№ 182
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000503160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4478/25.07.2024 г. по гр. д. №12610/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, е отхвърлен иска на Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество, БУЛСТАТ:*********, предявен срещу П. Г. Т.,
ЕГН:**********, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност 7202 лв., формирана както следва: два
дружествени дяла с номинална стойност в размер на 2 лв. от „Т.“ ЕООД, ЕИК
*********; лек автомобил марка „Мерцедес С 500“, с рег. № ********,
двигател № 11396030082280, дата на първа регистрация - 20.04.1999г., с
пазарна стойност 7200 лв., като имущество придобито в резултат на престъпна
дейност, на основание чл. 154, ал. 1 ЗОНПИ. Със същото решение е осъдена
на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 288.10 лв., представляваща
дължимата държавна такса по отхвърления иск.
Решението е обжалвано от Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество (КОНПИ), действаща чрез процесуалния си
представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че
решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Оспорва се като необоснован
изводът на първата инстанция, че когато е установено превишаване на
разходите над установения законен доход, то следва да се приема, че нетния
доход е нулева величина. Посочва се, че в решение № 50104/23.01.2024 г. по
гр. д. № 4647/2021 г. на III г.о. на ВКС, касационната инстанция е приела, че
1
нетния доход, който е установен е отрицателна величина. Също така в
решение от 18.01.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г. на III г.о. на ВКС е прието, че
„....следва да се преценява дали проверяваното лице в изследвания период е
разполагало с нетен доход, който да покрие средствата, вложени в
имуществото, като от доходите му се приспадат средствата за неговата и на
семейството му издръжка... “ и че нетният доход може да бъде и отрицателна
величина. Поддържа се, че от приетата по делото пред СГС съдебно-
икономическа експертиза, след направения частичен отказ от иск, се
установява, че е налице несъответствие за целия проверяван период в размер
на 262 340,93 лева, което от своя страна обосновава извода, че имуществото,
обект на исковата претенция, е придобито с неустановени източници на
средства. Изтъква се също така, че КОНПИ не дължи съдебни разноски
съгласно закона и следователно неправилно е осъдена да заплати държавна
такса в първоинстанционното производство. Моли се решението да бъде
отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Претендира се присъждане на
сторените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемия и ответник в
първоинстанционното производство – П. Г. Т., не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 - чл.
263 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
С решение № 2843/13.10.2021г. на КПКОНПИ е образувано
производство по реда на ЗПКОНПИ срещу П. Г. Т., въз основа на постъпило в
ТД София уведомление от Специализирана прокуратура с вх. №
УВКПКОНПИ-665/14.04.2020г., с което уведомява, че лицето е привлечено в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 13/2017г. по описа на
ГДБОП, пр. пр. № 53/2017г. за престъпление по чл. 321, ял. 3, т. 2, вр. ал. 2 от
НК, и по чл. 354а, чл. 354в, и чл. 339 НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал.
1, т. 23 от ЗПКОНПИ. С Решение № 2843/13.10.2021г. на КПКОНПИ е
постановила да се внесе искова молба за отнемане на незаконно придобитото
имущество срещу ответника. Установеното значително несъответствие в
размер над 150000.00 лв. След постановяване на Тълкувателно решение №
4/2021/18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС е направен повторен анализа на
събраните по делото доказателства, извършен частичен отказ от иска, след
което е формиран настоящият му размер от 7202.00 лв., при предявен преди
отказа размер – 149642 лв. Съгласно исковата молба и след извършеният
частичен отказ от иска ищецът твърди, че през проверявания период - от
05.05.2012 г. до 29.04.2020 г., при ответника е регистриано налично имущество
в края на периода, а именно: 2 дружествени дяла с номинална стойност в
размер на 2.00лв., от „Т.“ ЕООД, ЕИК *********; лек автомобил марка
„Мерцедес С 500“, с рег. № ********, рама № WDB2200751A040216, двигател
№ 11396030082280, дата на първа регистрация - 20.04.1999г., с пазарна
стойност 7200.00лв.
Видно от писмените доказателства производството по ЗОНПИ е
2
образувано след постъпило уведомление от Специализирана прокуратура с вх.
№ УВКПКОНПИ- 665/14.04.2020г., с което уведомява, че лицето П. Г. Т. е
привлечено в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 13/2017г.
по описа на ГДБОП, пр. пр. № 53/2017г. за престъпление по чл. 321, ял. 3, т. 2,
вр. ал. 2 от НК, и по чл. 354а, чл. 354в, и чл. 339 НК, което попада в обхвата на
чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ. Проверяваният период е от 05.05.2012 г. -
навършване на пълнолетие на проверяваното лице, до 29.04.2020 г.
В първоинстанционното производство са приети заключенията по
назначените САТОЕ и СОЕ. От заключенията на експертизите се установява,
че за проверявания период П. Г. Т. е придобил имущество на обща стойност
11389 лв., което е налично и към края на проверявания период, а именно: 2
дружествени дяла с номинална стойност в размер на 2.00лв., от „Т.“ ЕООД,
ЕИК ********* и лек автомобил марка „Мерцедес С 500“, с рег. № ********,
рама № WDB2200751A040216, двигател № 11396030082280, дата на първа
регистрация - 20.04.1999г., с пазарна стойност към датата на придобиването -
07.10.2015г. – 11 387 лв. От тях се установява и че за проверявания период
лицето има доход/приход в размер на 10 633.04 лв. За проверявания период
ответникът има обичайни и извънредни разходи в общ размер на 66 199.55 лв.,
от които 46 148.83 лв. - разходи за издръжката на семейството, 19 903.67 лв. –
разходи за задгранични пътувания и 147.50 лв. – платени данъци и такси към
местния бюджет. През проверявания период П. Г. Т. е придобил и
впоследствие е отчуждил МПС на стойност общо в размер на 164 298 лв.,
както и през проверявания период са констатирани и парични средства в общ
размер от 31 086.97 лв., депозирани по банкови сметки на ответника, с които
се е разпоредил и не са налични в края на проверявания период.
Въззивният съд не е кредитира приетата по делото от
първоинстанционния съд експертизи в частта, в която е определен размерът
на значителното несъответствие (250 951.93 лв.), доколкото в него е взето
предвид имущество, което не е налично в края на проверявания период
(отчуждени МПС на стойност общо в размер на 164 298 лв. и изтеглени от
банковите сметки парични средства в общ размер от 31 086.97 лв.). Това
разрешение не кореспондира с прието в Тълкувателно решение от 18.05.2023
г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Според § 5, т. 2 от Закона за отнемане незаконно придобито имущество
/ЗОНПИ/ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.)
неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се
довършват по реда на този закон. Ето защо за разглеждането на съдебното
производство са относими именно разпоредбите на ЗОНПИ.
Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е
установен законен източник на доходи), което е налично към датата на
проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“
по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Наличието на имущество с
3
неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към
неговото отнемане. Преди това е необходимо да се установи наличието на
значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително
несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c
най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите)
над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато
такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите
на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези
доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е
така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишаване, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В този
смисъл е актуалната съдебна практика на ВКС и възприето разбиране в ТР от
18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ и
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период. При съобразяване на
цитираното тълкувателно решение и доказаното налично имущество към края
на проверявания период – 2 дружествени дяла с номинална стойност в размер
на 2 лв. от „Т.“ ЕООД и лек автомобил марка „Мерцедес С 500“, с рег. №
********, рама № WDB2200751A040216, с пазарна стойност към 29.04.2020 г.
от 7200 лв., въззивният съд заключава, че установеното несъответствие в
разглеждания случай е под 150 000 лева, т. е. няма „значителното
несъответствие“. Точната сума се формира при съобразяване на нетния доход
на ответника в размер на в размер на 10 633.04 лв., който е безспорен. В
случая ако приемем, че обичайни и извънредни разходи на ответника за
проверявания период са в размер общо от 66 199.55 лв., както и твърди
Комисията, към която сума се прибави стойността на наличното в края на
периода имущество от 7202 лв. и се извади нетния доход (10 633.04 лв.)
излива, че несъответствието е – (минус) 62 768.51 лв. Това показва, че липсва
т. нар. „значително несъответствие“, тъй като превишаването стойността на
имуществото в края на проверявания период над общата стойност на нетния
доход, дори и по твърдения на КОНПИ, е значително под 150 000 лв. Тъй като
такова несъответствие липсва, на проверка от съда не следва да се подлагат
обстоятелствата - какви са доходите на проверяваното лице за изследвания
период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на
придобитото имущество или не.
4
От всичко гореизложено следва, че оплакванията за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение, релевирани във въззивна жалба, са
несъстоятелни. При така приетите за изяснени правнорелевантни
обстоятелства и изложените правни съображения и настоящата съдебна
инстанция достига до категоричния правен извод, че предявеният
конститутивен иск от Комисията е изцяло неоснователен.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемата страна има право на
съдебни разноски, но такива не са извършени и не се претендират.
Въззивникът КОНПИ следва да внесе дължимата за производството държавна
такса с оглед изхода от делото на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4478/25.07.2024 г., постановено по гр. д.
№12610/2021 г., по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК:*********, да заплати по сметката на Апелативен съд –
София държавна такса за въззивно производство в размер на 144 лева на
основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5