Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
Велико Търново, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г. ...........................................................................
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докл***аното от съдията адм.дело № 83/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава X, Раздел І от АПК, във връзка с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра
и имотния регистър/ЗКИР/.
Образувано е по Жалба вх.
№428/31.01.2020г. в АСВТ, подадена от Н.Д.П. ***, действащ чрез упълномощения ***окат.
Оспорва се, в нейната цялост, Заповед
№ 18-3148/22.03.2019г. на началника на СГКК гр. Велико Търново, с която е
одобрено изменение на КККР на гр. Полски Тръмбеш относно конкретно посочените
ПИ с идентификатори 1458; 1460; 1461; 1465; 2440.
Оспорващият
счита, че Заповедта е незаконосъобразна, тъй като административният орган не е посочил кои са
непълнотите и грешките в КККР, поради които се издава. Твърди, че в издадената
Заповед няма изложени мотиви, кои конкретни факти от обективната действителност
обосновават издаването й. Освен това, Заповедта не му била връчена и не бил
уведомен за производството, поради което същата била нищожна. Иска това да бъде
обявено.
В о.с.з. и представена
писмена защита упълномощеният ***окат поддържа жалбата и пледира да бъде
уважена. Позовава се на заключението на ВЛ, което сочи, че няма несъответствие в
одобрената КК с историческото разположение и площи на двата имота.Неоснователно
от имота на доверителя му се отнемат 70кв.м. По тези съображения моли съда да
отмени оспорената Заповед и да бъдат присъдени разноски за ДТ, АВ и СТЕ в
размер общо на 1 210,00лв.
Ответникът по жалбата, началникът на СГКК-Велико, ангажира писмени
доказателства и изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. В
о.с.з. и представена писмена защита упълномощеният ПП пледира, че издадената
Заповед е законосъобразна и правилна,
поради което следва да бъде потвърдена. Излага съображения, че ВЛ е представило
необосновано и непълно заключение, което не следва да се кредитира. Освен това,
изтъкнатите съображения в жалбата и ЕЗ са такива, които са относими към
материалната законосъобразност на Заповедта. Тези възражения обаче, са
преклудирани, т.к. срокът за обжалване е изтекъл преди подаване на жалбата, а
сочените недостатъци не обосновават извод за нищожност на Заповедта. Претендира
възстановяване на сторените разноски за АВ.
Заинтересованата
страна, конституирана на основание чл.162,
ал.2 от АПК, И.Г.Н. депозира писмено
становище, с което оспорва жалбата и я намира за неоснователна /вж. л.164/.
По отношение
допустимостта на производството съдът прие следното:
Оспорената Заповед №
18-3148/22.03.2019г. на началника на СГКК гр. Велико Търново е връчена лично на
жалбоподателя на 27.03.2019г., видно от ИД на л.14-гръб от делото. Поради това,
подадената жалба срещу същата на 31.01.2020г. се явява недопустима като
просрочена. В жалбата обаче, има оплакване с искане за обявяване нищожност на
оспорената Заповед. Същото съгласно чл.149, ал.5, вр. с чл.168, ал.3 от АПК
може да бъде заявено без ограничение във времето. А нормата на чл.168, ал.2 от АПК овластява съда да обяви нищожността на акта дори да няма искане за това от
страната. Поради това, жалбата, в тази й част, свързана с имота на
жалбоподателя и този на ЗС и с оплакванията за нищожност е допустима за
разглеждане по същество, а в другата следва ад се остави без разглеждане.
В допълнение към горните
съображения следва да се отбележи, че с Определение № 63/17.02.2020г. по АД №
83/2020г. на АСВТ, съдът прекрати като недопустимо производството, поради липса
н аправен интерес, в частта срещу Заповед № 18-3148/22.03.2019г. на началника
на СГКК гр. Велико Търново, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Полски
Тръмбеш, в частта, свързана с изменението относно поземлени имоти с
идентификатори 1458; 1460; 1461 по КККР на гр. Полски Тръмбеш. Определението не
е обжалвано и влезе в сила на 02.03.2020г.
Предвид горното предмет
на производството по АД № 83/2020г. по описа на АСВТ се явява оплакването за
нищожност на Заповед № 18-3148/22.03.2019г. на началника на СГКК гр. Велико
Търново, в частта с процедираното
изменение на КККР на гр. Полски Тръмбеш по границата между ПИ с идентификатори
съответно: 1465 и 2440, собственост
съответно на ЗС и жалбоподателя.
Оспорената Заповед е
индивидуален административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е
родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод е, че Жалбата е
процесуално допустима, в посочената част.
Разгледана по същество жалбата,
в допустимата й част, е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Доказателствената тежест
бе указана с Определение от 17.02.2020г., като жалбоподателят да установи, че
границата със съседния имот е била нанесена вярно в одобрената КККР, а
ответникът, че при процедираното изменение на КККР страните са били обвързани
то съдебно решение за разместване на правото на собственост върху площта от
имота на жалбоподателя, придадена към тази на заявителя.
Във връзка с това
ответникът представи з.к. от пълната АП, като документите в нея не са оспорени
от жалбоподателя. Последният на свой ред ангажира з.к. от извадка от
предхождащи КККР планове и заключението на ВЛ геодезист. ЕЗ не е оспорено чрез
ангажиране на тройна експертиза. Съдът го кредитира с доверие като обективно и
компетентно дадено по предвидения процесуален ред. Същото е дадено под страх от
наказателна отговорност и кореспондира с другите доказателствени средства. Съображенията на ПП на ответника са такива по същество и ще
бъдат обсъдени по-долу.
Настоящият състав на
АСВТ взе предвид оплакванията в жалбата. Обсъди събраните писмени доказателства
и заключението на СГЕ, по отделно и в тяхната съвкупност. В резултат на тази
аналитична дейност, установи следното от фактическа страна:
1. Предмет на съдебния
контрол за валидност в настоящото съдебно производство е издадена Заповед, с
която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри.
2. Със заявление с вх. №
01-482171/05.12.2018 г. от И.Г.Н., е поискано изменение на кадастралната карта
и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Полски Тръмбеш, одобрената със Заповед №
РД-18-32/08.06.2010 г. на изп. директор на АГКК.
3. С изх. № 24-3419/04.02.2019г.
СГКК е изпратила до жалбоподателя Уведомление, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, за образуваното административно производство, като съгласно чл. 34, ал. 1
и 3 от АПК му предоставила възможност в 7 дневен срок да се запознае с
документите към Заявлението и в случай на несъгласие да изрази становище и да
представи документи, доказващи претенции и права. Уведомлението е получил лично
на 07.02.2019г. Няма данни в 7-дневния срок да е възразил.
4. С административната
преписка е представен Нотариален акт № 126, от 06.09.1988г., том 3, рег. 1228, дело
№ 1073/1988 г. /л.132/, за покупко-продажба, с който заявителят Ив. Николово е
придобил поземлен имот с площ около 740 кв.м., опознат по КККР като ПИ
с идентификатор 57354.300.1465, с площ 833 кв.м.
5. Според КККР
жалбоподателят се легитимира като собственик на дворно място, придобито чрез
дарение, с площ около 885 кв.м. по представен Нотариален акт № 155, том 12,
дело № 4173/03.11.1975г. /л.4/, за което е отреден парцел III-1464 в кв.101 по плана на П. Тръмбеш. Според
КККР ПИ с идентификатор 57354.300.2440 с площ 735 кв.м.
6. Според Обяснителната
записка, изготвена от правоспособно по кадастъра лице за процесното изменение
същото се свързва с неточно определяне на границите на собствения на Ив.
Горанов ПИ с идентификатор 1465. В резултат площта на ПИ 2440 на жалбоподателя
се отразява в КР като 854кв.м., колкото е посочена в КККР, но се различава от
посочената в НА №155 – 885кв.м., т.е. намалява. А тази на ЗС се увеличава
спрямо отразеното в НА №126.
7. Представената
Скица-проект за исканото изменение потвърждава, че се касае за изменение, което
се изразява в промяна на площта и границите на двата процесни съседни имота/вж.
л.17-гръб/.
8. С изх. №
25-65448/22.03.2019г. и.д. началник СГКК В. Търново издава Удостоверение за
приемане на проекта за изменение на КККР за цитираните обекти, вклч. процесните
два ПИ, като прави изявление, че проектът и документите към него отговарят на
изискванията на чл.75 от Наредба №
РД-02-20-5815.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
9. От община П. Тръмбеш
са представени извадки от действалите планове/ПУП/ при издаване на процесните
нотариални актове/вж. л.135 и 136/. Одобрени съответно през 1958г. и 1988г.
10. С помощта на
специалните знания на ВЛ се изясни, че вида , в който е одобрена КККР за
процесните имоти и границата между тях е посочен на скицата на л.17 от делото.
Няма данни одобрената през 2010г. КККР за гр. П. Тръмбеш да е обжалвана в
частта относно двата имота/2440 и 1465/. Особено съществено е обстоятелството,
че границата между двата процесни имота никога не е променяна и според показания върху плановете условен знак
винаги е била материализирана на терена,
което се потвърждава и при огледа на място. Изменението води до изместване в
западна посока на така посочената граница, а имотът на жалбоподателя като площ
намалява/разлика над 70 кв.м./. А площта на този на ЗС се увеличава от 735
кв.м. по КККР на 821кв.м.
11. Съдът споделя извода
на ВЛ, че не са налице от фактическа страна обстоятелства, които да се причина
за тези промени в границата и площите на имотите, т.к. не се разкриват такива
непълноти и грешки в одобрената КККР, които да трябва да се коригират. ВЛ е
категорично, че спорната граница не е претърпяла промяна нито с плана от
1958г., нито по плана от 1975г., нито по приетата КККР през 2010г. Тази граница
е коректно показана в КК. Няма несъответствия по общата граница между
имота на жалбоподателя и ЗС, по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР. Нито в
писмените , нито в графичните материали преди приемането на КККР се установява
несъответствие с одобрената КК. Отразеното в нея кореспондира с установеното на
терена - непроменяна
материализирана на място граница. Не е
установена и техническа грешка при изготвяне на КККР.
Въз основа на така
изяснените факти, съдът от правна страна прие следното:
Приложим материален закон при
издаване на оспорената Заповед е Законът за кадастъра и имотния регистър/обн.
ДВ бр.34 от 2000г., в сила от 01.01.2001г./, с последващи изменения, в
относимата към случая редакция, както и Наредба № РД-02-20-5815.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, издадена от МРРБ, обн. ДВ бр.4 от 2017г., в сила от 13.01.2017г., в
относимата редакция. Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесната Заповед е АПК.
Съдът провери валидността на оспорвания
административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168,
ал.1 от АПК. В материалните закони, приложими в административното
производството, а също така и в АПК, не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната
практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията са дотам съществени, че актът
изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен.
Правната теория предлага следните
критерии за разграничаване кога един порок води до нищожност и кога до
унищожаемост. Безспорно е становището, че липсата на компетентност на органа,
издал акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Нарушенията
на административно производствените правила са основания за нищожност, ако са толкова
съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на
материалния закон поначало касаят правилността на административния акт, а не
неговата валидност. Поради това, нищожен на това основание би бил само акт,
който е изцяло лишен от законова опора. Акт, който не е издаден на основание
нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.
Предвид посоченото по-горе, съдът
намира, че предметът на настоящето производство се свежда до проверка на
компетентността на органа, издал оспорения акт, дали са налице такива нарушения
във формата или процедурата при издаването на акта, които биха повлияли на
самото волеизявление и дали волеизявлението на АО намира своята законова опора
в норма от действащото позитивно право относно разпоредените последици
Актът на администрацията е основан от
фактическа страна на обстоятелството, че данните в одобрената КККР не
съответстват на действителното положение, поради което същата следва да бъде
изменена в тази част.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри
се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1.
изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки.;3. Явна фактическа грешка.
Съгласно чл. 51, ал. 2
от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по, ал. 1
се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение
на имота. В съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект.
В съответствие с чл. 54,
ал. 4, вр., ал. 2 от ЗКИР, компетентен орган по издаването на заповед за
изменение на КР в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е началника на СГКК
по местонахождението на имота. Предвид местонахождението на имота, местно
компетентен в случая е началникът на СГКК-Велико Търново. С административната
преписка е представена Заповед № ЧР-32-245/22.10.2018г., с която на издателя на
оспорената Заповед е възложено да изпълнява длъжността „началника на СГКК Велико
Търново“ по съвместителство за срок не по-дълъг от 6 месеца. Поради това съдът
прие, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на
предоставените му по закон правомощия. Поради това не е налице предпоставка за
обявяването й за нищожна поради липса на компетентност на издателя й.
Заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма, но не съдържа изискуемите реквизити по
чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Не са посочени фактическите основания за допуснатото
изменени на КККР. Доколкото се твърди корекция на границите няма яснота в какво се изразява несътоветствието или
грешката в одобрената КККР. В тази връзка оплакването на жалбоподателя е
основателно, но същото е преклудирано от просрочието на жалбата, не е основание за обявяване на нищожност на
Заповедта на това основание.
Съдът констатира също,
че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да опорочат нейната валидност. Административното
производство по изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри е било
инициирано със заявление на заинтересовано лице, легитимирало се с
доказателства за собственост. Процедурата се е развила при действието на глава
шеста от ЗКИР (изм. с ДВ, бр. 49 от 13 юни 2014 г.) Видно от съдържащите се в
преписката данни, Заповедта е била издадена след надлежно връчване на
уведомление и след изтичане на предоставения на заинтересованото лице Н. П. срок
за становище по процедираното изменение на КККР. Такова не е ангажирано.
Оспорваната Заповед
обаче, противоречи на материалния закон и неговата цел по драстичен начин,
което е основание за обявяването и за нищожна, а именно:
Основание за издаването
на заповедта на началника на СГКК В. Търново е разпоредбата на чл. 51, ал. 1,
т. 2 от ЗКИР, сочеща, че кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние като се изменят при установяване на непълноти
или грешки. Според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, понятието
"непълноти или грешки" означава несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. Тоест установеното на терен преди одобряване на КККР се различава от
отразеното в нея. Нормата
на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР
дава дефиниция на, "явна фактическа грешка", което е друг вид
несъответствие, което обаче, не се сочи като фактическо основание на Заповедта,
поради което не се обсъжда.
Заявителят на процесното
изменение на КККР твърди, че то е свързано с отстраняване на непълнота и грешка.
Но предвид горепосоченото определение на понятието "непълноти и
грешки" в случая не се установи такова несъответствие. Съдът кредитира с
доверие заключението на СГЕ, което посочва, че не е налице доказано несъответствие на
местоположението на границата между двата процесни ПИ. Същата е трайно
материализирана на терена, не е променяна и както е посочена в предходните
планове така е отразена в кадастралната карта. Липсата на такова несъответствие
се подкрепя и от обстоятелството, че предложеното изменение не кореспондира с
данните в документите за собственост по отношение на посочените площи.
Очевидно, че АО не е
съобразил изискването по чл. 58, ал. 3 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.,
защото не е установил, че проектът за изменение, не отговаря по съдържание на
чл. 75, ал. 1, т. 9 от същата. Липсват документи, удостоверяващи основанието за
исканото изменение. Административният орган не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за установяване дали е налице непълнота или грешка,
т.е. не е преценил основателността на искането в Заявлението на Ив. Н.. На практика с издадената Заповед началникът на
СГКК е трансформирал правото на собственост върху 70 кв.м. от ПИ с
идентификатор 2440 в полза на заявителя Н., в противоречие на документите за
собственост, представени по делото от двамата съседи. Наличен е спор за
собственост, който вместо от гражданския съд е разрешен от АО, което е
недопустимо.
С процесното изменение
част от имот 2440 е включен в този с идентификатор 1465, при което се променя и
имотната граница и се намалява площта на първия. Органът по кадастъра по закон
няма правомощия да одобри такова изменение без да му бъде предоставено съдебно
решение по чл.54а, ал.1 от ЗКИР, относно разрешен спор за материално право,
който е от компетентността на гражданския съд. Такова решение не е представено
и не се твърди да съществува. Кадастърът има само констативно действие и следва
да отразява действителното фактическо състояние на обектите, а не да е
източника на промяната.
Във връзка с горните установявания, което сочат липсата на
основание за изменение по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР следва да се изтъкне липсата
на всяко друго правно основание за претендираното изменение по с.р. Когато
не е налице правно основание за издаване на един акт и липсва каквато и да е
възможност за издаването му на друго правно основание, този акт е нищожен.
Следователно процесната Заповед, в оспорената й част, следва да бъде обявена за
нищожна.
Предвид изложените
мотиви, решаващият правен извод на съда е, че обжалваната Заповед страда от
най-тежкия възможен порок на ИАА, който не може да бъде саниран. Като резултат
е нетърпима за правния мир, поради което нищожността на същата следва да бъде
обявена, в интерес на правната сигурност, в допустимата за оспорване част. Жалбата се явява основателна, в
същата част и просрочена по отношение оплакванията, свързани с искането
Заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора
разноски се присъждат на жалбоподателя като своевременно поискани и доказани в
размер на 1 210,00лв. За ДТ-10лв., 600лв. за СТЕ и 600лв. за АВ.
Последното е записан окато платено в брой в ДПЗС на л.95 от делото. Оспорено е
като прекомерно от ПП на ответника. Съдът не сподели това виждане. Защото към
17.02.2020г. при действието на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на ***окатските възнаграждения/в редакцията на ДВ бр.84 от
2016г./ договорената сума от 600лв. е минималното АВ за защита по дела по ЗКИР,
както в случая.
Воден от горните мотиви,
на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК и на основание чл.159, т.5
от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочена жалбата на Н.Д.П. срещу Заповед № 18-3148/22.03.2019г. на началника
на СГКК гр. Велико Търново, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Полски
Тръмбеш, в частта, относно ПИ с идентификатори 1465 и 2440.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 18-3148/22.03.2019г. на началника на СГКК гр. Велико
Търново, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Полски Тръмбеш, в частта, относно ПИ с
идентификатори 1465 и 2440, като се
отмества общата им граница в западна посока и от имота на жалбоподателя се
редуцират 70 кв.м.
ОСЪЖДА Служба
по геодезия картография и кадастър да заплати на Н.Д.П. с ЕГН **********съдебни разноски за производството в общ
размер на 1 210,00лв./хиляда
двеста и десет лева/.
Решението е постановено
с участието на ЗС И.Г.Н..
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението за постановяването му. Жалбата се подава чрез
АСВТ.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: