РЕШЕНИЕ
№ 693
гр. Силистра, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л. Ст. Ст.
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Л. Ст. Ст.Гражданско дело № 20223420100600
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ Ц. В. Ц., с ЕГН **********, от гр.С., ул.“С.“№1,ет.2,ап.7,
моли съда да постанови решение, с което да допусне делбата между него и
ответницата на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 17 (седемнадесети) с идентификатор №
66425.501.8746.7.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-66/02.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР засягащо самостоятелния обект е от
26.04.2021г., с площ от 48.91 кв.м., състоящ се от две стаи кухня-бокс и
сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение № 4 с площ от
4.37 кв.м. и приспадащите му се 0.688 % идеални части от общите части на
сградата с идентификатор № 66425.501.8746.7 по КККР и от отстъпеното
право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 66425.501.8746 по
КККР, върху който е построена сградата, при съседни самостоятелни обекти
на апартамента : на същия етаж : 66425.501.8746.7.18; под обекта :
66425.501.8746.7.13 и над обекта: 66425.501.8746.7.21.
Твърди, че е наследник на А. Т.Р., който е притежавал ½ ид.ч. от
описания имот, а останалата ½ ид.ч. е собственост на ответницата.
В съответствие с това, счита, че делбата следва да се допусне при
равни квоти- по 1/2 за всеки от съдЕ.тЕ.те.
ОТВЕТНИКЪТ Р. А. Р., с ЕГН **********, от гр.С.,
ул.“Добрич“№140,ет.5,ап.17, е подала отговор, с който заявява, че счита
1
предявения иск за неоснователен, тъй като е придобила имота по давност.
Признава факта, че имотът е закупен по време на брака ѝ с А. Р.
Само месец след сделката те са се раздЕ.ли и тя е подала молба за
развод. Ползването на имота е предоставено с бракоразводното решение и
реално тя е изплатила всички дължими вноски по кредита, с който е платена
цената. През цЕ.я този значителен период от време бившият съпруг не е
имал претенции към имота и тя го е владяла необезпокоявано. Приемайки, че
е собственик на имота е извършила сериозни подобрения в него.
Поради това, моли съда да отхвърли предявения иск за делба.
СЪДЪТ, като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл.341 и следващите от ГПК, във връзка
с предявен иск с правно основание чл.34 от Закона за собствеността/ ЗС/.
Имотът, предмет на делбата, е придобит от Р. А. Р. и А. Т. Р. по време на
брака им. /Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти, сключен на 21.04.1988г. между съпрузите и
ЗММ“Стомана“-гр.Силистра- л.4 по делото/.
Р. Р. е работила в предприятието –продавач и е поела задължението да
продължи да работи в ЗММ “Стомана“ още 10 години. В договора е
отбелязано, че апартаментът е закупен за сумата от 11 476 лева, от които 1176
лева собствени средства, а останалите, получени в заем от ДСК.
На 10.10.1988г. Р.Р. е подала молба за развод и две години по-късно
съдебното решение за развод е влязло в сила. На нея са предоставени
ползването на семейното жилище и родителските права над роденото по
време на брака дете А. А.Т. /починал на 23.08.1996г./
Няма спор между страните, че до настоящия момент жилището се
обитава от Р.Р..
Ищецът Ц. В. Ц. е син на втората съпруга на А. Р.- Е. Г. Р. и неин
единствен наследник. /Удостоверение за наследници изх.№ 2074/23.04.2021г.-
л.8 /.
От изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
2
Процесният апартамент е придобит по време на брака на Р. Р. и А. Р.,
поради което е бил част от семейната имуществена общност. От това следва,
че при развода и прекратяване на общността всеки от съпрузите е бил
притежател на ½ ид.ч. от имота. Очевидно и двамата бивши съпрузи са били
със съзнанието, че това е само формално и за този извод дава основание
следното:
Имотът е закупен от ведомството, в което ответницата е работила и към
което се е задължила да работи в продължение на 10 години. Няколко месеца
след сделката съпрузите са се раздЕ.ли. Имотът се е ползвал от Р. Р. и
малолетното им дете. Тя е заплащала дължимите вноски по кредита, получен
от ДСК за закупуване на имота. /видно от представената ведомост за заплата.
Другите сочени от ответницата доказателства не са категорични по
отношение на факта, какво именно задължение се погасява- извлечението от
банковата сметка и вносната бележка./
Заплащането на вноските по кредита не е от значение за придобиване
правото на собственост над имота и квотите на съпрузите. То би имало
значение при предявен иск за установяване липса на принос в придобиването,
но такъв не е предявен с отговора. Предвид конститутивния му характер той
не може да бъде разгледан в настоящото производство под формата на
възражение.
Поради това, тези доказателства няма да бъдат разгледани и ценени в
този аспект. Те, обаче, съвместно с обясненията на страна и свидетелските
показания, налагат извода, че Р.Р. е започнала да свои имота след раздялата
със своя съпруг. Основание за това дава факта, че отглежда детето им,
заплаща вноските по кредита, спазва поетото задължение да работи при
същия работодател. Съзнавайки това, А. Р. не е предприел действия за
ликвидиране на съсобствеността до смъртта си на 02.07.2018г. т.е. почти 30
години. За това свидетелстват и показанията на П. М. /водена от ищеца/,
която заяви, че А. е споменал, че апартаментът е предоставен на Р. и детето
да живеят в него, „т.е. детето да си остане след време наследник на
апартамента“. Същата свидетелка заяви, че след смъртта на детето, А. не е
споменавал, да са водили с Р. разговори по повод апартамента. Очевидно е,
че и след смъртта на сина си А. Р., ръководен от морални съображения и
чувството си за справедливост, не е предприел действия за подялбата на
3
имота.
През цЕ.я този значителен период от време Р. е своила имота, живяла е
в него, в качеството си на негов едноличен собственик е извършила основен
ремонт. Именно поради това самосъзнание, тя не е предприела действия за
подялба на имота и уреждане на имуществените отношения с бившия й
съпруг.
Придобивана давност е изтекла още приживе на другия съсобственик,
поради което не е било необходимо тя да манифестира собственическите си
намерения и пред ищеца.
Предвид на това, съдът приема, че ответницата е придобила правото на
собственост върху имота по давност, поради което предявеният иск за делба е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид на това ищецът следва да заплати сумата от 100 лева държавна
такса по делото, както и разноските на ответницата.
Разноските на ответницата са в размер на 4300 лева- заплатено
възнаграждение за адвокат.
От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност съгласно
чл.78,ал.5 от ГПК, което съдът счита за основателно.
Предявен е иск за делба, като в списъка за разноски страната е
посочила, че е договорено възнаграждение в размер на 1600 лева. Като
съобрази уговорката между страните и факта, че делбеното производство
приключи още в първата му фаза, съдът счита, че се дължат разноски в
размер на 800 лева.
Не се стигна до разглеждане на претнециите по сметките, каквото е
искането за заплащане на обезщетение, предявено от ищеца, поради което не
се дължи възнаграждение.
Предвид на това разноските следва да се редуцират до сумата от 800
лева.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.344 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Ц. В. Ц., с
4
ЕГН **********, срещу Р. А. Р., с ЕГН **********, за ДЕЛБАТА, при равни
квоти, на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 17 (седемнадесети) с идентификатор №
66425.501.8746.7.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-66/02.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР засягащо самостоятелния обект е от
26.04.2021г., с площ от 48.91 кв.м., състоящ се от две стаи кухня-бокс и
сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение № 4 с площ от
4.37 кв.м. и приспадащите му се 0.688 % идеални части от общите части на
сградата с идентификатор № 66425.501.8746.7 по КККР и от отстъпеното
право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 66425.501.8746 по
КККР, върху който е построена сградата, при съседни самостоятелни обекти
на апартамента : на същия етаж : 66425.501.8746.7.18; под обекта :
66425.501.8746.7.13 и над обекта: 66425.501.8746.7.21.
ОСЪЖДА Ц. В. Ц., с ЕГН **********, да заплати на Р. А. Р., с ЕГН
**********, сумата от 800(осемстотин) лева –разноски по гр.д.№ 600/2022г.
по описа на РС-Силистра.
ОСЪЖДА Ц. В. Ц., с ЕГН **********, да заплати по сметката на РС-
Силистра сумата от 100(сто) лева- Държавна такса по гр.д.№ 600/2022г. по
описа на РС-Силистра.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Силистра, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5