Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..06.2023 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 2214 по описа на
ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива
след Решение № 50082/04.05.2023г. по гр.дело № 2838/2022г. по описа на ВКС,
четвърто г.о., с което е Отменено Решение № 260088/18.11.2021г. по в.гр.дело №
2214/2019г. по описа на ВОС и делото е върнато за разглеждане на предявения от Й.П.М. срещу Т.Д. Л. иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 20000.00 лв. като изтеглени от банкова сметка ***, в
периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год. парични средства, с които ответницата
неоснователно се е обогатила.
При новото
разглеждане на делото съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Й.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, в условията на евентуалност искове
както следва:
1. С правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000.00
лева, представляваща част от претенция цялата в размер от 86 971.50 лв. сбор от изтеглени от ответницата от банкова сметка ***, в периода
17.03.2016 год. – 25.01.2019 год. парични средства, в изпълнение на договор за
поръчка от 17.03.2016 год.
2. С правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД - за присъждане на сумата като получена на
отпаднало основание, а именно – развален договор за поръчка от 17.03.2016 год.
3. С правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 20000.00 лв.
като обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на неправомерни
действия на ответника, в качеството му на упълномощено лице, съгласно пълномощно
рег. № 9632/ 12.07.2016 год., изразяващи се в отказ от предаване на
изтеглената, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., от банкова сметка ***,
сума.
4. С правно основание чл. 59 от ЗЗД
за присъждане на сумата от 20000.00 лв. като изтеглени от банкова сметка
*** „Уникредит Булбанк“ АД, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год. парични
средства, с които ответницата неоснователно се е обогатила.
В исковата молба се излага, че ищеца познава ответницата, като с нея са
имали емоционална връзка. Той упражнява професията моряк , поради което на
12.07.2016 год. упълномощил ответницата с правата до го представлява пред
всички банки и клоновете им на територията на страната, като оперира
неограничено с паричните средства по сметките му, поради което считано от
17.03.2016 год. между тях са възникнали
мандатни отношения, за които пълномощникът заявява воля с конклудентни
действия, именно теглене на суми от сметките на ищеца. По силата на неформалния
договор за поръчка, от страна на ответницата са поети задължения за извършване
на фактически действия, в пределите на учредената по силата на пълномощното от
12.07.2016 год., представителна власт, за пазене на полученото имущество с
грижата на добър стопанин, да уведоми ищеца за изпълнението, да му даде сметка
и за предаване на всичко, което е получил. В исковия период от 17.03.2016 год.
– 07.11.2016 год., въз основа на съставеното пълномощно, ответницата е
изтеглила от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД сума в общ размер от 20
000 лв., която независимо от отправената покана не е предадена на ответника.
Поради неизпълнение на задължението за предаване на полученото, считано от
29.10.2018 год. /депозиране на исковата молба/, договорът е развален от
довереника. В условията на евентуалност твърди , че в резултат на извършени
плащания от ответницата от името на ищеца по посочения по-горе договор за
изработка от 02.11.2016г. се е стигнало
до разместване на имуществени блага – Т.Л. се е обогатила неоснователно за
сметка на ищеца. Твърди се в уточняващи молби
09.06.2021г. и 05.07.2021г. , че плащайки по договора за строителство
със средства на ищеца и от негово име тя е получила имотна облага, т.к.
придобива правото на собственост върху построеното със средства на ищеца по договор
за изработка от
02.11.2016г.Обогатяването на ответника е
в размер на заплатената сума по договор за строителство, при осъществяването на
който със средства на ищеца,имуществено
й се е увеличило.В становище от 25.10.2021г. страната доразвива тезата
си, като излага , че след като е снабдил ответницата с пълномощното, по силата
на което е можела да тегли суми от банковите му сметки, ищеца след завръщането
си в страната разбрал , че тя е сключила договор за строителство на къща в неин
имот в с.К. от негово име като негов пълномощник. Плащанията по този
договор в периода на неговите отсъствия
от страната са извършени само от Т.Л..Ищецът твърди, че той е знаел , че тя
строи къщата за себе си, като двамата са нямали уговорка договорът за
строителство да бъде сключен от негово име, доколкото тя не разполагала с
представителна власт по силата на даденото й пълномощно да сключи такъв
договор. След като разбрал,че тя е
подписала като негов пълномощник договора и плаща на строителя с пари от неговите
банкови сметки, не се е противопоставил , като имал очаквания , че тя ще му върне парите или ще му даде някакви
права върху къщата. Всеки път, когато започвал разговор по тази тема , тя му
казвала , че той ще живее с нея в този дом.След поредния скандал двамата се
разделили.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – Т.Д.Л. е депозира писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че с ищеца са били във
фактическо съпружеско съжителство, представляващо интимна, духовна и материална
връзка между мъж и жена. Не оспорва упълномощаването и тегленето на средствата,
посочени в исковата молба, но твърди, че упълномощаването е извършено поради
здравословното състояние на ищеца, влошено поради злополука от средата на 2016
год., обусловило трудности в предвижването. По изричното желание на ищеца,
около 15 – 20 хил. лева, са вложени в строителството на къща в с. К., като той
лично се е разплащал със строителите. Излага твърдения , че ищецът е бил наясно
за теглените суми , още повече, че същия е разполагал с интернет банкиране и би
могъл във всеки един момента да следи движенията на средствата по неговите
сметки. Оспорва твърдението за отправена покана за възстановяване на
изтеглените суми, както и,че ищеца е научил за теглените суми едва при
завръщането си в страната през 2018г. Безспорно доказателство за това е
изпратеното от М. на 15.03.2017г. писмо по ел.поща , в което заявява , че
никога не е имал претенции за пари и за къщата.Твърди се, че не е налице
неоснователно обогатяване т.к. по делото безспорно е установено, че в
продължение на близо пет години ищеца е живял с Л. в нейния имот, като тя се е
грижила и за имота и за него. Ищеца по негово настояване предоставя собствения
си имот и сключва договор за строителство от негово име, за да живеят страните
заедно в нов дом.Излага се,че ищеца не
изпълнил това т.к. срещнал друга жена и решил да приключи отношенията си с Л. и
с всичко , което е постигнато между тях до този момент.
С
Решение № 63/22.04.2021г. по гр.дело № 2380/2020г. по описа на ВКС, трето г.о.,
с което е отменено Решение №248/25.02.2020г. по в. гр. дело № 2214/2019г. по
описа на ВОС и потвърденото с него Решение № 4153/10.10.2019г. по гр. дело №
16346/2018г. по описа на ВРС, е отхвърлен
като неоснователен предявения от Й.П.М. срещу Т.Л. иск с правно
основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и делото
е върнато за разглеждане на предявените от Й.П.М. срещу Т.Л. евентуални искове.
С Определение №260257/29.07.2021г. след направено от ищеца изявление за
оттегляне на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, на основание
чл.232 от ГПК съдът е прекратил производството по в. гр. д. № 2214/2019 г. и по гр.д.№
16346/2018г. по описа на ВРС в частта по предявения от Й.П.М.
срещу Т.Д.Л. иск с правно основание чл.
55 ал.1 пр.3 от ЗЗД - за присъждане на
сумата от 20 000 лева, като получена на отпаднало основание, а именно –
развален договор за поръчка от 17.03.2016 год.
С протоколно определение от 25.10.2021 г. с оглед направено оттегляне на
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, на основание чл.232 от ГПК съдът е
прекратил производството по в. гр. д.№ 2214/2019г. по описа на ВОС и по гр.д.№ 16346/2018г. по
описа на ВРС, в частта относно предявения от Й.П.М. против Т.Д.Л. иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника за сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
неправомерни действия на ответника, в качеството му на упълномощено лице,
съгласно пълномощно рег. № 9632/12.07.2016 год., изразяващи се в отказ от
предаване на изтеглената, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., от
банкова сметка ***.
Предмет на настоящото производство е иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 20000 лв. като изтеглени от
банкова сметка *** „Уникредит булбанк“ АД, в периода 17.03.2016 год. –
07.11.2016 год. парични средства, с които ответницата неоснователно се е
обогатила.
В открито съдебно заседание Й.П.М., чрез процесуалния си представител поддържа
иска, претендира уважаването му и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание Т.Д.Л.,чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Претендира отхвърлянето му , претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
От събраните по делото пред първа и въззивна инстанция
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 59 от ЗЗД изисква
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването. За да е бъде уважен предявеният иск
следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: да е
налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; да е налице обедняване на
ищеца; да е налице липса на основание за обогатяването на обогатилото се лице;
да не съществува друга правна възможност, т.е. друг иск за защита на лицето,
което е обедняло /ищеца/.
Не се спори между
страните по делото, че ищецът Й.М. е
упълномощил ответната страна Т.Л., с нотариално заверено пълномощно рег. №
9632/12.07.2016 г. на нотариуса Р.К., с район на действие Районен съд гр. Варна
да извършва всякакви правни и фактически действия от негово име и за негова
сметка, в това число да го представлява пред всички банки и клоновете им и да
оперира неограничено с банковите му сметки, включително и да извършва тегления
от тях. От съдържанието
на представеното пълномощно се установява,че волята на страните е Т.Л. да извършва
разпоредителни сделки в пълен обем със средствата по банковите сметки на Й.М.,
т.е. страните са били обвързани от мандатното правоотношение/чл.284 от ГПК/.
Безспорно установено
по делото, доказано от събраните писмени
и гласни доказателства, и неоспорено от ищеца по иска с правно
основание чл.59 от ЗЗД – Й.М., е че за
процесния период 17.03.2016-7.11.2016г. правата по пълномощното са упражнени и
пълномощникът е изтеглил от банковите сметки на упълномощителя претендираната
сума 20000лв.
Твърденията на ищеца, че между
страните не е имало договорни отношения, касателно просената сума, че не е
имало уговорка договорът за строителство
в поземлен имот с пл.№.ІV-611 в с.К.,който установено и не спорно по делото е
собственост на ответника Л., да бъде сключен от негово име, както и, че двамата не са нямали уговорка договорът за строителство
да бъде сключен от негово име, са
опровергани от събраните писмени и гласни доказателства/ копие договор
от 02.11.2016 год., Анекс № 1 към договора,показанията на св. Т. М.-дъщеря на
ответника , които съда кредитира в условията на чл.172 от ГПК ,като базиращи се
на лични впечатления и в унисон с останалия събран поделото доказателствен
материал, показанията на св. Д.М. П.- без дела и родство със страните , чиито
показания съда кредитира , като обективни, базиращи се на лични впечатления ,
ССЕ.
Съвкупно от тях се установява, че: На 02.11.2016г.
ответницата е сключила от името на ищеца, като възложител договор за изработка с Д.П., като
изпълнител – по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел
да извърши строителство на къща в имот с пл.№.ІV-611 в с.К.,обл.Варна, срещу
възнаграждение в размер на 40000лв.; плащането на същото е уговорено и реализирано на етапи и е извършвано и от
двамата,заедно или по отделно в зависимост дали ищеца е бил в страната./По делото
не е спорно,че ищеца е моряк и във връзка с това отсъства от страната/ Къщата в с.К. - предмет на договора за изработка, е била
правена по избор и желание на страните по делото, с намерението същите да
живеят в нея. За изцяло изплатените по договора суми са направени и съответни
отразявания в него от изпълнителя. Към
договора за изработка е подписан и анекс от ищеца чрез пълномощника му –ответника
за допълнителни СМР, които също са заплатени.
На 20.05.2017г. в договора е направено отбелязване - „чисти сметки“ подписано
от ищеца – Й.М. и от изпълнителя Д.П..
В практиката на ВКС, както и във
влязлото в сила между страните Решение № 63/22.04.2021г. по гр.дело №
2380/2020г. по описа на ВКС, трето г.о.,
безспорно е прието, че отношенията на страните във връзка с упълномощителната/вкл.
и процесната/ сделка се уреждат от
правилата, регламентиращи договора за поръчка.Нещо повече в цитиранато решение
ВКС за да отхвърли иска с правно основание
чл. чл.284, ал.2 ЗЗД , съда е приел, че
ответницата като пълномощник на ищеца - от негово име и за негова сметка, по
времето на отсъствието му от страната, с изтеглени от банковите му сметки суми
в общ размер на 37500лв.,част от които са процесните 20 000 лева. е
престирала по договора за изработка, т.е. между страните са били налице
облигационни отношения и договорна обвързаност.
В хода на производството са
опровергани и твърденията на ищеца по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД ,
че след като разбрал,че Л. е подписала като негов пълномощник
и плаща на строителя с пари от неговите банкови сметки, не се е
противопоставил , като имал очаквания , че тя с ще му върне парите или ще му
даде някакви права върху къщата.На първо място същите представляват
твърдение, признание за неизгоден за страната факт , че между страните е имало
облигационна връзка по повод процесната
сума- при очакване да я върне, или вместо да я върне да получи права върху
построеното. Последното от своя страна пък опровергава и твърденията на ищеца ,
че не е имал намерение да живее с ответницата в новопостроения дом, така както
двамата преди това са живели в дома на дъщеря й. Дори и да се приеме, че не е опровергано
твърдението на ищеца, че е знаел , че Л. строи къщата за себе си, а не за
двамата , то отново това представлява признание на неизгоден за него факт,
че двамата са били в облигационна връзка , респективно
отношения им не са на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Че къщата в с.К. – предмет на договора
за изработка е правена по избор и желание на страните по делото се установява и
от събраните гласни доказателства – показанията на св. П., че плащането се
извършвано от двамата , когато той /Й.М./ е бил в страната, той е плащал,
правил промени по време на строителството – осветление , контакти , елементи по
покрива,да са така както му харесва.Когато го е нямало плащанията са извършване
от ответницата.Ищецът М. е казал на свидетеля –строител,че тя разполага с пари
и няма проблем за строителството, за да се довърши цялата къща , за да
може да се направи всичко до края.
В заключение, доколкото по делото не
са установени кумулативните предпоставки на вземането, възникващо на
основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД и с оглед нормата на чл.294 от ГПК,
предявения иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл.78 ал.3
от ГПК на въззивната страна следва да се присъдят разноски, както следва: 1230.00 лева – направени разноски за заплатен
адвокатски хонорар и депозит за вещо лице за производството по гр. д. №
16346/2018г. на ВРС, като съда счита възражението на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК
за основателно до сумата 1130.00 лева възнаграждение за едни адвокат предвид
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения; 400.00 лева за заплатена държавна такса
пред ВОС , както и сумата от 430.00 лева –заплатени държавни такси пред ВКС по
гр.дело № 2380/2020г. За настоящото производство Т.Л. не претендира разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Й.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** против Т.Д.Л.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за присъждане на сумата от 20 000.00/двадесет
хиляди/ лева изтеглени от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД, в периода
17.03.2016 год. – 07.11.2016 год. парични средства, с които ответницата
неоснователно се е обогатила.
ОСЪЖДА Й.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1230.00/хиляда
двеста и тридесет/ лева – направени
разноски по гр. дело № 16346/2018г. на ВРС ; 400.00/четиристотин/
лева разноски за въззивното производство ; на основание чл.294 ал.2 от ГПК - 430.00/четиристотин и тридесет/лева –разноски
пред ВКС.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: