О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260037/19.1.2021 г.
19.01.2021г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, втори състав
На 19.01.2021
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. ч.гр.дело № 629 по описа за 2020г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и сл.ГПК
Образувано е по частна жалба на З.М.С., подадена от пълномощника й адв.Ж.К., против Решение №260179/16.11.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№3022/2019г. в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по предявените от жалбоподателката искове относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака й с ответника три малолетни деца; определяне режим на лични отношения на децата с бащата; местоживеенето на децата и дължимата за тях издръжка от бащата; ползването на семейното жилище и иска по чл.127а СК - да бъде разрешено на майката да пътува с децата от ФРГ. до РБ. и обратно, а при необходимост и до други страни.
Оплакването на частната жалбоподателка е за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната му част, имащо характер на определение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и накърняване на човешките права и свободи. Счита за неправилна преценката на съда, че е налице друго дело в РГермания със същия предмет и същите страни, което е пречка настоящото дело да бъде разгледано от българския съд, като твърдението е, че в Германия образуваното дело е било за домашно насилие. Навежда, че съдът не е взел предвид и факта, че не се касае за обичайно местопребиваване на децата в Германия, а за необходимо такова, тъй като същите не могат да пътуват и да се завърнат в България без съгласието на другия си родител - основание за претенцията по чл.127а СК. Жалбоподателката се позовава на нарушение на чл.3 от Конвенцията за правата на детето, както и на чл.127а, ал.4 СК и намира за неприложима разпоредбата на чл.17 от Регламент №2201/2003г. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част.
С подадения в срока по чл.276, ал.1 ГПК отговор, ответникът по жалбата А.А., чрез особения представител адв.Д., е изразил становище, според което жалбата е частично основателна. Поддържал е, че обжалваното решение на ЯРС в частта, с която съдът не се е произнесъл по отношение упражняването на родителските права на децата, личните отношения и претенцията по чл.127а СК, е неправилно поради това, че след като съдът е прекратил брака на страните с развод, е бил длъжен да се произнесе и по тези въпроси. Счита обжалваното решение в частта на иска за ползването на семейното жилище за правилно, тъй като не са представени доказателства за собствеността на жилището и че същото е "семейно жилище" по смисъла на закона.
ЯОС намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна,като съображенията за този извод са следните:
Частната жалбоподателката З.М.С., чрез пълномощника си адв.Ж.К., е сезирала ЯРС с искове против съпруга А.А.А. *** за развод; за предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение на трите малолетни деца на страните - Е. А., А.А. и И. А.; за определяне на подходящ режим на лични отношения между децата и техния баща; за определяне местоживеенето на децата съобразно това на майката; за предоставяне ползването на семейното жилище в гр.Я. на съпругата; за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за всяко от трите деца и за даване на разрешение на майката по чл.127а СК за пътуване с децата.
Установено е от представеното по делото удостоверение за граждански брак, че бракът между страните, които са български граждани, е сключен в РБългария на 24.02.2009г., а от представените удостоверения за раждане на трите деца на съпрузите А., че те са родени в Г. По делото не е имало спор, че към датата на подаване на исковата молба пред българския съд децата живеят в Г., където учат и посещават детска градина - факт, който е установен и от представения по делото социален доклад на компетентната социална служба - Службата за благосъстояние на младежите в Бергиш Гладбах, Германия. От социалния доклад е установено, че в Германия, в съда в Ройтлинген, е образувано паралелно съдебно производство - дело №4 Ф 569/2020 по молбата на майката на децата Е., А. и И. - З. А. за еднолично упражняване на родителските права върху нейните деца.
При тези данни, с постановеното по спора Решение №260179/16.11.2020г., ЯРС е приел да разгледа иска за развод по чл.49, ал.1 СК, като го е уважил, прекратил е брака на страните по вина на съпруга и е постановил съпругата да носи предбрачното си фамилно име С.. По останалите въпроси - относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на страните три малолетни деца, местоживеенето им, личните контакти с бащата, издръжката на децата и претенцията по чл.127а СК, съдът на основание чл.17 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета е приел, че не е компетентият съд да се произнесе, тъй като тези въпроси са субсумирани от понятието "родителска отговорност" по смисъла на Регламента и тъй като обичайното местопребиваване на децата е в друга държава - членка, компетентен да се произнесе е съответният съд в държавата - членка. Поради това ЯРС е прекратил производството по делото в тази му част. Съдът е прекратил производството по делото и в частта относно претенцията за ползването на семейното жилище на страните в гр.Ямбол, като в тази му част съдебният акт не е обоснован с изложени от първоинстанционния съд мотиви.
Решението на ЯРС в прекратителната му част, имаща характер на определение, е частично неправилно.
ЯОС намира, че след като районният съд е приел да разгледа и да се произнесе по иска за развод, той е бил компетентен и е бил длъжен да са произнесе по същество и по иска за ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр.Я. Безспорно е установено от данните по делото, че съпругата-ищцата е с обичайно местопребиваване в Г., като данните са, че в тази държава е пребиваването и на съпруга-ответник. При липса на твърдения и данни по делото някой от двамата съпрузи, преди образуване на настоящото дело пред българския съд, да е предявил иск за развод пред германски съд, съобразно обичайното местопребиваване и на двамата съпрузи, правилно сезираният български съд - ЯРС е приел, че е компетентен да разгледа иска за развод на основание чл.3, б "б", вр. с чл.19 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета, тъй като съгласно чл.3, б. "б" от визирания Регламент компетентен по исковете за развод е съдът на държавата – членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В тази хипотеза привръзката с правото на държавата по произход се определя от гражданството на съпрузите и не е свързана с обичайното им местопребиваване. Компетентността на съда на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи, в случая българският съд, би могла да се преодолее по пътя на пророгацията на компетентност - когато единият от съпрузите е сезирал с иск за развод съда по постоянното местопребиваване на съпрузите преди да е сезиран съдът на държавата–членка по гражданството на съпрузите и ако другият съпруг-ответник е приел изрично или по друг недвусмислен начин компетентността на съда по обичайното местопребиваване на съпрузите в другата държава-членка – чл.12 от Регламента, но в случая, както се посочи тази хипотеза не е налице. След като с иска за развод е предявено и искане за предоставяне на ползването на семейното жилище, чието местонахождение е в България, компетентността на българския съд е в зависимост от местонахождението на имота. Мерките за ползването на семейното жилище са сходни с разпределение на ползването на съсобствен имот, поради което компетентен по това искане е винаги съдът по местонахождението на имота, като компетентността се определя по Регламент/ЕО/ № 44/2001г. на Съвета ( в този смисъл е Решение №552/06.03.2013 г. на ВКС-ГК-Четвърто г. о. по гр.д. №1671/2011г.). В случая местонахождението на имота - семейното жилище е в България, при което сезираният български съд е компетентен да се произнесе. Като е прекратил производството по делото в тази му част, ЯРС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и делото се върне на районния съд за произнасяне по същество. Неправилно ответникът по частната жалба счита, че недоказването на правото на собственост на семейното жилище и че същото е "семейно жилище" по см. на §1 ДР на СК, е основание за прекратяване на производството, тъй като това са въпроси по същество на претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище.
В останалата му обжалвана част - за прекратяване на производството по исковете за родителска отговорност: предоставяне на ищцата, сега жалбоподателка, на упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните, определяне на местоживеенето им, на режим на лични отношения с другия родител, по исковете за издръжка и по чл.127а СК за пътуванията на децата, обжалваното определение е правилно.
ЯРС е съобразил разпоредбата на чл.17, вр. с чл.16 от Регламент /ЕО/ №2201/2003г., съгласно която съдът извършва служебна проверка за международна компетентност, съобразно фактите и обстоятелствата за обичайно местопребиваване на децата към момента на сезиране на съда с исковете за родителска отговорност (в този смисъл е и Определение №61/07.02.2018г. на на ВКС - ГК-Четвърто г. о. по ч. гр. д. № 5026/2017г.). С оглед установените по делото обстоятелства, че родените от брака на страните три малолетни деца са с обичайно пребиваване в друга държава-членка на ЕС, правилни са изводите на съда по приложението на чл.8, §1, вр. с чл.2 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г., че компетентни да разгледат спора за родителска отговорност са съдилищата на държавата-членка, където е местопребиваването на децата, в случая в Г. Тези изводи на съда са в съответствие със задължителното тълкуване на разпоредбите от европейското право, за което тълкуване компетентен е единствено Съда на Европейския съюз. С определение на Съда ( шести състав) от 16.01.2018г. по дело С-604/17 е прието, че Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета следва да се тълкува в следния смисъл: че съд на държава - членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл.3, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл.9, 10, 12 или 15 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г. В съдебната практика и на Върховния касационен съд, застъпена в множество определения по реда на чл.274, ал.3 ГПК - напр. Определение № 937/15.12.2014 г. по ч. гр. дело № 4035/2014г. на IV г. о. , определение № 420/13.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2224/2014 на III г. о., Определение №81/18.02.2019г. на ВКС по ч. гр. д. № 332/2019г., IV г. о., Определение № 277/15.07.2020г. на ВКС по ч. гр. д. № 1818/2020 г., IV г. о., също е прието, че с оглед изричната разпоредба на чл.3, т.1, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета на Европа от 27.11.2003г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна - членка, съдът на отечествената им държава-членка има международна компетентност да разгледа делото за прекратяване на брака между страните, но не и по отношение на иска относно родителската отговорност, режима на лични контакти и размера на дължимата издръжка на детето на страните по делото. Приетото от ЯРС е в съгласие и с практиката на ВКС.
Регламентите са актове с общо приложение във всички държави – членки на ЕС и разпоредбите им имат приоритет пред нормите от българското законодателство, които задължават съда при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца служебно да се произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и издръжката. Поради това неоснователни са доводите на жалбоподателката, извлечени от разпоредбите на СК, ГПК, Конвенцията за правата на детето и др., с които обосновава компетентността на сезирания български съд - ЯРС да разреши спора за "родителска отговорност" между страните. Българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод между български граждани с обичайно местопребиваване в друга страна-членка на ЕС, но ако от брака има непълнолетно дете/деца, чието обичайно местопребиваване е на територията на друга държава - членка, какъвто е разглежданият случай, той не е компетентен да се произнесе по споровете за родителска отговорност и издръжка на детето/децата, ако не са налице условията по чл.9, 10, 12 или 15 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г., съответно чл. 3 б. "Г" или чл. 5 от Регламент /ЕО/ 4/2009г. В случая не са налице обстоятелства, които да обуславят запазена компетентност на българския съд поради местене на децата (чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г.) или поради отвличането им (чл. 10 от Регламент /ЕО/ №2201/2003г.), нито има акт за прехвърляне на компетентност (чл.15 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г.). Пророгация на компетентност по чл. 12, ал.1 от Регламент /ЕО/ 2201/2003г. също няма, тъй като не е налице условието по б. "Б" – тя да е приета от страните недвусмислено към момента на сезирането на българския съд. Такова приемане не е налице, защото ищцата е завела друго дело пред съд в Германия за упражняване на родителските права по отношение на децата - факт, установен със социалния доклад (като неоснователно се твърди, че делото е за домашно насилие), а ответникът не е взел лично участие по делото, представляван е от особен представител и не е изразил недвусмислено воля за компетентността на сезирания български съд. Спорът по съединените искове за издръжката на децата също не е подведомствен на българския съд, тъй като не са налице предпоставките по чл. 3, б. "г" и чл.5 от Регламент /ЕО/ № 4/2009г.
По изложените съображения обжалваното решение на ЯРС в частта, с която е прекратено производството по исковете за "родителска отговорност", е правилно и следва да се потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл. 278, ал.1 ГПК, Ямболският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение №260179/16.11.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№3022/2019г. в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения от З.М.С. против А.А.А. *** съединен с иска за развод иск по чл.56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в гр.Я. и ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото по този иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260179/16.11.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№3022/2019г. в останалата му обжалвана част, с която е прекратено производството по делото по исковете за предоставяне на ищцата З.М.С. упражняването на родителските права по отношение на трите малолетни деца на страните, за определяне на местоживеенето на децата по местоживеенето на майката, за определяне на режим на лични отношения на децата с бащата, по исковете за заплащаната от бащата издръжка на децата и по чл.127а СК - за даване разрешение на майката за пътуване с децата.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.