи се, че преди да заведе настоящия иск
пострадалият ищец е претендирал по-малък размер на обезщетение от исковия, а
именно – отправил е искане за обезщетение от 10 000 лева. Въз основа на
изложеното, се моли съдът да постанови решение, като определи справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили от трудовата злополука в
периода от ***г. до ***г. Настоява се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, сързамерно на отхвърлената част от иска.
Д.кият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбите чл. 200 от КТ във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл.49 във връзка с чл.45
от ЗЗД.
Ответникът е направил следните възражения: по чл.
201, ал. 2 от КТ за нама***не на отговорността поради проявена от ищеца груба
небрежност; по чл. 200, ал. 3 от КТ за нама***не на дължимото обезщетение с
изплатеното на ищеца обезщетение за временна нетруспособност в периода от ***г.
до ***г. и от ***г. до ***г. по болнични листи № *** и № ***, издадени от „МЦ
Вива Феникс“ ООД, гр.Д..
Искът е
предявен от и против надлежна страна, поради което същият е допустим.
По делото не е спорно, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от
***г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „***ресторант”. Не се
спори също, че на ***г. ищецът е претърпял описаното в исковата молба
увреждане, квалифицирано като трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО с разпореждане № 5104245 от 23.08.***.г,
на длъжностното лице при НОИ, ТП – Д.. Няма данни разпореждането да е обжалвано
от страните по реда на чл.117 от КСО, респ. влязло е в сила. Разпореждането има
характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука и представ*** официален удостоверителен документ по смисъла
на чл. 179, ал.1 от ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата
злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 от КТ. В мотивната
част на разпореждането е посочено, че внезапното увреждане на здравето на
пострадалия, изразяващо се в счупване на метакарпална кост, е настъпило по
повод на извършваната работа, при
действия, които са причинно свързани с нея.
От представената от делото медицинска документация
(амбулаторни и болнични листове,) се установява, че за времето от ***г. до ***г.
ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност. Видно от амбулаторен лист №***/***г. – л. 13 от делото на
ищеца е предложено оперативно лечение, но същият е отказал; лекуващият лекар е
посочил , че в ***та ръка на пострадилия е налице леко изразена палпаторна
болка и оток .
Със заповед №3436/07.10.***г. на изп. директор на
„Албена“ АД трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.
325, ал.1, т.4 от КТ.
Според заключението на вещото лице д-р Д.Д.,
обсъдил представената по делото медицинска документация и извършил личен
преглед на ищеца, при настъпилият инцидент на *** г. пострадалият И. ***И. е
получил следните травматични увреждания: - счупване на пета предкиткова /метакарпална/
кост на ***та ръка. Установените увреждания са резултат на удар с или
върху твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, както се
сочи в исковата молба/ страните не са формирали спор относно настъпилите
увреждания/. Констатирано е, че счупването на пета метакарпална кост на ***та
ръка е довело до трайно затруднение хватателната функция на ***та ръка за
период от около 2-3 месеца. Експертът е установил, че в конкретният случай на пострадалия е била
предложена оперативна интервенция, която той отказал /факт, изрично признат и
от ищеца в последното по делото съдебно заседание / и ръката е била имобилизирана с гипсова
шина. Според експерта е налице дислокация/разместване на фрагментите и не пълна
консолидация , поради което ще е налице ограничаване на хватателната
фунция и наличие на болеви синдром. При
изслушването си др. Д. заявява, че при операция /т.нар. кръвно разместване/,
фрагментите на ръката на ищеца ще се стабилизират и имобилизират, т.е. те ще
зарастнат напълно. Пояснява, че при подобни счупвания, с или без операция, има болки около месец, месец и половина.
Съдът изцяло кредитира заключението на
съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, като пълно, обективно
и компетентно изготвено, кореспондиращо и с останалите писмени и гласни
доказателства по делото.
По искане на ищеца по делото са
събрани гласни доказателства, като е
разпитан водения от него свидетели Л. А. Й. (негова сестра) , поради което нейните показания на основание чл. 172 от ГПК следва
да се ценят в съвкупност с всички останали доказателства, с оглед нейното евентуално
пристрастие.
Свид. Й. споделя, че брат й я посетил в дома й на ***г.
с гипсирана *** ръка. Бил с големи болки. Разказал й за инцидента. Бил с гипс
месец и половина. След като гипсът бил свален,
кутрето на ***та му ръка било скъсено. След злополуката Ив. И. приемал
обезбо***щи лекарства и медикаменти за калциране на костите. Във връзка с
инцидента не е постъпвал в болница, лекувал се е вкъщи. След махането на гипса,
в период от около 3-4 месеца ръката на ищеца била надута, много го боляла и той
изобщо не можел да си движи лявото кутре. В ежедневието бил подпомаган от
съпругата си. И до сегашния момент И.И. търпял болки , а при промяна на времето
те били адски. Не можел да свива кутрето си, както и да захваща. След инцидента
не можел да сее зеленчуци в градината си на село, нощно време не можел да спи
от болки, сънувал случилото се. След злополуката трудно си намерил работа,
никой не искал да го наеме заради проблема с ***та ръка, с която не можел да
извършва физически труд. Едва месец февруари следващата година го наели като
пазач,но И. бил недоволен, тъй като заплатата му била малка. След инцидента
станал изнервен, напрегнат и избухлив, крещял за нищо.
По искане на ищеца е разпитан и
свидетелят Н.М.Д., който споделя, че заедно с И. са работили през ***г. в к.к.
Албена, в х-л ***. Очевидец е на случилото се на ***г. След започване на
работни ден с количка трябвало заедно с ищеца да доставят до ресторанта на х-л ***
галони с вода. Двамата бутали количка с гумени колела с наредени на нея галони
с вода, когато единият галон тръгнал да пада. На мястото на инцидента имало
грапави плочки, количката се тресяла. Когато галонът тръгнал да пада, И. се
опитал да го хване , при което пострадал. Свидетелят му извикал „Недей“ , но
въпреки това И. се опитал да задържи галона. Първоначално ищецът казал, че нищо
му няма, после се оплакал от болки в пръста. Свидетелят споделя, че галоните с
вода до ресторанта винаги се носили с количка, която се бута от двама души.
Установи се от приетите по делото писмени
доказателства, както и от неоспорената от страните съдебно-почеркова експертиза,
че на ищеца е бил проведен инструктаж за здравословни и безоспасни условия на
труд.
Налице са предпоставките по чл. 200,
ал. 1 от КТ, който предвижда, че за вреди от трудова злополука, причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Отговорността на работодателя при настъпила трудова злополука
е обективна, безвиновна и се носи независимо от това дали негов служител е
действал виновно или не, тъй като е израз на риска, възложен върху него именно
в това му качество и като адресат на задължението да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд. При настъпило увреждане от трудова злополука за
работодателя възниква задължение за обезщетение прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
Справедливостта като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател; поради това и не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на обстоятелства с обективни характеристики. При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят. Такива факти са характерът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на
здравето, морални страдания, осакатявания, загрозявания, продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните
последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа
конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се
постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще
болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука.
В разглеждания случай при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на критерия за
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да се отчетат
следните обстоятелства: Ищецът е в
трудоспособна възраст. В резултат на злополуката на ***г. същият е получил счупване на пета предкиткова /метакарпална/
кост на ***та ръка, за период от 60 дни е бил в отпуск поради временна
неработоспособност, приемал е обезбо***щи. Свидетелката Й. сочи, че в
ежедневието си И. е бил подпомаган от съпругата си. В резултат на увреждането И.И.
е търпял на първо място физически болки и страдания, свързани с препърпяното
счупване. Това са болки и страдания, търпени непосредствено след инцидента.
Според др. Д. при подобни счупвания, с или без операция, има физически болки около месец, месец и
половина.
Към настоящия момент не е налице пълно
възстановяване на физическото здраве на пострадалия поради дислокация/разместване
на фрагментите и не пълна консолидация. Налице е ограничаване на хватателната
фунция и болеви синдром. Установи се по
безспорен начин, че веднага след злополуката на ищеца му е предложена операция,
но същият е отказал, като според др. Д. операцията би довела до пълно
зарастване на ръката /обстоятелство, което не е оспорено от ищеца/. По делото
не е спорно, че и към настоящия момент ищецът търпи болки и не може пълноценно
да използва ръката си. От показанията на свидетелката Йорк, които съдът
кредитира като компетентни и обективни, кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, се установи, че инциденът се е отразил на психиката на
пострадалия – И. станал изнервен и напрегнат.
Съдът намира за основателни наведените от
дружеството работодател възражения, че същият
не може да се ангажира за неимуществените вреди, които ищецът търпи
вследствие на неговото собствено решение да не доведе докрай оздравителния
процес на травмираната ръка, възможен при оперативно лечение . Липсват
доказателства, а и твърдения в исковата молба, че операцията би била
противопоказна за ищеца. Релевирано е възражение, че за операцията били
необходими непосилни за ищеца средства, което не е подкрепено от доказателства.
Към момента на злополуката ищецът е работил по трудов договор, съответно е бил
здравноосигурен.
Съобразявайки всички посочени обстоятелства, вкл. и
социално-икономическата обстановка в страната, при условията на чл.52 от ЗЗД,
съдът намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на 4000 лв. На ищеца е причинено телесно увреждане,
което несъмнено е свързано с физическо страдание; увреждането е на ***та ръка,
която не е водеща при ищеца; нарушен е бил нормалния ритъм на живот на ищеца.
От данните по делото може да се направи извод, че е затруднена хватателната, но
не и двигателната функция на ръката. Отказът обаче от оперативно лечение се е
отразило на общия оздравителен процес по начин И. да не се възстави напълно.
Налице са предпоставките за
разглеждане на възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ, наведено
от ответното дружество.
Отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност може да доведе до нама***не на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той
не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност.
От доказателствата по делото не се установява, работникът да е проявил груба небрежност по отношение на
собственото си здраве, независимо че е бил предупреден от свой колега, че
единият галон с вода ще падне. Дори и да се приемат че са налице сочените от
ответника нарушения от страна на работника , същите не представ***т груба небрежност. Всяко
действие на работника в нарушение на съответните правила представ***
груба небрежност. Небрежността като понятие в гражданското право представ***
поведение, свързано с неполагането на дължимата грижа. Поради това работникът
проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна обстановка. В процесния случай такова
поведение не е установено. От данните по делото се установява, че е налице
случайно събитие , което е довело до
трудова злополука.
В конкретния случай не е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 201, ал.2 КТ от страна на ищеца. Възражението на ответника в
този смисъл е неоснователно.
По възражението за приспадане по чл. 200, ал. 3 от КТ:
Съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
С отговора на исковата молба ответникът е посочил
като възражение, че работникът е получил обезщетение за намалената
работостпособност, което съдът квалифицира като възражение за приспадане от
определеното обезщетение на сумата, представ***ща заплатено на ищеца
обезщетение по държавно и доброволно обществено осигуряване.
В тази връзка не са събрани писмени доказателства,
въпреки че с доклада по чл. 146 от ГПК съдът изрично е указал на работодателя ,
че не сочи доказателства за твърденията си.
Настоящият съдебен състав намира възражението за
неоснователно. Действително текстът на чл. 200, ал. 3 от КТ провокира полемики.
Налице е обаче задължителна съдебна практика, че чл. 200 ал. 3 от КТ има друго
приложение и то е свързано със задължението на работодателя да обезщети една
имуществена вреда /каквато в случая не се претендира/. Тази вреда се изразява в
разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и отпусното след това обезщетение. В този случай имуществената
вреда /пропусната полза/, която се дължи от работодателя се изразява в
разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото обезщетение
за временна нетрудоспособност или пенсия /решение №492/19.7.2010 г. по гр. д.
№1114/2009 г. на ВКС, III г. о., и решение №548/06.12.2010 г. по гр. д.
№1119/2009 г. на ВКС, III г. о./. Приема се, че вредата трябва да се търси като
разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би
получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/или пенсията по
общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има
причинно-следствена връзка /така решение № 119 от 12.07.2013 г. по гр. д. №
675/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получавал
социални помощи или обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те
обезщетяват загубен доход, но не репарират причинени неимуществени вреди.
По изложените съображения
предявеният иск се явява основателен до размера от 4000 лв., като за горницата
над тази сума до предявения размер от 25000 лева подлежи на отхвърляне. На ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 4 000 лв. от датата на
настъпване на трудовата злополука /***г./ до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по
производството:
На основание чл. 78 , ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83
, ал. 1 , т. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, съразмерно с уважената част от иска, дължимата
държавна такса за производството в размер на 160 лева и направените от бюджета
на съда разноски за възнаграждение на вещите лица в размер на 72 лева .
Ищецът
претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза
на техния процесуален представител на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на
1536 лева .
Предвид изхода на спора в полза на упълномощения от
ищцовата страна адвокат следва да се присъди възнаграждение в общ размер от
710 лева, определено по реда на чл. 7, ал.1, т.2 и чл.
7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислено въз основа на фактическата и правна сложност на
делото и броя на проведените открити съдебни заседания /четири/ . По делото не е
представен акт за регистрация на адвокатското дружество, поело защитата на
ищеца, по ЗДДС.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1536 /1280 лева
данъчна основа и 256 лева ДДС/, като по делото са представени доказателства за
реалното му заплащането му по банков път – л. 131 от делото. Наведеното от
ищеца възражение по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно. Така адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до минимално предвидения размер от 710 лева,
определено по реда на чл. 7, ал.1, т.2 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено
въз основа на фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените
открити съдебни заседания /четири/. По съразмерност, съобразно отхвърлената
част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение
от 1075,20 лева, ведно с ДДС от 215,04 лева или общо 1290,24 лева.
Така мотивиран, Д.кият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА,
на осн. чл.200, ал.1 от КТ във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД,
„Албена” АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: с. О., общ. к.к. Албена – административна
сграда ДА ЗАПЛАТИ на И.А.И. с ЕГН **********
***,сумата от 4000 лева /четири хиляди/
лева, представ***ща стойността на причинените неимуществени вреди (претърпените
болки и страдания) в резултат на настъпила на ***г. трудова злополука,
възникнала на територията на курортен комплекс „Албена“ в района на ресторант „***“,
призната за такава съгласно Разпореждане №51042445 от 23.08.***г. на ТП - Д. на
НОИ, при която на ищеца са причинени следните телесни увреждания - фрактура на
пета метакарпална кост на *** ръка, представ***ща счупване на пета предкиткова
/метакарпална/ кост на ***та ръка, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от ***г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до предявения размер от
25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА
„Албена” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. О.,
общ. к.к. Албена – административна сграда ,
ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83 , ал. 1 , т.
1 от ГПК, в полза на Държавата по бюджетната сметка на Д.кия районен съд
държавна такса от 160 /сто и шестдесет /
лева и сумата от 72 /седемдесет и
два/ лева – възнаграждения за вещи лица,
ОСЪЖДА
Албена” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. О., общ. к.к.
Албена – административна сграда , ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат В.Й.З. с ЕГН **********
, със служебен адрес: ***, офис ***от АК – гр. Д., с рег. № от Единния
адвокатски регистър ***, сумата от 710 /седемстотин и десет/ лева,
представ***ща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.А.И. с ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ на„Албена” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. О., общ.
к.к. Албена – административна сграда адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС в размер на 1290,24 лева /хиляда двеста и деветдесет лева и 0,24 ст./ на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :