№ 302
гр. Шумен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20233630201688 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД, срещу Наказателно
постановление № В-002117/22.05.2023. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лева, на основание чл.200 от ЗЗП. Дружеството-
жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, но юриск.Т. е депозирал кратко писмено становище, с което
поддържа депозираната жалба. Въззиваемата страна също не изпраща такъв, но в
придружителното писмо и впоследствие с писмено становище изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
1
фактическа страна следното: Дружеството –жалбоподател стопанисва търговски обект-
магазин „Лидл”, находящ се на бул.”Симеон Велики №40 в Шумен, в който предлага за
продажба на потребителите разнообразни хранителни и нехранителни стоки. На
15.02.2023г. свид.Й. и Г. , главни инспектори в КЗП-РД- Варна извършили проверка в
посочения по горе търговски обект. В хода на същата, било установено, че в рекламната
брошура на Лидл за периода 13.02.2023г.-19.02.2023г. се рекламират стоки, за които не е
обявил цената на съответната мерна единица –килограм, а за грамове, както следва: стек-
аламинут,400 гр. 11.49 лв/бр. -20%, 9.19 лв/бр., кебапчета/кюфтета 480гр., 7.99 лв/бр. -20%,
,6.39лв/бр., наденица, 450гр., 7.99 лв/бр. -20%, ,6.39лв/бр., карначета 450гр., 7.99 лв/бр. -20%,
,6.39лв /бр , цариградски кюфтенца, 600гр.9.49 лв/бр., -27%, 6.89лв./бр., печени свински
бузи, 300г.,5.49лв/бр., -25%, 4.09 лв/бр.
Във връзка с тези констатации на 02.03.2023г., свид.Н. Й. съставил акт за установяване на
административно нарушение №002117 на дружеството-жалбоподател, за това, че на
15.02.2023г. в рекламната брошура за периода 13.02.2023г.-19.02.2023г. не е посочил
продажната цена за единица мярка, като е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.21 от
Закона за защита на потребителите. Актът бил съставен в присъствието на надлежен
представител на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени
такива, били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, в които жалбоподателя е изложил,
че след като съгласно чл.19 ал.2 от ЗЗП, търговецът нямал задължение за обявяване на цена
за единица мярка при стоки търгувани на брой в търговските обекти, не може да има
задължение и за обявяване на цена за единица мярка в рекламните съобщения за тях.
Очевидно, възраженията не са били споделени от административнонаказващия орган, тъй
като въз основа на съставения акт , било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл.21 от Закона за защита на потребителите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите Н. Й. и В. Г., както и от
присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Дружеството-жалбоподател има качеството „търговец” по смисъла на §13, т.2 от
ЗЗП, а именно- представлява юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки като част от своята търговска дейност. Според разпоредбата на чл.21 от ЗЗП всяка
реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица
мярка. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателя в рекламната си брошура за
периода 13.02.2023г.-19.02.2023г предлага за продажба стек-аламинут, кебапчета,кюфтета
наденица, карначета, цариградски кюфтенца, , печени свински бузи, като на самата брошура
не е обявено цената на съответната мерна единица за килограм, а за грамове. Предвид
изложеното съдът приема, че дружеството- жалбоподател действително е допуснало
неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.21 от ЗЗП, за което правилно
и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Съдът не
2
споделя лансираната от процесуалния представител на жалбоподателя теза, че тъй като в
чл.19 ал.2 от ЗЗП било посочено , че тъй като в търговския обект цената се обявява за
съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой., липсвало
задължение цената в рекламната брошура да се посочва за единица мярка. Приемането на
подобно становище, би означавало да се суспендира действието на чл.21 от ЗЗП, а и
законодателя, чрез посочения по горе законов текст е вменил подобно задължение на
търговеца да посочва изрично цената на единица мярка в рекламната брошура, за да не
подвежда потребителите с подобни объркващи реклами
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Извършеното от дружеството-
жалбоподател неизпълнение на административно задължение и обстоятелствата, при които
същото е извършено, са описани достатъчно ясно и конкретно. Следва да се отбележи, че в
случая се касае за реализиране на безвиновна отговорност на юридическо лице, при което
конкретният извършител, подбудите и мотивите за извършването на деянието и т.н. са
обстоятелства без правно значение.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба, доколкото
Закона за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и
неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите, поради което ще е
неестествено да се толерира такъв тип поведение от търговец, а именно обикновен
потребител да не може да се ориентира каква е действителната стойност на предлаганите
продукти. .
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган правилно е
издирил приложимия закон и е наложил наказание на основание чл.200 от ЗЗП, който
предвижда специални наказания за нарушение на чл.21 от с.з., какъвто е и процесния случай
и е наложил административно наказание в размер идентичен с минималния.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно-наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато
3
съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 002117/22.05.2023г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД ЕНД КО” КД с ЕИК131071587, да заплати на
КЗП, Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4