РЕШЕНИЕ
№ 1184
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330113187 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1 КЗ на ЗАД „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от ******, действащи чрез адв. Г. Я. против Агенция „Пътна
инфраструктура“ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 275, 23 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване исковата молба -
15.06.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща регресно вземане за платено от
застрахователя застрахователно обезщетение и разноски, по договор за застраховка
„Каско+”, полица №*****, за настъпило на 16.04.2021 г. пътнотранспортно
произшествие/ПТП/, на околовръстен път гр. П.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Каско+”, че е
настъпило пътнотранспортно произшествие, като управляваният от водача автомобил е
попаднал в дупка на пътното трасе, стопанисвано и поддържано от АПИ, вследствие на
което са настъпили вреди. Твърди се, че за щетата е платена сумата от 275,23 лева в полза на
застрахования, че ответникът е правно задължен да поддържа републиканските пътища в
добро техническо състояние, като вследствие на неговото бездействие са настъпили
процесните вреди, за които ищецът има право на регрес. Претендират се разноски.
Ответникът възразява за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната
рамка на спора, приема исковата претенция за допустима, но неоснователна, като
1
съображенията за това са следните:
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил застрахователното
обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск, като за увредения е
възникнало деликтно вземане. В тази връзка е необходимо да се докажат също и всички
елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД от ищеца.
Установява се от приетите писмени доказателства (л. 40 – л. 43 от преписката по гр.д.
№ 32350/2022 г. на СРС), че участъкът от пътното трасе, на който е настъпило въпросното
ПТП е бил в ремонт, поради което движението е спряно и в двете посоки в периода от
15.03.2021 г. до 15.05.2021 г. За мястото на настъпване на инцидента съдът изхода от
декларираното от водача пред застрахователя (л.11), като координатите съответстват на
км.7+736 от път II-86. Инцидентът е настъпил в часовия диапазон между 23:00 и 00:00 часа,
като водачът Н. Р., разпитан като свидетел по дело, сочи, че не си спомня нищо в детайли,
конкретно не си спомня дали пътният участък е бил в ремонт и къде се движил, като сочи,
че ПТП е настъпило отдавна. Съдът след съвкупна преценка на приетите по делото
доказателства, като взе предвид неубедителността на свидетелските показания, които не
кредитира, и като съобразни, че ПТП е настъпило в късните часове, когато пътният трафик
не е интензивен, намира, че обосновано може да се заключи, че най-вероятно забраната за
навлизане в пътния участък е била пренебрегната от водача, който именно по тази причина
заявява пред съда, че не си спомня нищо. Обосновано може да се заключи, че водачът се е
движил по пътен участък, който е бил в ремонт, при въведена забрана на движението в двете
посоки и създаден обходен маршрут. При това положение ответникът не носи отговорност
за настъпилите вреди. Съдът намира, че не е налице противоправно поведение на
служителите, натоварени с поддръжката на пътното тресе, което е било в ремонт. В случая
за да бъде отхвърлен предявения иск е достатъчно ответникът да проведе насрещно
доказване, за което няма изискване да бъде пълно, с което да разколебае изводите за
осъществяване на някой от елементите на фактическият състав на непозволеното уреждане
по чл. 49 вр. 45 ЗЗД.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева – юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 410, ал. 1 КЗ на ЗАД „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от ***** против Агенция „Пътна инфраструктура“ за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 275, 23 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване исковата молба - 15.06.2022 г. до
окончателното й изплащане, представляваща регресно вземане за платено от застрахователя
застрахователно обезщетение и разноски, по договор за застраховка „Каско+”, полица №
*****, за настъпило на 16.04.2021 г. пътнотранспортно произшествие/ПТП/, на
околовръстен път гр. Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от ****** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100
(сто) лева – разноски по делото за юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3