МОТИВИ към решение от 09.062020 г. по НАХД№367/20 г. на
ВРС:
Производството е по реда на чл.375 НПК. Образувано е по
внесено с постановление от 01.04.2020 г. на ВРП предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на лицето И.Н.И. от гр.Козлодуй с налагане на
административно наказание за извършено от същия престъпление по чл.325, ал.1 НК,
за това, че на 24.04.2019 г. на центъра на с. Ракево и
в сградата на кметството в същото село, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в
повлияно от изпит алкохол състояние отправил арогантни въпроси към длъжностно
лице ************защо работи за толкова малко пари и защо не си ходи при мъжа
си в гр. Враца; удрял с юмрук по пейката; на висок глас й отправил поредица
обиди, сред които и „ ...завършен боклук...“ , „ ...пропаднала курва...“, „ ...
пустиняк...”; заканил й се с
думите „ ... и да бягаш, няма да избягаш от мен...„ и „...ще те унищожа..; отправил арогантни въпроси към
длъжностното лице ************„ ...какъв ти е проблема...какъв си ти, че ще ми
държиш сметка...“ и обиди, сред които и „... боклук, ще ти еба майката ...
пустиняк, помияр...“ и заканите „ ... друг може да не е успял, но аз ще те
унищожа, ще ти откъсна главата ...“ , нанесъл удар с ръка към главата му и
разкъсал ръкава на ризата му.
За ВРП редовно призована, не се явява представител в
съдебно заседание.
Подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление
за случилото се. Упълномощеният му защитник-адв.И.И. не оспорва фактите по
обвинението и доказателствената маса, като отправя искане за уважаване на
предложението на държавното обвинение за приложение на чл.78а НК и налагане на
административно наказание на подсъдимия в предвидения от закона минимален
размер.
След прецнка и анализ на събраните по делото
доказателства, съдът прие от фактическа страна следното:
Около 15 часа на 24.04.2019 г.
св. ********- технически сътрудник в кметството в с.Ракево и св. ********-
библиотекар в читалището в същото село, седнали на пейка пред кметството, за да
изпият кафе по време на обедната си почивка. Малко след като пристигнали на
мястото, към двете се приближил познатият им подс. И.И., който към този момент работел по програма
за заетост при същото кметството и в това си качество получавал задачи от ********.
Подсъдимият бил
във видимо повлияно от изпит алкохол състояние и без да бил предизвикан по
някакъв начин започнал да се държи грубо със ********, като арогантно я попитал
защо работи за толкова малко пари и защо не си ходи при мъжа си в гр. Враца.
Свидетелките се опитали да избегнат конфронтация и да не му отвръщат, но подс. И. започнал да удря с
юмрук по пейката и да настоява, че ********била длъжна да му отговори. ********заявила,
че това са си нейни лични работи и това още повече ядосало подсъдимия, който на висок
глас й отправил поредица обиди, включително и като я нарекъл „...завършен
боклук...“, „...пропаднала курва.., „...пустиняк...“. Св. **** и пристигналият на място св. Димитър Якимов
се опитали да укротят подс. И. и му заявили да не прави глупости и да не вика толкова силно, тъй като е пиян, а и по
центъра на селото минавали и други хора, но той не ги послушал.
********изпитали страх от подсъдимия и не посмели да се
приберат в сградата на кметството, тъй
като били сами и за това само се преместили на друга
пейка. Подс. И.
обаче продължил да вика обиди по адрес на ********и й заявил и „...и да бягаш, няма да
избягаш от мен...” и „...ще те унищожа…”.
Поведението на подсъдимия било
възприето и от св. ****, който се
приближил към ********и забелязал, че тя е силно разстроена и със сълзи на
очите.
След горното подсъдимият напуснал мястото
и двете свидетелки влезли в кметството, където ********продължила да плаче,
т.к. била силно изплашена и разстроена от случващото се. Състоянието й било
възприето от св.********- кмет на селото, който попитал за причините и ********му
обяснила, че обвиняемият през целия следобед я е обиждал и заплашвал. Св.Тончев
веднага извикал по телефон подс. И. и последният пристигнал в сградата на кметството, където продължил
с арогантното си поведение като отправил към кмета въпросите „...какъв ти е проблема...какъв си ти, че ще ми държиш
сметка...“, а след това започнал да вика
към св.****„...боклук, ще ти еба майката, друг може да не е успял, но аз ще те
унищожа, ще ти откъсна главата...” и други подобни обиди и заплахи. След това подсъдимият се насочил към кмета на селото и
посегнал да го удари с дясната си ръка в областта на главата, а св.****се
запазил с ръката си и така получил удар по нея, в резултат на което ръкава на
ризата му бил разкъсан. Случващото се било възприето и от св.В.****, св.********и св.****, като последните
успели да издърпат подс. И. и така да прекратят нападението му. Св.****излязъл навън и
сигнализирал за случващото се в полицията и на място пристигнали служители на
РУ - МВР, в чието присъствие подсъдимият продължил с обиди към кмета, като го наричал „ ...боклук, пустиняк,
помияр...“ .
Така изложеното от фактическа страна се установява изцяло
и безпротиворечиво от всички събрани на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл.283 НПК гласни и писмени доказателства- самопризнанието на
подсъдимия, подкрепено и с показанията на свидетелите ****, ****И.А***, В.****,
****, ****характеристика и справка за съдимост на подсъдимия. Данните от
горепосочените доказателствени източници са еднопосочни, безпротиворечиви и не
се оспорват от страните, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери,
че престъплението за което е повдигнато обвинение е извършено от подсъдимия и
са налице всички обективни и субективни признаци, квалифициращи го по чл.325,
ал.1 НК, а именно: по делото безспорно се установи, че на инкриминираните дата
и място, подсъдимият е проявил безпричинна и с нищо непровокирана вербална агресия
първо спрямо ****а след това и спрямо
св.Тончев като ги обиждал и заплашвал и нанесъл удар с ръка към главата на св.тончев
и разкъсал ръкава на ризата му. Тези действия са извършени на публично място, във
видимо пияно състояние, в присъствието на случайни очевидци и са непристойни,
неприлични и в очевидно противоречие с установените в обществото норми на морал
и поведение. Извършени са с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на поведението си и на последиците от него и е целял
пряко настъпването им.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на гл.8 НК, за престъплението по чл.325, ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години лишаване от свобода
или пробация и обществено порицание и от деянието не са причинени подлежащи на
възстановяване съставомерни имуществени вреди, т.е. налице са всички
предпоставки по чл.78а НК, поради което и предложението на ВРП за освобождаване
на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание се явява основателно.
При определяне вида и размера на административното
наказание, което следва да се наложи, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства- направеното самопризнание, проявена самокритичност от подсъдимия
и изразено съжаление, чисто съдебно минало и социален статус, социален статус,
а като отегчаващо вината- лошите характеристични данни по местоживеене.Така
отчетения превес на смекчаващи вината обстоятелства мотивира съда да наложи на
подсъдимия административно наказание в предвидения от закона минимум- глоба в
размер на 1000.00 лв.
При горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: