№ 742
гр. Сливен, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230101763 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Т.М. Т. С. от гр.
Шивачево срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД, с
която са предявени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор
за потребителски кредит и за обявяване на нищожността на Договор за
възлагане на поръчителство, сключен за обезпечаване на договора за кредит.
Ищцата твърди, че на 07.06.2024 г. сключила с ответника „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-
2174-12296-317481, по силата на който усвоила главница в размер на 750,00
лв. Срокът на договора бил 12 месеца при фиксиран ГЛП от 36,00 % и ГПР от
42,97 %, като общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на
2021,64 лв. Във връзка с договора за потребителски кредит и на датата на
неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за
възлагане на поръчителство с ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, като по
Договора за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се
изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 1119,84
лв. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на ЗПК. В
договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана
1
методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са
включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са
допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай
дължимото по Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за
гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите.
Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и договорът
за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че
двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован
извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на
сключване на договора за кредит. Предвид изложеното, ищцата твърди, че
кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на
ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че
същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от
петкратния размер на законната лихва. Ищцата излага, че неправилното
изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за
недействителност на договора. На следващо място, ищцата твърди, че
сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй
като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, във
връзка с чл. 22 ЗПК. На изложените основания ищцата моли да бъде
прогласена нищожността на Договора за потребителски кредит и сключения
във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство, както и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответните дружества са подали отговори на исковата молба в срок, с
които признават изцяло предявените искове, молят съда да постанови решение
при признание на иска по чл. 237 ГПК и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да
възложи разноските по делото на ищцата, тъй като ответниците не са дали
повод за завеждане на делото. Правят и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответните дружества „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“
2
ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за
нищожен на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-2174-
12296-317481 от 07.06.2024 г., сключен между ищцата Т.М. Т. С. и ответното
дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и за обявяване за нищожен на Договор
за възлагане на поръчителство от 07.06.2024 г., сключен между ищцата Т.М. Т.
С. и ответното дружество „Кредит гаранция“ ЕООД, във връзка с
обезпечаването на Договора за потребителски кредит тип кредитна линия №
3-2174-12296-317481 от 07.06.2024 г., поради противоречие на закона.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ищцата Т.М. Т. С. и ответното дружество „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна
линия № 3-2174-12296-317481 от 07.06.2024 г., съдържащ данни за
предоставен на ищцата кредит в размер на 750,00 лв. Посочени са следните
условия на отпуснатия заем - ГПР 42,97 %, лихвен процент 36,00 %. Уговорен
е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 904,20 лв., срок
на договора в месеци - 12 (броя месечни плащания), с размер на месечното
плащане 75,35 лв. Безспорно е между страните, че на 07.06.2024 г. между
ищцата Т.М. Т. С. и ответното дружество „Кредит гаранция“ ЕООД е сключен
Договор за възлагане на поръчителство, във връзка с обезпечаването на
Договора за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-2174-12296-
317481, като предвиденото възнаграждение на поръчителя възлиза на 1119,84
лв. или по още 93,32 лв. на месец, дължими с всяка месечна вноска по
Договора за кредит и платими по една и съща банкова сметка, посочена в
двата договора. Възнаграждението на поръчителя не е включено като разход в
ГПР по Договора за кредит.
Ответните дружества са признали изцяло предявените искове.
3
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Съгласно задължителните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности
на ГПР от 42,97 %, без да е посочено кои компоненти точно са включени в
него и как се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислен
по отношение на общия ГПР посоченият годишен лихвен процент от 36,00 %.
С договора за възлагане на поръчителство е уговорено възнаграждение на
поръчителя, но не е посочено дали тази сума е отчетена при изчисляването на
ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява разход
по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно
потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР
съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
4
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е
предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност
представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това
възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на
преговорите по сключване на договора. Невключването на това
възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на
забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, поради което и договорът на това основание
следва да се счита нищожен.
На следващо място, Договорът за възлагане на поръчителство от
07.06.2024 г., сключен между ищцата и ответника „Кредит гаранция“ ЕООД
също е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер
на ГПР. Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за
предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е
принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство,
както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая
кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,
за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Кредит гаранция“ ЕООД да му предостави
поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и
икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1
ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и
5
разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от
датата на плащането, тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на
поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът
на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е
абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени.
Относно разноските:
Съдът намира за неоснователни исканията на ответните дружества на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото да се възложат на ищцата.
Ответниците действително признават изцяло предявените искове, но не е
налице втората кумулативна предпоставка, а именно ответниците да не са
дали повод за завеждане на делото. В случая, в основата на предявените искове
е твърдение за нищожност на потребителски договор, което поражда правото
на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата направените разноски по предявения срещу него иск, а именно 50,00
лв. - заплатена държавна такса.
Ответното дружество „Кредит гаранция“ ЕООД също следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата направените разноски по предявения срещу
него иск, а именно 50,00 лв. - заплатена държавна такса.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.
Размерите на адвокатското възнаграждение в случая, определени по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, възлиза на 400,00 лв. по иска срещу „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД и 411,20 лв. по иска срещу „Кредит гаранция“ ЕООД.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
6
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства, а ответниците са признали исковете изцяло. Пълномощникът
на ищцата не се е явил лично, но е депозирал писмено становище по хода на
делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, всяко от двете ответни дружества следва да бъде
осъдено да заплати на пълномощника на ищцата сумата от по 300,00 лв.
адвокатско възнаграждение по всеки от предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Света Троица“, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 и Т.М. Т. С., ЕГН:
**********, с адрес гр. .................. Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия № 3-2174-12296-317481 от 07.06.2024 г., както и сключения
между „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 24, ет. 3,
ап. 7 и Т.М. Т. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ж. к. „Даме Груев“, бл.
17, вх. В, ет. 3, ап. 1 Договор за възлагане на поръчителство от 07.06.2024
г., сключен във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит
тип кредитна линия № 3-2174-12296-317481 от 07.06.2024 г., поради
противоречие със закона.
7
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Света Троица“, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ на Т.М. Т. С., ЕГН:
**********, с адрес гр. .................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски по делото - заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“
№ 24, ет. 3, ап. 7 ДА ЗАПЛАТИ на Т.М. Т. С., ЕГН: **********, с адрес гр.
.................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00 лв. /петдесет
лева/, представляваща разноски по делото - заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Света Троица“, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б. от
АК - Русе, с персонален № **********, с адрес гр. София, ул. „Кюстендил“ №
21, ет. 2, офис 27 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“
№ 24, ет. 3, ап. 7 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б. от АК - Русе, с
персонален № **********, с адрес гр. София, ул. „Кюстендил“ № 21, ет. 2,
офис 27 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от
300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8