Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
град Горна Оряховица, 31.07.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и
в присъствието на прокурора ………….........., след като разгледа докладваното от
съдията Станчев гражданско дело № 1342
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД твърди, че твърди, че на 15.12.2015 г.
между „В.” ООД и ответника С.Х.И. бил сключен договор за паричен заем, по
силата на който дружеството предоставило на ответника уговорената заемна сума,
а ответникът се задължил да върне същата на дружеството, ведно с уговорената
лихва на погасителни вноски, описани в исковата молба. Ответникът не изпълнил
точно задължението си за плащане на погасителните вноски. На основание клаузи
от договора и приложимите към него общи условия и тарифа на „В.“ ООД в тежест
на ответника били начислени еднократна такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 150 лв., такса разходи за дейност на служител в размер на
100 лв., неустойка за неизпълнение на уговореното задължение ответникът да
осигури в полза на заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от
физическо лице или банкова гаранция, отговарящи на описаните в исковата молба
изисквания, в размер на 503,16 лв., дължима на равни вноски с падежи, съвпадащи
с падежите погасителните вноски на заема, и лихви за забава върху всяка от
просрочените погасителни вноски в общ размер от 110,44 лв. Ищецът твърди, че по
договора ответникът извършил частично плащане на сумата 100 лв., с която била
погасена част от начислената такса в размер на 150 лв. за събиране на
просрочени вземания. Предвид изложеното ищецът поддържа, че по силата на
сключения договор ответникът дължи следните суми: 700 лв. непогасена главница,
84,14 лв. договорна лихва за времето от 29.12.2015 г. (падежа на първата
просрочена вноска) до 28.06.2016 г. (падежа на последната вноска), 503,16 лв.
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, 50 лв.
такса разходи за събиране на просрочени задължения (остатък от пълния размер на таксата от 150 лв.
след приспадане на платените от ответника 100 лв.), 100 лв. такса разходи за дейност на
служител, 110,44 лв. лихва за забава за периода от 30.12.2015 г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че по силата на подписано на 05.08.2016 г. приложение към рамков
договор за цесия от 22.01.2013 г. заемодателят „В.” ООД прехвърлил на
дружеството „А.” ООД вземанията си от ответника С.Х.И., произтичащи от
посочения по-горе договор за паричен заем, ведно с всички привилегии и
обезпечения. Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че е
правоприемник на дружеството „А.” ООД. Съобщения за цесията били изпратени на
адреса на ответника, който той посочил при сключване на договора. Изпратените
съобщения били върнати невръчени с отбелязване в известието за доставяне, че
длъжникът не е намерен на адреса.
В
полза на ищеца по подадено от него заявление била издадена заповед за
изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК за посочените по-горе суми
против ответника. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок от съобщението с предупреждение, че при
непредявяване на иска заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Предвид
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи посочените по-горе
суми, произтичащи от процесния договор, както и да осъди ответника да му
заплати направените разноски в заповедното производство и в настоящото исково
производство.
В
законния срок адв. Ю.М. от ВТАК – назначена за особен представител на ответника
С.Х.И., е подала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Поддържа, че цитирания в исковата молба договор за предоставяне на паричен заем
е недействителен на предвиденото в чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД основание. Излага доводи за неспазване на изискванията по чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от ЗПК. От
представените от ищеца доказателства се установявало, че липсва погасителен
план, поради което била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 във вр. с
чл.22 от от ЗПК.
Особеният
представител на ответника поддържа, че с признатото от ищеца плащане от страна
на ответника на сумата 100 лв. е погасена съответна част от главницата от 700
лв. С оглед изложеното поддържа, че съдът следва да прогласи недействителността
на договора и да присъди в полза на ищеца само сумата 600 лв., представляваща
чистата стойност на кредита след приспадане на извършеното от ответника частично плащане.
Особеният
представител на ответника моли съда, в случай че остави без уважение доводите
за недействителност на договора в цялост, да приеме за нищожна клаузата от
договора, предвиждаща неустойка за неосигуряване на обезпечение. Поддържа, че
посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1 във вр. с чл.143,
ал.1, т.5 от ЗЗП и като такава е недействителна. Поддържа, че неустоечната
клауза е нищожна и на основание противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
закона. Особеният представител на ответника моли съда, ако приеме за
неоснователно възражението за нищожност на неустоечната клауза, да намали
неустойката поради прекомерност на предвиденото в чл.92, ал.2 от ЗЗД основание.
Особеният
представител на ответника излага възражение за прекомерност на претендираното
от пълномощника на ищеца юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
15.12.2015 г. между заемодателя „В.” ООД и заемателя С.Х.И. бил сключен договор
за предоставяне на паричен заем VIVA
Express № 5234622, по силата на който дружеството предоставило на
ответника уговорената заемна сума в размер на 700 лв., а ответникът се задължил
да върне същата на дружеството, ведно с уговорената лихва от 40,30 %, на 14 равни
двуседмични погасителни вноски от по 56,01 лв. всяка.
Предаването
на сумата от представител на заемодателя на ответника заемател било
удостоверено с приетия като писмено доказателство разходен касов ордер №
140/15.12.2015 г.
Съгласно
уговореното в чл.4 от договора заемателят се задължил да предостави на
заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от физическо лице,
отговарящо на условията по чл.4, т.1 от договора, или под формата на банкова
гаранция, издадена след усвояване на заема и валидна за целия срок на договора.
Ответникът
не изпълнил точно задължението си за плащане на погасителните вноски и не
осигурил уговореното обезпечение.
Видно
от заключението на съдебносчетоводната експертиза и от направеното от ищеца
признание, на 02.03.2016 г. ответникът платил 100 лв. от задълженията си по
договора. До приключване на устните състезания по делото други плащания по
договора за погасяване на задълженията на ответника не са правени.
Вещото
лице по назначената съдебносчетоводна експертиза дава два варианта на
заключение относно непогасения остатък от задълженията на ответника, както
следва:
Вариант
1 – ако с плащането на сумата 100 лв. е погасена частично таксата разходи за
събиране на просрочени задължения, както поддържа ищецът – непогасените задължения
на ответника според уговореното в договора са, както следва: 700 лв. непогасена
главница, 84,14 лв. договорна лихва за времето от 29.12.2015 г. (падежа на
първата просрочена вноска) до 28.06.2016 г. (падежа на последната вноска),
503,16 лв. неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение, 50 лв. такса разходи за събиране на просрочени задължения и 100
лв. такса разходи за дейност на служител.
Вариант
2 – ако с плащането на сумата 100 лв. е погасена частично главницата, както поддържа
особеният представител на ответника – непогасените задължения на ответника
според уговореното в договора са, както следва: 600 лв. непогасена главница,
84,14 лв. договорна лихва за времето от 29.12.2015 г. (падежа на първата
просрочена вноска) до 28.06.2016 г. (падежа на последната вноска), 503,16 лв.
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, 150
лв. такса разходи за събиране на просрочени задължения и 100 лв. такса разходи
за дейност на служител.
Вещото
лице е изчислило и размера на лихвата за забава върху непогасената главница за
времето до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (06.02.2018 г.),
както следва: на 114,14 лв. при вариант 1 и на 97,84 лв. при вариант 2.
На
05.08.2016 г. заемодателят „В.” ООД прехвърлил с договор за цесия, оформен като
приложение към рамков договор за цесия от 22.01.2013 г., вземанията си от
ответника, произтичащи от процесния договор, на дружеството „А.” ООД. Видно от
вписванията в Търговския регистър по партидите на двете дружества, ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД е универсален правоприемник на цесионера „А.” ООД.
По
подадено от ищеца заявление съдът издал против ответника заповед за изпълнение
на парични задължения по чл.410 от ГПК за посочените в исковата молба суми
произтичащи от процесния договор. Заповедта била връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението с
предупреждение, че при непредявяване на иска заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена.
Така
изложената фактическа обстановка съдът установи от приетите писмени
доказателства и от заключението на съдебносчетоводната експертиза.
При
така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
По
силата на сключения на 15.12.2015 г. договор за предоставяне на паричен заем VIVA Express № 5234622 между „В.“ ООД и
ответника С.Х.И. възникнало заемно правоотношение, по силата на което
дружеството предоставило на длъжника уговорената сума на заема, а ответникът
следвало да върне на дружеството главницата на заема ведно с уговорените лихви
на посочените в договора вноски.
С
цитирания по-горе договор за цесия от 05.08.2016 г., оформен като приложение
към рамков договор за цесия, произтичащите от процесния договор вземания на „В.“
ООД от ответника са прехвърлени на дружество, чието универсален правоприемник е
ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. От представените доказателства не
се установява прехвърлянето на вземанията да е съобщено надлежно на ответника
преди датата на предявяване на иска. Ето защо съдът приема, че съобщаването на
цесията на длъжника е извършено на 27.11.2018 г., когато преписи от исковата
молба и приложенията към нея са връчени на назначения на ответника особен
представител. На основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът отчита така извършеното
уведомяване след предявяване на иска и приема, че ищецът има право да получи от
ответника непогасената част от задълженията по договора.
Неоснователни
са доводите на особения представител за нищожност на целия договор. Текстът в
чл.3, ал.1, т.1 – 4 от договора съдържа всички реквизити на погасителен план,
включително размер, брой, периодичност и дати на плащане на погасителните
вноски. Поради това съдът не приема тезата на особения представител, че
страните по договора не са подписали погасителен план в нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Неоснователни са и останалите доводи
на особения представител за липса на задължителни реквизити на договора.
Падежът
на последната погасителна вноска по договора е настъпил на 28.06.2016 г. От
заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че ответникът не
е изпълнил задължението си за връщане на главницата на заема, тъй като е
погасил само 100 лв. от задълженията си по договора. По изложени по-долу мотиви
съдът приема за основателен довода на особения представител, че с платените от ответника
100 лв. е погасено частично задължението му за главница. Поради това съдът
следва да уважи частично иска за главница до размер от 600 лв.
Искът
за договорна лихва в размер на 84,14 лв. за периода от 29.12.2015 г. (падежа на
първата вноска) до 28.06.2016 г. (падежа на последната вноска) е частично
основателен – до размер от 62,64 лв. Клаузата от договора за договорна лихва в
размер на 40,30 % (чл.3, ал.1, т.5 от договора) е частично нищожна. Законът не
признава валидността на уговорки за договорна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва. Такава уговорка в частта за лихва над трикратния
размер на законната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави (Така
решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г.о.). Трикратният размер на законната лихва,
приложим за срока на процесния договор, е 30,00 %. Поради това следва да се
приеме, че уговорката за договорна лихва е нищожна в частта за горницата над
30,00 % до уговорените 40,30 %. Ето защо дължимата договорна лихва следва да
бъде изчислена при прилагане на лихвен процент от 30,00 %. Като взе предвид, че
при прилагането на уговорения лихвен процент от 40,30 % експертизата е
изчислила абсолютния размер на договорната лихва за периода от 29.12.2015 г.
(падежа на първата вноска) до 28.06.2016 г. (падежа на последната вноска) на
84,14 лв., и чрез прилагане на простото тройно правило (30,00 % / 40,30 % х
84,14 лв.) съдът на основание чл.162, предл.1 от ГПК определя размера на
дължимата ответника договорна лихва за периода от 29.12.2015 до 28.06.2016 г.
на 62,64 лв. Ето защо съдът следва да уважи иска за договорна лихва за периода
от 29.12.2015 до 28.06.2016 г. до посочения размер от 62,64 лв. и да отхвърли
иска в частта за горницата над 62,64 лв. до пълния претендиран размер от 84,14
лв.
Изцяло
неоснователен е искът за неустойка в размер на 503,16 лв. за неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорката за посочената
неустойка в чл.11 от договора е по същество уговаряне на надбавка върху
договорната лихва от 40,30 % заради по-високия риск за кредитора, произтичащ от
обстоятелството, че вземанията му по договора са останали без обезпечение. По
изложените по-горе мотиви уговорката за лихва в частта за горницата над
трикратния размер на законната лихва (30,00 %) е нищожна като противоречаща на
добрите нрави При това положение и по аргумент за по-силното основание изцяло
нищожна е и клаузата на чл.11 от договора за лихвена надбавка над уговорените
40,30 % договорна лихва, неправилно определена в договора като неустойка. При
това положение съдът приема, че в тежест на ответника не е възникнало
задължението да плати посочената неустойка за неосигуряване на обезпечение,
поради което искът за такава неустойка е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователни
са и исковете за сумите 50 лв. такса разходи за събиране на просрочени
задължения (остатък
от пълния размер на таксата от 150 лв. след приспадане на платените от
ответника 100 лв.) и 100 лв. такса разходи за дейност на
служител. Клаузите на чл.12, ал.3 и 4 от договора, в които са уговорени
посочените вземания на ищеца, са нищожни, тъй като противоречат на
императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗПК, според която когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. С оглед тази норма от закона за
причинените от забавата вреди ответникът дължи на ищеца само обезщетение в
размер на законната лихва върху просрочената главница, но не и уговорените
такси, които са по своята правна същност кумулативни неустойки.
Доколкото
в тежест на ответника не е възниквало задължението за плащане на посочените
по-горе две такси, с платените от него 100 лв. не е погасена частично таксата
от 150 лв. Към 02.03.2016 г., когато е извършено плащане на 100 лв., са били
изискуеми пет от погасителните вноски от по 56,01 лв. При липса на уговорка в
договора каква част от вноските представлява главница и каква част представлява
лихва, съдът приема за основателен довода на особения представител на
ответника, че с платените 100 лв. ответникът е погасил част от задължението си за
главница.
Ответникът
е просрочил плащането на погасителните вноски по договора, поради което на
основание чл.33, ал.2 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца
обезщетение за забава размер на законната лихва. Съгласно точка втора от
заключението на съдебносчетоводната експертиза размерът на лихвата за забава върху
непогасената главница за времето до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК (06.02.2018 г.) е 97,84 лв. Ето защо съдът уважи иска за мораторна лихва
до посочения размер и отхвърли иска за горницата над 97,84 лв. до пълния
предявен размер от 110,44 лв.
На
посоченото по-горе основание ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху
главницата от 600 лв. за времето от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК (06.02.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането.
При общ
уважен размер на иска от 760,48 лв. спрямо общия претендиран размер на
вземанията със заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 1547,74 лв. ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сумата
15,21 лв., представляващи съразмерна част от направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 288/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица за
платена държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен
лист в размер на 30,95 лв. Съобразно изхода на делото и на основание чл.78,
ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 73,70
лв., представляващи съразмерна част от следващото се на ищеца юрисконсултско
възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство, чийто
пълен размер съдът определя на 150 лв.
При
общ уважен размер на иска от 760,48 лв. лв. спрямо общия претендиран с исковата
молба размер на вземанията от 1547,74 лв. ответникът следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сумата 396,71 лв.,
представляваща съразмерна част от разноските в производството пред първата
инстанция в общ размер от 807,39 лв., в т.ч. 269,05 лв. доплатена държавна
такса за разглеждане на установителния иск, 338,34 лв. внесен депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника и 200 лв. внесен депозит
за възнаграждение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. Съобразно
изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сумата 147,40 лв., представляващи съразмерна част
от следващото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение за представителство и
защита в исковото производство пред първата инстанция, чийто пълен размер съдът
определя на 300 лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответникът С.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от особения
представител адв. Ю.М. *** и преупълномощения от нея мл. адвокат Г.Г. от
АК-Велико Търново, двамата със служебен адрес
***, ДЪЛЖИ на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. чрез пълномощника юрисконсулт Б.Н.Р., следните
суми, за които е издадена заповед № 317/07.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 288/2018 г. по описа на РС-Горна
Оряховица, а именно:
– 600 лв. (шестстотин лева),
представляващи непогасена главница по договор за предоставяне на паричен заем VIVA Express № 5234622/15.02.2015 г.,
сключен между „В.“ ООД като заемодател и ответника като заемател, вземанията на
заемодателя по който са прехвърлени на дружество, чийто универсален правоприемник
е ищецът;
– 62,64 лв. (шестдесет и два лева и
шестдесет и четири стотинки), представляващи договорна
лихва за периода от 29.12.2015 г. (падежа на първата просрочена погасителна
вноска) до 28.06.2016 г. (падежа на последната погасителна вноска);
– 97,84 лв. (деветдесет и седем лева
и осемдесет и четири стотинки), представляващи лихва за
забава за времето от 30.12.2015 г. до 06.02.2018 г.;
– законната лихва върху непогасената главница от 600 лв. за
времето от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, против С.Х.И., ЕГН **********, установителен иск в частта
относно следните суми, за които е издадена заповед № 317/07.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 288/2018 г. по
описа на РС-Горна Оряховица, а именно:
–
100 лв. (сто лева), представляващи горницата над уважения размер от 600 лв. до
пълния предявен размер от 700 лв. на вземането за непогасена главница по посочения
по-горе договор;
– 21,50
лв. (двадесет и един лева и петдесет стотинки), представляващи горницата над
уважения размер от 62,64 лв. до пълния предявен размер от 84,14 лв. на договорната
лихва за периода от 29.12.2015 до 28.06.2016 г.;
– 50
лв. (петдесет лева), представляващи такса за събиране на просрочени вземания (остатък от пълния размер на
таксата от 150 лв. след приспадане на платени от ответника 100 лв.);
–
100 лв. (сто лева), представляващи такса разходи за дейност на служител;
–
503,16 лв. (петстотин и три лева и шестнадесет стотинки), представляващи
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
дължима за периода от 29.12.2015 до 28.06.2016 г., и
–
12,60 лв. (дванадесет лева и шестдесет стотинки), представляващи горницата над
уважения размер от 97,84 лв. до пълния предявен размер от 110,44 лв. на лихвата
за забава за времето от 30.12.2015 до 06.02.2018 г.
ОСЪЖДА С.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от особения представител адв. Ю.М. *** и преупълномощения от нея
мл. адвокат Г.Г. от АК-Велико Търново, двамата
със служебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д.
чрез пълномощника юрисконсулт Б.Н.Р., следните суми:
– 15,21 лв. (петнадесет лева и
двадесет и една стотинки), представляващи съразмерна част от
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 288/2018 г. по
описа на Районен съд-Горна Оряховица;
– 73,70 лв. (седемдесет и три лева и
седемдесет стотинки), представляващи съразмерна част от следващото
се на ищеца юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
заповедното производство по ч.гр.д. № 288/2018 г. по описа на Районен съд-Горна
Оряховица;
– 396,71 лв. (триста деветдесет и
шест лева и седемдесет и една стотинки), представляваща съразмерна
част от направените разноски в исковото производство пред първата инстанция по
настоящото гр.д. № 1342/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица; и
– 147,40 лв. (сто четиридесет и седем
лева и четиридесет стотинки), представляващи съразмерна
част от следващото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение за
представителство и защита в исковото производство пред първата инстанция по
настоящото гр.д. № 1342/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен
срок от връчване на преписа.
Препис
от влязлото в сила решение ДА СЕ ПРИЛОЖИ по частно гражданско дело № 288/2018 г.
по описа на РС-Горна Оряховица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………