РЕШЕНИЕ

№ 369

гр.Бургас, 28.02.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 04 февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря С.Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2420 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е С.А.Х. ЕГН:********** с адрес *** 9. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Д.Я.от АК Бургас.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП София. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Е.Т..

Предмет на оспорване е ревизионен акт № Р-01000217006120-091-001/25.04.2018г., издаден от Г.П.– началник сектор (възложил ревизията) и Д.Ж.– главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), двете органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта на ревизионния акт, с която на жалбоподателя е определен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, както следва :

- за 2013г. – главница 3 740лв. и лихва 1 514.16лв.;

- за 2014г. – главница 1 089лв. и лихва 330.23лв.

Оплакванията на жалбоподателя могат да се обобщят с несъгласие с изводите на органите по приходите, сочещи наличие на доходи за посочените две години по смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ и произтичаща от тях данъчна основа. От една страна в тази връзка се обосновават доводи за неправилно прилагане на материалния закон. В тази връзка жалбоподателят счита, че след като органът е приел неустановеност на произхода на доходите на жалбоподателя за процесния период, той не е следвало да ги квалифицира като доходи с други източници по смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ. Наред с това се сочи, че фактическите изводи на органите по приходите не са обосновани и не следват от събраните доказателства. На последно място се формулират твърдения за произхода на посочените установени доходи, които според жалбоподателя обосноваван извод за необлагаемостта им по реда на ЗДДФЛ. Не се оспорва, че на 28.03.2013г. жалбоподателят внесъл по сметката си в Банка ДСК 22 000лв., а на 20.09.2013г. по същата сметка внесъл 15 400лв. Твърди се, че тези суми са в съществената си част дарение от майката на съпругата на жалбоподателя А.Х.., а именно от С.Т. М., от която С.Х. получил на 23.12.2012г. 20 000лв., а на 01.03.2013г. получил 19 000лв. Прави се довод, че тези доходи са необлагаеми на основание чл.13 ал.2 ЗДДФЛ. Сочат се обстоятелства във връзка с възможностите дарителката на жалбоподателя да е разполагала с дарените суми от спестявания. Иска се съдът да отмени ревизионния акт в обжалваната му част. Иска се присъждане на разноските по делото. Представят се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат на акта, след проведено оспорване по административен ред и в рамките, произтичащи от резултата от това оспорване, поради което е допустима.

Данъчният орган оспорва жалбата. Счита, че оспорения ревизионен акт е издаден при липса на пороци, представляващи основание за оспорването му и излага подробни съображения в защита на позициите си. Иска съдът да отхвърли оспорването. Иска присъждане на разноски. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по спазването на процесуалните предпоставки за издаването на ревизионния акт (в обжалваната му част) съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217006120-020-001/13.09.2017г., изменяна с приложени допълнителни заповеди относно срока за приключване на ревизията. Заповедта за възлагане е издадена от Л.Д., заместник началник сектор Ревизии, оправомощена за това със заповед № РД-5/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП Бургас. От посочените заповеди по делото са приложени заверени преписи. Органите по приходите са определени поименно в заповедта за възлагане – Д.Ж., главен инспектор по приходите и Н.И., старши инспектор по приходите.

Представен е заверен препис от ревизионен доклад № Р-02000217006120-092-001/26.03.2018г., в който са отразени констатациите на екипа ревизори. Приложено е и постъпило в срок възражение на ревизираното лице, подадено на основание чл.117 ал.5 ДОПК.

Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който е приключила ревизията, от който се установи издаването му. Частта от акта, чиято законосъобразност е предмет на изследване в настоящото производство, установява спорните задължения на жалбоподателя, както следва :

- за 2013г. – главница 3 740лв. и лихва 1 514.16лв.;

- за 2014г. – главница 1 089лв. и лихва 330.23лв. Издателите на ревизионния акт са обсъдили и приели за неоснователно подаденото от задълженото лице възражение срещу ревизионния доклад.

Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт в посочената му част по административен ред. В тази връзка по делото е представен препис от решение № 158/23.07.2018г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП София. С решението е потвърден процесния ревизионен акт в обжалваната му част, съвпадаща с обжалваната по настоящото дело част.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис.

При така събраните доказателства и установените чрез тях факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са съществени.

За да се произнесе по правилното приложение на материалния закон и съобразяването с целта му при  издаването на ревизионния акт (в обжалваната му част) съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

При проведената ревизия данъчните органи са събрали множество доказателства с цел установяване стойността на притежаваното от жалбоподателя имущество в началото на 2013г., приходите и разходите на лицето през периода на двете процесни години и стойността на притежаваното от жалбоподателя имущество в края на 2014г. Тези доказателства са представени пред съда и включват данни за трудовата дейност и съответните и доходи, данни за домакинството, данни от Служба по вписванията гр.Поморие за имотни сделки, данни от търговските банки за налични към тях вземания и задължения, данни за регистрирани задгранични пътувания, данни са регистрирани МПС, данни за декларирани пред данъчните власти недвижими имоти, данни от ДФ Земеделие за приходи и разходи, свързани с дейността на жалбоподателя като земеделски производител, и др. Изискани са и писмени обяснения от лицето, с което му е предоставена възможност да упражни правото си на обективно и пълно събиране на необходимата за целите на производството информация. Всички събрани доказателства данъчните органи са подложили на икономически анализ, въз основа на който са приели изводите си за наличие на доходи от други (неустановени) източници по смисъла на чл.35 т.6 ЗДДФЛ.

При преценка на събраните доказателства съдът констатира обоснованост на извода на органите по приходите, че получените от С.Х.  и декларирани през 2013г. и 2014г. доходи не съответстват на направените от него разходи за придобиване на движимо и недвижимо имущество, за направени вноски по банкови сметки и извършените разходи за издръжка и живот. По-конкретно През 2013г. Х. е направил разходи, чийто размер надвишава този на установените му доходи с 37 400лв., а през 2014г. е направил разходи, чийто размер надвишава този на установените му доходи с 10 890лв. Установените и безспорни между страните по делото разходи в основната си част за придобиване на трактор и земеделски земи. До започването на ревизията Х. не е декларирал доходи, които биха могли да обосноват така установените разходи и върху съответстващите им приходи не са заплащани данъци. След формиране на извода на органите по приходите за установени разходи, несъответстващи на приходите, Х. е променил становището си и започнал да твърди, че е получил разходваните средства като дарение от тъща си, неподлежащо на облагане.

При горните обстоятелства правилно органите по приходите са приели, че са налице доходи на жалбоподателя, които са с установен размер, но с неустановен произход. Направените в жалбата доводи за неправилно позоваване на разпоредбата на чл.35 т.6 ЗДДФЛ съдът счита за неоснователни. Предвидените от законодателя „други източници“ не означава непременно, че те следва да са установени. Именно неустановените източници са съществена част от посочената категория, поради което квалификацията по чл.35 т.6 ЗДДФЛ е направена от органа по приходите уместно, при съобразяване с фактите по случая.

Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че установените по делото доходи за 2013г. и 2014г. са с установен произход, който обосновава извод за необлагаемост по смисъла на чл.13 ал.2 ЗДДФЛ, а именно дарение от тъща му С.М... В рамките на ревизията възражението е било взето предвид, като са събрани доказателства, които според органите по приходите сочат невъзможност на посоченото лице да генерира спестявания, които да са предмет на сочените дарения.

В производството пред съда са допуснати и събрани допълнителни доказателства в тази насока.

Като свидетел по делото е разпитана самата М., майка на съпругата на жалбоподателя. М. потвърждава изцяло твърденията на жалбоподателя. Сочи, че му е дарила средствата за да „не се мъчи“ като земеделски производител, а да си купи трактор и инвентар за земеделската си дейност. Твърди, че дадените средства са били спестяванията, които цял живот е правила. Твърди, че е неграмотна, работила селскостопански труд в кооперацията. Работила и 10 месеца в Гърция когато била на 41-42 години (сега е на 69г.). винаги си гледали със съпруга си животни – телета, коне, крави, прасета. Съпругът и починал преди около 15 години и от тогава живее сама. Животните гледали когато съпругът и бил жив. Свидетелката има пет деца и едно заварено. На всички дала по малко, но на дъщеря си А.Х.. дала много, защото се занимавала със земеделие. Свидетелката не сочи източници на доходи през годините след смъртта на съпруга и, които да надвишават необходимия и минимум за издръжка.

Като свидетел е разпитана и съпругата на жалбоподателя А.Х... Тази свидетелка също потвърждава твърденията на жалбоподателя, че е получил процесните доходи като дарение от майка и. Свидетелката потвърждава, че майка и и баща и, докато последния бил жив, винаги са спестявали – не пиели кафета, не пушели цигари. Двамата били в Гърция преди 2-3-4 години. (Тази свидетелка не уточнява кога е умрял баща и.) Във връзка със сочените дарения, получени от майка и, свидетелката сочи, че само  тя от децата и имала уговорка с М. да я гледат и да се грижат за нея. Същевременно сочи, че голямата и дъщеря е разведена, с едно дете и живее при баба си М..

Като свидетел по делото е разпитана и Катя К.. Тази свидетелка придобила къща в с.Брястовец, грижата за която възложила на жалбоподателя С.Х.. Така жалбоподателят, при отсъствието на К., закупувал материали и извършил основен ремонт. Уговорката с К. била да му заплатят материалите и възнаграждение, когато всичко е готово. Х. извършил ремонта, а К. му заплатила през 2012г. 10 000лв., от която сума много малка част била за възнаграждение.

По делото е назначена съдебноикономическа експертиза, извършена от вещото лице Ж.Ж.. В приетото от съда заключение вещото лице, след анализ на събраните по делото доказателства и установените с тях факти е констатирало, че размерът на притежаваните от С.М.. средства в брой към 31.12.2012г. е възлизал на 0лв.

Събраните в съдебното производство доказателства потвърждават възприетите от органа по приходите фактически изводи, сочещи невъзможност за С.М.. да притежава средствата, които жалбоподателя е придобил през процесния период. От една страна това се потвърждава от заключението на вещото лице, чийто икономически анализ съдът не намира основание да не кредитира. От друга страна показанията на разпитаните свидетели не дават пълна и достоверна информация за сочените от жалбоподателя обстоятелства като необлагаем източник на доходите му. Показанията на свидетелите М. и Х. са недостоверни, тъй като двете са близки на жалбоподателя, а освен това данните са противоречиви и не сочат наличие на средства и доходи у М. в период, близък с този на твърдяното дарение. Показанията на св.К. не сочат доход на жалбоподателя, освен „незначителната част“ в неуточнен размер, платена като възнаграждение за извършен ремонт.

В обобщение съдът приема, че посочените в обжалваната част на ревизионния акт доходи за 2013г. и 2014г. са с установени размери, но с неустановени източници, поради което същите правилно са квалифицирани като такива по чл.35 т.6 ЗДДФЛ и върху тях, като данъчна основа, правилно е определен данък в размера по чл.48 ЗДДФЛ, а именно 10 %. Правилно е изчислен размера на данъка, както и размера на дължимите лихви за забава.

Обжалваната част от ревизионен акт е законосъобразна, поради което следва на основание чл.160 ал.1 ДОПК жалбата да се отхвърли.

По повод направеното искане и на основание чл.161 ал.1 ДОПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноските по делото – юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С.А.Х. ЕГН:********** с адрес *** 9, срещу ревизионен акт № Р-01000217006120-091-001/25.04.2018г., издаден от Г.П.– началник сектор (възложил ревизията) и Д.Ж.– главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), двете органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта на ревизионния акт, с която на жалбоподателя е определен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, както следва :

- за 2013г. – главница 3 740лв. и лихва 1 514.16лв.;

- за 2014г. – главница 1 089лв. и лихва 330.23лв.

ОСЪЖДА С.Х. *** 663.67лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :