Определение по дело №1044/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 890
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 10 октомври 2022 г.)
Съдия: Николай Джурковски
Дело: 20221000601044
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 890
гр. София, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601044 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение от 13.09.2022 г. на ОС-Кюстендил, НО по протокол №
460/13.09.2022 г., постановено по ЧНД № 481/2022 г. по описа на същия съд, е оставено без
уважение като неоснователно предложението на началника на затвора гр. *** за условно
предсрочно освобождаване на В. А. П., с ЕГН **********, от неизтърпения остатък от
изтърпяваното наказание 4 години лишаване от свобода по НОХД № 1251/2015 г. по описа
на Специализирания наказателен съд, която неизтърпяна част към датата на постановяване
на определението е 10 месеца и 27 дни.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат Ю. С. от САК,
упълномощен защитник на осъдения В. А. П. в настоящото производство, с оплаквания, че е
неправилно, незаконосъобразно и постановено от предубеден съдебен състав. Твърди се в
жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да уважи молбата с мотиви,
които не намират опора в закона и не се сочат от закона като такива, които да са основание
за отказ да бъде постановено условно предсрочно освобождаване. Изтъква се, че ОС-
Кюстендил неправилно е преценил, че л.св. П. не трябва да се освобождава, без да се
мотивира защо осъденият не отговаря на изискванията на закона, въпреки че в
определението са обсъждани детайли от доклада на затворническата администрация, които
са само положителни - че осъденият не е спирал да работи на различни длъжности; че е
награждаван; че няма наказания. Според подалия жалбата защитник следва да се приеме, че
след като осъденият е награждаван, то значи е демонстрирал примерно поведение, имал е
честно отношение към труда и ежедневно се е включвал в културно-масови мероприятия. В
тази връзка се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е отказал условно предсрочно
освобождаване, без да е налице дори и една негативна характеристична данна за осъдения.
Претендира се, че положителното становище на затворническата администрация също е
1
основен показател за това, че П. е дал достатъчно доказателства за поправянето си, като е
направил всичко, което е възможно и е могъл да направи в условията и възможностите в
рамките на затвора. В жалбата се въвежда и оплакване, че макар всички данни да сочат за
ниски стойности от рискове към обществото, от рецидив, към персонала и към другите
лишени от свобода първоинстанционният съд е пречупил през своя призма данните за
личността на осъдения, което не отговаря на действителността и буди недоумение.
Акцентира се и на обстоятелствата, че В. А. П. има добро отношение към персонала и към
администрацията на затвора, има дължимо поведение, подкрепа от семейството и други
положителни характеристики.
Основавайки се на становището и доклада, както и на всички останали документи от
затворническото досие, подалият жалбата защитник счита, че са изпълнени всички
изисквания на закона за уважаване на предложението за УПО. В тази насока се цитира и
разпоредбата на чл.439а, ал.3 от НПК, предвиждаща, че размерът на неизтърпяната част от
наказанието не следва да бъде единствено основание за отказ на УПО.
Претендира се, че в настоящия случай, предвид факта, че П. е за първи път в затвора, следва
да се приеме, че той по-скоро никога повече не би помислил да води неправомерен начин на
живот. Твърди се, че семейното положение, здравословното състояние и трудовата
ангажираност извън затвора на осъдения са визирани в закона като основание за
постановяване на УПО. В тази връзка се излагат доводи, че са налице проблеми в
семейството на осъдения - болна жена, която е с онкологично заболяване; че същият е
животновъд с много на брой животни, за които следва да се грижи, както и да изпълнява
задълженията си по отношение на отпуснатите му субсидии, като в противен случай ще
трябва да търпи наказателни процедури. Заявява се становище, че ако сега му бъде отказано
УПО осъденият няма да има възможност да се възползва втори път от този институт и
оставането му в затвора няма да е полезно, както и че ще е нелогично да се очаква
положителен ефект от по-продължителен престой, след като очевидно от приложените
документи плана на присъдата му е изпълнен и с него никой няма да извършва никаква
превантивна дейност. Изтъква се, че към момента, след престоя му в затвора, следва да се
приеме, че осъденият П. вече се е поправил и че има нагласа за законосъобразен начин на
живот, а наказанието е изпълнило своя превантивен ефект. В подкрепа на аргументите си
защитникът се позовава на посоченото в т.10 на Резолюция №76(2) на Комитета на
министрите към Съвета на Европа, както и на указанията, съдържащи се в ППВС № 7 от
27.06.1975 г., изм. с постановление № 7 от 06.07.1987 г.
По така изложените съображения подалият жалбата защитник моли да бъде отменено
атакуваното определение на ОС-Кюстендил и вместо това да бъде уважена молбата за
условно предсрочно освобождаване на л.св. В. А. П..
По повод подадената от защитника на осъдения – адвокат Ю. С. – частна жалба срещу
посоченото по-горе определение на ОС-Кюстендил от 13.09.2022 г., постановено по ЧНД №
481/2022 г. по описа на същия съд, по делото е постъпило становище от началника на
затвора гр. *** чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Е. Г., в което е заявена
2
позиция, че частната жалба е основателна, а атакуваното определение неправилно и
незаконосъобразно. В подкрепа на тази позиция са изложени подробни аргументи. В
становището се отправя молба до въззивния съд да бъде уважена като основателна
подадената от л.св. П. чрез пълномощника му частна жалба и да бъде отменено оспореното
определение от 13.09.2022 г. по ЧНД № 481/2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил,
с което е оставено без уважение предложението на началника на затвора гр. *** за условно
предсрочно освобождаване на л. св. П. от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание лишаване от свобода и да съответно да бъде постановено УПО на същия.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на атакуваното
определение, намери следното:
На първо място, преди произнасянето си по същество по постъпилата жалба и по
правилността на атакуваното определение, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че представените с жалбата писмени доказателства - епикризи на М. А. Ш.,
решение на Обща клинична онкологична комисия относно М. А. Ш.; удостоверение за
раждане на дете; и справки от Министерство на земеделието – БАБХ за наличните животни
в ОЕЗ със собственик В. А. П. - са неотносими към предмета на настоящото производство,
доколкото здравословното състояние на близките на лишения от свобода; неговото семейно
и социално положение; както това, че е собственик на животни са все обстоятелства, които
нямат отношение нито към процеса на поправянето на осъдения в пенитенциарното
заведение, нито към резултатите от него /поправянето/.
В разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК са формулирани основанията /предпоставките/ за
постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно: - формална предпоставка,
изразяваща се в изтичането на период от време – определен минимален срок, в който
осъденият фактически да е изтърпял наложеното му наказание; - и материална предпоставка,
изразяваща се в постигането на определен резултат от поправителния процес през периода
на изтърпяване на наказанието, а именно - осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне. Така посочените от закона основания /предпоставки/ за постановяване на УПО
на практика определят предмета на производството за условно предсрочно освобождаване,
поради което в същото производство не могат да се обсъждат въпроси извън предпоставките
за приложението му. А фактическите обстоятелства, изпълващи и обосноваващи тези
предпоставки, определят предмета на доказване в това производство. Изхождайки от
фактическото естество на формулираните от закона критерии, определящи предпоставките
за постановяване на УПО, апелативният съд счита, че здравословното състояние на близки
на осъдения лица, семейното му и социалното му положение, икономическия му статус
/това, че е собственик на отглеждани животни/ не са сред обстоятелствата, които могат да
бъдат преценявани като основание за условно предсрочно освобождаване. Формалните и
материалните предпоставки за прилагане на условното предсрочно освобождаване са
описани в закона точно, ясно и изчерпателно и те не могат да бъдат допълвани чрез
тълкуване. Сред тях не са предвидени гореизброените, за установяването на които по делото
3
са представени писмени доказателства, поради което същите не могат да бъдат добавяни по
тълкувателен път.
В случая неотносимостта на приложените към жалбата писмени доказателства не налага
необходимост от разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, в което те да
бъдат приети и приобщени към доказателствената съвкупност по делото. По тези
съображения и доколкото въпросните писмени доказателства са неотносими към предмета
на настоящото произнасяне и не са приобщени към доказателствения материал по делото, то
същите не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.
По отношение на осъдения В. А. П., с ЕГН **********, е приведено в изпълнение и към
момента той изтърпява наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, наложено му с
присъда № 46/22.10.2019 г. на СНС, постановена по НОХД № 1251/2015 г. по описа на
същия съд, за извършено на 05.03.2010 г. престъпление по чл. 354а ал.2, изр. 2, пр.4 вр. ал.1
пр.4 от НК. Присъдата е влязла в сила на 13.09.2021 г.
Началото на изтърпяването на горното наказание е 15.09.2021 г. при първоначален „общ“
режим. При изтърпяването на това наказание е зачетен предварителният арест на П. от
05.03.2010 г. до 15.02.2011 г. за срок от 11 месеца и 10 дни; домашен арест от 15.02.2011 г.
до 02.11.2012 г. за срок от 1 година, 8 месеца и 17 дни, или са му зачетени общо 1 година, 9
месеца и 19 дни. Осъденият В. П. е постъпил в затвора – *** на 16.09.2021 г.
Към датата 13.09.2022 г. лишеният от свобода В. А. П. е изтърпял фактически 11 месеца и 28
дни; зачетен предварителен арест 1 година, 09 месеца и 19 дни; прекъсване за 03 дни; от
работа е изтърпял 3 месеца и 19 дни, или всичко е изтърпял 3 години, 01 месец и 03 дни,
като неизтърпеният остатък от наказанието се равнява на 10 месеца и 27 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от търпяното от В. А. П.
наказание лишаване от свобода, САС намира, че доколкото осъденият П. към момента е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието, наложено му за престъпление, което не
представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК,
изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да
не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание. В случая окръжният съд не е
изложил изрични мотиви относно наличието на тази предпоставка. Но приемайки, че
предложението за УПО е неоснователно поради липсата на другата кумулативна
предпоставка по чл. 70 ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне,
то очевидно първият съд имплицитно е счел, че е налице формалната предпоставка относно
периода на фактическото изтърпяване на наказанието. По гореизложените съображения този
/мълчалив и подразбиращ се/ извод на първостепенния съд на практика се явява правилен –
обоснован и законосъобразен.
За да остави без уважение предложението на началника на затвора за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода В. П., окръжният съд е приел, че не е налице другата
установена в закона предпоставка за УПО – да е дал доказателства за своето поправяне,
4
както и че доказателствата по делото са недостатъчни за формиране на обоснован
категоричен извод за трайното поправяне на осъдения, респ. за поправянето му в
необходимата степен за водене на законосъобразен живот.
Този свой решаващ извод ОС-Кюстендил е обосновал, на първо място, с довода, че
обстоятелствата, при които е било изпълнявано наказанието в затвора – преимуществено
извън него – е ограничило възможността за пряко и непосредствено общуване на
администрацията на затвора с лишения от свобода и за придобиването на лично трайно
положително впечатление от отношението на лишения от свобода към вида престъпление, за
което е бил осъден.
На следващо място, за да отхвърли предложението за условно предсрочно освобождаване,
ОС-Кюстендил е приел, че осъществяваната от лишения от свобода трудова дейност преди и
по време на извършване на престъплението, за което е осъден, не му е попречила и не го е
възпрепятствала да извърши престъплението, за което е посочено, че е изключително вредно
за обществото поради високата си степен на обществена опасност за членовете му и най-
вече за подрастващите. В тази връзка окръжният съд е приел, че предвид вида и тежестта на
извършеното престъпление в случая точната, стриктна и отговорна трудова дейност на
лишения от свобода в затвора не сочи непременно на извод за негово превъзпитание и
поправяне в необходимата степен, за да бъде постановено УПО.
Въззивният съд не споделя така изложените от първостепенния съд доводи, послужили за
мотивиране на решаващия му извод за неоснователност на предложението на началника на
затвора за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения В. А. П..
В случая макар първостепенният съд да е приел, че не е налице едната от предвидените в
закона предпоставки за УПО - доказателства за поправянето на осъдения в необходимата
степен, то изложените от него мотиви и съображения в тази насока /относно отсъствието на
посочената предпоставка/ на практика изобщо не касаят и не засягат въпроса дали в крайна
сметка по делото са налице данни осъденият В. П. да е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне.
За произнасянето на съда в настоящото производство от първостепенно и съществено
значение се явява отговорът на въпроса дали вследствие на престоя на осъдения в местата за
лишаване от свобода и на провежданите спрямо него корекционни мероприятия в процеса
на изтърпяване на наказанието е постигнат целения с тях резултат – действителното му
поправяне. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто му поведение, участието му в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви.
Извършвайки собствена оценка на доказателствата относно наличието на такива
обстоятелства, АС-София счита, че от данните по делото еднозначно и безпротиворечиво се
установява, че към настоящия момент с поведението си осъденият В. П. е дал достатъчно по
5
обем и съдържание доказателства за своето поправяне. Следователно въззивната инстанция
намира, че към момента е налице и втората от законоустановените предпоставки за
постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъдения П., като съображенията
за това са следните:
Анализът на цялостното поведение на лишения от свобода В. П. по време на престоя му в
затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента той е дал
достатъчно доказателства за поправянето си, доколкото присъстват убедителни данни за
трайна и устойчива положителна промяна в поведението, мисленето и нагласите му.
В тази насока САС отчита съдържащите се в доклада на ИПЗ затвора гр. *** инсп. Г. Г. /на
л.л. 5-6 от първоинст. дело/ фактически констатации относно личността и поведението на В.
А. П. в пенитенциарното заведение по време на изпълнение на наказанието, както и
дадената му оценка от администрацията на затвора. В цитирания актуален доклад на ИПЗ е
посочено, че л.св. П. в условията на изолация е сдържан, премерен и предпазлив; тих,
спокоен и балансиран; прецизира поведението си; автономен и самостоятелен при вземането
на решения; не се поддава на субкултурен натиск, влияние, манипулации и внушения;
проявява упоритост, инициативност и последователност при преследване на набелязаните
цели; че за първи път е в МЛС; че първоначално е бил настанен в ЗООТ „***“, като бързо и
безпроблемно се е адаптирал към условията и реда в общежитието; спазвал е установените
правила и същевременно не са констатирани нарушения; контактите му в общността са били
селектирани – предимно с лица със сходни на неговите интереси и разбирания; приеман е
добре от останалите лишени от свобода; заемал е среден статус в общността; предвид много
добрите му умения в сферата на животновъдството със заповед на началника на затвора от
01.12.2021 г. е назначен в обслужващата дейност на затвора като гледач на кучетата в
питомника на затвора /външен работен обект/; че във връзка с назначаването му на работа на
външен обект спрямо него е било приложено електронно наблюдение, по време на което не
са били регистрирани никакви нарушения; спазвал е стриктно ограничителните часове; за
нуждите на обслужващата и комунално-битовата дейност е бил оставен да изтърпява
наложеното му наказание в затвора гр. ***; с трудовите си задължения се справял
безупречно; полагал много добри грижи за служебните кучета; поддържал отлични
хигиенни условия в питомника и на работния обект; с поставените му допълнителни задачи
се справял много добре и в срок; стриктно спазвал предвидените в ЗИНЗС и ППЗИНЗС
ограничения; дистанциран от проблемните лишени от свобода, като съдействал за
разрешаване на възникнали конфликти; за доброто си и целенасочено поведение е
награждаван с „удължено свиждане с близките си за срок до 4 часа“ и с „три денонощия
домашен отпуск“, от който се завърнал в установения срок и без проблеми; пускан е също и
в тридневно прекъсване заради смърт на близък роднина и се е завърнал в установения срок.
В същия доклад на ИПЗ е отбелязано още, че със заповед от 11.04.2022 г. режимът за
изтърпяване на наказанието на л.св. В. П. е заменен от „общ“ на „лек“, като след смяната на
режима е продължил да спазва установения ред и дисциплина, да затвърждава доброто си
поведение; че редовно ползвал полагащата му отпуска по режим, от която се е завръщал в
6
срок и безпроблемно; че в условията на затвора не е давал индикация за риск от вреди; че не
са регистрирани и негови прояви, свързани с употреба и зависимости към алкохол и
наркотични вещества; че на база показаните положителни прояви от л.св. В. П. оценката на
риска от рецидив е намалена от първоначалните 30 точки на 28 точки и остава в границите
на ниския рецидив.
В доклада са направени и изводи, че намаляването на общата оценка на риска от рецидив е
вследствие на положените от лишения от свобода усилия, с което той е показал, че е осъзнал
самата превенция на наказанието и с готовност се е включвал в поправянето на поведението
си; че е констатирана положителна промяна в зоната „умения за мислене“, обоснована с
мотивите, че осъзнава проблемите си и се стреми да ги разрешава по законосъобразен
начин, че е изградил умения за предвиждане на последиците от действията си и че не се
наблюдава прибързаност и импулсивност при вземането на решения; че контактите му с
близкото семейно обкръжение са съхранени и подкрепящи; както и че ресурсите на л.св. П.
са свързани със зрялата му възраст, с наличието на образование /основно/, с липсата на
зависимости, с наличието на утвърдени трудови навици и умения, с подкрепата на близкото
му семейно обкръжение, с мотивацията му за безпроблемно изтърпяване на наказанието,
както и с нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот.
В актуалния доклад на ИПЗ инсп. Г. Г. са направени обобщаващи изводи, че поведението на
л.св. П. съответства на изискуемото такова съгласно режимните изисквания; че е показал
последователна и целенасочена линия на поведение и мотивация за безпроблемно
изтърпяване на присъдата, както и за водене на законосъобразен начин на живот в условията
на свобода; че за времето на престоя си в затвора значително е подобрил уменията си за
мислене и самоконтрола си; че при него не се наблюдават криминални нагласи; че са
преминати всички етапи на прогресивната пенитенциарна система за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода; че през целия си престой в затвора е бил ангажиран в
трудовия процес и се е справял безупречно с трудовите си задължения; както и че съобразно
всичко гореизложено е показал трайна положителна промяна в поведението си.
В заключение в доклада на ИПЗ е предложено на началника на затвора гр. *** да изготви
предложение за условно предсрочно освобождаване на л.св. В. А. П. с налагане на
пробационна мярка.
Аналогични на констатациите в актуалния доклад на ИПЗ инсп. Г. Г. са констатациите в
приобщения по делото Доклад за пробационен надзор на л.св. В. А. П.. В същия е
акцентирано на обстоятелствата, че в хода на изтърпяване на наказанието л.св. П. напълно е
приел отговорността за извършеното от него правонарушение, за което е осъден; че напълно
е осъзнал грешката си и е изразил съжаление; че е показал критичност към поведението си и
към настъпилите негативни последици; че е приел постановената спрямо него присъда за
справедлива; че е декларирал мотивация за промяна и е демонстрирал нагласи за водене на
законосъобразен начин на живот и в частност, че след излизането му от МЛС ще продължи
да се занимава със семейния бизнес в сферата на животновъдството. Изтъкнато е също, че
лишеният от свобода П. е показал трайна, целенасочена и последователна положителна
7
промяна в поведението си и че е преминал през етапите на прогресивната пенитенциарна
система. Потвърдени са и изводите за наличие на значителен социално приемлив ресурс,
който да подпомогне бъдещата успешна ресоциализация на П..
С оглед възможността да бъде продължено наблюдението на поведението му при живот в
условията на свобода и с цел запазване на позитивната му линия на поведение и превенция
на евентуален рецидив в доклада е предложено на л.св. В. П. да бъде наложена пробационна
мярка по чл.42а, ал.2, т. 2 от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ в рамките на постановения изпитателен срок.
Преценявайки изложените по-горе становища на различните представители на
администрацията на пенитенциарното заведение относно наличието на предпоставките за
постановяване на УПО по отношение на осъдения В. П., въззивният съд констатира, че
изготвеното от началника на затвора предложение е в пълно съответствие и в съгласие с
фактическите констатации и изводите в доклада на ИПЗ инсп. Г. Г. и в Доклада за
пробационен надзор, както и с данните в затворническото досие. Т.е., предложението на
началника на затвора за УПО на В. П. обективно се подкрепя от фактическите констатации в
цитираните по-горе доклади за този лишен от свобода, както и от останалите приложени по
делото доказателства /намиращи се в делото и в затворническото досие/.
Извършвайки анализ на събраните доказателства, въззивният съд не намира никакви
причини да не кредитира с доверие изложените от инсп. Г. Г. в изготвения от него доклад,
приложен по делото, изцяло положителни факти за поведението на осъдения в мястото за
лишаване от свобода. Данните в доклада по чл. 155 ал.1 от ЗИНЗС установяват устойчивата
положителна линия на поведение на л.св. П., потвърждавана от данните в затворническото
досие; доказването му като човек, който оценява и се стреми да оправдава гласуваното му
доверие; добрата криминологична прогноза за него; постигнатите трайни реални
положителни резултати вследствие на проведения спрямо него поправително-възпитателен
процес, както и преценката, че корекционният процес при него е приключил, а резултатите
от позитивната промяна са затвърдени.
Като тук следва да се подчертае, че именно инспекторите в пенитенциарното заведение
осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не
инцидентно, а в един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част
от наказанието. И след като тези служители на практика са констатирали изцяло позитивни
нагласи и тенденции в поведението на осъдения /съгласно цитираните документи и в
частност съгласно доклада по чл. 155 от ЗИНЗС и Доклада за пробационен надзор/ и са
посочили обективните факти, установяващи конкретни положителни резултати от
корекционната работа с осъденото лице, то съдът следва да се довери на тези служители и да
приеме за достоверни изложените от тях факти относно положителните промени в личността
на осъдения.
Както бе изтъкнато по-горе, по делото липсват каквито и да са данни, които да поставят под
съмнение обективността и достоверността на констатациите в доклада на инсп. Г. Г. и в
доклада за пробационен надзор относно резултатите от корекционната дейност спрямо
8
осъдения, надлежно потвърдени от данните в затворническото досие. В крайна сметка
поправянето на осъдения вследствие на завършен /приключил/ спрямо него корекционен
процес се явява конкретен обективен факт, който надлежно се установява от представените
по делото доклади и от подкрепящите ги доказателства, съдържащи се в затворническото
досие. А доколкото така приобщените доказателства и доказателствени средства /докладите
и всички останали документи в затворническото досие/ от своя страна установяват
конкретни положителни факти относно личността, поведението и отношението на осъдения
В. П. в местата за лишаване от свобода, то за настоящия съд не съществува никакво
съмнение, че тези факти са настъпили в действителността и са реални. Още повече, че те не
се опровергават от никакви други налични данни /респ. доказателства/ по делото.
Така, основавайки се на актуалния доклад на инсп. Г.Г. по чл. 155 от ЗИНЗС, на Доклада за
пробационен надзор и на съвкупната информация, съдържаща се в затворническото досие и
по делото, както и на установените от тези доказателствени източници фактически
констатации, въззивният съд намира, че цялостното поведение на л.св. В. П. по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническото заведение сочи на
наличието на убедителни данни за трайна коренна промяна на личността, поведението и
мисленето на осъденото лице в положителна насока. Изложените в докладите по чл. 155 от
ЗИНЗС и за пробационен надзор констатации и оценки дават основание на САС да счете, че
положителната промяна при л.св. П. е същностна, категорична, действителна и реално
настъпила. За обосноваването на този извод от особено решаващо значение се явяват
обстоятелствата за липсата на каквито и да са наказания за нарушения на реда и
дисциплината /които да компрометират постигнатите положителни резултати от
корекционния процес/; за награждаването му, включително с „домашен отпуск“, като при
ползването на тази награда не е допуснал никакви нарушения и се е завърнал навреме и в
адекватно състояние; за постъпилите относно него отлични трудови характеристики във
връзка с изпълнението на трудовите му задължения; за гласуваното му доверие от страна на
ръководството на затвора да пребивава на външен обект /по повод изпълнението на
трудовите му функции/, както и липсата на данни той да е злоупотребил с това доверие.
Всички гореизброени обстоятелства /трудовите и другите му изяви и въобще поведението
му при изтърпяването на наказанието; награждаването му и изрядното му държане в
обществото при пребиваванията му извън местата за лишаване от свобода/ сами по себе си
са достатъчно красноречиви за настъпилата трайна и необратима положителна промяна в
личността и поведението на осъдения В. П., като преценени ведно с всички останали
положителни тенденции в поведението и нагласите му, ясно и недвусмислено
демонстрирани от него пред служителите на пенитенциарното заведение, дават основание
да се приеме, че към настоящия момент поправянето на този осъден е завършено в
достатъчна степен, респективно, че осъденият е дал достатъчно доказателства за
поправянето си и че е напълно подготвен за законосъобразен начин на живот на свобода. В
този смисъл са и изразените категорични и еднопосочни становища на представителите на
затворническата администрация, в това число и на началника на затвора и на неговия
9
процесуален представител в хода на съдебното производство пред окръжния съд, както и
становището на участващия в производството пред първата инстанция прокурор от ОП-
Кюстендил.
Във връзка с гореизложеното САС е на мнение, че за поправянето на осъдените и връщането
им в обществото като пълноценни граждани решаваща роля има и подкрепата на близките
им хора, с които осъдените свързват перспективите си при живот на свобода. В конкретния
случай данните по делото несъмнено сочат, че съхранените семейни връзки на В. П. и
подкрепата от близките му, които обстоятелства на практика се явяват един от факторите,
осигурили житейска перспектива на този осъден, съществено са допринесли за успешното
приключване на корекционния процес спрямо него в условията на МЛС.
Фактическите изводи на въззивния съд за наличието на трайна положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за действителното
му поправяне се основават изцяло на критериите, заложени в самия закон /чл. 439а ал.1 от
НПК/, а именно - на безспорните и непротиворечиви данни за доброто му и изрядно
поведение и за активното му, отговорно и ползотворно участие в трудовата дейност.
Предвид гореизложеното неправилен се явява решаващият извод на ОС-Кюстендил за
отсъствието на достатъчни /убедителни/ доказателства за поправянето на осъдения.
В частност неправилно и в противоречие със закона първият съд е обосновал този свой
извод с мотива, че след като наказанието е било изпълнявано преимуществено извън
териториалните рамки на затвора е била ограничена възможността за пряко и
непосредствено общуване на затворническата администрация с лишения от свобода и за
придобиването на лично трайно впечатление от отношението на лишения от свобода към
вида престъпление, за което е бил осъден. На първо място, следва да се отбележи, че след
като нормативно е предвидена възможност по време на изтърпяване на наказанието
лишените от свобода да работят на външни обекти – извън територията на МЛС, то сам по
себе си този факт не следва да бъде преценяван в ущърб на лишения от свобода и въз основа
на него да бъдат обосновавани неблагоприятни за правното положение на осъдения изводи,
както в случая е сторил окръжният съд.
На следващо място, по време на изтърпяване на наказанието и при изпълнението на плана
на присъдата на практика са били проследявани нивата на рисковете, като очевидно въз
основа на периодичните оценки на тези рискове са били направени предложения за промяна
в режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и същият в процеса на
изпълнение на наказанието реално е бил снижен от „общ“ на „лек“. И доколкото оценката
на риска определя вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни
вреди, то сами по себе си обстоятелствата, че режимът на изпълнение на наказанието е
максимално снижен на „лек“; че осъденият е назначен на работа на външен обект; че е
награждаван с домашен отпуск недвусмислено означават, че поведението на л.св. П. е
преценено като неносещо риск от укриване или извършване на друго престъпление.
Същевременно тези обстоятелства еднозначно и несъмнено сочат, че към настоящия момент
нивата на оценката на риска от рецидив и от вреди са с действително ниски стойности. Като
10
в този смисъл са и становищата на служителите на затворническата администрация. Като
тук следва да се подчертае, че „заслугата“ за облекчаването на режима на изтърпяване на
наказанието е единствено на самия осъден, доколкото доброто му поведение и стремежът му
към поправяне са предпоставките за замяна на режима в по-лек.
Следва да се отчете също, че макар л.св. П. да изтърпява наказанието си при „лек“ режим и
да работи на външен обект извън строго охраняваната територия на затвора, този факт не
променя нито неговите задължения съобразно режимните изисквания, нито задълженията на
органите по изпълнение на наказанията - да осъществяват постоянна охрана и надзор върху
лишения от свобода и да провеждат корекционна дейност с него. Затова изводът на първия
съд, че след като наказанието е било изпълнявано преимуществено извън териториалните
рамки на затвора е била ограничена възможността за пряко и непосредствено общуване на
затворническата администрация с лишения от свобода и за придобиването на лично трайно
впечатление от отношението на лишения от свобода към вида престъпление, за което е бил
осъден, се явява напълно необоснован и произволен.
Неправилно първостепенният съд е обосновал извода си за неоснователност на
предложението за УПО на осъдения П. с вида и тежестта на извършеното престъпление,
както и с обстоятелството, че предвид вида и тежестта на това престъпление в случая
точната, стриктна и отговорна трудова дейност на лишения от свобода в затвора не сочи
непременно на негово превъзпитание и поправяне в необходимата степен, за да бъде
постановено УПО. Тук следва да се подчертае, че за преценката дали осъденият е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода без каквото и да е значение се явяват обстоятелствата относно степента
на обществената опасност на деянието и на дееца, преценявани към момента на
постановяването на осъдителната присъда, доколкото те веднъж вече са били преценени
именно при индивидуализацията на наказанието. Повторното отчитане и съобразяване на
тези обстоятелства и в настоящото производство по предсрочно освобождаване априори би
означавало изхода на произнасянето относно условното предсрочно освобождаване на
осъдения винаги да е предопределен от обстоятелства, послужили вече за
индивидуализацията на наказанието. Тези обстоятелства са били значими за определянето
на наказанието и нямат, а и не могат да имат отношение към последващия процес на
превъзпитание и поправяне по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
поради което като ирелевантни не следва да бъдат обсъждани в това производство. С оглед
на това напълно неотносимо към предмета на настоящото произнасяне се явява
обстоятелството за какво по вид и тежест престъпление е бил осъден л.св. П.. Както бе
посочено, тази негова престъпна дейност, обществената й опасност, както и
детерминираната от нея обществена опасност на самия деец са били отчетени при
индивидуализацията на наложеното наказание за извършеното от него престъпление и
затова тези обстоятелства нямат отношение към поправително-възпитателния процес при
изпълнението на това наказание и към резултатите от този процес. В периода на
изтърпяване на наказанието въпросните обстоятелства стоят вече извън волята и съзнанието
11
на лишения от свобода и не засягат по никакъв начин мотивацията му в процеса на
поправяне и превъзпитание при изтърпяване на наказанието. В горния смисъл е и
тълкуването, дадено в т.5 на ППВС № 7 от 27.06.1975 г., съгласно което „при решаване
въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване съдът не може да се позовава
на обстоятелствата по чл. 54 /степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства/ и чл. 55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се
вземат предвид при постановяването на присъдата“. С оглед така изложеното никакво
значение за настоящото производство нямат изтъкнатите от първия съд обстоятелства за
вида и тежестта на престъплението, за което л.св. П. е бил осъден и за което му е
наложеното търпяното наказание.
Никакво отношение към процеса на превъзпитание и поправяне по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода няма и посоченото от първия съд обстоятелство, че
осъществяваната от лишения от свобода трудова дейност преди и по време на извършване
на престъплението, за което е осъден, не му е попречила и не го е възпрепятствала да
извърши това тежко престъпление. Така застъпената от окръжния съд теза на практика
създава един вид необорима презумпция, че ако лишеният от свобода е осъществявал
трудова дейност /респективно се е трудил/ към момента на извършване на престъплението,
за което той търпи наказание, то осъществяваната от него впоследствие трудова дейност по
време на изтърпяване на наказанието винаги би била ирелевантно за поправянето му
обстоятелство. Това схващане на първия съд категорично се опровергава обаче от
разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК, която изрично предвижда, че като доказателство за
поправянето на осъдения следва да се оценява и участието му в трудови дейности /без
значение дали осъденият е осъществявал такива и по времето, когато е извършвал
престъплението/.
По така изложените съображения апелативният съд намира, че жалбата срещу атакуваното
определение на ОС-Кюстендил е основателна и че като такава следва да бъде уважена, тъй
като са налице всички предпоставки по чл. 70 ал.1 от НК за постановяване на предсрочно
условно освобождаване по отношение на осъдения П.. Безспорно е по делото, че с
примерното си и изцяло позитивно поведение по време на изтърпяване на наказанието,
както и с отговорното си и честно отношение към труда той е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне и фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му и търпяно
наказание. С оглед на това АС-София намира, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е отказал да уважи предложението на началника на затвора гр. *** за
условно предсрочно освобождаване, поради което обжалваното определение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на
осъдения В. П. от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода
/цялото в размер на 4 години/. На основание чл. 70 ал.6 от НК следва да бъде определен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, която към датата
13.09.2022 г. се явява 10 месец и 27 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“-затвора град ***
12
от 12.09.2022 г. /на л. 18 от първоинст. дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр. 2 от НК въззивният съд намира за необходимо постановяването
по отношение на осъдения П. на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК /задължителни
периодични срещи с пробационен служител/ в рамките на изпитателния срок, а именно – за
срок от 9 месеца.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 ал.2 във вр. 341, ал. 2 НПК Апелативен
съд - София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.09.2022 г. на ОС-Кюстендил, НО по протокол №
460/13.09.2022 г., постановено по ЧНД № 481/2022 г. по описа на същия съд, с което е
оставено без уважение като неоснователно предложението на началника на затвора гр. ***
за условно предсрочно освобождаване на В. А. П., с ЕГН **********, от неизтърпения
остатък от изтърпяваното наказание 4 години лишаване от свобода по НОХД № 1251/2015 г.
по описа на Специализирания наказателен съд, която неизтърпяна част към датата на
постановяване на определението е 10 месеца и 27 дни и вместо това
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения В. А. П., с
ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от наложеното му по НОХД №
1251/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд наказание 4 години лишаване от
свобода.
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната
част от наказанието, която към датата 13.09.2022 г. е 10 месеца и 27 дни, съгласно справка
на МП-ГД“ИН“- затвора град *** от 12.09.2022 г. /на л. 18 от първоинст. дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на В. А. П., с ЕГН
**********, изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13