Определение по дело №195/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на „КАПРИЗ 2004“ ООД, гр. Ямбол против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/321#2 от 14.06.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София.

С Молба вх. № 1720 от 28.07.2023 г., депозирана чрез процесуален представител адвокат П. С. ***, е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ на основание чл. 166 от АПК, като са изложени твърдения за възможно настъпване на значителни или трудно поправими вреди за дружеството, с приложени към молбата съответни доказателства.

След като се запозна с материалите по делото и приложимия закон, съдът приема, че искането за спиране е основателно по следните съображения:

АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосано съответствие. По силата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП (нова, ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им, т.е. жалбата срещу АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание. Така допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая не се съдържа в нормата на чл. 27 от ЗПЗП.

За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи наличието на визираните в чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставки. В случая се твърди, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващото дружество значителна или трудно поправима вреда, тъй като жалбоподателят не е в състояние да изпълни в определения с АУПДВ срок от 50 дни установеното публично задължение, а след изтичането му и при предприемане на действия по принудителното му събиране, ведно с лихви, за търговеца неминуемо биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При преценка на приложените от дружеството доказателства, настоящият състав намира, че твърденията, въз основа на които се иска спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ, са доказани от представените към молбата Счетоводен баланс към 30.06.2023 г., Справка за кредитна задлъжнялост изх. № БНБ - 81876/20.07.2023г., Рекапитулация към 30.06.2023 г., Справка от 25.07.2023 г. за площта на обработваемата земеделска земя през стопанската 2022/2023 г.

От данните в публичния ТР се установява, че дружеството-жалбоподател е регистрирано през 2004 г. и основната му дейност е производство и реализация на селскостопанска продукция от собствени и наети под аренда земеделски земи в землищата на с. Бояджик и с. Златари, община „Тунджа“. Съобразно приложения към молбата Счетоводен баланс към 30.06.2023 г. задълженията на дружеството към финансови предприятия - кредитни институции са в общ размер на 2 450 000 лева, а според данните в приложената Справка за кредитна задлъжнялост изх. № БНБ - 81876/20.07.2023 г. месечният разход за обслужване на ползваните кредити е в размер на близо 65 000 лева. От приложения Счетоводен баланс към 30.06.2023 г. се установява, че задълженията на дружеството към доставчици в рамките на текущата 2023 г. са в размер на 410 000 лева, а другите задължения - в размер на 701 000 лева. От приложената рекапитулация към 30.06.2023 г. е видно, че средният месечен разход на дружеството към наетия по трудови правоотношения персонал е около 20 000 лева, а за стопанската 2022/2023 г. в землищата на с. Бояджик и с. Златари, община „Тунджа“ дружеството обработва 11 000 дка земеделски земи, засети основно с пшеница и ечемик, като до края на текущия месец юли 2023 г. за арендованите земеделски земи е задължено по сключени арендни договори да изплати общо 388 800 лева рентни плащания при договорена средна рента в размер на 80 лв./дка, което се установява от приложената към молбата Справка от 25.07.2023 г. Дружеството обаче не е реализирало приходи от евентуална продажба на реколтирана продукция, тъй като селскостопанската продукция (пшеница и ечемик), се реколтира в рамките на второто полугодие на настоящата година. Очевидно е в случая при тези данни, че финансовото състояние на жалбоподателя не позволява безпроблемното погасяване на установеното публично задължение, което е в значителен размер спрямо доходите на дружеството - същите са недостатъчни за едновременно погасяване на установеното в посочения в акта размер на публично задължение (224 874,15 лева) и текущите задължения на дружеството към нает персонал, арендни плащания, банкови кредитни институции, доставчици и други. Следователно, финансовото състояние на адресата на акта, което не позволява безпроблемното погасяване на установените задължения, и значителният размер на установеното публично държавно вземане спрямо доказаните доходи на дружеството, са достатъчни, за да обосноват извод за реална възможност от настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на АУПДВ за „КАПРИЗ 2004“ ООД.

С оглед значителния размер на установеното публично вземане и новите обстоятелства в страната (покачващите се ежедневно цени на електрическа енергия и стоките от първа необходимост, както и продължителната извънредна епидемиологична обстановка, при която дейността на предприятията е значително затруднена), съдът намира, че предварителното събиране на установеното вземане, преди евентуалното влизане в сила и стабилизиране на издадения административен акт, би създало повече от значителни затруднения за дружеството - адресат на акта. Събирането на вземането е несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на дружеството, а това е вреда, несъизмерима с преследваната цел (чл. 6, ал. 5 от АПК), и предполага въздържане от действия по изпълнението. Предварителното изпълнение на акта следва да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по оспорване по съдебен ред на АУПДВ.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по силата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП предварително изпълнение на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане № 02-280-2600/321#2 от 14.06.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия:	/п/не се чете