Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260038 /28.09. Година 2020 Град
П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 07 ноември
Година 2018
В публичното заседание в следния
състав: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 00320 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано срещу
Наказателно постановление № К-14529 от 01.12.2017г. издадено от Директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, П. и Благоевград към ГД “Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите,с което
на “Креди Йес ”ООД, гр. Х., на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.55, ал.2 от Закона за потребителския кредит са наложени четири имуществени
санкции:
1.На основание чл.45 ,ал.1
вр.чл.5 ,ал.5 от ЗПК/Закона за потребителския кредит/-имуществена санкция в
размер на 3 000лв.,
2.На основание чл.45, ал.1
,вр.чл.5, ал.4 от ЗПК-имуществена санкция в размер на 3 000лв.,
3.На основание чл.45 ,ал.1
вр.чл.10 ,ал.4 от ЗПК-имуществена санкция в размер на 3 000лв.и
4.На основание чл.45, ал.1
вр.чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК-имуществена санкция в размер на 3 000лв.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е
постъпила жалба от “Креди Йес” ООД, представлявано
от управителя В.М.И., чрез пълномощника ю.к. К.К.
В нея се релевират възражения, че в хода на
административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила досежно императивните изисквания установени към
съдържанието на акта и наказателното постановление, че АУАН е издаден от
длъжностно лице без съответна материална компетентност, както и че при наказването е
нарушен принципа в чл.18 от ЗАНН.
Поддържа се, че вменените нарушения не са
извършени, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, което
е довело до издаване на незаконосъобразен от материално-правна страна
административен акт. Въз основа на това жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата
страна, в придружителното писмо към преписката, изразява становище за
неоснователност на жалбата. За съдебно заседание – редовно призована – не е
изпратила процесуален представител.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14
и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Обжалваното наказателно постановление
,предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство е издадено въз
основа на акт №К-14529 от 25.07.2017г.,съставен ат ст.инспектор при
РД-София,при което на страната-жалбоподател се вменява следното:
На 17.05.2017г., ст. инспектори в РД –
София към КЗП – свидетелката Е.Г. и С.Б., извършили проверка в офис на “Креди
Йес” ООД, намиращ се в гр. П., ул.
“Търговска” №34 по повод подадена жалба от потребител, във връзка със
сключен договор за паричен заем
№18254/21.09.2016г.
При
извършената проверка на документи с Протокол за проверка на документи №
К-0101607 на 25.05.2017 г. във връзка с извършената проверка с Констативен
протокол № К-0241132/17.05.2017 г. на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД се установило, че в
качеството си на кредитор е извършил следните нарушения на съответните
разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
1.Видно от предоставения при проверката с Протокол
за проверка на документи № К- 0101607/25.05.2017 г. СЕФ, издаден от „КРЕДИ ЙЕС“
ООД и получен от жалбоподателя Д.М.Н.на 21.09.2016г. кредиторът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД
е извършил на 21.09.2016г. в град П. нарушение на чл. 5, ал. 5 от ЗПК, тъй като
е предоставил на потребителя преддоговорна информация на формуляр, който не е
попълнен изцяло.
Липсвала
следната информация: по т. 8 от част II („Описание на основните
характеристики на съответния кредит“) липсва описание на обезпечението, което
следва да се предостави по договора за кредит; по т. 2 от част III („Разходи по
кредита“) липсва представителен пример, който посочва използваните допускания
за изчисляване на лихвения процент.
Нарушението на чл. 5, ал. 5 от ЗПК е извършено от „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД на 21.09.2016 г. и е установено при проверка с Протокол за проверка на
документи № К-0101607 на 25.05.2017 г. (Протокола за проверка на документи №
К-0101607/25.05.2017 г. е съставен в офис П. на РД-София при Комисия за защита
на потребителите (КЗП) в гр. П., ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 11).
2. В предоставения от „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД на жалбоподателя СЕФ в т. 1 и т. 2 от част IV „Други важни условия по
договора за кредит“ не е предоставена по ясен и разбираем начин информация, а е
записано: „потребителят ИМА/НЯМА право на отказ от сключения договор за Потребителски
кредит в срок 14 календарни дни“ и „потребителят ИМА/НЯМА право по всяко време
да погаси изцяло или частично задълженията по договора за потребителски
кредит“. Подчертания запис „ИМА/НЯМА“ е двусмислен и води до неяснота на
потребителските права. По този начин, чрез предоставяне информация на
потребителя по неясен и неразбираем начин, кредиторът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК. Нарушението е
извършено на 21.09.2016 г. в град П., когато е издаден от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД СЕФ
на потребителната г-жа Д.М.Н.. Нарушението е установено на 25.05.2017 г. при
проверка с Протокол за проверка на документи № К-0101607 в град П..
3. В т. 8 от Договор за паричен
заем № 18254 е уговорена едностранна
промяна на общия разход но кредита на потребителя Д.М.Н., което е в нарушение
на чл. 10, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно
т. 8 от договора: „С подписване на настоящия договор Заемателят декларира, че
му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави
договореното в чл. 6, ал. 2 от настоящия договор в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1379.28 лева, с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 2 към настоящия договор за
заем.“
Съгласно
параграф 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК: „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати“, което означава, че допълнителния
(акцесорен) разход по кредита в размер на 1379.28 лева, без значение от
неговото наименование (неустойка в конкретния случай) води до увеличаване на
общия разход по кредита за потребителя.
„КРЕДИ ЙЕС“
ООД е извършил на 21.09.2016 г. нарушение на разпоредбата на чл. 10. ал. 4 от ЗПК в град П., като е допуснал едностранна промяна на общия разход но кредита
без да се е съобразил с изискването на т. 1 и т. 2 на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, а
именно: в договора за кредит да е предвидена възможност за увеличаване и за
намаляване на общия разход по кредита и обстоятелствата приложими към промяната
на общия разход по кредита, освен да са описани в договора, да са обективно
обосновани и да не зависят от волята на кредитора.
Съгласно т. 8 от договора за паричен заем №
18254 от 21.09.2016 г. е предвидено само увеличаване на разхода с 1379,28 лева.
По този начин не е изпълнено условието по т. 1 на чл. 10, ал. 4 от ЗПК и е
достатъчно основание за да не се допуска едностранно промяната на общия разход
по кредита. Не е изпълнено и условието на т. 2 от чл. 10, ал. 4 от ЗПК, тъй
като обстоятелствата приложими към промяната (повишаването) на общия разход,
посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем не
са обективно обосновани и зависят от волята на кредитора. А волята па кредитора
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД е насочена към увеличаване на общия разход по кредита за
потребителя, за което свидетелства предявеният на 22.09.2016г.запис на заповед.
При
проверката на 25.05.2017 г. е установено, че издаденият запис на заповед, с
който на 21.09.2016 г. Д.М.Н.безусловно и неотменяемо се задължава да плати на
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД на предявяване сумата в размер на 2816,00 лв. е предявен на
22.09.2016 г., т.е. един ден след сключване на договора за заем №
18254/21.09.2016 г. и въпреки предоставената съгласно т. 8 от договора
възможност в тридневен срок потребителя да предостави договореното в т. 6, ал.
2 от договора обезпечение. Предявеният запис на заповед на Д.М.Н.включва
допълнителния разход от 1379,28 лева, едностранно променен от кредитора „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД.
Нарушението на чл. 10, ал. 4 от ЗПК е извършено от
„КРЕДИ ЙЕС“ ООД на 21.09.2016 г. в град П. с уговорката по т. 8 от договор №
18254 от 21.09.2016 г., когато е допусната едностранна промяна на общия разход
по кредита за потребителя само с възможност за увеличаване на разхода. Нарушението е
установено при проверката с Протокол за проверка на документи №
К-0101607/25.05.2017 г. в град П..
4. Кредиторът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД е
предоставил на потребителя Д.М.Н.кредит но договор № 18254/21.09.2016 г„ като
изготвения от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД договор не съдържа задължителната съгласно чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК реквизити, а именно:
-не е посочен лихвения
процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК), тъй като съгласно параграф 1,
т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗПК „Лихвен процент по кредита“ е лихвеният
процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит.“,а Посочения в договор № 18254 лихвен процент - 3.33% е месечен лихвен
процент.
-Не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 на ЗПК начин (чл. 13. ал. 1, т. 10 от ЗПК).
Нарушението на чл. 11. ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК е
извършено от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД на 21.09.2016г. в гр. П. при изготвянето на
договор за паричен заем № 18254 (договор за потребителски кредит). Нарушението
е установено на 25.05.2017 г. при проверка с Протокол за проверка на документи
№ К-0101607/25.05.2017 г.
Нарушението е констатирано с
протокол № К-0241132 от 17.05.2017 г. в град П. .
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид
показанията на свидетелката и актосъставител,Е.Г.Г.,показанията на М.Г.Н.-служител
на страната-жалбоподател, както и приетите писмени доказателства: акт за
установяване на административно нарушение № K–14529 от 25.07.2017 г., жалба,
констативен протокол № К-0101607 от 25.05.2017 г., протокол за проверка на
документи №К-0101609 от 09.06.2015 пълномощни, заповед №89/12.10.2016 г. на
Председател КЗП, заповед №334 ЛС от 22.04.2015г. на Председател КЗП, Договор за
паричен заем № 18254/21.09.20916г., погасителен план към него и издаден запис на заповед, СЕФ за кредитни
продукти на „Креиди Йес“ ООД,като в съдебното следствие ,след отмяна на хода по
същество са изисквани от въззиваемата страна допълнителни данни/документи/които
липсват в изпратената окомплектована административно наказателна преписка :договор
за паричен заем №18254 с цялостното съдържание,констативен протокол от
17.05-2017г. и СЕФ/Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, по отношение на компетентности не
страдат от пороци.
На
следващо място, на страните е известно наказателно постановление № К-14526 от
01.12.2017г., което съдът служебно го е установил, което се сочи /макар и
погрешно/ в административно наказателната преписка, изпратена от въззиваемата
страна, заедно със настоящия предмет на обжалване,с което на страната-жалбоподател
на основание чл.45 ,за нарушение по
чл.5,ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена
санкция,като проверката е извършена на
17.05.2016г. в офиса на «Кпеди Йес»ООД,намиращ се в гр.П.,ул.»Търговска»№34 по
повод жалба на Д.М.Н.,и което наказателно постановление е било предмет на АНД
№319/2018г.по описа на Районен съд гр.П..
На
жалбоподателя е вменено нарушение на предписанието в чл.5, ал.1 от Закона за потребителския кредит за това,
че предоставя на потребителите преддоговорна информация на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, съгласно приложение №2 от ЗПК,
без информацията да е съобразно изразените от
потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора. Тази
констатация е обосновава с това, че „Креди Йес“ ООД предоставя информация на
стандартен европейски формуляр само за максимално възможните суми /3000 лв., 2000 лв. и
1500 лв./ по предлаганите три кредитни продукта - „Прогрес“ „Класик“, и
„Баланс, а не такава за поисканите от клиента други, по-ниски суми.
Адресат
на задължението в чл.5, ал.1 от ЗПК е кредитор, какъвто безспорно
жалбоподателят „Креди Йес“ ООД е, като
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност /чл.9, ал.4 от ЗПК/.
Съгласно
чл.5, ал.2 от ЗПК информацията по ал.1 се предоставя във формата на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
съгласно приложение №2. Посоченото приложение съдържа множество данни и информация, попълвана от кредитора,
обособена в общо пет части на формуляра. Основно изискване, залегнало в част II
„Описание на основните характеристики на
съответния кредит“, е посочване общия размер на кредита /т.2/. Съгласно
пояснението в стандартизираната форма тази графа следва да съдържа максималния
размер /лимитът/ или общата сума,
предоставена по договора за кредит.
Алтернативното означаване на посоченото
изискване има за цел да обхване и случаите,
при които се иска
преддоговорна информация за кредити под максималната възможна сума, и
ако случаят е такъв, кредиторът дължи
предоставяне на информация именно съобразно изразеното от потребителя
предпочитание. Застъпената теза в жалбата, че предвид дадената във
формуляра алтернатива, кредиторът може
да избира дали да предостави данни относно
максималния размер на кредита или относно общата сума по договора за
кредит е израз на превратно тълкуване, в противоречие с буквата и духа на
закона. Логично е, че ако потребител желае да получи кредит от 500 лв. при максимално възможен от 3000 лв., за него е
важно да получи преддоговорна информация
въз основа желаната сума, която от своя страна ще предопредели и останалата дължима със СЕФ информация -
относно размера и броя на погасителните вноски, общата сума за връщане, дължими
обезпечения, лихвен процент и правила за
формирането му, годишен процент на разходите, условия за предсрочно погасяване
и т.н. Същата информация при максимално възможната сума, за каквато „Креди Йес“
ООД предоставя информация, ще бъде коренно различна, поради което
потребителят ще е в невъзможност да
направи сравнение на различните предложения и да вземе информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит. Задължението по чл.5,
ал.1 от ЗПК е предоставяне не каквато и да е информация за потребителските
кредити във форма на СЕФ, а такава съобразно изразените от потребителя
предпочитания и въз основа предлаганите от кредитора условия на договора.
Поради това, предоставяне на информация в СЕФ относно размера на кредита с
посочване максималния размер на сумата, която
може да бъде предоставена като заем по всеки от предлаганите от
дружеството кредитни продукти, не изпълва изискването в чл.5, ал.1 от ЗПК,
вменено като задължение на кредитора към потребителя.
В хода
на проверката инспекторите към КЗП са констатирали именно такова фактическо положение – по всеки от
трите предлагани кредитни продукти са поискали
информация за кредити в размер под максималния установен за тях, но
такава информация не им е предоставена. В офиса на дружеството кредитния
консултант е предоставил СЕФ-ри за максималните размери на сумите, които могат
да се отпуснат по продуктите „Прогрес“ /3000лв./, „Класик“ /2000лв./, и
„Баланс“ /1500лв./. Писмените и гласните доказателства в тази насока са
еднопосочни, а и не се оспорват от дружеството - жалбоподател. Горните факти са
закрепени в съставения при проверката констативен протокол, потвърждават се от
приетите СЕФ, потвърждават се и от свид. Г. в показанията й пред съдебния
състав. Съдът кредитира изявленията й с доверие, като приема, че се излагат
обективно, логични са, кореспондират на всички останали събрани по делото
доказателствени материали и не открива каквато и да е заинтересованост у
свидетелката да излага неверни факти или да изопачава техния смисъл.
По
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление в частта, с която
е наложена имуществена санкция по т.4-ангажирана е административно наказателна
отговорност по чл.45 ал.1 вр.чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК съдът намира следното: Според текстовете на
съответните разпоредби: Договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и следва да съдържа: лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Видно
от допълнителните писмени материали,изискани от въззиваемата страна, в
процесния договор е посочен месечен лихвен процент в размер на 3,33%/както
правилно се сочи в обжалваното наказателно постановление/а в чл.3,ал.5 от
процесния договоре е посочен размера на годишния процент на разходите/47,992 %/като
от друга страна, в чл.8 от общите условия по договор за заем е посочено ,че ГПР
не може да бъде променен,освен при условията на сключения договор за заем или
по допълнително взаимно писмено съгласие между страните,при което съдът
счита,че обжалавното наяказателно постановление в тази му част е
незаконосъобразно.
По
отношение на ангажиране на административно наказателната отговорност на
страната- жалбоподател по чл.45
ал.1,вр.чл.5 ал.4 от ЗПК, според обстоятелствата, изложени в обжалваното
наказателно постановление,в СЕФ в т.1 и т.2 от част IV-та“Други
важни условия по договора за кредит“ не е представена по ясен и разбираем начин
определена информация,а било записано :потребителят има/няма право на отказ от
сключения договор за потребителски кредит н срок от 14 календарни дни,както и „потребителят
има/няма право по всяко време да погаси изцяло или частично задължението по
договора за потребителски кредит“,което се потвърждава от конкретния СЕФ ,а като
виновно нарушена разпоредба се сочи чл.5,ал.4 от ЗПК,според който текст Информацията по ал. 1, 2, 3, 9
и 13, както и общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на
хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Като
дата на това нарушение се сочи 21.09.2016г.,
Тази
разпоредба се съотнася с текста преди изменението с ДВ бр.59 от 29.07.2016г.,при
което съдът намира,че в тази му част обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано, и като такова в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По
отношение на обжалваното наказателно постановление в частта,с която е
ангажирана административно наказателната отговорност на страната жалбоподател
по чл.45 ал.1 ,вр.чл.10,ал.4 от ЗПК.
Според
обстоятелствата на това нарушение и правната
връзка с посочените като нарушени
законни разпоредби: поддържа се, че търговското дружество е допуснало
едностранна промяна на общия разход по кредита без да се съобрази с
изискванията на чл.10,ал.4 ,т.1 и т.2 от ЗПК,според текста на НП «в договора за
кредит да е придвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия
разход по кредита и обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по
кредита, освен да са описани в договора ,да са обективно обосновани и да не
зависят от волята на кредитора», като при проверката било констатирано, че в договора за паричен заем е
предвидено само увеличаване на разхода с 1379,28лв./т.8/.
На
следващо място, не било изпълнено и условието по чл.10, ал.4, т.2 от ЗПК ,тъй
като обстоятелствата, приложими към промяната/повишаването/ на общия разход посочени
в чл.9,ал.2,т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем не са обективно
обосновани и зависят от волята на кредитора.
Тези
две хипотези са дефинирани в разпоредбата на чл.10,ал.4 от ЗПК,според които
текстове:
Едностранна
промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са налице
едновременно следните условия:
1.в
договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за
намаляване на общия разход по кредита;
2. обстоятелствата,
приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора,
обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.
Тези
две посочени като нарушени законови разпоредби са свързани с различни
обстоятелства , свързани с констатациите , че е допусната едностранна промяна на общия разход по
кредита/и то в т.8 от договора за паричен заем/, както и че обстоятелствата,
приложими към промяната ,посочени вече в Общите условия към договора за заем не
са били обективно обосновани, и зависели от волята на кредитора.
При
което съдът счита, че АНО не се е съобразил с принципа,установен
в чл.18, ал.1 от ЗАНН.
Посочената
разпоредба не допуска кумулиране на наказания наложени за няколко нарушения, доколкото предвижда, че
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях.
Отделните нарушения подлежат на отделно
наказване, макар и на основание
една и съща санкционна разпоредба - тази
на чл.45, ал.1 от ЗПК,поради което в
тази му част обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно,следва да бъде отменено.
По
отношение на наказателното постановление в частта,с която на основание чл.45
,ал.1 вр.чл.5 ал.5 от ЗПК е ангажирана административно наказателната
отговорност на страната жалбоподател съдът намира следното:
Според
текста на посочената като виновно
нарушена разпоредба, Формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал.
2, трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора.
А
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗПК гласи,че Информацията по ал. 1 се предоставя
във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно приложение № 2.
Т.е.
съдът счита,че както контролните органи,а така също и административно
наказващият орган е следвало да направят правна връзка и с двете горепосочени
законови разпоредби,тъй като законодателят ,в първата разпоредба от Глава втора ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРЕДДОГОВОРНА
ИНФОРМАЦИЯ, Раздел I е регламентирал, че преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът
или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит.
А след
като констатациите ,намерили място в съставения акт за установяване на
административно нарушение ,както и данните от обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление са свързани със съдържанието на определен
СЕФ ,издаден от страната-жалбоподател и получен от посочено лице ,с два
порока-липсвало описание на обезпечението,което следвало да се предостави по
договора за кредит и липсвал представителен пример ,който да посочва
използваните допускания за изчисляване на лихвения процент.
В посочената като нарушена законова разпоредба ,сама по себе си, тези
конкретни пропускания не са установени.
Ето
защо съдът счита,че е следвало да бъде извършено позоваване и на горепосочените
законови разпоредби,поради което като краен извод обжалваното наказателно
постановление в тази част се явява незаконосъобразно.
По отношение наложеното административно
наказание:
Административната
санкция е установена в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че “за нарушение изброени законови разпоредби, на виновните физически
лица се налага глоба…, а на едноличните търговци и юридическите
лица - имуществена санкция, в размер от 3000 до 8000 лв.”.
В случая,по обжалваното наказателно
постановление ,за нарушение по чл.5 ,ал.4 от ЗПК на „Креди Йес“ ООД е наложена санкция в
минималния предвиден размер, а именно 3000 лв., която АНО е счел, че
съответства на характера и тежестта на нарушението, както и че в този си размер
би допринесла за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
По тази причина
съдът не е оправомощен да въздейства върху размера на санкцията, тъй като
намаляване под определения в закона минимум е недопустимо, а увеличаване не е
възможно – предвид това, че производството е инициирано по жалба на нарушителя.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Изменя Наказателно постановление
№ К-14529 от 01.12.2017г. издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил,
П. и Благоевград към ГД “Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите,с което на “Креди Йес
”ООД, гр. Х.,ул.“Лозарска“№12,ЕИК *******, на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН,
във вр. с чл.55, ал.2 от Закона за потребителския кредит са наложени четири
имуществени санкции:
1.На основание чл.45 ал.1 вр.чл.5
,ал.5 от ЗПК/Закона за потребителския кредит/-имуществена санкция в размер на 3
000лв.,
2.На основание чл.45 ал.1
,вр.чл.5 ал.4 от ЗПК-имуществена санкция в размер на 3 000лв.,
3.На основание чл.45 ал.1
вр.чл.10 ал.4 от ЗПК-имуществена санкция в размер на 3 000лв.и
4.На основание чл.45 ал.1
вр.чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК-имуществена санкция в размер на 3 000лв.,като
потвърждава наказателното постановление в частта ,с която
На основание чл.45 ал.1 ,вр.чл.5 ал.4 от ЗПК-е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв.,и отменя НП в останалите му
части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. П. на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ