Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 30.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на петнадесети май два хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА
ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 366 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 295/07.03.2019г. на М. А П– Началник сектор
„Български документи за самоличност“ при ОДМВР - Ловеч, на Д.С.Н. с ЕГН **********
*** на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на 50
лева за извършено нарушение на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД.
Недоволна
от наказателното постановление останала жалбоподателката Д.Н., която го обжалва
в срок като твърди, че през месец януари 2019 година й била открадната лична
карта №*******, безсрочна, вероятно в транспорта като е вадила да плаща билетче
за превозните средства. Заявява, че прибирайки се в Ловеч е уведомила паспортна
служба, но са й казали да изчака един месец, дано се върне. След около един
месец, когато подала документи за издаване на нова лична карта й бил съставен
АУАН, а при получаването на новата лична карта й било връчено НП с глоба 50
лева. Излага съображения за невъзможността да заплати наложената й глоба,
поради ниския размер на пенсията й.
В съдебно
заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява и не изразява
допълнително становище по жалбата.
Ответникът
– сектор „БДС“ при ОДМВР – Ловеч, редовно призован, се представлява от Радослав
Радков – главен юрисконсулт при ОДМВР – Ловеч, който моли съда да остави жалбата без уважение,
като алтернативно, ако прецени, че е много голяма глобата, да я намали до
минималния размер. Изтъква, че е наложена глоба от 50 лева, тъй като това е
пореден път на изгубване на личен документ – втори поред. Приема, че според
жалбата, г-жа Н. е останала с убеждение, че ако не плати парите, няма да си
получи картата. Същата е получила картата, явила се е и си я е взела. Тази
глоба не е, както тя смята „цената” на личната карта – за пенсионери е
безплатно, а за това, че за пореден път не е опазила личния документ. Обръща
внимание, че тя самата не знае къде го е загубила – дава различни версии за
това, къде го е загубила. В декларацията пише, че във „Фантастико” в град
София. После, в жалбата - в градския транспорт, правила е опит да го обяви за
откраднат в РУ на МВР – Ловеч, но служителите
са имали вече декларираните данни от лицето и не са я обявили за открадната.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите М.Д.П.,
М.М.П. и А.Х.М., както и от становището на процесуалния представител на АНО,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 28.02.2019
год. свидетелят М.Д.П., в присъствието на свидетелите М.М.П. и А.Х.М., съставил
акт за установяване на административно нарушение №295 против Д.С.Н. с ЕГН **********
*** затова, че на 28.02.2019 година в 13:39 часа в град Ловеч, ул. Стефан
Караджа №2 в декларация №195/19.02.2019г. лицето е заявило, че е установило
липса на лична карта №*******, издадена на 21.10.2005г. от МВР Ловеч /втори по
ред изгубен/откраднат документ/ и не може да я представи при подаване на
заявление за издаване на нова лична карта, с което е нарушила чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД. Нарушителката е написала като възражение: „Картата ми явно е открадната,
щом не се върна и аз нямам вина за това.“. Въз
основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление,
което Н. е отказала да получи.
Въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган –Началник сектор
„Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Ловеч, въз основа на съставен АУАН
от оправомощено лице, видно от приложената Заповед №8121з-493/01.09.2014г.
на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснати нарушения
по смисъла на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са
описани според изискванията на закона нарушението, датата на извършването му и
обстоятелствата, при които е извършено.
В обстоятелствената
част на АУАН и НП е описано, че на 28.02.2019 година в 13:39
часа в град Ловеч, ул. Стефан Караджа №2 в декларация №195/19.02.2019г. лицето
е заявило, че е установило липса на лична карта №*******, издадена на
21.10.2005г. от МВР Ловеч /втори по ред изгубен/откраднат документ/. Спецификите на
нарушението по чл.7
ал.1 предл. 3-то от ЗБЛД обаче, предполагат датата на извършването
му да е именно тази на изгубване на документа, а не на декларирането на това
обстоятелство в местно компетентното подразделение на МВР. Разбираемо е, че
няма как датата на деклариране на това обстоятелство да е дата на изгубването
на паспорта, нито пък сградата на ОД на МВР Ловеч е мястото, където е бил
изгубен. А в случай, че наказващият орган е счел момента на уведомяването за
релевантен, т. е. че датата 19.02.2019г. е момента на извършване на нарушението, то
същото е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.8 ал.2 от ЗБЛД,
като в такъв случай пък би следвало да е направено твърдение кога документът е
бил изгубен, респективно – кога е изтекъл предвидения в закона 3-дневен срок,
като в този случай дата на нарушението отново би бил първият работен ден,
следващ изтичането на срока за уведомяване, а не – датата на самото деклариране
на изгубването.
С оглед на тези
съображения настоящият състав намира, че при квалифициране на нарушението като
такова по чл.7
ал.1 предл.3-то от ЗБЛД, неправилно е била определена датата на
извършването му, което по същността си се приравнява на липсата изобщо на
такава. Доктрината и многобройната съдебна практика еднозначно и
безпротиворечиво приемат, че неправилно определената дата на нарушението или
липсата изобщо на такава, е нарушение, което води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, поради което е съществено и като крайна последица
води до отмяна на наказателното постановление на формално основание. Не без значение
е и че липсата на дата на извършване на нарушението препятства съда относно
преценката му за спазване давностните срокове по чл.34 ал.1 от ЗАНН,
както и относно въпроса за изтичането на абсолютната погасителна давност по чл.82 ал.4
във вр. с ал.1 т.5 от НК,
във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Освен това е налице противоречие в описанието на
нарушението в АУАН и НП. В АУАН нарушението е описано „лицето
е заявило, че е установило липса на лична карта №*******, издадена на 21.10.2005г.
от МВР Ловеч /втори по ред изгубен/откраднат документ/ и не може да я представи
при подаване на заявление за издаване на нова лична карта“, а в НП е посочено,
че „лицето заявява, че е установило липса на лична карта №*******, издадена на
21.10.2005г. от МВР Ловеч /втори по ред изгубен/откраднат документ/, за което
не представя удостоверителен документ от компетентен орган“. В същото време и
двете описания не съответстват на разпоредбата на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД. Това
води до невъзможност нарушителката да разбере какво точно нарушение й е вменено
във вина и съществено нарушава правото й на защита.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
С оглед
изложеното, съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 295/07.03.2019г. на М. А П– Началник сектор „Български
документи за самоличност“ при ОДМВР - Ловеч, с което на Д.С.Н. с ЕГН **********
*** на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на
50 лева за извършено нарушение на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :