РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Велико Търново, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори
ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500695 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 58 от 15.06.2020 година, постановено по гр. дело № 792/2019 година по
описа на Районен съд – Свищов са отхвърлени предявените от В. И. Й. против С.Й. С.
исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД, а именно иска с правно
основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 303,00 лева – представляваща
половината от заплатената сума за вноски за месеците юни, юли и август 2019г. по договор
за кредит от 14.12.2016 година; исдк с правно основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1300 лв. – стойността на една от закупените по време на брака им две крави, с
която ответникът неоснователно се обогатил; иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 4800 лв. – половината от стойността на закупените по време на
брака им животни – 101бр. овце, 3 броя кочове и 9 бр. кози, с която ответникът
неоснователно се обогатил и иска по чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2250,00 лв. –
половината от получена от ответника субсидия за съвместно отглеждане на животни за
стопанската 2017/2018година, с която ответникът се обогатил. Отхвърлени са и претенциите
за присъждане на законна лихва върху горепосочените суми. Със същото решение ищцата е
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 750,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
1
Против това решение жалба е подадена от ищцата В. ИВ. Й. чрез адв. П.М. и адв. И
М. Обжалва се изцяло постановеното решение, като се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Сочат се нарушения на чл. 235, ал. 2
от ГПК при обсъждане на доказателствата, като първоинстанционният съд изцяло бил
игнорирал представените от ищцата доказателства. Излага подробни аргументи и извършва
свой анализ на доказателствата, целящи да обосноват основателност на предявените искове.
Претендира се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови решение, с което да бъдат уважени
всички предявени против ответника искове. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Направено е искане от жалбоподателката да бъде снабдена със съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от банката за доказване
причините за отпускане на потребителския кредит.
От ответника С. И. С. чрез адв. И. И.е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с
който се заема становище за неоснователност на жалбата. Смята решението за правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка била правилно установена и въз основа на нея
първоинстнационният съд е направил правилни правни изводи относно неоснователност на
претенциите на ищцата и ги е отхвърлил изцяло. Съдът е спазил не само закона, но се е
съобразил и със задължителната съдебна практика. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Претендира разноски по делото.
Намира направеното с въззивната жалба доказателствено искане за неоснователно и
недопустимо, тъй като липсват основанията и условията на чл. 260, ал.1 и чл. 266, ал. 3 от
ГПК.
Съдът с определението по чл. 267 от ГПК е отхвърлил доказателственото искане на
жалбоподателката, поради липса на предпоставките по чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на
решението, което да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките
на предявения иск.
Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като взе предвид
становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
2
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Свищов са предявени от В. И.
Й. против С.Й. С. осъдителни искове, единият квалифициран по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД с
искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 303 лв., представляваща
половината от заплатените вноски за месеците юни, юли и август 20219г. по договор за
потребителски кредит от 14.11.2018 година, ведно със законната лихва от датата на
предявяването на този иск до окончателното плащане, а другите квалифицирани като такива
по чл. 55 от ЗЗД с искане ответникът да заплати на ищцата 1300 лв. – цената на една от
купените по време на брака им две крави, сумата от 4800 лв. – половината от стойността на
закупените по време на брака им 101 бр. овце, 3 бр. кочове и 9 броя кози и сумата от 2250
лв. – половината от получената субсидия от ответника за съвместно отглежданите животни
за стопанската 2017/2018г. Твърденията на ищцата са, че това е полагащия й се дял от
неподеленото при развода имущество. Претендира заплащане на половината от вноските за
посочените месеци, за кредит, който бил изтеглен и усвоен по време на брака, но платени
след прекратяването му; сумата платена за двете крави били средства в режим на СИО –
сума пари взета от ищцата в заем от Е. И.; претендираната ½ от стойността на
горепосочените животни била сума с която ответникът се обогатил, тъй като те били
придобити по време на брака в режим на СИО и останали неподелени при развода, а сумата
от 2250 лв. претендира като полагащата й се част от получена субсидия в размер на 5500 лв.
от ответника за отглежданите съвместно по време на брака животни. С всички тези суми
ответникът се бил обогатил неоснователно.
Ответникът оспорва предявените искове, като счита същите за недопустими и
неоснователни. Недопустимостта обосновава с обстоятелството, че тези въпроси относно
имуществените отношение след прекратяването на брака са уредени със споразумението по
чл. 51 от СК, одобрено от съда при постановяване на решението за прекратяване на брака с
ищцата по взаимно съгласие и се позовава на ТР № 60 от 12.08.1987г. на ОСГК на ВС, което
не е загубило своята сила и при действието на новия СК от 2009 година. Неоснователността
на исковете обосновава по следния начин: 1. По отношение за претендираните вноски по
кредита се позовава на споразумението по чл. 51 от СК в който има клауза, че кредитите
остават за този от тях, на името на когото са разкрити; 2. По отношение исковете за
неоснователно обогатяване заема становище, че същите са неоснователни. Допустимо било
предявяване на иск от единия бивш съпруг против другия за изравняване на икономическо
създаденото по време на брака неравновесие, стига твърденията в исковата молба за
неоснователно обогатяване да не са свързани с иск за получаване на по-голям дял от общото
имущество или за получаване на дял от личното имущество. Твърди, че в случая животните,
чиято стойност се претендира от ищцата са лично имущество на ответника и чл. 22, ал. 2 от
СК ги изключва от обхвата на съпружеската имуществена общност, тъй като са движими
вещи, които му служат за упражняване на професия или занаят, като лична собственост на
това основание са и селскостопанските животни, които са отглеждани с цел продажба и
добив на суровини и храна, предназначени за пазара, а не за лична консумация на
семейството.
3
При горните твърдения исковете се квалифицират като такива по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД
и искове по чл. 55 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към
правния спор факти:
Страните са сключили граждански брак на 23.08.2014 година. С решение № 127 от
27.05.2019 година този брак е прекратен на основание чл. 50 от СК – по взаимно съгласие и
със същото решение е одобрено постигнато по между им споразумение по чл. 51 от СК.
Съгласно това споразумение молителите са постигнали съгласие, че не са придобили
недвижим имот в резултат на съвместен принос; придобитите по време на брака движими
вещи са поделени извънсъдебна; нямат влогове и депозити в левове и валута, придобити в
резултат на съвместен принос, като влоговете и кредитите остават за този, на името на
когото са разкрити, както и съгласие, че никой от тях не е бил регистриран като едноличен
търговец и нямат дялове и акции от търговски дружество.
От представения по делото писмен договор за потребителски кредит№ ** от
14.12.2018 година се установява, че жалбоподателката/ищца в първата инстанция/ е
сключила договор за потребителски кредит с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.
София, по силата на който последният е предоставил на В.Й. - С. потребителски кредит в
размер на 10000 лв. срещу задължението същият да бъде върнат на за 72 месечни вноски от
по 184,49 лв., при плаваща лихва – ГЛП 5,99% и ГПР 10,29% и фиксирана надбавка 5,85% с
първа вноска на 01.01.2017 година
Като поръчител по този кредит се е задължил ответникът С.Й. С.
Не се спори по делото, че ответникът С. е бил регистриран като земеделски
производител през периода на брака с ищцата, а и след това. От приетата като доказателство
по делото регистрационна карта се установява, че това е станало на 21.02.2017 година. На
31.01.2017 година С. купува от Ц. Ц. А. 101бр. овце, 3 бр. кочове и 9 кози за цена 9600,00лв.
общо. Не се спори, че през време на брака му с ищцата са били закупени и две крави на
стойност 2600 лв. Животните са отглеждани с цел продажба и добив на суровини и храна,
предназначени за пазара, а не за лична консумация на семейството. Като регистриран
земеделски производител през стопанската 2017/2018 година и 2018/2019 е получил от ДФЗ
субсидия за отглеждане на животните в размер на 6988,80 лв.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели – И. Й. –
баща на ищцата и Ц. Н.– майка на ответника се установява, че страните като семейство са
живеели в село Х., а в село С. е била фермата, където били отглеждани животните и
развивано стопанството на регистрирания като земеделски производител С.С.. Св. Й. сочи,
че ищцата е работила като финансист в кметството в село С., но след работа помагала при
отглеждане на животните. От показанията на свидетелката Н. се установява, че ищцата само
финансирала стопанството, не е присъствала на сключване на договора за покупко-продажба
на животните. Основно в животновъдното стопанство работил ответника С. Свидетелят Й.
сочи, че когато бил изтеглен заема тогава ответника се регистрирал като земеделски
4
производител и тогава били купени животните. След развода дъщеря му не получила нищо
от имуществото.
При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно тази правна норма всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част има иск срещу останалите солидарни длъжници за разликата. Ако не е уговорено
друго, това което е платено от солидарните длъжници, трябва да се понесе по равно. В
конкретния случай се установи, че по посочения от ищцата потребителският кредит двамата
с ответника са солидарни длъжници, но тази солидарност произтича от обстоятелството, че
ответникът е подписал договора в качеството на поръчител като е поел да отговаря за
изпълнението на задължението на главния длъжник – кредитополучателя /ищцата/ към
кредитодателя. В случая ответникът е сключил договор за поръчителство с кредитора, по
силата на който се е задължил спрямо него да отговаря за изпълнение на задължението на
ищцата. Кредиторът всякога може да иска изпълнение от двамата солидарни длъжници. В
случай обаче, че главния длъжник погаси своето задължение то той няма право на иск по чл.
127, ал. 2 от ГПК именно поради естеството на поръчителството като гаранционно
обезпечително правоотношение между самия поръчител и кредитора за изпълнението на
чужд дълг. Такава солидарна отговорност възниква между съпрузите на основание чл. 36,
ал. 2 от СК, но само когато задълженията са поети за текущи нужди на семейството.
Оспорващия съпруг трябва да докаже, че направения разход не е бил в полза на
семейството. Такова успешно доказване не е сторено в настоящия процес, поради което се
приема, че разходът е направен за семейството. От друга страна обаче бракът е прекратен с
влязло в сила решение по гр. дело № 431/2019 година с решението по което е утвърдено и
споразумение по чл. 51 от СК, в което изрично страните са постигнали съгласие, че са
уредили всички имуществени отношения, включително и това, че кредитите остават за този,
на името на когото са направени. Това утвърдено от съда споразумение отразява волята на
страните по този начин да уредя своите вътрешни отношения във връзка с поетите
задължения. Ето защо в полза на ищцата не е възникнало правото да иска заплащане на ½ от
платените през месеците юни, юли и август 2019 година на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Искът й се явява неоснователен. До този извод е достигнал и първоинстнационния съд.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД – за
заплащането ½ от стойността на закупените 101 бр. овце, 9 бр. кози и 3 бр. кочове или
сумата от 4800 лв.; за 1300 лв. – половината от цената за купените по време на брака 2 бр.
крави и 2250 лв. – ½ от получената от ответника субсидия през стопанската 2017/2018г..
изхождайки от твърденията на ищцата, че животните са купени със средства притежавани в
ежим на СИО същата претендира заплащане на ½ от стойността им. В случая обаче от една
страна намират приложение последиците на споразумението, одобрено с решението по гр.д.
№ 431/2019г. на РС – Свищов, с което е прекратен бракът между страните по делото и е
утвърдено споразумението па чл. 51 от СК, в което се съдържат клаузи и относно
имуществените отношения. В това споразумение страните са постигнали съгласие, че
5
придобитите по време на брака движими вещи са поделени извънсъдебно, че нямат влогове
и депозити в левове и валута , придобити в резултат на съвместен принос. Изрично са
посочили, че в споразумението са уредили всички произтичащи от прекратяването на брака
им въпроси. Допустимо е единият от бившите съпрузи да предяви иск срещу другия за
изравняване на икономически създаденото неравенство по време на брака, но само ако не се
касае за иск за получаване на по-голям дял от общото имущество или пък на част от личното
имущество. Ищцата твърди, че движимите вещи, описани в исковата молба селскостопански
животни били СИО, тъй като средствата с които са придобити били в този режим на
имуществена общност. Последното обаче се явява неоснователно, тъй като съгласно чл. 22,
ал. 2 от СК лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които
ум служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят.
Категорично се установява в хода на производството, че закупените селскостопански
животни попадат под режима на чл. 22, ал. 2 от СК, тъй като са закупени и отглеждани не за
задоволяване общи нужди на семейството, а за осъществяване от съпруга дейност като
земеделски производител. Селскостопанските животни са отглеждани с цел продажба и
добив на суровини и храни, предназначени за пазара и реализиране на доходи. Вярно е, че
ищцата е влагала средства и труд в стопанството, но то се явява различно от претенцията и в
настоящото производство. В настоящото производство процесното вземане се претендира
като половината от стойността на движими вещи, придобити в режим на имуществена
общност. Последните обаче се явяват лична собственост на ответника на основание чл. 22,
ал. 2 от СК и поради това, че същите са отглеждани от него в качеството му на земеделски
производител. В това качество ответникът е получил и сумата 5500 лв. от ДФЗ и във връзка
с отглеждането на селскостопанските животни по занятие. Такава регистрация ищцата няма
и следователно не е била адресат на субсидията от ДФЗ. Ето защо неоснователна е и
претенцията за присъждане на сумата от 2250 лв. – половината от получена от ответника
субсидия от ДФЗ.
Изхождайки от горните мотиви неоснователни се явяват всички наведени във
въззизвната жалба възражения. Всички доказателства, събрани в хода на
първоинстанционното производство са били надлежно обсъдени от районния съд и въз
основа на това е установена безспорната фактическа обстановка и са направени правилни
правни изводи, довели до отхвърляне на всички искове. Дори и да се приеме, че кредитът е
бил употребен за удовлетворяване на семейните нужди или закупуване на описаните в
исковата молба селскостопански животни, то този въпрос, както бе посочено по-горе, е вече
разрешен със споразумението по чл. 51 от СК и утвърдено с решението по гр.д. №
431/2019година на РС- Свищов. Неоснователно е възражението за неправилно приложение
на закона по отношение режима на собственост на придобитите от ответника по време на
брака му с ищцата селскостопански животни е такъв със съвместен принос от страна на
жалбоподателката. Неоснователно е възражението, наведено във въззивната жалба, че
невъзможността за определяне и присъждане на дължимата държавна такса върху
стойността на всеки дял, изключва утвърждаването на споразумението за имуществените
отношения. В конкретния случай страните са направили съдебно признание по между си, че
6
тези отношения, относно придобитите по време на брака движими вещи е налице извън
съдебна подялба. Споразумението е утвърдено от съда и е придобило сила на пресъдено
нещо, което не може да бъде пререшавано в настоящия исков процес.
Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции
относно неоснователността на предявените искове, окръжният съд като въззивна инстнация
приема, че въззивната жалба против решението на районния съд е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата в отговора по нея е направил искане в случай, че жалбата
бъде оставена без уважение, да му се присъдят разноските по делото. На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК при отхвърляне на иска, респективно при оставяне без уважение на въззивната
жалба на ответната страна се следват разноски. В настоящия случай обаче липсват
доказателства за направени такива от ответника във въззивната инстанция.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58 от 15.06.2020 година, постановено по гр. дело №
792/2019 година по описа на Районен съд – СВИЩОВ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7