Р Е Ш Е Н И Е
Номер
420 29.12.2020 г.
гр.Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На втори
декември две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар
Снежина Радева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№560 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.109 от ЗС.
Депозирана
е искова молба от „Напоителни системи“ЕАД със седалище гр.София, с която са
предявени обективно съединени искове срещу Л.Ю.А. и „А. 2001“ЕООД за
преустановяване на всякакви строителни дейности върху терена над водопровода,
преминаващ през недвижим имот с идентификатор 44166.24.14 в землището на
гр.Лозница, обл.Разград и над законовия сервитут – 6 м. от двете страни на водопровода, да
възстанови имота в първоначалното състояние – да премахне строителството върху
изградения тръбопровод и законовия сервитут към
съоръжението и за отмяна на издадените строителни книжа за изграждане на обект
„Птицеферма за отглеждане на бройлери, с капацитет 24 500 места. Твърди, че е собственик на главен тръбопровод
ГТ-1 за напояване, който е част от НС“Бели лом“ и е предназначен за напояване
на зем. земи в землището на гр.Лозница, както и че тръбопроводът е заведен в капитала на
дружеството, както и че по силата на чл.104, ал.2 от Закона за водите с
изграждането на тръбопровода възниква
законов сервитут, който съгласно Наредба
№7/22.12.2003 г. е в размер на 3 м. от двете страни на тръбопровода и прибавена
дължината на диаметъра на тръбата. Сочи, че този сервитут
е отразен в решение то за възстановяване на процесния зем.
имот, като е посочено, че се забранява разполагането на трайни и временни
постройки и трайни насаждения. Твърди, че в имота се извършват изкопни работи,
които застрашават целостта на участък от ГТ-1, който попада в имота. Твърди, че
тези действия пречат на ищеца да осъществява в пълен обем правото си на
собственост върху тръбопровода, респ. да осъществява контрол и при
необходимост да извършва аварийно
възстановителни дейности, както и че строителните книжа за изграждане на обект
„Птицеферма за отглеждане на бройлери, с капацитет 24 500 места са
издадени без оглед на действащия законов сервитут и в
нарушение на материалния закон. В о.с.з. ищецът направи изменение на иска, а
именно на обстоятелствата, на които се основава като посочва, че е придобил сервитута по давност в осъществяване на владение върху него
от момента на навлизане на имота за изграждане на сервитута
през 1962 г., че този тръбопровод е част от НС“Бели лом“,че през целия
период дружеството го стопанисва и
управлява, - обхожда терените, извършва
изкопни и ремонтни работи. Счита, че в хода на делото искът е доказано, че
напоителна система „Бели лом“, част от която е изградената в имота на ответника
е изградена и отговаря на правилата и нормите за изграждане на такова
съоръжение, че строежът е изграден върху съществуващия тръбопровод и че по този
начин се пречи на ищеца да упражнява сервитута.
С
определение от 13.07.2020 г., влязло в сила на 31.07.2020 г. е прекратено
производството по иска за отмяна на строителните книжа.
Ответникът в писмения си отговор счита
исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че по делото не са представени
доказателства за собственост на ищеца по отношение на ГТ-1, респ. че има сервитутно право по отношение на имота, собственост на
ответницата, както и че такова право не произтича от разпоредбите на закона. По
отношение на процедурата по издаване на строителни разрешения сочи, че ищецът е
бил уведомен за промяната на предназначението на имота от земеделски за
неземеделски нужди още през 2008 г., както и че е следвало да обжалва
разрешението за строеж по реда на АПК. Сочи, че ищецът може да направи
отклонение от водопровода, което да заобиколи вече
изградената сграда, в случай, че е негов собственик, както и че сервитутната ивица според разпоредбата на чл.112, ал.2 от
Закона за водите е 1,01 м. Счита, че по делото не е доказано въвеждането в
експлоатация на тръбопровода, който минава през процесния имот, а без въвеждане
в експлоатация той не представлява водоснабдително съоръжение и в полза на
ищеца не е налице сервитутно право.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
С решение №114В/04.06.1999 г. /л.167/ Поземлена
комисия гр.Лозница е възстановила правото на собственост на М. Ю. А. върху
нива от 21,188 дка
зем. Земя в м.Куза», имот №024006 по плана за
земеразделяне на гр.Лозница.
В това решение е посочено
ограничение при ползването на имота:
главна водопроводна мрежа,
над водопровода и на 3 метра от двете му страни се забранява разполагане на трайни и временни потстройки, и трайни насаждения.
С нотариален акт №184,
т.1, от 08.07.2009 г. На нотариус с
рег.№282 на Нотариалната камара
с договор за дарение ответницата Л.Ю. А. е придобила
право на собственост върху поземлен имот с начин на трайно ползване – птицеферма с площ 9,755 дка /л.8/. С
разрешение за строеж №8/12.08.2009 г. /л.9/ е
разрешено на Л.Ю. А. ново строителство на обект
«Птицеферма за отглеждане на бройлери
с капацитет 24 500 бр.»,
административно – битова сграда
и площадкови ВиК и Ел. Инсталации – обект V кат., съгласно чл.10, ал.1, т.4 и ал.2 от Наредба №1/2003
към ЗУТ за номенклатура на видовете строежи в ПИ №024014 в м.»Куза» - землище на гр.Лозница. С
разрешение от 09.09.2009 г. /л.11/ е разрешено изграждането
на външен водопровод за захранване
на обекта. С ново разрешение /л.10/ №25/07.10.2009
г. на същото
лице и в същия поземлен имот е разрешен строеж на «Ограда
от бетонови блокчета с
Н-1,80 м. и L-550 м“ на
обекта птицеферма.
Преди
извършването на сделката и издаването на разрешенията с решение от 27.02.2009
г. /л.28/ от Областната дирекция „Земеделие“ гр.Разград е утвърдила площадка и
трасе за проектиране на обект «Птицеферма за отглеждане на бройлери с капацитет 24 500 бр.», съответно с ново решение от 29.05.2009 г. /л.12/ Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Разград е утвърдила трасе за проектиране на водопровод и
електропровод, променила е предназначението на зем.
земя. Преди това – на 13.03.2009 г. /л.13/ Общинският експертен съвет по
устройство на територията при Община
Лозница е разгледал проекта по части АС, електроснабдяване и ВиК. На същата дата е издадена и заповед №132 /л.34/ на
кмета на Община Лозница, с която е одобрен ПУП- план за регулация и застрояване
на 9755 кв.м. за обект «Ферма за отглеждане на бройлери с капацитет 24 500 бр.». Видно от констативния протокол /л.35/ срещу
това одобряване няма постъпили възражения. В преписката по промяна на предназначението и издаването
на разрешенията е приложено и удостоверение от „Напоителни системи“ЕАД клон
Търговище /л.33/ за това, че имот №024006 в землището на гр.Лозница с площ 21,188 дка с начин на трайно
ползване - нива, представлява поливна
земя. Според „Водоснабдяване Дунав“ЕООД /л.37/ имотът не попада в санитарно
охранителни пояси I, II и III на водоизточниците и през него
не преминават водопроводи, собственост на дружеството.
Според
представената скица /л.40/ имот с №024014 с площ от 9,755 дка е образуван от
имот №024006. При възстановяването на тази зем. земя
– имот №024006 на М. Ю. А.е записано
ограничение при ползването на имота – главна водопроводна мрежа, над водопровода и на 3 метра от двете му страни се
забранява разполагане на трайни временни постройки и трайни насаждения
/л.43/. Съответно в скицата на поземлен имот
с идентификатор 44166.24.14 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-839/23.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ 9 755 кв.м. с номер по предходен план
024014, не са записани носители на вещни права /л.67/. Ограничено вещно право
не е записано и в скицата – проект за обособяването на имот 024014 /л.68/.
Протоколът
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа е от 11.08.2015 г.
По
искане на ищеца Регионалният отдел Национален строителен контрол е започнал
проверка на строителството в процесния имот /л.59 и л.60/ и е поискал от ищеца
данни за собствеността на тръбопровод Т1, който минава през имота, строителни
книжа и документи, удостоверяващи законността и времето на изграждането му и
данни за въвеждането му в експлоатация.
По
делото е представен протокол /л.17/ за частично приемане на отделни съоръжения.
Според извлечението от сметката за движение на дълготрайните материални активи
/л.25/ е записано придобиването на
главен тръбопровод ГТ-1 от межд. изравнител на ПС
Лозница – ХТР Разград. Като дата на придобиване и дата на въвеждане в експлоатация
е записано 09.05.2019 г.
Представените по делото скици и чертежи са
предмет на изследване на назначената съдебно-техническа експертиза. В
заключението на същата /л.153/ вещото лице е посочило, че съществуващата
тръбопроводна мрежа и съоръженията към напоителна система „Бели лом“ ведно с
техните сервитути, са заснети във връзка с
изработването на плана за земеразделяне
в землище гр.Лозница. Установил, че съществуващата в процесния имот
ферма е построена върху водопровода. В инвестиционния проект по част
„Водоснабдяване“ за птицефермата не е установил наличие на проект за
реконструкция на съществуващия ГТ-1. Към заключението е приложена и скица със сервитута. В
заключението е записано също така, че имот №024006, от който е част процесния
имот с идентификатор 44166.24.14 в
периода 1960-1962 г. е бил част от земите на ТКЗС, върху които е създадено
поливното поле на гр.Лозница и като отделен имот е обособен с плана за земеразделяне.Според
заключението за напоителна система „Бели лом“ , в т.ч. и за главния водопровод,
преминаващ през процесния имот е извършено частично приемане съгласно
представения протокол от 1962 г., а в периода 1973-1978 г. са изготвяни проекти
за разширение на напоително поле „Бели лом“, в т.ч. и за ГТ-1, а според проекто-сметната документация част от етернитовите тръби по
трасето са заменени със стоманени, но няма информация за окончателното приемане
и пускане в експлоатация на ГТ-1. В о.с.з. в отговор на въпроси на страните
вещото лице поясни, че не може да отговори на въпроса дали строежът е търпим,
тъй като първо трябва да се установи, че той е незаконен, а от представените
доказателства не може да стигне до този извод. На въпроса дали ако е незаконен,
този строеж би бил търпим по смисъла на пар.16 от
ЗУТ, в.л. отговори, че трябва да се установи дали това съоръжение е проектирано
правилно проектирано и правилно изпълнено. Според вещото лице представения по
делото акт е за част от мрежата, но не и за цялостното приемане на мрежата и не
може да потвърди дали същият е за тръбопровода, който преминава през процесния
имот, но би могъл да предположи, че е така.
Като
свидетели по делото са разпитани Ф. Х. и Н. Н. Първият от тях съобщава, че от
1973 до 1984 г. е работил в СЕП „Водно стопанство“. При постъпването му на
работа процесният тръбопровод вече е бил построен.
Той, заедно с други служители на горепосоченото предприятие поддържали
тръбопровода, сменяли тръби. И към настоящия момент този тръбопровод се ползвал
за поливане на насажденията с малини. Има спомени, че при приемането на обекта
идвали техници и е имало държавна приемателна комисия. Вторият свидетел е
служител на „Напоителни системи“ЕАД от 2015 г. Същият участва в дейностите по
поддържане на тръбопровода. При започване на строителството на процесната
птицеферма строителите установили тръбопровода и уведомили свидетеля за това. Той
им предложил да им покаже на място къде минава тръбопровода, но те обяснили, че
имат документи за строежа. Според свидетеля той и останалите служители на
ищцовото дружество преминават през този сервитут, за
да отстраняват аварии.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства,
Съдът направи следните правни изводи: Предявеният
иск за осъждане на ответниците да преустановят всякакви строителни дейности
върху терена на преминаващия през имот с идентификатор 44166.24.14 в землището
на гр. Лозница, тръбопровод и да премахне вече реализираното строителство върху
изградения тръбопровод в този имот и в 6
метровата ивица намира своето правно основание
в разпоредбата на чл.109 от ЗС.
Негаторният иск, регламентиран в чл.109 от ЗС е средство за защита
на правото на собственост, ограничените вещни права и сервитути,
когато не е отнето владението, което е част от съдържанието на тези права от притежателя
им, но упражняването им е нарушено
или смутено чрез по-ограничено
пряко или косвено неоснователно въздействие върху вещта или е създадено такова състояние, свързано с
нея. Целта на този иск е да се възстанови състоянието, което е съществувало преди
нарушението, като се премахне неоснователното въздействие. Обект на защита с
този иск могат да бъдат всички вещни права, вкл. и сервитути
върху чужд имот.
Негаторната защита предпоставя няколко факта: право на собственост, неоснователно
действие, пречки при осъществяване на правото на собственост, както и причинна
връзка между тях. С този иск може да се иска отстраняване и премахване на
създадени вече състояния в имота.
В случая ищецът се позовава на съществуващ в
негова полза сервитут. Този сервитут,
според посоченото в исковата молба е от т.нар. квазилични
сервитути – такива, които се учредяват в полза на
определени лица с цел обслужване на извършваната от тях дейност, а не в полза
на лица, които са собственици на т.нар. „господстващи имоти“. Пример за такива сервитути има в чл.64 от Закона за енергетиката, чл.61 от
Закона за горите. Тези сервитути са изрично уредени в
съответните закони. Правото да се държат в чужд имот водопроводни и
канализационни тръби и други съоръжения е част от съдържанието на уреденото в
чл.112 от Закона за водите право на водопрекарване.
При наличието на такова право всеки собственик
е длъжен да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат
постоянна или временна нужда от това. Освен това, за собственика на служещия
имот възниква задължение да не застроява
и да не засажда трайни насаждения върху тази част от имота си, която
представлява т.нар. сервитутна ивица / м. този смисъл
– чл.112, ал.2 от ЗВ/. Съгласно чл.103, ал.2 и ал.3 от Закона за водите, правото
на водопрекарване може да произтича от правна сделка
или от закона или да се придобива по давност. Законът за водите не съдържа
разпоредби, предвиждащи по отношение на водните съоръжения, изградени преди
влизането му в сила върху държавни имоти, по силата на закона възниква право на
водопрекарване в полза на държавата, на общините или
на В и К дружествата. В решение №46/25.04.2016 г. на ВКС по гр.д.№5578/2015 г.,
1 г.о., ГК, докладчик съдията Т.Г., изрично е посочено, че правото на водопрекарване за изградените водопроводни съоръжения в
имоти, които са били държавна собственост, но впоследствие са били
реституирани, възниква в полза на държавата, на общините или на ВиК дружествата, по силата на самия акт на реституция. От
тук според съответния състав на ВКС следва, че правоприемниците на държавата
/конкретно общините и В и К дружествата/ имат право да държат в чужд имот
канализационни тръби и съоръжения, ако те са изградени от държавата преди
възстановяването на собствеността върху имота на бившите собственици.
В
случая обаче ищецът не твърди и не доказва, че е правоприемник на държавата, а
се позовава на придобиване на сервитута по давност.
Предвид характера на сервитута, спорно е дали същият
изобщо може да бъде придобит по давност, но по делото не бяха и представени
доказателства за стопанисване на тръбопровода преди 2015 г. /откогато свид. Н. работи по същия/, както и за правоприемство между
ищеца и СЕП „Водно стопанство“, за което е работил свид.Х.
Ето
защо съдът намира, че искът по чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан, тъй
като дори и да тежи такъв сервитут върху имота на
ответника, то не е доказано титуляр на това вещно право да е ищеца.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците
направените по делото разноски в размер на 800 лв.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА, предявен от „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК ****** със седалище гр.София,
бул.“Цар Борис III“, №136,
ет.3 срещу Л.Ю. А., ЕГН ********** и „А.
2001“ООД, със седалище гр.Лозница и адрес на управление ул.*** за осъждане на
ответниците да преустановят всякакви строителни дейности и да премахнат строителството
върху изградения тръбопровод и законовия сервитут към
съоръжението на разстояние от шест метра /по три метра от двете страни на
тръбопровода/ в имот с идентификатор 44166.24.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Лозница, одобрени със заповед
№РД-18-939/23.03.2018 г. на ИД на АГКК с площ 9755 кв.м., м.“Куза“, стар №024014, получен при делба на имот №024006 като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„Напоителни системи“ЕАД, ЕИК ****** със седалище гр.София, бул.“Цар Борис III“, №136, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Ю. А., ЕГН ********** и „А.
2001“ООД, със седалище гр.Лозница и адрес на управление ул***сумата
800 лв. /осемстотин лева/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: