№ 34
гр. Нова Загора , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100793 по описа за 2020 година
Производството е по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Р. И. Д. с ЕГН ********** и адрес:
*** против П. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, като длъжник в размер на 3500.00 лв.
главница по договор за паричен заем, както и 1065.55 лв. обезщетение за забава и законна
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2015 г. ищецът е предоставил на ответницата
сумата от 3500 лева на заемообразен принцип, за което в същия момент сключили писмен
договор за паричен заем, който прилагал с исковата молба.
Посочва се, че съгласно т.2 от сключения договор за паричен заем, ответницата се
задължила да върне на заемодателя – ищеца в настоящото производство, заетата сума в срок
до 15.10.2017 г., а съгласно т.3 от същия договор сключеният в писмена форма договор,
служел и за разписка за получената от ответницата сума.
В исковата молба се посочва също, че денят на изпълнение на поетото от ответницата
задължение бил определен в т.2 от договора, а именно 15.10.2017 г., след който момент
ответницата била изпаднала в забава.
Сочи се още, че от есента на 2019 г. ищецът неколкократно бил приканвал
ответницата да му върне заетата сума, но това не било сторено, а в последния разговор
проведен на 13.05.2020 г. ответницата му заявила: „Нямам пари. Как да ти ги върна?“.
Ищецът пояснил, че спешно се нуждаел от пари, за да заплати разноските за хирургическа
операция и последстваща терапия на негов близък, на ответницата му отговорила „Ти пък до
тези пари ли опря?“.
От 13.05.2020 г. ответницата нито била търсила ответника, нито била върнала заетата
сума.
1
Гореизложените факти и обстоятелства мотивирали ответника да предяви настоящия
осъдителен иск срещу ответницата, като моли съдът, след като се убеди в достоверността на
изложените твърдения, да осъди ответницата, да му заплати както следва: сумата 3500.00 лв.
съставляваща главница по договора за заем – чл.240 от ЗЗД, сумата 1065.55 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
изчислена съгласно Постановление № 100 от 29.05.2012 г. на МС, от деня на забавата –
16.10.2017 г. до 15.10.2020 г. до датата на предявяване на иска в съда – 15.10.2020 г. – чл.86
от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда
- 15.10.2017 г., до окончателното изплащане на присъдената сума.
С исковата молба ищецът е претендирал също, да му бъдат присъдени направените
разноски по делото, както и разноските по обезпечителното производство, а именно 2.80 лв.
държавна такса за преписи от вписани в АВ актове, 40.00 лв. държавна такса за допускане на
обезпечение за бъдещ иск, 15.00 лв. държавна такса за вписване на възбрана и 140.00 лв.
държавна такса за образуване на исково производство, за които е представил списък с
разноските.
Представил е и банкова сметка, по която ответницата може да му заплати дължимите
суми и разноски, а именно Уникредит Булбанк BIC: UNCRBGSF IBAN:
BG10UNCR70001506738138 с титуляр: Р. И. Д..
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответницата не е представила отговор на
исковата молба и не е изразила становище по делото.
На 10.11.2020 г. ищецът е депозирал молба с вх. № 3575, с която е посочил, че след
образуване на делото ответницата е извършила частично погасяване на задължението си,
поради което и на основание чл.214 от ГПК е заявил искане за оттегляне на иска за сумата
главница над 2900 лв. до първоначалния размер 3500 лв., както и оттегляне на иска за
мораторна лихва в размер на 1065.55 лв.
Пояснява, че след намаляване размера на исковата сума, моли осъдителният иск да се
счита заявен, както следва: да бъде осъдена ответницата, да му заплати сумата 2900 лв.,
съставляваща главница по задължението по договора за заем – чл.240 от ЗЗД, заедно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 15.10.2017 г. до
окончателното изплащане на присъдената сума.
С последната постъпила молба от ищеца с вх. № 762 от 26.02.2021 г., с която се
твърди, че през времето от образуване на делото – 16.10.2020 г., до днешна дата
заемополучателя - ответницата по настоящия иск е превела по банковата му сметка сумата
3200 лв., с която първоначалния иск бил частично погасен и с оглед изложеното
непогасената част от иска за главница възлизала на 300 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на иска – 16.10.2017 г., до окончателното
изплащане на присъдената сума.
Ищеца моли съдът, да присъди и разноските по исковото и обезпечителното
производства, съставляващи 197.80 лв., заедно с платената допълнителна държавна такса в
размер на 42.62 лв., за което е приложил платежни документи.
Предвид изложеното в молбата ищеца моли съдът, да осъди ответницата да му
заплати сумата 300 лв., съставляваща непогасената част от главницата на задължението по
договора за заем – чл.240 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху същата сума от датата на
предявяването на иска – 16.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
2
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните в настоящото производство са представили като писмени доказателства:
Договор за паричен заем от 15.10.2015 г.; Банков документ за платена държавна такса по
ч.гр.д. 46615/2020 г. по описа на СРС за допусканена обезпечение на бъдещ иск; Банков
документ за платена държавна такса към Служба по вписванията – Нова Загора; Банкови
документи за платена държавна такса за образуване на исково дело пред Районен съд – Нова
Загора.към Служба по вписванията – Нова Загора; Вносна бележка с основание „Връщане на
заем“ в полза на Р. И. Д. за сумата от 250 лв.
Видно от приетите доказателства по делото, между Р. И. Д. с ЕГН ********** и П. С.
С. с ЕГН ********** на 15.10.2015 г. е сключен Договор за паричен заем, с който Р. И. Д. е
дал в заем на П. С. С. сумата от 3500 лева на същата дата, като заемополучателят се
задължава да върне заетата сума в двугодишен срок - до 15.10.2017 г.
От постъпилата допълнителна молба от ищеца с вх. № 3575 от 10.11.2020 г. се
установява, че поради извършено в хода на делото плащане, оттегля първоначалния си иск и
претендира да бъде осъдена ответницата, да му заплати сумата 2900 лв., съставляваща
главница по задължението по договора за заем – чл.240 от ЗЗД, заедно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 15.10.2017 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума.
С посочената молба ищецът заявява, че оттегля също иска си за мораторна лихва от
1065.55 лв.
По делото е депозирана и още една молба от ищеца с вх. № 762 от 26.02.2021 г., с
която същият посочва, че в хода на процеса през времето от образуване на делото от
16.10.2020 г. до днешна дата, заемополучателя - ответницата по настоящия иск е превела по
банковата му сметка сума в общ размер 3200 лв., с което първоначалния иск бил частично
погасен и с оглед изложеното непогасената част от иска за главница възлизала на 300 лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 16.10.2017 г.,
до окончателното изплащане на присъдената сума.
Предвид изложеното в последната си молба ищеца моли съдът, да осъди ответницата
да му заплати сумата 300 лв., съставляваща непогасената част от главницата на
задължението по договора за заем – чл.240 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху същата
сума от датата на предявяването на иска – 16.10.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира и присъждане на разноските по исковото и обезпечителното
производства, съставляващи 197.80 лв., заедно с платената допълнителна държавна такса в
размер на 42.62 лв., за което прилага платежни документи.
В последното по делото открито съдебно заседание ищеца, редовно призован – не се
явява.
Ответницата, редовно призована – лично се явява и заявява, че действително е
изплатила на ищеца в хода на процеса частично задължението си по първоначалния иск на
ищеца, а именно сума в размер 3200.00 лв., а също така заявява, че на 02.03.2021 г. му е
изплатила още и сумата от 250.00 лв. за остатъка от неплатената главница в размер на 300
лв., който му дължи, което е видно от вносна бележка от 02.03.2021 г., като тази сума е
изплатила по сметка на ищеца, чрез „Уникредит Булбанк“, за което представи в съдебно
3
заседание вносна бележка в оригинал, предвид което дължи на ищеца още сумата от 50.00
лв., а що се отнася до претендираните законни лихви заявява, че няма уговорка с ищеца да
му ги заплаща.
Относно разноските претендирани от ищеца, също прави признание на иска и
обещава да ги изплати на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД с
чл.86 от ЗЗД.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че с ответницата се
намирали в договорни отношения по сключен между страните Договор за паричен заем от
15.10.2015 г., с който ищеца Р. И. Д. дал в заем на ответницата П. С. С. сумата от 3500.00
лева на същата дата, като заемополучателят се задължил да върне заетата сума в двугодишен
срок - до 15.10.2017 г.
Ищецът бил коректен и предоставил на ответницата посочената сума, но ответницата
не изпълнила задължението си по договора и не върнала предоставената в заем сума в
уречения срок, поради което за ответника възникнал правен интерес от завеждане на
настоящото дело.
С последната си по делото молба от 26.02.2021 г., ищецът моли съдът, да осъди
ответницата да му заплати сумата 300 лв., съставляваща непогасената част от главницата на
задължението по договора за заем – чл.240 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху същата
сума от датата на предявяването на иска – 16.10.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид представената от ответницата и приета като доказателство по делото вносна
бележка с основание връщане на заем за сумата от 250 лв., с която ответницата е превела на
ищеца по банковата му сметка посочената сума, следва да бъде редуцирана до остатъка от
нея в размер на 50 лв., поради което съдът следва да отхвърли в останалата му част до 300
лв. предявеният иск за осъждане на ответницата, поради извършеното в хода на процеса на
02.03.2021 г. частично плащане в размер на 250.00 лв. - факт, настъпил след предявяване на
иска, които е от значение за спорното право, по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК.
Предвид направеното от ответницата признание на иска, включително и за
претендираните от ищеца разноски, в последното по делото открито съдебно заседание,
съдът намира предявения иск за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен,
съгласно чл.237 от ГПК.
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски за основателно, като с оглед на представените доказателства за
реално извършени такива, в негова полза следва да се присъди сума в общ размер 240.42 лв.,
от които 2.80 лв. държавна такса за преписи от вписани в Служба по вписванията актове,
40.00 лв. държавна такса за допускане на обезпечение за бъдещ иск, 15.00 лв. държавна
такса за вписване на възбрана и 182.62 лв. държавна такса за образуване на исково
производство.
Водим от гореизложеното съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от
ЗЗД, П. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, В КАЧЕСТВОТО НА
ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛ по Договор за паричен заем от 15.10.2015 г., сключен със
ЗАЕМОДАТЕЛЯ Р. И. Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р. И. Д. с
ЕГН ********** по банкова сметка в Уникредит Булбанк, BIC: UNCRBGSF, IBAN:
BG10UNCR70001506738138 с титуляр: Р. И. Д. , СУМА В ОБЩ РАЗМЕР 50.00 ЛВ.
/петдесет лева/, представляващи останала неплатена главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 16.10.2020 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането. В останалата му част съдът ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за осъждане на ответницата, да заплати на ищеца сумата 300.00 лв. /триста
лева/, съставляваща непогасената част от главницата на задължението по договора за заем –
чл.240 от ЗЗД, поради извършено в хода на процеса на 02.03.2021 г. частично плащане в
размер на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ - факт, настъпил след предявяване на иска,
които е от значение за спорното право, по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА П. С. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Д. с ЕГН **********
по банкова сметка в Уникредит Булбанк, BIC: UNCRBGSF, IBAN:
BG10UNCR70001506738138 с титуляр: Р. И. Д., СУМАТА от 240.42 лв. /двеста и
четиридесет лева и четиридесет и две стотинки/ за сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5