№ 185
гр. Шумен, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Г. К. Г.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20253600100036 по описа за 2025 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, от К. Г. Т.
срещу Районен съд – Шумен, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимущестени вреди, които
са пряка последица от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на Гражданско
дело № 2344/2024год. по описа на Районен съд Шумен в „разумен срок“, съгл. чл. 6, §. 1 от
ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата. Ищецът излага, че е подал искова молба, с която е предявил претенция за
неимуществена обезвреда до Районен съд Шумен, за което на дата 09.09.2024 година било
образувано исково производство по Гр.д.№2344/2024г. по описа на Районен съд - Шумен.
Още на твърде ранен етап на исковото производство не била спазена гаранцията по чл. 6, §.
1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок. В резултат на нарушаване
принципа на разумна продължителност е претърпял и продължава да търпи душевни болки
и страдания и най-вече е загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт от
погазване на основните му права.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника по делото, в
който излага, че исковата претенция е недопустима, евентуално неоснователна. Не отрича,
че ищецът е депозирал искова молба в Районен съд Шумен на дата 09.09.2024г., като
исковата молба е заведена в регистрите на съда с вх. № 13613/09.09.2024 год., а в същия ден
е образувано гр.д. № 2344/2024г. по описа на Районен съд – Шумен, в съответствие с
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата. Сочи, че в
изпълнение на чл.87, ал.2 от ПАС гр. дело № 2344/2024г. е било докладвано на съдията
докладчик на 10.09.2024г., като съдията докладчик се е произнесъл в същия ден с
1
определение № 2349 от 10.09.2024 г., с което на основание чл. 101, ал. 1, във вр. с чл. 102з,
ал. 3 от ГПК и чл. 23, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 128, т. 2 и 3 и чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, е оставил исковата
молбата без движение, като е указал на ищеца, в едноседмичен срок да изправи
нередовностите. На 11.09.2024 год. в Районен съд Шумен била приета искова молба вх. №
13787/11.09.2024 год., депозирана от К. Г. Т., по която било образувано ГД №2373/2024г. по
описа на съда срещу Районен съд - Шумен, в която се твърди нарушаване правото на
разглеждане и решаване на ГД № 2344/2024г., по описа на ШРС, в разумен срок и от
безпристрастен съд. С отделни определения, постановени в периода от 11.09.2024 год. до
30.09.2024 год. всички районни съдии при Районен съд - Шумен са се самоотвели на
основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Във връзка с чл. 23, ал.3 от ГПК съдебното производство
по ГД №2344/2024 г. по описа на Районен съд - гр.Шумен било прекратено с Разпореждане
№ 3598 от 01.10.2024 г. и делото е изпратено на Окръжен съд - гр.Шумен за произнасяне по
реда на чл.23, ал.3 от ГПК. Ответникът счита, че исковата претенция на ищеца, както и
фактите и обстоятелствата, на които се основава са изцяло недоказани. Поддържа, че според
практиката на ЕСПЧ, разумен срок е този, който дава възможност за справедлив процес и се
избягва ненужното забавяне на делото, като всички съдопроизводствени действия,
извършени по гр.д.№ 2344/2024г. са в предвидените от закона срокове. Моли производството
по делото да бъде прекратено, като образувано по недопустима искова претенция. В условие
на евентуалност, ако съдът намери исковата молба за процесуално допустима, моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозирано становище от конституираната на осн. чл. 10,
ал. 1 от ЗОДОВ, в качеството на контролираща страна в процеса Районна прокуратура
Шумен, ТО – Велики Преслав, за отхвърляне на исковата молба, поради липса на нарушения
на правилата за администриране на процесното гражданско дело, както и такива, свързани с
произнасянето на съда извън предвидените от закона срокове.
При разглеждането на настоящия иск в Районен съд Велики Преслав ищеца е
увеличил размера на исковата си претенция от 6000 лева на 26000 лева, поради което и
съдът е прекратил производството по висящото пред него дело и го е изпратил по
подсъдност на Окръжен съд Шумен. С молба от 14.04.2025г. по настоящото дело, ищеца е
направил изрично изявление за намаляване на претенцията си на 6000 лева, и в първото по
делото открито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по делото в частта за
горницата 6000 до 26000 лева на основание чл.232 ГПК.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа страна: На първо место следва да се посочи, че съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е указано, че всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът
следва при условията на главно и пълно доказване да докаже следните обстоятелства:
Наличие на съдебно (досъдебно) производство, по което е страна, съответно лице, чиито
граждански права и задължения се определят в това производство по смисъла на чл. 6, ал. 1
2
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, че същото е било
разгледано извън разумния срок по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, вида, размера и настъпването на твърдените от него
вреди, както и наличието на причина връзка между тях и продължителността на разглеждане
на производството. В тежест на ответната страна е да докаже всички факти, които
обосновават извода, че действията по делото са извършени в разумен срок, както и всички
останали, наведени факти, от които черпи благоприятни последици.
От представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, а именно
заверено копие на гр.д.№2344/2024г. по описа на ШРС, е видно, че на 09.09.2024г. в ШРС е
постъпила искова молба от К. Г. Т. с ЕГН ********** срещу М.А.М. с ЕГН .... с правно
основание чл.45 ЗЗД. В деня на постъпване на исковата молба е било образувано гр.д.
№2344/2024г. по описа на ШРС, и същото е било разпределено на съдия - докладчик от
същия съд. С определение от 10.09.2024г. по гр.д.№2344/2024г. съдията - докладчик е
оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да внесе държавна такса и да
уточни претенцията си. По повод образуваното на следващия ден - 11.09.2024г. - гр.д.
№2373/2024г. по описа на ШРС от ищеца срещу ШРС /с предмет настоящата искова
претенция/, съдията докладчик си е направил самоотвод на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК с
Определение от 11.09.2024г.. След това делото е било разпределяно на останалите съдии от
ШРС, всеки от които си е правил самоотвод с горното основание, като след отводите на
всички съдии, с Разпореждане от 01.10.2024г. делото е било прекратено и изпратено на
Окръжен съд Шумен за произнасяне по реда на чл.23, ал.3 ГПК. Или делото е било висящо
пред Районен съд гр.Шумен 21 дена, а към датата на предявяване на настоящата претенция -
11.09.2024г., делото е било висящо пред ШРС 2 дена. От допуснатия до разпит свидетел по
искане на ищеца, С. В. В. се установява, че ищеца е бил адвокат на свидетеля по
наказателно дело преди няколко години, като от тогава е нямал контакти с него, с
изключение на случайна среща в гр.Е., два дни преди разпита, на която се поздравили и
разминали. Свидетеля излага, че не е в близки отношения с ищеца и няма друга информация
за него.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место
следва да се изтъкне, че искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу
надлежен процесуален субституент на държавата, като субект на особената деликтна
отговорност, регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Република България, вр. с чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ и са изложени твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди
поради забавянето извън разумния срок на конкретно съдебно производство.
Нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съобразно чл. 6, § 1
от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или
при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
3
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Основателността на предявения иск
по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: -
необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото, по което
настоящият ищец е страна, настъпване на преки и непосредствени вреди, които да са в
причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок, като, с оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже
всички елементи от фактическия състав на деликта. Критериите, въз основа на които съдът
прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС са посочени в
закона(чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на
ЕСПЧОС. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно
правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в
приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок"
при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е
разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се
вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ критерии. Механизмът,
по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок предполага
установяване на продължителността на релевантния период, и преценка дали този период е
разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката
си за разумността на релевантния период, съдът следва да приложи четири критерия: 1.
фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на ищеца (и поведението на
другите страни), 3. поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на
делото за лицето. Развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на
правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат
защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като
целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и
законни интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането /с конкретни указания относно тълкуването на прекия характер на вредите в
т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС/. Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ
абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ в случаите на
приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение
на вреди по реда на Глава III"а"от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Правилото
е неприложимо по отношение на висящите производства. То произтича от разбирането, че в
случай на твърдяно забавяне на разглеждане на дело в разумен срок, да се предпоставя иска
по чл.2б ЗОДОВ от приключване на това производство само по себе си би било нарушение
на правото по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо, в чл.8, ал.2 ЗОДОВ е посочено, че тази
предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства. Изводите се
подкрепят и от чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, където изрично е предвидено, че предявяването на иск
за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след
4
приключване на производството /Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. дeлo № 3053/2014 г. –
III г. о. ВКС; Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. дело № 4658/2017 г. – IV г. о. ВКС и др./. В
настоящия случай при предявяване на иска съдебното производство, по което се твърди
необосновано забавяне е било висящо, което обуславя допустимостта на специалното
производство по ЗОДОВ.
Както бе отбелязано по - горе, процесното съдебно производство по гр.д.
№2344/2024г. по описа на ШРС е било висящо пред ответника, само 2 дни към датата на
предявяване на иска, и общо 21 дни до изпращането му на по-горния съд за определяне на
друг равен по степен съд, който да го разгледа. Както действията по образуване и
разпределяне на делото, така и последващите на докладчиците, на които е било
разпределено делото са извършвани в изключително кратки срокове, и в настоящия случай,
горепосочените срокове на висящност на производството пред съда не биха могли да
обосноват наличието на каквото и да било необосновано забавяне на разглеждането на
делото. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна
достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но
и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана
сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го
задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им
последици за ненастъпили.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан,
поради което и същия следва да се отхвърли.
След приключване на съдебното дирене, ищеца е депозирал молба вх.
№3972/19.06.2025г., с която моли да бъде допуснат повторен разпит на свидетеля С. В. В., а
на мястото на заличения свидетел да бъдат допуснати до разпит нови трима свидетеля.
Молбата следва да бъде оставена без уважение, доколкото не са налице предпоставките по
чл.253 ГПК, няма изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск за да бъде отменено
определението за приключване на съдебното дирене и допуснати новите доказателствени
искания на ищеца. На първо място доказателствените искания са преклудирани съобразно
разпоредбата на чл.147, т.1 ГПК, тъй като е допустимо страната да сочи и представя нови
доказателства само ако не е могла да ги узнае, посочи и представи своевременно, пред
каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай. Освен това искането за повторен
разпит на свидетеля В. е и неотносимо към спора, доколкото същия изрично заяви в съдебно
заседание, че не е в близки отношения с ищеца и през последните няколко години не го е
виждал, с едно изключение, при което са си разменили поздрав на улицата. Определението, с
което е бил допуснат до разпит другия свидетел по искане на ищеца - Е. П. Д., е било
отменено с определение от 25.02.2025г. по настоящото дело, и страната е разполагала с
възможност да поиска разпит на свидетел вместо този, което не е сторила своевременно.
На основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ ищеца следва да бъде осъден да заплати разноските
по производството, определени на основание чл.168 ГПК и изплатени от бюджетните
5
средства на съда на свидетеля С. В. В., в размер на 130 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение молба вх.№3972/19.06.2025г., депозирана по настоящото дело от
К. Г. Т. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т. с ЕГН ********** от гр.Е., обл.Велико Търново,
ул.... №9А, срещу РАЙОНЕН СЪД ШУМЕН с Булстат ********* с адрес гр.Шумен, ул.....
№1, иск с правно основание чл.2б, ал.1, от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело
№2344/2024 г. по описа на Районен съд Шумен, ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. Г. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд
Шумен сумата от 130 лева, представляваща разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6