РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26 .02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 28.01.2021 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 6155 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от К.Т. чрез адв. Н.К. -особен
представител срещу Решение № 69155 от 13.03.2020г., постановено по гр. д. №
79619/2018г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен срещу
жалбоподателя, предявения от „Т.С.“ЕАД установителен иск по чл. 415 от ГПК сумата
от 657,14 лева – цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014г.-30.04.2015г. и сумата 42,60 лева – цена за услуга „дялово
разпределение“, като е осъден за заплащане на деловодни разноски и разноски по
заповедното производство.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на ПРС за наличие на облигационно
отношение между страните за продажба на ТЕ в процесния имот.
Счита, че СРС не обсъдил възраженията му и неправилно
не уважил доказателствени искания и не открил производство по чл. 193 ГПК за
оспорени документи, с което допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила.
Изложени са оплаквания за неправилно кредитиране на
СТЕ, за липса на доказателства за годност на измервателните средства и съответно необоснованост на решението
С уточнителна молба от 29.07.2020г заявява, че оспорва
извлечението от сметки и твърди това да е неистински документ, защото не носело
подпис, нямало посочен издател, не било посочено за кой имот е абонатния номер.
Иска се откриване на производство по чл. 193 ГПК.
Уточнява че оспорва за автентичност представените пред
първата инстанция Протокол от общо събрание на ЕС и Договор между ЕС и „Нелбо
инженеринг“ООД и иска тяхното представяне в оригинал респективно изключването
им от доказателствата по делото.
Иска се отмяна на решението в частта за уважаване на
иска и цялостното му отхвърляне.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
От фактическа страна въз основа на приетите по делото
и неоспорени нотариални актове за замяна и за договорна ипотека СГС приема, че ответника е носител на правото
на собственост за процесния период върху процесния имот. Съгласно чл. 153 ЗЕ и
ТР 2/2017 г. на ОСГК на ВКС носителите на вещни права са презюмирани като
задължени лица. В случая не се твърди и няма данни да е налице промяна в
собствеността след датите на посочените нотариални актове или учредяване вещно
право на ползване. При това положение е налице облигационна връзка е възникнала
по силата на закона и се урежда от закона и издадените и предвидени в закона
Общи условия действали за процесния период и обявени за служебно известни на
настоящият състав с определението по насрочване на делото.
Неоснователни са оплакванията за липса на доказателства
за годност на измервателните уреди. По делото е приета СТЕ, която изрично е
посочила, че общият топломер е преминал за процесния период, изискуемите
метрологични проверки. Експертизата не е оспорвана. Вещото лице носи и наказателна
отговорност за верността на заключението, което е достатъчно за да се приеме
експертизата като доказваща извършения метрологичен контрол върху средствата за
търговско измерване.
Несъстоятелни са оплакванията, касаещи протокола от
събрание на етажната собственост. Този протокол няма как да съдържа данни, че
даден имот е бил отопляван, нито пък има отношение към облигационната връзка
между страните за нейното възникване изменение или прекратяване.
Неоснователно е оплакването, че срока на договора
между ЕС и „Нелбо инженеринг“ е изтекъл и нов няма и липсва договор между
дружеството и ЕС за процесния период. Липсата на договор по чл. 139а ЗЕ между
ЕС и лице по чл. 139а не е основание за отхвърляне на исковете, защото този
договор не е основание за възникване на претенциите. Такова основание е
договора по ОУ и доставката на ТЕ.
Неоснователно е оплакването за непредставяне на
договор по чл. 138 ЗЕ. Изискването за сключване на такъв договор се въвежда за
пръв път със сега действащият закон за енергетиката от 2003г. Този договор
се отнася за физическото присъединяване
на сградата към топлопреносната мрежа. Отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност не поставя такова изискване, нито действалата преди
него Наредба за ползуване на топлинна енергия от 1975г. (действала до 2002г.)
Последните два нормативни акта не допускат и отказ от фактическо (физическо)
присъединяване на нова сграда към отоплителната мрежа-чл. 55 от Наредбата във
връзка с чл. 45, ал. 4 от същата наредба и чл. 162, ал. 1 и чл. 192, ал. 2 от
Правилника за прилагане на ЗТСУ. Едва с изменението на Правилника за прилагане
на ЗТСУ от 1998г. се дава и възможност да няма предвиждане в строителните
планове и проекти на топлоснабдяване (чл. 51 от този правилник) В този смисъл и
разясненията в ТР 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Същевременно от нотариалния акт е видно, че към 1996г.
сграда е имало.
Извлечението от сметка е ирелевантно за
основателността на претенциите. Доставка на ТЕ е доказана по делото чрез СТЕ,
неоспорена.
Предвид неоснователността на направените оплаквания
решението следва да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът няма право на
разноски, а и не е правил такива.
Въззиваемото дружество има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, както и на разноски за депозит за особен
представител в размер на 100,00 лева.
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69155 от 13.03.2020г., постановено по гр.
д. № 79619/2018г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен
срещу жалбоподателя, предявения от „Т.С.“ЕАД установителен иск по чл. 415 от ГПК сумата от 657,14 лева – цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2014г.-30.04.2015г. и сумата 42,60 лева – цена за услуга „дялово
разпределение“
Осъжда К.Г.Т. да заплати на „Т.С.“ЕАД сумата от 200,00
лева разноски за въззивното дело.
Решението е
постановено при участие на „Нелбо“АД, като трето лице помагач на страната „Т.С.“ЕАД
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.