РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
Гр. Пловдив, 22.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XIХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.
и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ,
като разгледа докладваното от член съдия Мариана Михайлова КАНД № 3031 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на адв. И.Й., като
пълномощник на В.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 260313/01.10.2020
г. по АНД № 2690/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IXн.с.
В касационната жалба се навеждат доводи за
незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение
на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ
от ЗАНН.
Прави се искане да се отмени обжалваното решение и се отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът В.И.В., редовно призован, не се
явява, не се представлява..
Ответникът по касационната жалба – 03 РУ – ОД на МВР –
Пловдив, редовно призован, не се представлява. Постъпило е становище от същия,
с което се оспорва подадената жалба и се излагат съображения по съществото на
спора. Претендират се разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
обжалваното решение да се потвърди като законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и
от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Административен съд - гр. Пловдив, като провери данните по
делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл.218 от АПК във връзка с чл.220 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ
от ЗАНН,
намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. Пловдив е
Наказателно постановление № 20-0438-000206/15.04.2020 г. на началник 03 РУ – ОД
на МВР - Пловдив, с което на касационният жалбоподател В.В. е наложена глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на
основание чл.175а ал.1 пр.2 от ЗДвП
за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.
За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП
предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдът е приел, че
санкционната разпоредба на чл.175а ал.1 пр. 3 от ЗДвП
предвижда, че водачът се наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв., ако използва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Районният съд е приел за установено по делото, че на 11.04.2020
г. около 19:50 ч., в гр. Пловдив, на
паркинга на магазин „Лидл“, намиращ се на адрес: бул. „България“ № 117А, водачът
В.В., се отделил от събрана групичка младежи и привел в движение лек автомобил „Хонда С 2000 2.00 16В“ с рег.
№ ***, и започнал да извършва рязка маневра, като преднамерено извеждал същото МПС
извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на гумите
– дрифт. Приел е, че по този начин е
осъществил съставомерно деяние по чл.104б т.2 от ЗДвП,
като законосъобразно наказващият орган му е наложил предвидените
административни наказания, съгласно чл.175а ал.1 от ЗДвП. Съдът е приел, че е
без значение за съставомерността на деянието обстоятелството, че тези рискови
маневри са извършени на паркинг, доколкото същият е отворен за обществено
ползване. Приел е, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение, тъй като процесното нарушение е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като последната не е необходимо да се установява като отделен случай, поради
което и районният съд е потвърдил наказателното постановление.
Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно,
допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, поради следното:
Настоящата инстанция не констатира допуснати от районния съд
съществени нарушения на процесуалните правила.
Преценката на районния съд относно установените по делото
релевантни факти не подлежи на касационен контрол, доколкото при обсъждането на
доказателствата не е допуснато превратно тълкуване или вътрешно противоречие и
непоследователност. При обсъждането на доказателствата и при преценката си
относно установените по делото релевантни факти районният съд не е допуснал
превратно тълкуване на доказателствата, нито логическо противоречие в
обсъждането. Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл.305 ал.3 предл.
второ от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, след преценка на
доказателствата по делото, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимият
закон. Съдът е изложил и съображения защо приема за безспорно установено
вмененото на касационния жалбоподател административно нарушение.
В този смисъл е неоснователно твърдението на касатора, че по
делото не е категорично установено, че В.В. е лицето, шофирало автомобила, тъй
като нито актосъставителят, нито свидетелят, подал сигнала, потвърждават
категорично, че шофирал е именно В.. От една страна, В. е подписал АУАН, като
изрично сам е посочил, че няма възражения; от друга, такова няма постъпило и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН; от трета страна, жалбоподателят не е оспорил по
никакъв начин дадените в с.з. на 10.06.2020 г. показания от свид. Власев и
дадените на 03.07.2020 г. показания от свид. Г.(охранител на паркинга на „Лидл“)
и не на последно място, липсва и подадена декларация за предоставяне на
информация по нарушение във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП
(приложение 6).
В случая актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл.42 т.3 и т.4 и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
поради което не са ограничени процесуалните права на жалбоподателя. Същите
съдържат описание на нарушението по чл.104б т.2 във връзка с чл.175а ал.1 предл.
второ от ЗДвП, за което са наложени и предвидените в чл.175а ал.1 предл.
второ от ЗДвП кумулативни административни наказания.
Съгласно разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДвП, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Установява се по безспорен начин по делото, че касационният
жалбоподател В.В. е извършил вмененото му с акта и наказателното постановление
нарушение, а именно: че същият на 11.04.2020 г. около 19:15 часа е управлявал
лек автомобил марка "Хонда С 2000 2.00 16В“, като е извършил
"дрифтове" – привел автомобила в движение и извършил рязка маневра,
чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на гумите, което се
установява от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните по
делото свидетели Власев и Генчев, които
съответстват на описаното като нарушение както в акта, така и в
постановлението, поради което районния съд правилно е приел, че нарушението е
доказано по несъмнен начин.
В случая наказващият орган правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.175а ал.1 предл.3
от ЗДвП
е наложил на касационния жалбоподател В.В. предвидените кумулативни наказания
"глоба" в размер на 3000 лв. и "лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца" за извършеното нарушение. Настоящата инстанция
счита, че с наложените с постановлението административни наказания ще се
постигнат целите на чл.12 от ЗАНН - да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Отделно от това, размерите
на наложените наказания са фиксирани в чл.175а ал.1 от ЗДвП, поради което не
подлежат на промяна.
В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, като нарушението разкрива една типична степен на обществена
опасност на нарушения от този вид, отчетена от законодателя при въздигане на
деянието в нарушение.
Неоснователно е възражението на касатора и по
отношение твърдението, че законодателят не е приравнил паркинга на път и това е
така, тъй като съгласно чл.7 ал.2 т.3
от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътищата,
безопасността на движението се осигурява по цялата дължина на пътя чрез удобно
и безопасно разполагане на пътните кръстовища и възли, на аварийни площадки,
паркинги и др., а съгласно чл.8 ал.2 т.7 от същата наредба, с проектирането на пътищата се осигуряват
паркинги, предназначени за спиране на автомобили, превозващи опасни товари. От своя страна, чл.102 ал.1 от Наредбата указва, че при
проектирането на пътищата с две отделни платна за движение се предвиждат
площадки за обслужване на пътуващите, МПС и инфраструктурата, като ал.2 пък
определя видовете площадки, между които са и всички видове паркинги – за
товарни МПС, за автобуси, за леки МПС, за служебни МПС. Т.е. безспорно се
установява, че паркингът представлява част от пътната мрежа, която е обозначена
със съответните пътни знаци и маркировка, които са задължителни за спазване, и
чийто правила за ползване се регулират от ЗДвП.
Предвид горното, неоснователно е и възражението в
насока, че паркингът пред магазин „Jusk“ е частна собственост,а не
обществена. Последно соченото обстоятелство е без значение, тъй като, каза се,
независимо чия собственост е паркингът, по отношение организация на движение на
ППС, той е подчинен на общите правила. Отделно от това, паркингът на магазин
„Лидл“ (или „Jusk“ – без значение) представлява и
крайпътен търговски обект по смисъла на чл.8 ал.1 от Наредбата за специално
ползване на пътищата, а именно: - търговски крайпътни обекти са всички сгради и
съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с
прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции,
заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо
обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и
др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон.
Търговски крайпътни обекти са и крайпътните обслужващи комплекси по смисъла на
§1 т.9 от Закона за пътищата.
Неоснователно е възражението на касатора и в насока, че в
ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието „дрифт“, което прави недопустимо
налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал
в санкционен състав. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че В. е санкциониран
за това, че използва паркинга, който е част от пътната мрежа, отворен за
обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани
извършените от него действия – извършва рязка маневра, като преднамерено
изважда МПС извън контрол чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на
гумите – дрифт. Действително, районният съд не е анализирал понятието
"дрифт", което всъщност няма и легална дефиниция, но е потвърдил НП, приемайки,
че деянието е съставомерно, тъй като деецът е използвал пътя, отворен за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение – за превоз на пътници и товари.
Макар и да липсва легално определение на термина „дрифт“,
именно като техника на шофиране съществува дефиниция на този термин, а тя е: -
Дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено
превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, така
довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението
на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и
инерционния момент.
Именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие
с висока обществена опасност. По делото не са представени доказателства, които
да опровергаят установените факти и обстоятелства чрез събраните писмени и
гласни доказателства.
От друга страна свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие от страна на В.,
изразяващо се в форсиране на двигател, подаване на повече газ със съединител,
при което колата се завърта 2-3 пъти, още повече, че на паркинга е имало хора,
включително и деца. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът
виновно е допуснал опасно шофиране, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на
хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. Като е достигнал до този извод, районният съд е приел, че вмененото
нарушение е установено по категоричен и безспорен начин, и правилно, от АНО е
приложена и санкционната разпоредба.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че при
постановяване на решението си Районен съд - гр. Пловдив не е допуснал сочените
в касационната жалба нарушения на закона, представляващи касационни основания
по чл.348 ал.1 и т.2 от НПК за неговата отмяна
по касационен ред, поради което същото решение следва да се остави в сила като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и предвид претенцията на ответника за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите
се констатираха в размер на 80.00 (осемдесет) лв. на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIX
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260313/01.10.2020 г. по АНД № 2690/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IXн.с.
ОСЪЖДА В.И.В.,***, да
заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80.00 (осемдесет) лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.