Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при
секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 2102 по описа на Административен съд – Варна за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, във
връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е
по жалба на Я.Н.Я. ***, ЕГН **********, срещу Решение № Ц2153-03-43/19.08.2020
година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Я.Н.Я. срещу Разпореждане №
680206/28.05.2020 година на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което му
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са
незаконосъобразни поради постановяването им в нарушение на материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта и духа на закона. Изложени са доводи, че
към 31.12.2015 година Я. има осигурителен стаж в размер на 27 год., 0 мес. и 6
дни, поради което доколкото до 31.12.2015 година в чл. 69 от КСО не е имало
изискване за достигане на определена възраст от осигуреното лице, на 25.12.2015
година същият е придобил право на пенсия. Посочва се, че съгласно чл. 105, ал.
1 от КСО правото на пенсия не се погасява по давност и съгласно принципите на
правото веднъж придобити права не се отнемат, когато с тях се целят ползи, а не
санкции. Направено е искане за отмяна на решението и разпореждането и връщане на преписката за ново
произнасяне по заявлението на Я.Я. със задължителни указания за отпускане на
лична пенсия от датата на заявлението — 18.03.2020 година — при условията на
чл. 69, ал. 2 от КСО, ведно със законната лихва към момента на произнасяне.
Ответникът в
производството, Директорът на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Варна, чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че към момента на подаване на
заявлението и в двете хипотези, които са посочени за отпускане на пенсия,
жалбоподателят не е отговарял на изискуемата навършена възраст. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1,
изречение първо от КСО, от лице с правен интерес – адресат на оспорения
индивидуален административен акт, при изпълнение на изискването по чл. 117, ал.
1, т. 2, буква а) от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със
заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и вх. № 2113-03-51/18.03.2020 година
Я.Н.Я. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението са приложени документи за осигурителен стаж с начална дата 01.09.1989
година и крайна дата 29.02.2020 година, както и документи за осигурителен
доход.
По
заявлението е налице произнасяне на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна,
който с Разпореждане № 680206/28.05.2020 година е отказал да отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Я.Н.Я.. Установено е, че към датата на
подаване на заявлението – 18.03.2020 година, лицето има осигурителен стаж,
както следва: I категория
труд – 27 год., 10 мес. и 02 дни; III категория труд – 01 год., 06 мес. и
01 ден, като осигурителният стаж, превърнат в III категория труд, е 47 год., 10 мес.
и 24 дни. Констатирано е, че към същата дата навършената от Я.Я. възраст е 52
год., 01 мес. и 12 дни. Предвид това, ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ –
Варна е преценил, че заявителят не
отговаря на условието на чл. 69 от КСО за изискуема възраст за 2020 година – 53
год. и 06 мес., тъй като към датата на подаване на заявлението — 18.03.2020
година — Я. има навършени 52 год. 01 мес. и 12 дни. Посочено е също така, че
заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и при
условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, тъй като е изпълнил условията на чл. 69 от КСО
по отношение на осигурителния стаж – има 27 години общ осигурителен стаж, от
които две трети действително изслужени като държавен служител към МВР.
В срока по
чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО разпореждането е обжалвано от Я. пред Директора на
Териториално поделение на НОИ – Варна с жалба вх. № Ц1012-03-115/20.07.2020
година.
С
атакуваното по съдебен ред Решение № Ц2153-03-43/19.08.2020 година Директорът
на ТП на НОИ – Варна е отхвърлил жалбата срещу постановения с разпореждането
отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решаващият
орган е приел, че към датата на подаване на заявлението – 18.03.2020 година – Я.
е изпълнил условието на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО за общ осигурителен стаж
от 27 години, от които две трети действително изслужени на съответните
длъжности, но не отговаря на изискването за навършена за 2020 година възраст от
53 год. и 6 мес., поради което правилно му е отказано отпускане на пенсия на
основание чл. 69 от КСО. За основателен е счел и отказът за отпускане на пенсия
на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като чл. 18, ал. 4 от НПОС предоставя
преференциална възможност на лица, които не са придобили право на пенсия по чл.
69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, да могат да се пенсионират
по-рано при облекчени условия по реда на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, а Я. е
изпълнил изискването на чл. 69 за придобит осигурителен стаж, но не отговаря на
условието за навършена възраст. Посочено е, че към датата на подаване на
заявлението е в сила редакция на чл. 69 от КСО, която поставя условие освен за
определена продължителност на положения осигурителен стаж на длъжности по чл.
69, ал. 1, 2, 3, 5а и 6 от КСО, също така и за навършена определена възраст.
В хода на
съдебното производство като доказателства по делото са приети и приложени представения
от ответната страна опис на осигурителния стаж на Я.Н.Я. към 31.12.2015 година (л.
22-23 от делото), видно от който към тази дата Я. има общ осигурителен стаж в
размер на 27 год., 01 мес. и 12 дни, от които 23 год., 07 мес. и 12 дни при I категория
труд, както и представените от жалбоподателя документи, касаещи осигурителния
му стаж, а именно: Диплома за висше образование № 015165; декларация обр. 8
„Данни за внасяне на осигурителни вноски на основание чл. 9а от КСО“ с вх. №
255231500016510/02.12.2015 година, видно от която Я.Я. е декларирал сума за
внасяне на осигурители вноски на основание чл. 9а от КСО в размер на
1 345,68 лева; касова вноска за плащане към бюджета от 02.12.2015 година
за сумата от 1 345,68 лева и Удостоверение № 4201/09.06.2015 година от
Държавния военноисторически архив, съгласно което Я.Н.Я. е учил и завършил ВНВУ
„В. Л “, гр. В Т , специалност „Войсково разузнаване“, в периода от 31.08.1987
година до 23.08.1991 година (л. 26-29 от делото).
При така
установената фактическа обстановка, след извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК съдът приема от правна
страна следното:
Обжалваното Решение
№ Ц2153-03-43/19.08.2020 година на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Варна е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3
във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
Обжалваният
акт е издаден в изискуемата съгласно чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО писмена форма
и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно
подробен вид, позволяващ съдебен контрол.
При служебната проверка не се установяват нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117,
ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като с решението си
Директорът на ТП на НОИ – Варна е решил по същество отнесения до него въпрос
съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от
КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и
преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното
производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Оспореният индивидуален административен акт е в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Между участниците в съдебния процес няма спор
относно продължителността на осигурителния стаж на Я.Я.. Жалбоподателят е имал общ осигурителен стаж от 27 години,
от които две трети действително изслужени в системата на МВР, както към датата
на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст – 18.03.2020 година, така и към 31.12.2015 година, към който момент
жалбоподателят счита, че е придобил право на пенсия.
Спорът между страните по делото се концентрира
върху въпроса коя редакция на нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО следва да се
приложи в настоящия случай – действащата до 31.12.2015 година или действащата
към датата на подаване на заявлението – 18.03.2020 година, респ. изисква ли се навършването
на определена възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на тази разпоредба.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО (в действащата към
датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия вх. №
2113-03-51/18.03.2020 година и към настоящия момент редакция – Доп. – ДВ, бр. 7
от 2018 година), държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните
работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от
Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по
чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27
години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като
държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална
сигурност“ и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България.
Според чл. 69, ал. 9 от КСО, от 31 декември 2016 година възрастта за лицата по ал. 1 – 7 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца
до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до
45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7.
Редакцията на чл. 69, ал. 2 от КСО – Изм. – ДВ, бр.
14 от 2015 година, действала към 31.12.2015 г. гласи, че държавните служители
по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните
разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги,
държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по
чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при
освобождаване от служба придобиват право
на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж, както следва:
1. до 31 декември 2011 година – 25 години общ осигурителен стаж, от които две
трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по
Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като военнослужещи по
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като
следователи и младши следователи; 2. от 1 януари 2012 година – 27 години общ
осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни
служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална
сигурност“ и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България или като следователи и младши следователи.
От анализа на цитираните редакции на разпоредбата
на чл. 69, ал. 2 от КСО се установява, че тази правна норма предвижда специални
правила за придобиване право на пенсия от държавни служители по изрично и
изчерпателно изброените в нея закони, като основната разлика в двете редакции
на нормата се състои условията, на които следва да отговарят лицата, за да
придобият това право. В т. 2 от редакцията на разпоредбата, действаща до
31.12.2015 година, е поставено единствено изискването лицето да притежава 27
години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като
държавен служител по посочените закони, независимо от неговата възраст. В
действащата към 18.03.2020 година (датата на подаване на заявлението) редакция
на чл. 69, ал. 2 от КСО, освен изискване за общ осигурителен стаж 27 години, от
които две трети действително изслужени като държавен служител по посочените
закони, е въведено и условие за навършена определена възраст, която за 2020
година е 53 години и 6 месеца в съответствие с чл. 69, ал. 2 във връзка с ал. 9
от КСО. Двете условия (за придобит осигурителен стаж по съответните закони и за
навършена определена възраст) следва да са налице кумулативно.
При тази нормативна уредба правилно пенсионният
орган е приел, че Я.Я. не отговаря на условията за придобиване на право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО,
тъй като към датата на подаване на заявлението лицето не е изпълнило
изискването за изискуема възраст за
2020 година – 53 години и 06 месеца, доколкото към тази дата същият има
навършени 52 години, 01 месец и 12 дни.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че тъй като
до 31.12.2015 година е имал изискващия
се общ осигурителен стаж от 27 години, той е придобил право на пенсия по реда
на чл. 69, ал. 2 от КСО при действието на старата редакция на нормата, (ДВ бр. 14
от 2015 година), която не е поставяла изискване за навършване на определена възраст.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО по своята същност е материалноправна
норма, тъй като урежда предпоставки и изисквания за упражняване на материално
право – в случая правото на придобиване на пенсия от държавните служители по
изчерпателно изброените в нея закони. Правилото за действие на
материалноправните норми във времето предвижда съществуването и съдържанието на
правните последици от фактите, да се уреждат от закона, действал по време на
настъпването им, а в случая – към момента на упражняване на правото на пенсия,
или от новата редакция на чл. 69, ал. 2 от КСО. След като заявлението за
отпускане на пенсия вх. № 2113-03-51/18.03.2020 година е подадено от Я. при
редакцията на чл. 69, ал. 2 от КСО (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 година), за да
възникне право на пенсия, лицето следва да отговаря на условията, които нормата
поставя именно в тази своя редакция. Последните, както бе отбелязано, освен
придобиване на определен осигурителен стаж, включват в условията на
кумулативност и навършване на определена възраст, която към датата на подаване
заявлението жалбоподателят не е достигнал – обстоятелство, безспорно между
страните по делото.
Поради гореизложеното
ирелевантен в случая се явява фактът, че към 31.12.2015 година Я.Я. е отговарял
на условията за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО (Изм. –
ДВ, бр. 14 от 2015 година), тъй като към тази дата същият не е подал заявление
за отпускане на пенсия и не е упражнил правото си на пенсия. Правото на пенсия
не възниква автоматично, а само след изрично волеизявление на правоимащото лице
за неговото упражняване. Това следва от характера на това право като субективно
(принадлежи на осигуреното лице и се упражнява по негова воля) и притезателно (задължава
осигурителният орган да извърши съответните действия, когато са налице
предвидените в закона условия) право. След като към 31.12.2015 година това
право не е упражнено от жалбоподателя, а това е станало в един по-късен момент
– 18.03.2020 година, приложение намира редакцията на материалния закон,
действаща към момента на неговото упражняване пред компетентния административен
орган.
Следва да се отбележи,
че законодателят е предвидил възможност за реализиране на правото на пенсия,
придобито до 31.12.2015 година, и след тази дата. На основание § 50 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ,
бр. 61 от 2015 година), лицата по чл. 69,
които до 31 декември 2015 година имат необходимия осигурителен стаж за
придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им
до 31 декември 2018 година. Посочената преходна разпоредба облекчава режима за
пенсиониране и е благоприятна за осигурените лица по чл. 69 от КСО. В същата
обаче се съдържа преклузивен срок за упражняване на пенсионното право от тези
лица при старите условия – 31.12.2018 година. След тази дата, лицата по чл. 69
от КСО придобиват право на пенсия по действащия към момента на подаване на
заявлението за
отпускане на пенсия материален закон. Подаденото от Я.Я. заявление за отпускане на пенсия е с
дата 18.03.2020 година, поради което § 50 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на КСО е
неприложим в разглеждания казус.
Нормата на чл. 105, ал.
1 от КСО, на която се позовава жалбоподателят, е неотносима към разглеждания
казус, тъй като прилагането на действащата материалноправна уредба към момента
на упражняване на правото на пенсия не е равностойно на погасяване на правото
на пенсия.
Основателно в оспореното решение и в потвърденото с
него разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е прието и че
жалбоподателят не отговаря и на условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, във връзка
с чл. 18, ал. 4 от НПОС, регламентиращи възможност за лицата, които не са
придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж,
да се пенсионират при наличие на 10 години стаж при условията на първа
категория труд, при навършена определена възраст, която по отношение на мъжете
за 2020 година е 53 години и 06 месеца /аргумент от чл. 69б, ал. 1, т.
2 от КСО/ и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Посочените
правни норми предвиждат специална хипотеза за придобиване на право на пенсия по
отношение на лица, които не са придобили такова право по реда на чл. 69 от КСО
поради недостатъчен осигурителен стаж, положен като държавни служители по някой
от посочените в последната разпоредба специални закони. В случая жалбоподателят
има необходимия общ осигурителен стаж от 27 години по чл. 69, ал. 2 от КСО,
поради което не попада в приложното поле на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Освен това в
последната разпоредба, подобно на чл. 69, ал. 2 от КСО се съдържа изискване за
навършване на определена възраст, която към датата на подаване на заявлението е
идентична с тази по чл. 69, ал. 2 от КСО, и, както бе отбелязано, не е
достигната от Я..
Предвид
това, при постановяване на оспореното Решение № Ц2153-03-43/19.08.2020 година,
с което жалбата на Я. срещу Разпореждане № 680206/28.05.2020 година е
отхвърлена, Директорът на ТП на НОИ – Варна е приложил правилно материалния
закон.
Настоящата инстанция намира, че предвид констатираното съответствие с
материалния закон и липсата на оперативна самостоятелност при преценката на
условията за отпускане на пенсия, не е налице несъответствие на оспорения
административен акт със целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е обосновано,
законосъобразно и правилно, поради
което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Н.Я. ***, ЕГН **********, срещу Решение
№ Ц2153-03-43/19.08.2020 година на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Варна, с което е отхвърлена жалбата на Я.Н.Я. срещу Разпореждане №
680206/28.05.2020 година на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което му
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
Заявление вх. № 2113-03-51/18.03.2020.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: