Р Е
Ш Е Н
И Е № 1068
гр.Сливен, 10.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6786 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.
Ищцовото търговско дружество
твърди, че при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот,
находящ се в с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.”Георги Димитров” № 12 с
титуляр ответницата. Имотът бил свързан към водопреносната мрежа и към него
ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Доставената и консумирана
вода се отчитала по партидата от представител на ищцовото дружество и
стойността на доставката се фактурирала, след което за титуляра възниквало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съобразно ОУ на ВиК оператора. Ако това
не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на
законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.12.2006г. – 31.03.2018г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и било образувано
ЧГД № 1142/2018г. на НЗРС. В това производство била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, но заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество
част от присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а
именно сума в размер на 273,33 лв., от
която 237,68 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и консумирана
питейна вода в имота на ответника в с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен,
ул.”Георги Димитров” № 12 за периода от 01.07.2015г. – 31.03.2018г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 13.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в
размер на 35,65 лв., обезщетение за забавено изпълнение, мораторна лихва,
начислена към 02.05.2018г.
Претендират се разноски в заповедното производство в размер
на 26 лв., както и тези, сторени в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначен от съда особен представител на ответника.
С отговора се оспорват исковете,
като се счита, че не било доказано качеството потребител на ответника, т.е, че
е ползвал имота в исковия период от време. Недоказано било и редовно отчитане на водомера в присъствието
на абоната потребител. Освен това във фактурите било отразено, че количеството
вода била начислявана служебно при повреден водомер, като не били представени
доказателства за това. Не било също така ясно по какъв начин ВиК оператора
сметнал жилището за топлофицирано и начислявал по 6 куб. Вода месечно.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
депозирало на 13.07.2018г. до Районен съд гр.Нова Загора заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника Ч. за дължими суми за
доставена питейна вода за обект – недвижим имот, находящ се в с.Баня, общ.Нова
Загора, обл.Сливен, ул.”Георги Димитров” № 12.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 1142/2018г. по описа на
НЗРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 828/18.07.2018г.
против длъжника за следните суми: главница в размер на 347,41 лв. за доставена
и консумирана питейна вода на адрес с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен,
ул.”Георги Димитров” № 12 за периода 01.12.2006г. – 31.03.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 13.07.2015г. до
окончателното й изплащане, лихва в
размер на 114,94 лв., изтекла към 02.05.2018г., както и разноски в размер на 26
лв.
Тази заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което заповедния съд указал на заявителя възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечния срок от съобщаването, заявителя
“Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД
предявил настоящия положителен установителен иск – на 06.12.2018г.
За процесния период от време ищцовото дружество издало фактури, като за целия
исков период начисленията са служебен разход при повреден водомер.
По делото е представен карнет, от който не се установява на чие име е
открита партидата за вода. Посочени са две различни лица, а именно Сабри Сабри
Алиосман, чието име е зачеркнато и името на ответницата. От карнета се
установява, че за част от исковия период 01.08.2016г.-31.03.2018г., като са
отбелязани в различните месеци код 2 и код 7. Така при код 2 са отчитани по 6
куб.м вода, а при код 7 не са правени начисления, съответно за тези месеци не
са издавани фактури. Не се установява какво е значението на записаните кодове в
карнета. Подписи за абоната са положени само в шест месеца в периода м.април 2017г.-
м.октомври 2017г., без м.юни 2017г.
За част от исковия период, а именно от 01.17.2015г. до 31.07.2016г. няма
данни за начина на отчитане на средството за търговско измерване.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими -
предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете
са неоснователни, поради недоказаност.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния правен казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен
начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от
ищеца и, че в недвижимия имот на
ответника в с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.”Георги Димитров” № 12 през
процесния период от време са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
Ищцовото дружество установи
единствено, че за процесния период от време са
издадени фактури.
Ищецът не установи в процеса качеството
потребител на ВиК услуги на ответницата, т.е. дали е собственик или титуляр на
право на ползване на имота, в който се
твърди да са доставяни ВиК услугите. Не се доказа действителното количество
доставена вода, консумирано от ответницата, нито начина на отчет на
индивидуалния водомер, въпреки изричните указания на съда, инкорпорирани в
определението, постановено на основание чл.140 ГПК. Не се установи основанието
на предявените претенции, а именно съществуване на вземането за целия исков
период, следствие на служебно начисляван разход за вода при повреден водомер.
Не се установи ищецът да е спазил
задълженията си, произтичащи от чл.33, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, както и тези по чл.20 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ищеца / одобрени
с Решение № ОУ-09/11.08.2014г., т.41, в сила от 05.10.2014г. и приложими за
част от исковия период от време/ – за установяване по надлежния ред на повреда в индивидуалния водомер на
ответника-абонат, съответно даване на предписание за отстраняване на тази повреда,
както и срока за това. Напротив от представените фактури се установява, че за целия
исков период на ответницата бил начисляван разход при повреден водомер, като за
някои месеци по 6 куб.вода, без да е установено за колко обитатели в имота, за
други месеци без никакъв начислен разход и поради какви причини.
Приетите по делото фактури и
карнет за част от периода представляват частни свидетелстващи документи,
ползващи се с формална доказателствена сила, т.е. удостоверяват изявлението на
своя автор - издател, но не обвързват съда с материална доказателствена сила да
приеме за установено удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до
който се отнася удостоверителното изявление – в случая начисления разход служебно
при повреда в индивидуален водомер.
В исковия граждански процес всяка страна следва да докаже своите
твърдения. Ищцовото дружество не установи по безспорен начин основанието на своите
искове, а именно качеството потребител на ответника, действително доставени ВиК
услуги в имота, основанието за тяхното начисление и съответно количеството им и
тяхната стойност.
По изложените аргументи исковете
биват отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на процеса
ищцовото дружество следва да поеме отговорността за разноски спрямо ответницата,
но тъй като такива не са сторени, съдът не дължи произнасяне с изричен
диспозитив в тази насока.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести
септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев против М.Х.Ч.,
ЕГН: ********** *** искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че М.Х.Ч., ЕГН: **********
ДЪЛЖИ
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер
на 237,68 лв. /двеста тридесет и осем лева и 0,68 ст./, главница,
представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект,
находящ се в с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ул.”Георги Димитров” № 12,
клиент 62630 за периода от 01.07.2015г. до 31.03.2018г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 13.07.2018г. до окончателното й изплащане, сума в размер на 35,65 лв. /тридесет и пет
лева и 0,65 ст./, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху
дължимата главница към 02.05.2018г. и
сумата от 26,00 лв. /двадесет и шест
лева/, представляваща разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1142/2018г. на НЗРС, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 828/18.07.2018г. по ч.гр.д.№ 1142/2018г.
на СлРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез
пълномощниците им.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: